Министерският съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2023 г.
На свое заседание правителството одобри Решение за приемане на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2023 г. В документа са включени предложения от министерства и неправителствени организации, работещи в сферата по превенция и защита от домашно насилие.
Набелязани са дейностите, които следва да бъдат реализирани през настоящата година, отговорните органи, източниците на финансиране, сроковете за изпълнение, както и очакваните резултати. Предложени са законодателни, институционални и организационни мерки. В документа са залегнали и дейности за превенция, за обучение и квалификация, за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, както и мерки за контрол и оценка.
Приемането на Решението не води до въздействие върху държавния бюджет. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за защита от домашното насилие, средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по приеманата всяка година национална програма се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на министерствата, определени в програмата.
Прецизират се задачите на областните управители по изпълнението на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България
Министерският съвет прие Решение за изменение на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България, приет с РМС № 510 от 2022 г. С решението се прецизират задачите на областните управители, свързани с изпълнението на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България.
Правителството създава Съвет по цифровото десетилетие
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Постановление № 38 на Министерския съвет от 29 март 2022 г. за създаване на Съвет за електронно управление при Министерския съвет и за създаване на Съвет по цифровото десетилетие. За негов председател е определен министърът на електронното управление, който провежда държавната политика в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.
Досегашното разпокъсано и несинхронизирано изпълнение на различни мерки и проекти в държавите членки показа, че подходящият и ефективен начин за справяне с предизвикателствата и постигане на цифровата трансформация, е централизираният и координиран подход, с точно определени и ясни цели и принципи, и с активното участие на самите държави. Това е заложено в основополагащия европейски документ в областта на цифровата трансформация - политическата програма „Цифрово десетилетие“, очертаващ визията, целите, мерките и механизмите за сътрудничество, чрез които до 2030 г. ЕС ще постигне цифров суверенитет, зачитане на основните граждански права и принципи на правовата държава, достъпност на услугите, равенството и подобряването на качеството на живот.
С Решение на Европейската комисия от 2022 г. бе създаден Управителен съвет за цифровото десетилетие, който да подпомага и консултира ЕК и да улеснява сътрудничеството между нея и държавите членки. В това решение изрично е посочено, всяка държава да има само един титулярен член в Управителен съвет за цифровото десетилетие, който да бъде и единствена контактна точка по всички въпроси на цифровата трансформация. Създаването на Съвет по цифровото десетилетие ще гарантира ефективното и качествено участие на българската страна при разработването, изпълнението и отчитането на мерките и дейностите, включени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.
Правителството одобри Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията
Правителството одобри Отчет за състоянието и Годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност.
Двата документа включват данни за хардуерните устройства, софтуера и информационните системи в администрациите, софтуерните лицензи, хоризонталните и централизираните системи на електронното управление, регистрите в администрациите, споделената комуникационно-информационна инфраструктура за нуждите на електронното управление, електронните административни услуги.
В Отчета, който обхваща периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., са разгледани основните регистри и системи на централната администрация, които вече са свързани през Средата за междурегистров обмен на данни. Предприети са конкретни действия, администрациите да обменят данни по служебен път, вместо да ги изискват от гражданите и бизнеса. Създадената възможност за заплащане на задължения чрез Централен виртуален ПОС терминал, премахва необходимостта да се заплащат преводни такси и комисионни. Осигурена е възможност, гражданите да ги заплащат от всяка точка на света, с кредитни или дебитни карти, издадени включително и извън страната.
В областта на мрежовата и информационна сигурност нормативната база е добре развита, но остава проблемът с нейното прилагане от административните органи. Над половината от тях не са провели вътрешен одит на сигурността на информационните си системи.
Все още не е изградена националната схема за електронна идентификация, предвидена в Закона за електронната идентификация, което забавя развитието на е-управлението и в определена степен ограничава достъпа на гражданите и бизнеса до електронни административни услуги, включително и трансгранични такива.
В Годишния план са набелязани мерките, които следва да бъдат предприети през 2023 г. за развитието на информационните ресурси в администрацията и на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност.
Актуализира се правителствено решение с оглед на присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство
Министерският съвет прие решение за изменение и допълнение на РМС № 459 от 2014 г. и за отмяна на РМС № 48 от 2012 г.
Със свое Решение № 459 от 3 юли 2014 г. Министерският съвет е приел определени документи за равностойни на националните визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, издавани от Румъния, Кипър и Хърватия. По този начин притежателите на изброените визи и разрешения за пребиваване имат право да влизат и пребивават на територията на Република България за период от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни, без да притежават българска виза за краткосрочно пребиваване.
Считано от 1 януари 2023 г., Република Хърватия се присъедини към Шенгенското пространство. Поради тази причина се налага да бъде извършена и промяна в РМС № 459 от 2014 г. Следва да се има предвид, че издадените до 31 декември 2022 г. национални визи за краткосрочен престой, национални визи за дългосрочен престой и разрешения за пребиване от властите на Република Хърватия се признават за равностойни на български национални визи за транзитно пребиваване и за транзитен престой до изтичане на срока на тяхната валидност.
С проекта на акт изрично се въвежда изискване притежателите на визи да са ги използвали веднъж или в държавата, която ги е издала, или в държава прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. По този начин ще се предотврати т.нар. visa shopping и ще се избегнат злоупотреби от страна на граждани на трети държави.
Решение № 48 на Министерския съвет от 27 януари 2012 г. съдържа разпоредби, които се повтарят в цялост с тези на РМС № 459 от 2014 г. и в тази връзка, както и от правно-техническата гледна точка, Министерството на външните работи предлага, отмяната на приетия през 2012 г. акт.
Близо 5 млн. лева за ремонти на детски градини и училища
Правителството одобри изплащането на 4 973 370 лв. за изпълнение на проекти по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 - 2022 г.
С отпуснатите средства ще се финансират 17 общини, които имат одобрени проекти по програмата и са предоставили документи за извършени плащания. Това са общините Сандански, Айтос, Бургас, Сунгурларе, Ловеч, Пазарджик, Перник, Червен бряг, Асеновград, Раковски, Русе, Котел, Костинброд, Своге, Казанлък, Търговище и Хасково.
Целта на програмата е да се подобри материалната база, която гарантира здравословните и качествени условия на обучение в системата на предучилищното и училищното образование. Тя е насочена също към изграждане на нови сгради, разширение и реконструкция на съществуващи детски ясли, градини и училища. По този начин ще бъде намален недостигът на свободни места в тях и ще има възможност за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст. Програмата ще помогне и за преминаване към едносменен режим на учебния ден.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност - публична държавна собственост, на община Попово за срок от 10 години. Археологическата културна ценност „Тракийска куполна гробница“ се намира в област Търговище, община Попово, с. Гагово и попада в териториалния обхват на два поземлени имоти - частна общинска собственост. Дейностите, свързани с опазване на недвижимата културна ценност, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие е изискванията на Закона за културното наследство и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност от Историческия музей - Попово, като отношенията между музея и общината ще бъдат уредени с договор.
Министерският съвет учреди безсрочно ограничено вещно право - сервитут, върху част от поземлен имот - публична държавна собственост, в полза на „ЕВРООЙЛ-БГ“ ООД. Имотът е с площ 111 кв. м. и се намира в с. Чучулигово, община Петрич, област Благоевград. По този начин ще бъде удължено хидросъоръжение, което представлява водосток на отводнителен канал. Решението е в съответствие със Закона за държавната собственост, който позволява да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура или когато друго техническо решение е икономически нецелесъобразно.
Правителството реши също така статутът на имот, предоставен за управление на Държавния авиационен оператор, да се промени от публична държавна на частна държавна собственост. Имотът и постройката върху него се намират на територията на столичния район Слатина. Необходимо е премахване на една от седемте постройки върху терена, тъй като Държавният авиационен оператор има намерения да изгради по-голям хангар за съхранение и обслужване на въздухоплавателни средства, които към момента пребивават на открит перон.
Съгласно друго решение на правителството имот - публична държавна собственост в с. Смилян става имот - частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на Смолян. Той представлява терен с площ 1184 кв. м и изградени в него две сгради и идеални части от трета сграда. Имотът е с отпаднала необходимост за Българската агенция по безопасност на храните и не се използва по предназначение, поради което с решението на Министерския съвет се отнема от агенцията.
Министерският съвет обяви четири сгради - публична държавна собственост за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването им. Те се намират на бул. „Сливница“ № 158-А, в гр. Варна и са разположени в двора на Професионалната гимназия по електротехника. Сградите, управлявани от учебното заведение, ще бъдат премахнати от него по реда на Закона за устройство на територията, тъй като са негодни за ползване и са опасни за преминаващи хора.
По предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество, правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс и да продаде имуществото, отнето в полза на държавата, с влезли в сила съдебни решения, по 12 случая. Междуведомственият съвет е подкрепил искането, направено от министъра на вътрешните работи, два леки автомобила, отнети в полза на държавата, за които правителството вече се е произнесло с Решение № 925 от 2022 г, да се предоставят на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на неговите функции.
България и Египет ще подпишат Меморандум за разбирателство в областта на труда и социалната политика
Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство в областта на двустранното сътрудничество между Министерството на труда и социалната политика на България и Министерството на работната сила на Египет.
Подписването на документа ще засили сътрудничеството на двете държави в областта на политиките за пазара на труда, стратегиите по заетостта на младежите, както и по въпроси, свързани с темите за безопасните и здравословни условия на труд.
Партньорството ще се осъществява под формата на обмен на информация и нормативни документи, взаимни проучвателни посещения, експертни срещи и други форми на сътрудничество, договорени между двете министерства.
Одобрен е проект на Нота в сферата на отбраната
Министерският съвет прие Решение, с което одобри проекти на Ноти за присъединяване (NOAs) на Министерството на отбрана на Република Северна Македония и на Министерството на отбраната на Черна Гора към Техническо споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република относно мерките по усилена бдителност на НАТО (eVА) в България и предоставянето на поддръжка от страната-домакин (HNS) и други отговорности.
С горепосочените Ноти Министерството на отбрана на Република Северна Македония и Министерството на отбраната на Черна Гора изразяват съгласието си да спазват разпоредбите на Техническото споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република относно изпълнението на усилените мерки за бдителност на НАТО (eVA) в България, като допринасящи страни (CNs) за осигуряване на поддръжка от страната домакин и други отговорности.
С цитираното Решение на Министерския съвет, Република България потвърждава поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин на сили на НАТО, участващи в изпълнението на мерките за усилена бдителност на НАТО (eVА) в България.
Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 27 и 28 февруари 2023 г. в гр. Стокхолм, Швеция.
В рамките на заседанието енергийните министри обмениха виждания относно модела на енергийния пазар и сигурността на доставките. Дискутирана бе и темата за бъдещата енергийната политика за конкурентоспособност на индустрията в държавите членки.
Сред обсъжданите теми с водещо значение бяха необходимостта от стабилна и ефективна индустриална политика с повече гъвкавост за държавите членки и отчитане на националните специфики, както и подготвеността за реакция при извънредни ситуации и мобилизирането на финансови ресурси на европейско ниво. Дискутирано бе още осигуряването на конкурентоспособност на производствения капацитет на ключови технологии в ЕС.
Проведена бе и съвместна сесия на енергийните и транспортните министри с акцент върху необходимостта от устойчиви решения в процеса на декарбонизацията на транспортния сектор.
Одобрени са резултатите от българското участие в Съвет „Външни работи/Търговия”
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформално заседание на Съвет „Външни работи/Търговия“ на Европейския съюз, което се проведе на 10 март в гр. Стокхолм, Швеция. Българската делегация бе ръководена от Н.Пр. Иван Павлов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция.
В рамките на заседанието министрите обсъдиха приноса на търговските отношения на ЕС за конкурентоспособността на Съюза. По време на дискусиите бяха засегнати въпросите, свързани с подхода на ЕС по търговия и устойчиво развитие, както и тези за дигиталната търговия.
Българската страна подкрепи ефективна и прозрачна търговска политика, която да допринася за конкурентоспособността на ЕС и за икономически растеж, диверсификация и укрепване на веригите на доставки. За тази цел, ЕС следва да договаря, сключва и прилага нови търговски споразумения. По въпросите за дигиталната търговия беше взето решение за приемането на разпоредби, които да не допускат дигиталния протекционизъм и същевременно да спомагат за безпрепятствения пренос на данни и технологии.
Втората работна сесия бе посветена на търговските отношения между ЕС и САЩ. Бяха обсъдени стъпките за осигуряване на равни и справедливи условия за европейските компании, сътрудничество в рамките на Съвета по търговия и технологии, както и реформата на Световната търговска организация.
Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 14 март 2023 г. в Брюксел.
Съветът прие решение за изпълнение за одобряване на ревизирания план за възстановяване и устойчивост на Финландия и проведе обмен на мнения относно предизвикателствата и възможностите, свързани с изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост.
Министрите обсъдиха съобщението на Комисията относно насоките на фискалната политика за 2024 г. и икономическото и финансовото въздействие на агресията на Русия срещу Украйна с акцент върху свързаните с енергетиката аспекти на финансовия пазар.
Участниците одобриха заключения относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС и относно бюджетните насоки за 2024 г. Приета беше препоръката за освобождаване от отговорност на Европейската комисия по изпълнението на бюджета на ЕС за 2021 г.
Одобрени са резултатите от проведено заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 16 март 2023 г. в Брюксел.
Министрите постигнаха общ подход по предложението за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността. България оцени потенциала на законодателната инициатива като част от мерките за ограничаване на екологичното въздействие на големите промишлени и агропромишлени инсталации. Същевременно изтъкна, че разширяването на обхвата на директивата и въвеждането на занижени спрямо действащите прагове относно животновъдството ще има сериозни последици за сектора в страната ни.
Министрите обсъдиха предложението за създаване на рамка на ЕС за сертифициране на поглъщането на въглерод. България изтъкна, че това е важна стъпка в подкрепа на усилията за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Инициативата ще осигури нужната хармонизация и равнопоставеност, ще стимулира иновациите, ще постави фокус върху качеството на поглъщанията и ще засили приноса на селскостопанския сектор към усилията за декарбонизация на европейската икономика.
Беше проведен дебат по предложението за Регламент относно опаковките и отпадъците от опаковки. България подкрепи въвеждането на хармонизирани правила, като подчерта, че за страната ни основните подходи за предотвратяване на отпадъците от опаковки, са стриктното спазване на принципите на кръговата икономика, използването на опаковки за многократна употреба, широкото възприемане на алтернативни на пластмасовите опаковки и осигуряването на финансови инструменти за насърчаване на иновациите.
Съветът обсъди и предложението за преразглеждане на Директивата относно пречистването на градските отпадъчни води. България заяви подкрепа за подобряване на качеството на водата чрез справяне с оставащото замърсяване. Същевременно, изрази загриженост за нивото на амбиция предвид необходимия процес по планиране и нуждата от осигуряване на значителен финансов ресурс.
Прекратява се Договор за концесия за услуга за морски плаж „Козлука“, община Несебър
Министерският съвет прие решение за едностранно прекратяване на Договор за концесия за услуга за морски плаж „Козлука“, община Несебър, област Бургас.
Прекратяването на концесионното правоотношение се налага, тъй като концесионерът „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД е неизправна страна по договора, вследствие на констатирани системни нарушения на основни нормативни и договорни задължения.
Договорът за концесия е сключен на 9 октомври 2015 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ“ ЕООД.
МС одобри допълнително споразумение към договора за застраховка „Гражданска отговорност” на АЕЦ „Козлодуй”
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на допълнително споразумение към договора за застраховка „Гражданска отговорност” на АЕЦ „Козлодуй”. Допълнителното споразумение ще бъде сключено със СПАО „Ингосстрах”. То ще покрива отговорността на АЕЦ „Козлодуй” за ядрена вреда по време на два превоза на отработено ядрено гориво за технологично съхранение и преработка. Тези превози трябваше да бъдат осъществени през 2022 г., но поради сложната международна обстановка са отложени за тази година.
Съгласно Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, покритието на гражданска отговорност за ядрена вреда при транспорт на отработено ядрено гориво следва да е обезпечено до точката на предаване на товара.
АЕЦ „Козлодуй” има действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” с „Български национален застрахователен ядрен пул”, който покрива отговорността на централата за ядрена вреда в експлоатираните от нея ядрени инсталации, но не осигурява покритие по време на транспорта на отработеното ядрено гориво.
Със сключването на допълнителното споразумение АЕЦ „Козлодуй” ще осигури необходимото извършване на два превоза на отработено ядрено гориво през тази година и ще гарантира безопасното функциониране на централата и стриктното изпълнение на задълженията й по Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда.
Правителството приема Националната пътна карта с дейности по сътрудничество с ОИСР за тригодишния период от 2023 до 2025г.
Министерският съвет прие Национална пътна карта с дейности по сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тригодишния период от 2023 до 2025 г.
Приемането на документа е стъпка в подкрепа на присъединителния процес и необходим инструмент предвид новия етап в отношенията ни с ОИСР и е от изключителна важност за запазване и ускоряване на динамиката на подготовката ни за членство.
В Пътна карта са включени преди всичко мерки и дейности, които имат за цел да подпомогнат процеса на присъединяване към ОИСР и задълбочаване на сътрудничеството с Организацията във всички важни области на дейност, за което са необходими и съответни финансови ресурси.
Кандидатурата на България за член на ОИСР се ползва с широка подкрепа сред страните-членки и за укрепване на нашите позиции е необходимо да бъде демонстриран устойчив и дългосрочен ангажимент по отношение на присъединяването на страната ни към Организацията, към нейните принципи и цели.
Членството на страната ни в тази глобалната общност на държави, споделящи общи ценности, стандарти и най-добри практики за постигане на устойчив икономически растеж и висок стандарт на живот ще донесе дългосрочни ползи за икономическото и социално развитие на България.
Одобрена е позицията на България за неформалната среща в Стокхолм на министрите на ЕС по околна среда
Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, която ще се проведе на 18 и 19 април 2023 г. в Стокхолм, Кралство Швеция.
В дневния ред на неформалната среща е предвидено министрите да обменят мнения относно създаването на условия и стимули за бизнеса с цел преодоляване на пречките за постигане на зелен преход. Отчитайки предизвикателствата пред бизнеса и с оглед запазване и повишаване на конкурентоспособността му, България счита, че важно значение има осигуряването на стабилна и предвидима правна регулация. Друго съществено предизвикателство пред бизнеса, което трябва да намери своето решение, е улесняването на процедурите и достъпа не само до европейско, но и до комбинирано финансиране, включително от трети страни, за инвестиции в зелени технологии. От особена важност е стимулирането на иновациите в нови „зелени технологии“, които да намерят широко пазарно приложение.
Министрите ще обсъдят и осигуряването на благоприятни условия за бизнеса, което да допринесе за ограничаване на риска от негативно влияние върху биологично разнообразие. България ще подчертае, че опазването на биоразнообразието е от изключителна важност за способността на обществото да се справя с глобалните предизвикателства. Голям принос за постигане както на икономическо растеж, така и на социално развитие имат именно районите със запазена природа - тези, които прилагат устойчиви практики за опазване на природата в тях, като генерират продукти и услуги с добавена стойност.
В рамките на неформалната среща министрите ще дискутират създаването на условия за индустрията за ускоряване въвеждането на моделите на кръгова икономика, както и по- ефективното й управление. България разглежда ролята на бизнеса като ключова за повишаване на устойчивостта на материалите чрез разработване и прилагане на ресурсно ефективни решения, които да го направят по-конкурентоспособен, но същевременно да намалят отпечатъка от дейността върху околната среда и климата.
Неформалната среща ще завърши с обсъждане на бъдещето на европейската политика по изменение на климата. България е на позиция, че са необходими действия за увеличаване на европейския производствен капацитет за зелени технологии и за повишаване конкурентоспособността на индустрията на ЕС чрез: минимизиране на административната тежест както за индустрията, така и за публичния сектор; ускоряване на достъпа до финансиране и насърчаване на инвестиции в изграждане на промишлени зони е нулеви емисии.
НЗОК се добавя към административните органи, които възлагат изпълнението на дейностите по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД
Със свое решение правителството одобри изменение на Решение № 727 на Министерския съвет от 2019 г. за определяне на административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани със системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на „Информационно обслужване“ АД.
Предложеният проект на Решение е свързан с необходимостта Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъде добавена към административните органи, които възлагат изпълнението на дейностите по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД.
НЗОК поддържа критични информационни ресурси (системи, регистри и услуги), за които е необходимо да бъде осигурена надеждност и непрекъсваемост на работните процеси, високи нива на мрежова и информационна сигурност и достъпност и наличност на предоставяните услуги.
Използването на възможностите, въведени с чл. 7с на Закона за електронното управление и реализирането на дейности по системна интеграция за всички ключови административни органи от сектор „Здравеопазване“ ще допринесе за промяната на текущото състояние и поетапно премахване на множеството налични трудности и пречки пред интегрирането на информационните процеси, потоци и данни в здравеопазването.
Одобрено е финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия в размер на 60 045 569 лв.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
С Решението се одобрява финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия на основание чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси и чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона за прилагане разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и по реда на чл. 56 от Закона за защита при бедствия, в размер на 60 045 569 лв., в съответствие с Решението от Протокол № 1 от заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, проведено на 28 февруари 2023 г.
Приети са изменения в концесионния договор на „Пристанищен терминал Бургас изток- 2”
Правителството прие отправеното от концесионера „БМФ Порт Бургас” ЕАД мотивирано предложение за изменение на Договора за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Бургас изток-2”, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас.
Решението е свързано с промяна на статута на актив, разположен на територията на пристанищния терминал, от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Нарастващия товарооборот от насипни и наливни товари и транспортирането им с железопътни транспортни средства (вагони, цистерни), изискват увеличаване на оперативните коловози в терминал Бургас Изток-2. Предложението на Концесионера е да бъде премахната, намиращата се сграда на терена и изграждането на коловози. По този начин ще се постигне функционалност, ефективност и сигурност при управлението и експлоатацията на обекта на концесията.
Правителството прие предложението на концесионера на „Пристанищен терминал Бургас- запад“ за прехвърляне на активи
Правителството прие отправеното от концесионера „БМФ Порт Бургас“ ЕАД мотивирано предложение за изменение на Договора за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Бургас-запад“, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, сключен между Министерския съвет на Република България и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД на 08.03.2013 г.
С приемането на решението активи - публична държавна собственост, разположени на територията на пристанищния терминал, ще бъдат обявени за частна държавна собственост и ще бъдат премахнати. Така ще се оптимизира и значително ще се подобри логистиката на складиране на приеманите за обработка товари, като се увеличат откритите складови площи в „Пристанищен терминал Бургас-запад“. Ще се постигне функционалност, ефективност и сигурност при управлението и експлоатацията на обекта на концесията.
Министерският съвет одобри промени в Закона за обществените поръчки
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Предлаганите изменения в нормативната уредба в областта на обществените поръчки целят постигане на съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост и преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите.
Законопроектът е одобрен с Решение на Министерския съвет № 869 от 3 ноември 2022 г. Внесен е в 48-то Народно събрание и е приет на първо гласуване на 14.12.2023 г., но поради преустановяването на дейността му, окончателното приемане на промените не е направено. Затова се предлага за ново одобрение.
С предложените промени се въвежда Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки. Във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директива 2014/24/ЕС се предлага отпадане на три от изключенията от приложното поле на закона, които се отнасят за изграждане и поддръжка на гранични съоръжения, закупуване на определени лекарства от лечебните заведения и възлагане на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, като за изброените дейности ще се прилагат правилата на ЗОП. Измененията са свързани и с уеднаквяване на подхода при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки.
Направени са предложения и във връзка с поети ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта. Предвидени са нови завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне без да са изпълнени условията по закона.
За насърчаване на централизираното възлагане се осигурява допълнителна възможност за създаване с акт на Министерския съвет на централен орган за покупки за нуждите на общините.
Разширява се обхватът на външния контрол, осъществяван от АОП. Предвижда се въвеждането на задължителен предварителен контрол на процедури на стойност над 5 000 000 лв. Целта е да се обхванат всички значими обществени поръчки, по отношение на които е налице голям обществен интерес, предвид значителните финансови ресурси, които се разходват при тях и по-високата степен на риск от допускане на нарушения при откриването.
Предлага се мониторингът въз основа на извадка от електронната платформа ЦАИС ЕОП да се извършва по определени индикатори, а получените данни да се предоставят на органите за последващ контрол за извършване на проверки. Предвидено е задължение на тези органи за изготвяне и изпращане на доклад за резултатите от проверките и идентифицираните проблеми при прилагането на законодателството по обществени поръчки. Информация от мониторинга ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията във връзка със забраната по чл. 15 по Закона за защита на конкуренцията.
Във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. „in house“ възлагане се предлага забрана за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица, както и санкция за нейното нарушаване.
Предвидени са нови, по-високи стойностни прагове, във връзка с новите делегирани регламенти на ЕК и повишаването на цените на национално и международно ниво в резултат от динамичните нива на инфлацията.
С приемането на промените ще се постигне съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки и ще се спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.
Приети са промени в законодателството в областта на експортния контрол
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Измененията са свързани с прилагане на последните промени в европейското законодателство в областта, които са приети с Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година.
Измененията включват въвеждане на нови разрешения за предоставяне на техническа помощ с изделия с двойна употреба, индивидуално или глобално разрешение за износ на изделия с двойна употреба за голям проект. Това ще доведе до намаляване на административната тежест за българските износители при изпълнение на дългосрочни договори за доставка.
Предвидена е възможност компетентният орган да забрани или да разреши износ на изделия от съображения за защита на обществената сигурност, както и разрешение за износ на изделия за кибернаблюдение, с цел опазване правата на човека и международното хуманитарно право.
С новите текстове се дава възможност за изменение, допълнение, спиране или отнемане на издадено удостоверение за внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната или удостоверение за внос на изделия и технологии с двойна употреба, за спиране на действието на издадено удостоверение за регистрация за износ и трансфер и за брокерска дейност с изделия и технологии с двойна употреба от министъра на икономиката и индустрията.
Кабинетът прие правна уредба за използването на оръжия и боеприпаси в Бюрото по защита на застрашените лица при министъра на правосъдието
Министерският съвет прие подзаконов нормативен акт, с който определи условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия и контролът над тях в Бюро по защита на застрашени лица при министъра на правосъдието.
В приложното поле на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия Бюрото по защита не е включено. В такива случаи законодателят е предвидил, че условията и редът за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите и контролът над тях в структурите, изключени от обхвата на закона, се уреждат с актове на Министерския съвет.
Проектът на наредба съдържа детайлна уредба на дейностите по придобиване и съхраняване на боеприпасите, транспортирането и пренасянето им, както и употребата на огнестрелно оръжие от служители на Бюрото по защита на застрашени лица.
Правителството прие Постановление относно устройството и дейността на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина и съхраняването и достъпа до електронния регистър
На свое заседание Министерският съвет прие Постановление, с което се приемат два подзаконови акта в изпълнение на § 17, т. 1,6. а) от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Първият подзаконов акт е Правилник за устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Консултативният съвет е орган, към който ще може да се обърне министърът на правосъдието, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата за придобиване на българско гражданство документи по чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство, а именно документи, доказващи наличие на български произход.
Вторият подзаконов нормативен акт е Наредбата за воденето, съхраняването и достъпа до електронния регистър с данни за лицата, за които Консултативният съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина е установявал български произход. Електронният регистър ще съдържа данни както за лицата, за които Консултативния съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина е установил, че имат български произход, така и за лица, за които има вече издавани от Държавната агенция за българите в чужбина удостоверения (от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗБГ, Обн., ДВ, бр. 21 от 12 март 2021 г.).
Одобрени са промени в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика. С проекта на Постановление се предлага оптимизиране на организационната структура в министерството.
С цел постигане на ефективно администриране на процесите и дейностите в министерството се предлага преструктуриране на част от дирекциите в общата администрация и извършване на промени в тяхната функционална отговорност.
С измененията се въвеждат функционални промени и в специализираната администрация с включване на допълнителни дейности и прецизиране на задължения, съобразно функционалната компетентност на отделните дирекции.
Ефективното изпълнение на задълженията на служителите в преструктурираните дирекции ще бъде осигурено чрез преразпределение на числеността на администрацията в рамките на общата щатна численост на МТСП.
Допълва се наредбата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози
Допълва се Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт като изрично се потвърждава, че § 9 влиза в сила от 1 януари 2022 г. Текстът се отнася за средствата за компенсиране на намалените приходи от цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници за 2022 г. Целта на допълнението е избягване на противоречиво прилагане на нормативния акт.
Отпускат се 16 млн. лева на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на земеделски стопани
Правителството одобри финансиране в размер на 16 млн. лв. за подпомагане на земеделските стопани за компенсиране на част от разходите за вода за напояване. Средствата ще се предоставят след положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата за държавните помощи.