Той е посветен на Св. Теодор Тирон и се чества в първата седмица на Великия

пост. В народния календар е познат още като Конски

Великден, тъй като в този ден по традиция са се

провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до

днес характеризират празника в някои части на

България.

Традиците и обичаите на Тодоровден обединяват

надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро

бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този

ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и

отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото.

След като стигне царството Господне, забива копието

си в земята и за него връзва юздата на коня. От

земята се вдигала пара и желанието му бързо се

изпълнявало.

Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя.

Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да

поставят под възглавницата си три скилидки чесън и

три зърна от царевица, боб или овес. Според това,

което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и

най-вече за това кога ще се задомят.

В подготовката на празника участват и млади и стари.

Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва

обреден хляб с формата на кон или подкова и го

украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се

наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор.

Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и

момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини

мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен

конец, за да ги пази от "зли очи". За конската опашка

на този ден е отредено специално внимание - тя се

сплита и се украсява богато.

И тъй като Свети Тодор е покровител на плодородието и

раждаемостта, на този ден младата булка за първи път

замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и

свекървата, те започват да я наричат "невясто", а от

нея се очаква да ги дари с наследник. В други краища

на България младата булка замесва малки хлебчета и ги

намазва с подсладена вода, след което в празнично

облекло и булчинския венец на главата започва да

обикаля по домовете на близки и роднини, но започва

от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в

дома на нейните родители, където идват зетя и

свекървата и се подрежда празнична трапеза.

Тодоровден се празнува винаги по време на

Великденските пости, поради което на трапезата

присъстват ястия от картофи, боб, ориз и

задължителната "тудоровска" леща и гъбена каша.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта,

майките бързат да изкъпят децата си, преди да се

разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за

да не ги боли глава през годината и да не се

разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на

своите внучета, който след това заравят под ябълково

дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият

косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите

на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се

изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави

като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля

след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното

състезание на Тодоровден.

На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор,

Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка,

Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дар