Вече месец отмина откакто народните представители от 48-мото Народно събрание положиха клетва, че ще работят в името на доброто на България и своя народ. Още от първия работен ден обаче всичко тръгна доста ялово и се разбра, че освен скандал след скандал това народно събрание няма да направи нищо друго…

Не сме забравили абсурдната ситуация по избора на председател. Жалко е, че депутатите много бързо забравят за какво са изпратени в сградата, на която пише „Съединението прави силата“. Вместо да мислят за хората и решаването на проблемите, те си правят схема след схема, гледайки единствено рейтинга и партийните си интереси. Лидерите на партиите бързо усетиха, че най-вероятно се върви отново към предсрочни избори и едва приключила предизборната кампания, започнаха лека полека да влизат в следващата… То не бяха червени линии, заучени опорки и най-вече изпълняване на поетите ангажименти пред едно чуждо посолство.

Няма да забравим, че един от първите внесени законопроекти бе за изпращане на оръжие за Украйна! Добре видяхме кои партии биха тласнали България към война без да им мигне окото, само и само да изпълнят докрай слугинажа си към чужди интереси. Позволиха си да говорят от името на народа без да са ни питали, въпреки че се знае (от социологически проучвания) че 80% от българите са русофили и не искат България да застава срещу Русия.

Парламентарно представените партии не успяха да се разберат по важната тема за бюджета и всяка започна да интерпретира темата предизборно, говорейки на своите избиратели.

Все повече замирисва на избори, когато започне да се „пипа“ изборния кодекс. И то така да се „пипа“, че промените да ни върнат години назад, когато големите партии чрез фалшификация манипулираха резултатите и печелиха нечестно. За ГЕРБ и ДПС е ясно – статуквото иска да се завърне. Жалко, за поред път, за БСП, която трябва най-накрая да вземе да се самоопредели дали е партия на статуквото или партия, която иска промяна за страната. Не може веднъж да гласуваш на страната на промяната, а два пъти заедно със статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС…

Преди две години площадите кипнаха от гражданско недоволство. Излязохме по улиците, за да искаме смяна на 12-годишния модел на управление. Събра се мощна гражданска енергия, която показа пътя на промяната на България. Много надежди се обединиха и повярвахме, че животът ни ще тръгне към по-добро. Оказа се обаче, че за пореден път надеждите на хората са проиграни.

Време ли е за протести отново?

Мими Караколева, „Изправи се България“