Шекспир:
ПЕТРУЧИО:
И щом пристигне, хвърлям се в атака!
Ако крещи, с възторг ще я похваля,
че има глас като на горски славей;
ако мълчи, ще кажа, че обичам
такива като нея сладкодумни;
ако ме пъди, ще изкажа радост
от туй, че настоява да остана;
ако отблъсне ме, ще я запитам
кога би искала да се венчаем.
Но ето я! Петручио, кураж!
Влиза Катерина.
Добрутро, Кет! Чух тъй да те наричат.
КАТЕРИНА
Макар не глух, вий май сте твърд на слух.
Наричат ме, синьоре, Катерина!
ПЕТРУЧИО
Пък аз съм чувал да ти викат Кет:
„Добрата Кет“ или пък „Злата Кет“
(във смисъл „златна“)… Слушай, мила Кет,
вълшебна Кет, Кет — полски мой букет,
Кет — скъпо вино за голям банкет,
Кет, сладичка, Кет — мъничък пакет
със лакомства, невероятна Кет,
когато чух как вред ти пеят слава,
възнасят чара ти и хвалят нрава,
почувствах сила властна как ме тласна
да искам твоята ръка прекрасна и
дойдох, движен…
КАТЕРИНА
Движен? Значи, вие
сте движимост? Е, който ви е движил,
добре ще е оттук да ви отдвижи
като ненужна маса или стол!
ПЕТРУЧИО
Аз стол? Тогава сядай върху мен!
КАТЕРИНА
Магаретата без товар не могат!
ПЕТРУЧИО
Но и жените също се товарят!
КАТЕРИНА
Е, да! Но не със чудо като вас!
ПЕТРУЧИО
Недей се плаши, аз ще те щадя —
каквато си ми крехкичка и лека…
КАТЕРИНА
Вие леките дирете си ги вън —
аз имам своя тежест!
ПЕТРУЧИО
Тежест? Дрън!
КАТЕРИНА
Не дрън, а трън, и който зле дере!
ПЕТРУЧИО
Не, както почнахме, не е добре —
ти, Кет, ме срещаш зла като оса!
КАТЕРИНА
Тогаз пазете се от мойто жило!
ПЕТРУЧИО
То за ръка на мъж е затъжило!
КАТЕРИНА
Такъв глупак ще знае де е то!
ПЕТРУЧИО
То винаги е до онуй место!
КАТЕРИНА
Мръсник! Езика ви е все във него!
ПЕТРУЧИО
Кой? Моя там? Какво говориш, Кет!
КАТЕРИНА
Селяшки смешки не обичам! Сбогом!
ПЕТРУЧИО
Постой! Защо селяшки? Аз съм рицар!
КАТЕРИНА
Сега ще проверим това!
Удря му плесница.
ПЕТРУЧИО
Ей, чувай,
ще те опухам здравата, кълна се
във герба си!
КАТЕРИНА
И сбогом герб тогава!
Чудесен рицар, който бие дами!
ПЕТРУЧИО
Я, тя и със хералдики придига!
Пусни ме в родословната си книга!
КАТЕРИНА
Какъв е вашият фамилен знак?
Не се съмнявам: шутовски калпак!
ПЕТРУЧИО
Кал пак по мен? И как се мръщи само!
КАТЕРИНА
От скомина. Щом киселица видя…
ПЕТРУЧИО
Къде я виждаш?
КАТЕРИНА
Ето я отсреща!
ПЕТРУЧИО
Аз — киселица?
КАТЕРИНА
Млад, пък се досеща!
ПЕТРУЧИО
Да, може би за теб съм малко млад!
КАТЕРИНА
Но доста сбръчкан!
ПЕТРУЧИО
От живот богат!
КАТЕРИНА
Живейте си тогава все така!
ПЕТРУЧИО
Я остани, да си дадем ръка!
КАТЕРИНА
Пуснете ме! Щом само ви ядосвам!
ПЕТРУЧИО
Кой? Ти ядосваш? Ти си тъй вежлива!
Описваха те мрачна, заядлива —
каква измислица, каква лъжа!
Напротив, аз намирам те приятна:
немногословна, да, но деликатна
и мила като цветенце през май!
Не бърчиш вежди и не хапеш устни,
не пускаш с този чуден поглед свитки
тъй, както правят някои сърдитки,
не си във разговора своенравна,
а просто галиш своя събеседник
със думи меки като кадифе!
И кой ми каза, че била си куца?
Клеветници! Като лескова пръчка
е стройна Кет! Ех, тъмна като лешник
но сладка като неговата ядка!
Я, направи две крачки! Не, не куцаш!
КАТЕРИНА
Командвай на слугите си, глупако!
ПЕТРУЧИО
Богинята по горската поляна
не припка като тебе леконога.
О, Кет, от днеска ти бъди Диана[34],
но без да бъдеш като нея строга!
КАТЕРИНА
Отде сте взели тези завъртулки!
ПЕТРУЧИО
Импровизирам ги. Сами ми идат.
КАТЕРИНА
Пъдете ги тогава!
ПЕТРУЧИО
А защо?
КАТЕРИНА
Защото са им хладнички словата!
ПЕТРУЧИО
Че хайде да ги сгреем във кревата!…
Не, чувай, Кет, наместо да се дърлим,
направо да пристъпим към въпроса:
баща ти е съгласен да те взема,
със зестрата е уточнено всичко,
така че и да риташ, пак ще станеш
на своя мил Петручио жена,
а той е мъж като за тебе точно,
и в слънцето, заклева се, което
за него образа ти видим прави —
и тъй, че да не може го забрави! —
че той роден е да те укроти
така умело, че да станеш ти
от Кет, свирепа като дива котка,
на Кет, като домашна котка кротка,
която край стопанина добър
увърта се със ласкаво мър-мър…
Баща ти! По-приятелски се дръж!
Решил съм го и ще ти стана мъж!