на служител от Вътрешен одит на община Ямбол. Делото подлежи на обжалване. Впечатляващо е съдебното дирене, преди произнасяне на Решението. Административните съдилища, по принцип не си дават толкова "зор"
Р Е Ш Е Н И Е № 139/21.7.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 132 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Ч.С.И. *** против Заповед № РД/02-00329 от 07.07.2022 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от същия закон, считано от 08.04.2022 г., е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „В.О.“ в Сектор „В.О.“ в община Ямбол, с определен ранг III младши.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като произнесен в противоречие с материалноправни разпоредби на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се сочи, че в оспорената заповед не се съдържат задължителни реквизити, което опорочава формата на акта, като се твърди, че в нея липсва конкретно описание на извършеното нарушение, както и че описаното не съставлява нарушение на служебно задължение по длъжностната характеристика. Твърди се, че посочен е периодът на проверката, а не датата на извършване на нарушението, а в съдържащите се в административната преписка документи, както и в самия акт, липсва описание на служебните задължения, които са били нарушени, тъй като описаните нарушения са за неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). На следващо място се оспорва съставомерността на вмененото нарушение, като се твърди, че понеже оспорващият работи като В.О., същият спазва Етичен кодекс на вътрешните одитори и Закона за вътрешния одит, а не посоченият в оспорения акт КПСДА, който не бил вписан в длъжностната характеристика и не му бил връчван за запознаване и спазване на правила. Досежно формата на вината, описана в заповедта като умишлено извършено нарушение, се твърди, че не е ясно с какви действия наказаният служител е накърнил достойнството на служителите и как точно е уронил престижа на държавната служба. Поддържа се и становище, че в заповедта липсва задължително изискуемото от закона посочване на настъпилите последици за държавната служба или за гражданите, както и че не е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като докладната записка, въз основа на която е образувано дисциплинарното производство е от 04.02.2022 г., от който момент според твърдението в жалбата наказващият орган бил узнал за нарушенията, съответно – срокът за налагане на наказанието бил изтекъл на 04.04.2022 г. Излагат се и доводи за нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, като на оспорващия не е дадена възможност преди налагане на наказанието да даде писмени обяснения. Поддържа се и тезата, че в нарушение на административнопроизводствените правила е наложено повторно наказание за едно и също нарушение предвид предходно издадената Заповед от 09.03.2022 г. със същото съдържание, отменена със Заповед № РД/02-00235 от 14.03.2022 г. На последно място се твърдят допуснати нарушения на регламентираните в чл. 4 и в чл. 6 от АПК принципи, тъй като отмяната на първата по време заповед била единствено с цел да се отстранят процесуални пропуски на наказващия орган – тези нарушения според оспорващия обосновават извод за материална незаконосъобразност на заповедта. По изложените съображения се иска отмяната на оспорения акт, като е отправено и искане при установяване от съда, че е налице нарушение на чл. 93, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗДСл и на чл. 94 от същия закон, процесната заповед да бъде отменена, без да се разглежда спорът по същество. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат И.Д. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправените искания към съда. Доводите за незаконосъобразност на акта са доразвити в представена по делото в срок писмена защита. Претендират се и разноските по делото.
Ответната страна – кметът на община Ямбол, се представлява в процеса от редовно упълномощен представител - старши юрисконсулт Т.С., която оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доводите за неоснователност на жалбата са подробно аргументирани както в проведеното открито съдебно заседание, така и в представените по делото Писмено становище рег. № 2801-11107 от 06.06.2022 г. по описа на община Ямбол и Писмени бележки вх. № 1841 от 08.07.2022 г. по описа на ЯАС.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. В качеството на свидетели са разпитани и Д.М., Л.Р., М.П., Н.З., Е.П., К.Л., М.Т. и С.М., които с показанията си установяват относими към повдигнатия правен спор факти.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 33 от 27.11.2018 г. на кмета на община Ямбол (л. 16), издадена на основание чл. 81а, ал. 4 от ЗДСл, във връзка с подписано на 26.11.2018 г. Писмено споразумение между жалбоподателя Ч.С.И., заемащ длъжността „Старши експерт“ в ОДЗ - Ямбол, Изпълнителния директор на ДФЗ и кмета на община Ямбол (приложено на л. 15), считано от 01.12.2018 г., Ч.С.И. е назначен на длъжност „В.О.“ в Сектор „В.О.“ при община Ямбол с определен ранг за длъжността III младши. Подчинеността, целта, областите на дейност, преките задължения и отговорности, свързани с изпълнението на посочената длъжност, както и знанията, уменията и опитът, които се изискват за заемането ѝ, се съдържат в надлежно връчената на служителя длъжностна характеристика, приложена по делото на л. 17 - 19.
С Писмо рег. № 2801-23419 от 05.11.2021 г. по описа на община Ямбол (л. 43) Ръководителят на ЗВО уведомил Директора на ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол (ОППЗПОП) относно предстоящ одит на предприятието съгласно Годишния план за дейността по В.О. за 2021 г. Видно от съдържанието на писмото, отправено е искане за представяне на конкретна информация, свързана с дейността по одита. В писмото е посочен срок от 30 работни дни за извършване на одитния ангажимент, като е отправена покана за провеждане на откриваща среща, осъществена на 08.11.2021 г., на която са присъствали ръководителят на ЗВО и вътрешният одитор – жалбоподателят И., както и Директорът на ОППЗПОП и двама служители в ОП (л. 45). С Писмо вх. № 102 от 08.11.2021 г. (л. 46) Ръководителят на ЗВО е изискал от Директора на ОППЗПОП да предостави за целите на одита съответни справки, като е определен срок до 15.11.2021 г. Одитният ангажимент е проведен в периода 05.11.2021 г. – 16.12.2021 г. от определения екип, като фактическата проверка е осъществена от вътрешния одитор Ч.И..
С Докладна записка peг. № 2801-02391 от 04.02.2022 г. по описа на община Ямбол (л. 20) Директорът на ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол сигнализирал кмета на община Ямбол за неуважително, грубо и непристойно поведение на вътрешния одитор Ч.И. при осъществяване на проверката на общинското предприятие, стартирала с връчване на Писмо рег. № 2801-23419 от 05.11.2021 г.
С Покана рeг. № 2801-02406 от 04.02.2022 г. (л. 22) на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл кметът на община Ямбол изискал от Ч.И. представянето на писмени обяснения и съответни доказателства относно извършено по време на осъществения одит дисциплинарно нарушение, състоящо се в нарушение на трудовата дисциплина, а именно – неспазване правилата на КПСДА, неспазване кръга на служебните правомощия и злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя. Определен е срок до 07.02.2022 г., като изрично е посочено, че непредставянето в срок на писмените обяснения ще се счита за отказ от даване на такива. В отговор, на 07.02.2022 г. (л. 23) от Ч.И. е депозирано Обяснение peг. № 2801-02447 по описа на община Ямбол относно изложените в докладната записка обстоятелства, като видно от съдържанието на същото служителят отрича да е изричал цитираните в нея думи и изрази.
С покани рег. № 2801-02482 от 07.02.2022 г. (л. 24, л. 27, л. 30 и л. 35) кметът на община Ямбол изискал обяснения и от служителите в общинското предприятие Д.М. (счетоводител), М.П. (отчетник - счетоводител), Н.З. (счетоводител) и Л.Р. (касиер - счетоводител), които са представили писмени обяснения (приложени съответно на л. 25 - 26, на л. 28 - 29, на л. 33 - 24 и на л. 31 - 32 от кориците на делото). Видно от съдържащите се в административната преписка обяснения служителите потвърждават верността на изложените в докладната записка твърдения за неуважително, грубо, арогантно и непристойно поведение и за изричането на конкретни обидни думи и изрази от страна на вътрешния одитор Ч.И. по време на осъществяваната от него проверка.
Със Заповед № РД/02-00134 от 11.02.2022 г. на кмета на община Ямбол (л. 36-37), на основание чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл, във връзка с необходимостта от осъществяване на контрол по изпълнението на служебните задължения на държавните служители в община Ямбол, е назначен Дисциплинарен съвет (ДС) с мандат три години, считано от датата на издаване на заповедта. Със същата заповед са определени и Правила за работата на дисциплинарния съвет съобразно заложените в нормативната уредба изисквания. Съобразно разписаното в нея Заповед № РД/02-00134 от 11.02.2022 г. отменя Заповед № РД/02-00113 от 04.02.2022 г.
Във връзка с Докладна записка peг. № 2801-02391 от 04.02.2022 г. на Директора на ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 96 от ЗДСл с друга своя Заповед № РД/02-00142 от 16.02.2022 г. (л. 38) кметът на община Ямбол разпоредил определеният Дисциплинарен съвет при община Ямбол да образува дисциплинарно дело срещу Ч.И. ***, в хода на което да се изяснят фактите и обстоятелствата по извършеното дисциплинарно нарушение, подлежащо на дисциплинарно наказание съобразно чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Разпоредено е със заповедта Ч.И. да се яви пред дисциплинарния съвет, за да даде допълнителни обяснения по случая; наредено е на ДС да се предостави посочената докладна записка, дадените от И. обяснения и всички други документи; разпоредено е също членовете на дисциплинарния съвет да се запознаят с всички материали по образуваното дело и да изслушат обясненията на държавния служител, чието дисциплинарно нарушение се обсъжда, освен ако той не се отзове на поканата или изслушването му е невъзможно; ако дадените обяснения изискват събиране на нови доказателства, председателят на ДС следва да определи срок за събирането и представянето им на заседание на съвета. Със заповедта е определена конкретна дата за провеждане на заседание на ДС - 17.02.2022 г. от 10:00 часа в стая 210 в сградата на общината, като крайният срок за приключване на работата е определен на 10 работни дни.
В изпълнение на разпореденото на 17.02.2022 г. е проведено заседание на назначения Дисциплинарен съвет при определен дневен ред в три точки, по които с единодушие са взети решения, както следва: във връзка с изложените в Докладна записка peг. № 2801-02391 от 04.02.2022 г. на Директора на ОППЗПОП, гр. Ямбол обстоятелства ДС решил, че са налице законовите основания за образуване на дисциплинарно дело срещу Ч.И. ***; с цел изясняване на обстоятелствата по образуваното дисциплинарно дело е решено да се изслушат обясненията на Е.П. - Директор на ОППЗПОП, чието изслушване е определено да бъде проведено на следващото заседание на съвета (24.02.2022 г.), както и на Ч.И., за когото е определен срок от 7 календарни дни от датата на заседанието, в който да представи писмени обяснения по случая. Видно от съставения Протокол № 1 от 17.02.2022 г., приложен на л. 39 - 40 от делото, Председателят на съвета запознал държавния служител И. със Заповед № РД/02 - 00134 от 11.02.2022 г. и Заповед № РД/02-00142 от 16.02.2022 г. – и двете издадени от кмета на община Ямбол, като му предоставил и копие от Докладна записка peг. № 2801-02391 от 04.02.2022 г. Според отбелязаното в протокола, служителят отрекъл извършването на дисциплинарното нарушение, като посочил, че не е отправял обидни думи и клевети, които могат да бъдат квалифицирани като неспазване на правилата на КПСДА. В изпълнение на взетите от ДС на заседанието от 17.02.2022 г. решения, жалбоподателят Ч.С. и депозирал Отговор с рег. № 2801-03805 от 23.02.2022 г. (л. 41) в който заявил, че при изпълнение на служебните му задължения в ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол никога не е изказвал мнения, с които да обижда или клевети когото и да било, никога не е използвал обидни думи, изрази, епитети, квалификации, с които да обижда и клевети колеги, служители или ръководството на община Ямбол. В отговора е взето отношение по цитираните в докладната записка реплики със заявлението, като е посочено, че същите никога не са изричани от него при осъществяване на фактическата проверка в общинското предприятие. Към отговора са приложени писмени доказателства във връзка с осъществения одитен ангажимент за съответния период, като е посочен и свидетел на изложените обстоятелства – Началник сектор „В.О.“ към община Ямбол С.М..
На 24.02.2022 г. в 10:00 часа е проведено второ по ред заседание на дисциплинарния съвет, като видно от приложения на л. 47 от делото Протокол № 2 поради служебната ангажираност на редовен член от състава на определения ДС, заседанието е отложено за 14:00 часа на същата дата. В така определения час е проведено последното заседание на назначения от кмета на община Ямбол дисциплинарен съвет, за което е съставен Протокол № 3 (л. 48). Видно от този протокол, на проведеното заседание са приети писмените обяснения от 23.02.2022 г. на И., а с оглед посочения от него свидетел като точка в дневния ред с единодушие е включено изслушването на С.М., дал писмени обяснения по случая, (приобщени към дисциплинарното дело), в които същият потвърдил, че е присъствал при връчването на план - програмата за вътрешния одит на ОППЗПОП, гр. Ямбол, и представил информация, че същинската проверка относно верността и съответствието на първичните счетоводни документи е извършена именно от вътрешния одитор Ч.И., срещу когото се води дисциплинарното производство. В обясненията си М. отрича в негово присъствие да са се случвали събития от конфликтен характер, в които да са употребявани обидни думи или да са възниквали неетични прояви. На същото заседание на Дисциплинарния съвет е изслушан и вносителят на докладната записка Е.П., който в представени писмени обяснения, (приобщени към дисциплинарното дело), потвърждава верността на изнесените в докладната записка данни; при предявяване на писмените обяснения на Ч.И. е заявил, че според него същите очевидно целят личната защита на служителя и са в явно противоречие с твърденията и преките наблюдения на всички служители на общинското предприятие. След изслушването и приобщаването на доказателствата към делото ДС заключил, че са налице основания за изготвяне на решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл и заседанието е закрито поради изчерпване на дневния ред.
На 01.03.2022 г. е изготвено Решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, в което при изложени подробни фактически основания и подкрепящите ги доказателства е изразено становище от дисциплинарния съвет, че в случая Ч.И. ***, безспорно е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, изразяващо се в неспазване на регламентираните в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА принципи; възприето е, че цитираните нарушения на правилата на трудовата дисциплина и нормите на Кодекса са извършвани системно и нееднократно, като е декларирано недопустимо и несвойствено за заеманата от държавния служител позиция отношение и поведение спрямо работещите в община Ямбол. Въз основа на това на дисциплинарно наказващия орган е предложено на Ч.И. да бъде наложено най-тежкото по вид дисциплинарно наказание „уволнение“, предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Решението е подробно мотивирано, като са изложени съответни аргументи досежно обстоятелствата, при което е извършено нарушението и неговата тежест, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител.
На 09.03.2022 г. е издадена Заповед № РД/02-00227 (л. 60-63), с която, при изложени подробни съображения, кметът на община Ямбол в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Ч.И., заемащ длъжността „В.О.“ при община Ямбол, заради допуснато от служителя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване на регламентираните в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА правила. Със същата заповед, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, считано от 11.03.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на Ч.С.И.. Актът е връчен на адресата си на 10.03.2022 г., видно от обелязванията в него, но с последваща Заповед № РД-02-00235 от 14.03.2022 г. на кмета на община Ямбол, (надлежно връчена на И. на 14.03.2022 г. – л. 64) същият е отменен на основание чл. 121, ал. 1 от ЗДСл и служителят е възстановен на предишната длъжност на основание чл. 122, ал. 1 от с.з. По делото липсват данни така произнесеният акт по отмяна на Заповед № РД/02-00227 от 09.03.2022 г. да е оспорен по съдебен ред в преклузивния срок, поради което същият е влязъл в законна сила.
С Писмо рег. № ЕО-Я-476 от 15.03.2022 г. на кмета на община Ямбол (л. 69-70) на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) е поискано съгласие от Министъра на финансите за освобождаването на Ч.С.И. от заеманата от него длъжност „В.О.“ в община Ямбол. Писмото е придружено с изискуемите по разпоредбата мотиви и копия на съответни документи. В отговор е изпратено Писмо изх. № 08-00-332 от 21.03.2022 г., налично в административната преписка, с което е дадено исканото съгласие, като изрично е посочено, че то не е основание за прекратяване на служебни правоотношения.
На 06.04.2022 г. от 10:00 часа в сградата на община Ямбол в присъствието на кмета и на секретаря на общината е проведено изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на Ч.И. *** във връзка с данните по Докладна записка рег. № 2801-02391 от 04.02.2022 г. За изслушването е съставен Протокол (л. 71), подписан от протоколчика М.Т. (главен експерт „Човешки ресурси“ в община Ямбол), като видно от отбелязаното в документа, екземпляр от същия е връчен и на оспорващия, което е удостоверено със собственоръчно поставен от него подпис. Според съдържанието на Протокола, при изслушването И. отрича да е използвал обидни думи и квалификации и потвърждава дадените от него писмени обяснения с рег. № 2801-02406 от 07.02.2022 г., както и дадените пред дисциплинарния съвет устни обяснения по случая.
При пълно възприемане на изложените в Решение рег. № 2801-04322 от 01.03.2022 г. на назначения дисциплинарен съвет фактически констатации и мотиви дисциплинарно наказващият орган издал Заповед № РД/02-00329 от 07.04.2022 г., с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Ч.И., заемащ длъжността „В.О.“ при община Ямбол, заради допуснато от служителя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване на регламентираните в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА правила. Със същата заповед, като последица от наложеното наказание, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, считано от 11.03.2022 г. е прекратено без предизвестие служебното правоотношение на Ч.С.И. за заеманата длъжност. Актът е връчен на адресата си на 07.04.2022 г., видно от отбелязванията върху него, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 19.04.2022 г.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител, издадена по реда на чл. 89 и следващите от ЗДСл. Със същия административен акт, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено и служебното правоотношение между органа по назначаване и жалбоподателя И. за заеманата от него длъжност „В.О.“ в Сектор „В.О.“ в община Ямбол, с определен ранг III младши.
С оглед на това, предвид разписаното в чл. 124, ал. 1 от ЗДСл и при наличните по делото данни досежно датата на връчване на процесната заповед и датата на депозиране на жалбата, съдът счита същата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, съдът преценя жалбата като неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган в съответствие с изискването на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Жалбоподателят е назначен на длъжност по служебно правоотношение със заповед на кмета на община Ямбол, издадена на основание чл. 81а, ал. 4 от ЗДСл. Следователно, по силата на посочената разпоредба именно кметът на общината в качеството му на орган по назначаването е компетентен да наложи дисциплинарно наказание на този държавен служител. Освен изявление за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, заповедта съдържа и изявление за прекратяване на служебното правоотношение, което е допустимо да бъде извършено едностранно без предизвестие от органа по назначаване по аргумент от чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа изрично изброените в чл. 97 и в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити - посочено е правното основание за налагане на дисциплинарното наказание (90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл), съответно правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Изложени са и подробни мотиви с дължимия анализ на приобщените доказателства, въз основа на които е прието за установено извършването на соченото в акта дисциплинарно нарушение от наказания служител, за което е наложено съответното наказание, определено в закона. В акта се съдържат и подробно аргументирани съображения досежно тежестта на нарушението, формата на вината, като са взети предвид както обстоятелствата, при които е извършено нарушението, така и цялостното поведение на държавния служител съобразно регламентацията на относимата за казуса нормативна уредба. В този смисъл оплакването в жалбата за липсата на задължителни реквизити в оспорената заповед съдът намира за неоснователно и недоказано.
Спазени са установените в ЗДСл правила относно ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавните служители, която процедура започва с констатиране на нарушението, неговото квалифициране съобразно изчерпателно посочените в чл. 89, ал. 2 от ЗДСл видове дисциплинарни нарушения и проверка за спазване на сроковете по чл. 94 от същия закон. В случая първоначална информация за допуснати от служителя нарушения се съдържа в изготвената от Е.П. – Директор на ОППЗПОП докладна записка относно неуважително, грубо и непристойно поведение на вътрешния одитор Ч.И. при осъществяване на проверката на общинското предприятие, стартирала с връчване на Писмо рег. № 2801-23419 от 05.11.2021 г. Докладната записка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 04.02.2022 г., като въз основа на съдържащите се в този документ сведения компетентният дисциплинарно наказващ орган е направил преценка за наличие на достатъчно данни за допуснато от съответния държавен служител нарушение на ЗДСл, изразяващо се в неспазване на трудовата дисциплина, осъществено чрез погазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, наказуемо с определеното в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл наказание „уволнение“. След запознаване с Докладна записка от 04.02.2022 г., със своя Заповед № РД-02-00142 от 16.02.2022 г. кметът на община Ямбол е инициирал дисциплинарно производство, като в съответствие с изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е възложил на назначения със Заповед № РД/02-00134 от 11.02.2022 г. Дисциплинарен съвет при община Ямбол да образува дисциплинарно дело срещу вътрешния одитор Ч.И. и да свика на заседание членовете му с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по изнесените в докладната записка нарушения, за което да представи своето решение.
Съобразно разписаното в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. В ал. 3 на цитирания текст от ЗДСл изрично е разписано, че сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Съгласно константната практика на съдилищата, нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на административния орган, като от този момент последният е задължен да направи преценката за това извършено ли е в действителност дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание.
В разглеждания случай заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл преклузивни срокове, поради което и възражението в жалбата в тази насока е неоснователно. Доколкото всички материали по дисциплинарната преписка са представени на наказващия орган с регистрирането на изготвеното на 01.03.2022 г. от Дисциплинарния съвет Решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл с рег. № 2801-04322 от 01.03.2022 г. по описа на община Ямбол с поставена върху него резолюция „да“, следва да се приеме, че обжалваната заповед от 07.04.2022 г. е издадена в рамките на преклузивния двумесечен срок. С оглед възприетото в процесния административен акт, че отговорността е ангажирана за нарушения, извършени в периода на осъществения одит на общинското предприятие (05.11.2021 г. – 16.12.2021 г.), съдът намира, че е спазен и предвиденият в нормата едногодишен срок.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроиводствените правила, тъй като в конкретния случай обяснения са дадени във връзка със Заповед № РД/02-00227 от 09.03.2022 г., (издадена от кмета на община Ямбол, впоследствие отменена), за налагане на същия служител на същото по вид наказание за същите нарушения и прекратяване на служебното правоотношение с него, но не са изискани и приети обясненията на наказания служител във връзка с произнасянето на процесната заповед от 07.04.2022 г. Вярно е, че съгласно регламентацията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание административният орган е длъжен да изслуша държавния служител и да му даде срок за представяне на писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението и по този начин да формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител да защити законните си права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности, което в случая е сторено.
Видно от съдържащите се в административната преписка документи, в процеса на реализиране на дисциплинарната отговорност преди постановяване на оспорения акт в съответствие с разписаното в цитираната норма, дисциплинарно наказващият орган ДНО е изискал от наказания служител писмени обяснения по повдигнатите му обвинения, включително е осъществено и изслушване на служителя, за което е съставен Протокол от 06.04.2022 г., чиято истинност беше оспорена от жалбоподателя. В тази връзка, с оглед доказателствата по делото и предвид обстоятелството, че тежестта на доказване в случая пада върху оспорващия, съдът намира проведеното оспорване за неуспешно, тъй като видно от въпросния документ той отговаря на нормативно установените изисквания по изготвянето му – същият е съставен в писмена форма с отбелязване на съответните обстоятелства, които удостоверява, подписан е както от съставилия го служител М.Т. – „Главен експерт „Човешки ресурси“ в община Ямбол, (което същата потвърждава при разпита ѝ в о.с.з. на 04.07.2022 г.), така и от самия Ч.И., който се е запознал със съдържанието му, не е направил възражения и е получил екземпляр от него. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля К.Л. ***, която е категорична, че на посочената в протокола дата в нейно присъствие, в присъствието на кмета на общината, на протоколчика свидетелят Т. и на оспорващия действително е проведено изслушване на И. във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение, при което той е отрекъл използването на обидни думи и квалификации и е потвърдил писмените си обяснения с рег. № 2801-02447 от 07.02.2022 г., както и дадените пред дисциплинарния съвет устни обяснения по случая. Свидетелката потвърждава също, че И. се е запознал със съдържанието на протокола, подписал го е без възражения и е получил екземпляр от него. Показанията на свидетелите Т. и Л. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и съответстващи на другите доказателства по делото. При липсата на успешно проведено оспорване истинността на Протокол от проведено изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл с дата 06.04.2022 г. съдът е обвързан от доказателствената му сила относно удостоверените с него обстоятелства и следва да го цени като доказателство. При това положение ЯАС в настоящия си състав намира за неоснователно твърдението в жалбата, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизслушване на наказания служител преди налагане на наказанието. Видно от съдържанието на процесната заповед, представените писмени обяснения са приети от административния орган, но не са кредитирани, като е счетено, че в тях не са изложени факти, обстоятелства и доказателства, които да освобождават служителя от дисциплинарната отговорност, която се реализира за извършените от него дисциплинарни нарушения. Залегналото в решението на дисциплинарния съвет становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание също е възприето от наказващия орган и отразено в издадената заповед. По този начин същото става част от мотивите на заповедта.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа изчерпателно изброените в нормата реквизити, в т.ч. и описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието, както и правното основание за налагането му (т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7). В разглеждания случай тези изисквания са налице. Процесната заповед е обективирана в писмена форма и съдържа мотиви, които по същество преповтарят констатациите, съображенията и изводите на Дисциплинарния съвет. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, след анализ на изложените конкретни факти и относимата за казуса нормативна уредба, дисциплинарно наказващият орган е стигнал до неопровержимия според него извод, че в цитираните случаи от съответния държавен служител Ч.И. ***, е било извършено виновно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазването на регламентираните в чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от КПСДА правила и принципи, поради което следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност, като се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“, чиято последица е и прекратяване на съществуващото между органа по назначаването и държавния служител служебно правоотношение. В оспорената заповед са посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието (неговото съдържание, формата на вината, време, място и обстоятелствата, при които е извършено), по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение – процесната заповед съдържа описание на конкретно извършени от жалбоподателя нарушения, в т.ч. датата и мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които същите са извършени, подробно са описани всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл; посочени са подкрепящите ги доказателства, недвусмислено сочещи на извода за извършване на вменените нарушения, което е основание и за налагане на дисциплинарното наказание, определено по вид и размер съобразно изискванията на закона. При това положение следва да се приеме, че при издаването на процесната заповед са спазени изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗДСл, поради което съдът не споделя наведените в жалбата аргументи в обратната насока.
Не може да бъде споделено и застъпеното в жалбата становище, че в нарушение на административнопроизводствените правила е наложено повторно наказание за едно и също нарушение предвид предходно издадената Заповед от 09.03.2022 г. със същото съдържание, отменена със Заповед № РД/02-00235 от 14.03.2022 г. Вярно е, че преди произнасянето на процесната заповед от 07.04.2022 г. е издаден акт със същото съдържание с дата 09.03.2022 г. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че тази заповед е отменена с акт на съответния компетентен орган, надлежно връчен и неоспорен от жалбоподателя И. в съответния преклузивен срок, то следва да се приеме, че заповедта за отмяна на наложеното със заповед от 09.03.2022 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ е влязла в сила, като с този акт служителят е възстановен на заеманата от него длъжност „В.О.“ в Сектор „В.О.“ в община Ямбол, с определен ранг III младши. Следователно, последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, чиято последица е и прекратяване на служебното правоотношение – предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, е законосъобразна и е в съответствие с разписаните в относимата нормативна уредба правила.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уредени в глава V, раздел ІІ от ЗДСл, поради което не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за незаконосъобразност на оспорения акт.
Процесната заповед е издадена и при наличие на посочените в нея основания и при правилно приложение на материалния закон.
По силата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57 от 7.04.2020 г., обн., ДВ, бр. 33 от 7.04.2020 г., в сила от 8.05.2020 г. Според регламентацията на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказание се налага за виновно нарушение на служебните задължения. Съгласно нормата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл такова е неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
В случая с оспорената заповед дисциплинарната отговорност на Ч.И. е ангажирана за неспазване правилата на чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от КПСДА. Съгласно регламентираното в чл. 2 от Кодекса дейността на служителите в държавната администрация се осъществява при спазване на съответни принципи за поведение, включително лоялност (т. 2), т.е. следване на поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата, и колегиалност и учтивост (т. 11), което предполага следване на поведение, основано на уважение към мнението и личния живот на колегите, и придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения. Според регламентацията на чл. 8 от Кодекса служителите в държавната администрация не трябва да изразяват лично мнение, включително чрез информационни и комуникационни технологии, по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на администрацията, в която работят. Съобразно правилото на чл. 14, ал. 1 от КПСДА в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следва да проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда. Чл. 17, ал. 3 от Кодекса пък предвижда, че служителите следва да се стремят да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си.
При тази нормативна уредба и с оглед писмените и гласни доказателства по делото съдът намира за безспорно установено, че в периода на осъществявания в общинското предприятие одит от Ч.И. в качеството му на В.О. при община Ямбол за времето от 05.11.2021 г. до 16.12.2021 г. същият, в разрез с установените правила за взаимоотношения с колегите и лично поведение, описани по-горе, е проявил неуважение, като е демонстрирал поведение, накърняващо достойнството на служителите и създаващо враждебна и обидна среда. И писмените доказателства по делото, и свидетелските показания, (които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви помежду си и съответстващи на дадените от свидетелите в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения), недвусмислено сочат, че по време на проверката Ч.И. е отправял лични обиди към служителите в ОППЗПОП, конкретизирани в спорния акт, с оглед на което правилна е преценката на административния орган, че наказаният служител демонстрира поведение, противоречащо на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, визирано в нормите на чл. 2, т. 2 и т. 11, чл. 8, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от КПСДА. Установява се по делото по безспорен начин от приобщените доказателства, че посочените нарушения на правилата на трудовата дисциплина и нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са извършвани системно и нееднократно, в рамките на няколко последователни дни – през времето на осъществяваната проверка, в който период е демонстрирано недопустимо и несвойствено за заеманата позиция от държавен служител отношение и поведение спрямо работещите в община Ямбол; извършвани са и действия, несъвместими с вменените по длъжностна характеристика служебни задължения, според която държавният служител следва да умее да работи ефективно с колегите си, с което същият очевидно не съумява да се справи. При безспорната доказаност на извършените нарушения на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация следва да се приеме, че в случая действително е налице нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Следователно, както правилно е приел дисциплинарно наказващия орган, налице са основанията по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание.
За определяне вида на следващото се наказание в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства за установяване на всички обстоятелства по чл. 91, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДСл. В съответствие с цитираната норма те са обсъдени и взети предвид от ответния административен орган. Както правилно е посочил в своя акт дисциплинарно наказващият орган, нарушението на служебната дисциплина е вид правонарушение, характеризиращо се с всички негови общи признаци като деяние (действие и бездействие), противоправност като обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. В конкретния случай е извършено действие във връзка със служебните задължения на Ч.И. ***, при което са нарушени конкретни правила, очертаващи съдържанието на служебното правоотношение. Извършените нарушения са недопустими за заемания от лицето пост на държавен служител, съобразно разписаните в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация правила и са несъвместими с определените с длъжностната му характеристика и произтичащи по силата на закона ангажименти. Административният орган правилно е преценил, че дисциплинарното нарушение е извършвано системно и нееднократно в рамките на няколко последователни дни, в който период е демонстрирано недопустимо и несвойствено за заеманата позиция от държавен служител отношение и поведение спрямо работещите в община Ямбол. Правилна и съответна на доказателствата е и преценката на дисциплинарно наказващия орган, че с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено в сградата на ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“ пред значителен кръг от лица, служители на предприятието, както и на граждани, поведението на служителя създава обосновани съмнения в обществото за дейността на администрацията и нейните поделения от една страна, а от друга – накърнява достойнството на служителите и създава враждебна и обидна среда. В тази връзка съдът намира за правилна преценката на органа, че след като посоченият от оспорващия свидетел С.М., не е присъствал на същинската проверка, която според обясненията му и в хода на дисциплинарното производство, и пред съда при разпита му в проведеното на 04.07.2022 г. съдебно заседание, е осъществена именно от Ч.И., то същият не е бил пряк свидетел на цялата проверка и правилно не е кредитирал обясненията му. Настоящият съдебен състав счита също, че в случая всяко от извършените действия допринася за изграждането на отрицателно мнение у гражданите за администрацията, в която изпълнява службата си служителят, което завишава неговата тежест и сочи за наличие на склонност у лицето, което го е осъществило, да не се придържа към правилата, залегнали в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Тези изводи се подкрепят и от съдържанието на конкретните деяния, с които е реализиран съставът на дисциплинарното нарушение - те по естеството си са особено неуважителни и предизвикващи възмущение от възприелите ги, израз са на явно пренебрежение и демонстративно незачитане на авторитета на други държавни служби и затова са несъвместими с качеството „държавен служител“ на лицето, което ги е осъществило, и то действайки в служебно качество. Законосъобразно като отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелства са отчетени обстоятелствата при извършване на нарушението и цялостното служебно поведение на жалбоподателя - неговите действия са извършени на обществено място, поради което са възприети от неопределен кръг лица. От събраните в дисциплинарното производство доказателства се установява, че при изпълнение на служебните си задължения в процесния период Ч.И. е отправял конкретно насочени язвителни коментари спрямо осъществяваната от служителите на общинското предприятие дейност, което на практика е затруднило дейността на цялото предприятие и е допринесло за възникването на конфликтни ситуации на работното място. Действително, както е приел и административният орган, дисциплинарното нарушение се явява умишлено такова, тъй като наказаният служител е осъзнавал, че с действията и думите си накърнява достойнството на служителите в проверяваното предприятие, от една страна, и демонстрира поведение, което уронва престижа на държавната служба от друга страна. Осъществените от И. деяния са осъществени при ясно съзнаване на тяхното свойство и значение, както и на следващите за държавната служба негативни последици. Към настъпването им той е проявил безразличие, от което следва че дисциплинарното нарушение е извършено при условията на евентуален умисъл - също отегчаващо отговорността обстоятелство. При така установеното дисциплинарно наказващият орган правилно е преценил, че извършеното от жалбоподателя нарушение е несъвместимо с държавната служба, която е назначен да изпълнява И. и затова е наложил най-тежкото предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно наказание „уволнение“. То е единственото от предвидените в закона, посредством което могат да се постигнат целите на дисциплинарната отговорност за законосъобразно изпълнение на държавната служба при зачитане правата и интересите на гражданите и държавата (чл. 4, ал. 1 от ЗДСл). При това положение законосъобразно на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл ответникът е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя като последица от наложеното дисциплинарно наказание.
В обобщение на изложеното до тук следва да се посочи, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция на ответната страна за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство.
Водим от горното, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността на протокола от проведеното изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител от 06.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ч.С.И. *** против Заповед № РД/02-00329 от 07.04.2022 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от с.з., считано от 08.04.2022 г., е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „В.О.“ в Сектор „В.О.“ в община Ямбол, с определен ранг III младши.
ОСЪЖДА Ч.С.И. ***, със съдебен адрес:***, стая 8, адвокат И.Д. ***, да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете