Питаха ли депутатите от Ямболския избирателен район какво мислят хората тук
преди въобще в Народното събрание да влезе въпросът Трети март да не е повече  Национален празник на България? Че го и обсъждаха. Да не бил повече Трети март, защото ни разединявал, докато 24 май ни обединявал...

И кой как би гласувал, ни е любопитно. Ако някой от тях желае да си каже да пише до редакцията. Ако не, като го срещнете, питайте го?

ВСЪЩНОСТ ГЛАСУВАНЕТО ПРЕДСТОИ
ТУК Е ДИСКУСИЯТА:

осподин Чолаков, заповядайте – становище по вносител на Вашия Законопроект.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, знаете, че ние внесохме едно малко изменение на чл. 154 от Кодекса на труда, ал. 1, в което се казва: думите „национален празник“ се заличават, а след думата „книжовност“ се поставя тире и се добавят думите „национален празник“ – това гласи имението, което предложихме. Става дума за това денят 24 май да бъде обявен за национален празник.
Мотивите към Проекта сме ги формулирали доста пестеливо. Няма да ги чета освен, може би, изречението: „Денят, който обявяваме за свой национален празник трябва не просто да обединява, но и да съдържа символика, която да пронизва обществената тъкан през поколенията и да възпитава определени ценностни разбирания“.
Ще си позволя, колеги, извън мотивите да кажа няколко думи, защото това е един от тези ценности дебати, които определят характера на Народното събрание и може би ще имат значение не само днес, не само в този мандат, но и в следващите мандати. Не знам дали знаете има една книга на Стефан Груев – Стефан Груев е бил български политик, който след 9 септември е емигрирал, живял е в Германия. През 1970 г. е написал една книга, която се казва: „Воля за образ“. Тази книга не е преведена на български, странно защо? В нея той прави анализ на четири държави – Германия, Франция, Англия и Русия и описва, или представя как великите нации изграждат образа за себе си, как те си представят себе си и как чрез всички свои действия, ако щете символи и знаци излъчват определени послания и изграждат своя образ. Не знам дали сте се питали и така в грохота на текущото ние понякога забравяме да си задаваме въпроса, ние какъв образ изграждаме за себе си? Кой е образът на България – образът пред самите нас и образът, който излъчваме към света?
Смятам, колеги, че ние сме много немарливи по отношение на знаците – много немарливи и небрежни, което, между другото, понякога дава възможност на странни идеи да се наместят, да придобият гражданственост и да започнат на суптилно ниво да ни промиват съзнанията, без да си даваме сметка.
Не знам дали си спомняте – възрастните си спомнят, младите едва ли – ето този герб отзад, който стои, колеги, Виe спомняте ли си, че България от 1990-а до 1997 г. нямаше държавен герб? Спомняте ли си го това нещо? Седем години тук се водеше дебат как да изглежда гербът на България. Ние не можехме да постигнем консенсус. Аз си спомням, 1994 г. бях в Германия и там гледах Световното първенство по футбол. Беше ми страшно мъчно как всички национални отбори излизаха с екипите с герба на държавата си, българската държава тогава нямаше герб. Нашият национален отбор, онзи велик национален отбор, излезе с емблемата на Българския футболен съюз, защото тогавашните български политици не можеха да постигнат консенсус как да изглежда гербът на България – един лъв ли, два лъва ли да има, да има ли корона, да няма ли корона.
Беше някакво безумие. Това беше държава, която не желае да има образ. Тя не желае да има държавни символи. Тя не е в състояние да произведе държавен символ. Не знам също дали си спомняте и дали знаете, че името на Централния площад на София до скоро, не до скоро – допреди 10 години, се казваше „Александър Батенберг“. Ние и днес, когато назоваваме централния си площад, го назоваваме „Александър Батенберг“. Слава богу, преди 10 или 15 години Общинският съвет на София пак така с една много пестелива промяна махна думата Батенберг и остана „Александър I“.
Княз Александър никога не е назовавал себе си Батенберг – никога. Няма нито един официален държавен документ от Третото българско царство – неговата зора, в който Александър, да е наречен Батенберг, той е Александър I, княз български. Той няма фамилия. Неговото семейство е българският народ. Това е монархическата идея. 1990 г. обаче, когато са ставали преименуванията, много странно някой е решил, че централният площад на столичния град на България ще се казва, добре, на името на първия български държавен глава след Освобождението, но неясно защо Батенберг. Това на суптилно ниво, нали разбирате, че през цялото време ни казва: първият български държавен глава е германец, Александър е германец. Той е германец. Площадът на столицата е кръстена на името на германец. Чувствате ли промивката? Чувствате ли как това влияе на съзнанието?
По същия начин ние винаги сме се питали и продължаваме да се питаме защо за национален празник на България е бил избран денят 3 март. Не искам да влизам в историческа дискусия, макар че тя е неизбежна в този случай, може би, и Вие ще вземете отношение по въпроса, но какъв сигнал отправя 3 март? 3 март отправя сигнал, че ние сме благодарни към Русия, на първо място. Това е абсолютното Condicio sine qua non за деня 3 март. На 3 март българите благодарят на руските братя освободители.
На 3 март винаги редом до българското знаме трябва да се вее руско знаме! Това е! То е неизлечимо. Това е сигналът, който България отправя с националния си празник – ние сме благодарни на една велика сила, без която нямаше да можем. Ние нямаше да можем, ние не можем! Без тях ние не можем.
Вторият сигнал, който отправяме, е Санстефанска България. Винаги на 3 март изниква в съзнанието картата на Санстефанска България. Тази карта на Санстефанска България, знаете, че за българската история и за българския народ е проблем. Тя ни създава три национални катастрофи. Този идеал – той е много хубав, много грандиозен, много величествен, но е довел до три национални катастрофи. И всеки път, в който аз видя тази карта, си мисля за националните катастрофи – не за това, което е могло да бъде, а за това, което се е случило в крайна сметка.
Докато национален празник на България е 3 март, ние ще изпращаме сигнал, че сме благодарни на една велика сила, без която не можем (реплики от народния представител Хасан Адемов), ще замеряме премиера със снежни топки, както казват колегите, ще има дискусии, ще има спорове, обществото ще бъде разделено и няма да има мир, няма да има спокойствие. Просто няма!
И се питам дали някой не иска да е така, не е искал да е така?! Този някой, който е казал: 3 март, и нашите предшественици тук, от тази трибуна, в еуфорията – давай, важно е, не е 9 септември, що да не е 3 март, хайде Санстефанска България, България на три морета, ура! От 30 и колко години вече това е конфликт, всяка година ние сме в конфликт.
И като тръгнем по тази логика, коя е нашата воля за образ? Образите, които сме излъчили, дали са тези, които искаме да излъчим, опираме до това кой ден е редно, кой ден заслужава да бъде българският национален празник.
И като тръгнахме, колеги, по метода на изключването, стигнахме до извода, че зад всяка друга от възможните дати отново прозира сянката на една велика сила, без която ние не можем, за съжаление!
Нека да го водим този дебат, замислете се, поровете – и независимостта на България май е била платена с пари. Шести септември, аз съм от Пловдив, но 6 септември някак си странно защо остана регионален празник?!
Двадесет и четвърти май – колеги, не знам давате ли си сметка, че 24 май вече започват да ни го крадат?!
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Времето!
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Свършвам.
Вече започват да разкъсват и 24 май. Великата сила каза, че кирилицата е дошла от македонските земи. Двете евро на Словакия са с образа на Кирил и Методий. Словакия какво общо има с Кирил и Методий? (Реплики.) Чехия има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Времето, господин Чолаков.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Свършвам, свършвам, господин Председателстващ.
Колеги, вижте, за да бъде променено името на площад Александър Батенберг, навремето в общинския съвет това отне три години. Три години! Първото предложение беше яростно отхвърлено, трябваше да се създаде психологически климат и ситуация, трябваше да мине един процес на осмисляне, в който най накрая общинският съвет каза: да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Господин Чолаков, извинявайте, трябва да приключите изказването.
РЕДОМИР ЧОЛАКОВ: Колеги, моля Ви да мислите. Целта на моето изказване в случая е да създадем канавата за размисъл, която един ден ще доведе дотам, че образът на българската държава пред света ще бъде 24 май. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Попитах господин Гаджев дали иска да продължи в изказване, за да има равноправие между всички групи.
Колеги, откривам дискусията.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Николов, имате думата.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е важна тема. Както каза господин Чолаков, ние, хората, които внесохме този законопроект, сме наясно, че в момента най-вероятно и, за съжаление, няма да се постигне политически консенсус около него, но го внесохме, защото искаме да започне обществен дебат и политически дебат за нещо, което според нас е не просто притеснително, а срамно за модерната българска държава.
Срамно е, защото ние сме превърнали националния си празник в дата, която ни разделя, дата, на която българите воюват едни срещу други. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Дата, в която…
Господин Председател, може ли да не ми се подвиква от залата, че говоря глупости. Който иска да излезе на трибуната, да каже и така нататък.
Има страшно много хора в България, които обичат искрено България, които са български патриоти, български националисти – аз съм такъв, и които не понасят факта, че ние сме превърнали националния си празник в дата на преклонение към чужда държава; че на нашия национален празник ние не веем българското знаме, а веем руското знаме и че на нашия национален празник българският министър-председател – дълбоко неуважаваният от мен господин Кирил Петков, беше замерян със снежни топки, докато произнасяше речта си. Просто тази дата ни разделя – харесва Ви, или не Ви харесва, това е факт.
Няколко думи какво е 24 май. Двадесет и четвърти май е истински празник. Това е неофициозна дата, не е нещо, което някой, държавата е вменила на хората и ходят, и се държат фалшиви патетични речи. Това е истински празник на българите. Празник, на който българите взимат цвете, отиват на паметника на Кирил и Методий, отиват на църква и го почитат.
Двадесет и четвърти май е стар празник. Той не е възникнал в последните години, не е възникнал след Освобождението. Първите данни за празнуване на 24 май датират доста преди Освобождението – от началото на XIX и дори края на XVIII век, а вероятно празникът е няколко века по-стар.
Двадесет и четвърти май е дата, която обединява. Тя ни обединява, а не ни дели на русофили и русофоби, еврооптимисти и евроскептици и прочие, и прочие – обединява ни. Това е празник, който е едновременно православен, защото това са едни от големите светци на православието и равноапостоли. Това е европейски празник, защото Кирил и Методий са обявени за покровители на Европа. Това е празник, който е славянски, и всъщност голямото желание на част, включително хората в тази зала да не се прекъсва връзката с източните славянски държави през този празник може да бъде защитен.
Това е празник, който обединява всички, включително който обединява българите в историческото землище на България, защото исторически това е празник, обединяващ Преслав с Охрид, и светци като Климент Охридски, като Наум Преславски и прочие са част от празнуването на 24 май.
Това е празник, на който ние не сме благодарни на чужда страна, това е празник, в който ние се гордеем не с това, че някой нещо ни е подарил, ние се гордеем със себе си, с българите.
Двадесет и четвърти май е празник на българския Златен век. Това е празник на Борис, на Симеон и на Петър – на владетелите, на царете от българския Златен век. На блестящата Преславска цивилизация и на това, че „ние сме дали нещо на света“, както казва Иван Вазов. Не че нещо сме получили от велика сила, от чужд император и прочие, а че сме дали! Не се кланяме на руския император, а почитаме българските царе, българските императори, както самите те са се наричали.
И не на последно място, 24 май показва, че ние сме стара държава, че ние не сме създадени 1989 г., не сме създадени 1944 г., не сме създадени 1978 г. Ние сме създадени през VII век, не просто като една от най-старите държави в Европа, а като най-старата държава в Европа. Това е празник, който пуска континюитет между средновековното ни минало, между славното ни минало, Възраждането, през което той се почита като част от борбата за еманципация и просвещение на българския народ, и съвременната епоха, в която продължава да бъде най-обичаният български празник.
Аз знам геополитическите и всички аргументи, които имате да браните 3 март, и прочие. Но просто... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само за секунда.
Представете си, че сме просто българи и търсим тази дата, зад която всички ние, всички ние в тази страна, в нашата родина България ще се почувстваме едно цяло. Аз имам проблем с начина, по който се празнува 3 март. Много български патриоти имат проблем с начина, по който се празнува 3 март. Много български родолюбци имат проблем с начина, по който се празнува 3 март.
Вие имате ли проблем с начина, по който се празнува 24 май?! Не е ли това датата, която ни обединява, датата, която не унижава никого, датата, която не ни разделя, датата, която заслужава да бъде национален празник на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Николов.
За реплика, колеги?
Господин Кънев, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Ще бъда много кратък. Всичко е чудесно, но тук искам само да Ви информирам, че 24 май е официален празник на Русия. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Господин Георгиев – за втора реплика, за да редуваме групите.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Извинявайте, обаче това нещо, което чух преди малко, едвам го изтърпях. Значи, ние всички обичаме 24 май, само че 3 март е денят, в който България се освобождава от турско иго. 500 години робство – да не забравяме! И това е денят на честване на нашата свобода, независимо коя велика сила ни е помогнала. Независимо от това, това е празник на целия български народ. А тези, които могат да се срамуват от този празник, са само и единствено националните предатели и тях замерят горе на Шипка, на върха, със снежни топки. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Козлов поиска третата реплика, така че ще я дам на него.
Господин Петков, може за изказване да Ви запиша, ако искате.
ЮРИЙ КОЗЛОВ (Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Двадесет и четвърти май е прекрасен празник, но ние допускаме една голяма несправедливост.
Климент Охридски е човекът, който е измислил българската азбука, а не Кирил и Методий. Климент Охридски е ученик на Кирил и Методий. Светите братя Кирил и Методий са създали глаголицата, не българицата. И това е една историческа несправедливост според мен към Климент Охридски. Климент Охридски създаде българската азбука – българицата. Тя трябва да се нарича климентица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Козлов.
За дуплика – господин Николов.
Вие се замислихте върху изказването на колегата Козлов.
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Спорна теза е, че Климент Охридски е създал кирилицата. Последните исторически и археологически изследвания, свързани с манастира в Равна, с няколко други манастири в Североизточна България, показват, че по-скоро е създадена в този район, в района на Плиска и Преслав и е свързана с Преславската книжовна школа.
По повод тезата, че 24 май е официален празник в Русия – да, 24 май е официален празник в Русия, 24 май е официален празник в Македония, 24 май е официален празник в много страни, които искат по някакъв начин да се прикачат към българското културно-историческо наследство. Но 24 май трябва да бъде национален празник на България, защото това е най-важната и голяма дата в българската история и тя ни обединява за разлика от другата дата, която ни разделя.
Още веднъж ще кажа: не може на националния празник на една страна да веем знамената на друга държава. Това е ужасно, това е покъртително за сърцето, за душата на всеки български родолюбец! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
За изказване Иван Петков.
Колеги, за да редуваме групите. (Шум и реплики.)
ИВАН ПЕТКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, господин Николов!
Господин Николов, може ли към Вас, тъй като нямах възможност да направя реплика. Аз съм много учуден как в последните години ние сме единствената нация, която се опитва да си промени историята. Аз знам, че Вие не искате 3 март, а искате на 4 юли гордо да носите американските знамена.
Аз знам, че Вие искате колкото се може да сте в духа на времето и да покажете как сте срещу Русия и всичко друго. Но Вие, които говорихте преди малко за това, че 24 май трябва да бъде официалният празник, ами, колега, ако не беше 3 март, какво щяхме да правим на 24 май?
Извинявам се тук на колегите от ДПС да не ме репликират, но ние тогава щяхме да честваме турската азбука. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Не е ли е така? Ако не бяха нашите опълченци… (Реплики от народния представител Любен Дилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Господин Дилов, господин Дилов, тишина, моля!
ИВАН ПЕТКОВ: …нямаше да има 24 май, господин Дилов, и Вие сега щяхте да бъдете турски султанат, нищо друго. Ако не бяха руснаците, тези, които Захари Стоянов ги описва, тези, които Иван Вазов ги описва, и нашите опълченци – 24 май нямаше въобще да съществува. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплики?
Заповядайте, господин Биков.
След това господин Дилов.
От други групи ще има ли реплика? Цончо Ганев.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петков! Това наистина може да изглежда като някаква фриволна тема, но тя е доста сериозна, доста дълбока и аз не знам защо излязохте на тази трибуна.
Първо да Ви кажа, че няма турски букви. В момента в Турция пишат на латиница, а по онова време са арабски – да знаете.
Второ, това, което трябва да знаете – явно Вие сте продукт на старата образователна система, и то в рамките на средното образование, не на висшето, Вие трябва да знаете, че 24 май, който тогава е 11 май, се чества, както казва и господин Николов в началото, още от края на XVIII и началото на XIX век. Между другото, чества се в България в българските земи, а не в руските и не в които и да е било други като празник на буквите, не просто като религиозен празник.
Подходете малко по-сериозно и това е призивът ми към БСП. Никой не иска да обиди 3 март. Трети март, между другото, това също трябва да знаете, чисто идеологически да го знаете, 3 март е националистически празник да знаете, той е в рамките на Третото българско царство след 1879 г. Той е основният празник, да го знаете. В този мрачен период според Вашата социалистическа идеология, която отрича националистическата идеология, която е доминираща преди 9 септември, това е основният празник. Сега Вие сте в позиция да защитавате националистическия 9 септември практически и няма лошо в това. Аз уважавам 3 март като празник, той е важна дата в България, но не е вярно, че нямаше да има 24 май, ако нямаше 3 март. Точно обратното, ако нямаше 24 май, нямаше да има 3 март. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
За реплика? Отказвате се, господин Дилов.
Цончо Ганев, за реплика се отказва.
Други реплики има ли, колеги?
Заповядайте, господин Петков.
ИВАН ПЕТКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Биков, може би ние всички сме лош продукт на системата, която Вие 30 години се чудите как да се въртите и да се закрепите – ту с дясно – със СДС, ту с ГЕРБ, оплювате ги и сега обаче Вие сте си тук и защитавате интересите, които са далеч от българските интереси.
Да, 24 май, първо 11 май, където се е провело в Пловдив – в моя роден град, ако добре знаете Вие, и ако не беше обаче 3 март и руснаците – най-вече руските опълченци и българските, нямаше да има нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
За лично обяснение, господин Николов, заповядайте.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Господин Петков, наистина има явно дефицити в образованието. Няма руски опълченци, има български опълченци и това са българските доброволци, които са участвали в Руско-турската война, но ние по пътя да изтрием българския принос в собствената си история, явно в един момент ще изтрием и българските опълченци.
Естествено, че 3 март е следствие от 24 май. Българската нация във вида, в който днес я имаме като нация – славяноезична, нация православна и нация европейска, българската народност. Българският етнос е създаден през IX век благодарение на делото на Кирил и Методий. Всичко оттам насетне, включително руското участие в българското освобождение и Руско-турската война, е следствие на това просто защото ние сме, отново казвам, най-старата европейска държава, ние сме един от културните центрове на средновековна Европа.
Ние сме създали култура, която е надживяла всички онези времена, онези владетели, онези столици, разраснала се е и е създала предпоставките за оцеляването на българския народ. Българският народ е оцелял в продължение на V века, защото е имал български език, защото е имал българската азбука, защото е имал българските светци, защото е имал историческа памет, затова се е бунтувал срещу турците, затова е била националната революция, затова и Русия се е включила в нея, в нейната завършваща фаза с Руско-турската война.
Всичко след IX век е следствие на делото на Кирил и Методий и ако ние сме нормална нация, ако ние сме сериозни хора тук в този парламент, ние ще почитаме тази дата, която показва, че не сме… погледнете картата на Европа. В Европа има 40 – 50 държави, всички те са създадени през последните 100 години и по малко, ние не сме такава държава, няма никаква причина да се държим като такава държава.
Нека да се гордеем с това, което сме. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Костадинов, имате думата за изказване.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Първо, искам да кажа, че е много мерзко, недостойно и нечистоплътно от тази трибуна и в сградата на българския парламент да се противопоставят българските празници, и това е недостойно, ама много недостойно, мерзко. Не може в момента да коментираме кой е по-по-най от българските празници, защото всеки един от тях, който е в списъка с официалните празници, и разбира се, най-вече националният празник, си имат своята значимост, имат своето място в официалния празничен календар и в българската национална памет.
Искам обаче да кажа следното нещо по отношение на 24 май, защото все пак тук беше споменат един неверен исторически факт, че в началото на XIX в. се бил отбелязвал, едва ли не още в края на XVIII в. Колегата Николов, казвам колега, защото и той е историк, и то добър историк, между другото, знае много добре, че това не е вярно. Може би тук политическата риторика взема връх над историческата памет.
Първото честване на 24 май е в Пловдив през 1851 г. Всеки може да направи тази справка, като чукне в Гугъл – известната антикорупционна иначе търсачка, и да види, че организаторът на това първо честване е Найден Геров. Найден Геров, който няколко години по-късно става, за ужас на някои хора днес, руски вицеконсул. И под негово ръководство се провежда до голяма степен кампания за провъзгласяване на 24 май като основен български образователен празник по това време във всички поробени български земи – в Македония, Тракия, Мизия, Добруджа и Поморавието.
По това време Найден Геров на всичкото отгоре за ужас на някои съвременни историци, и не само, а най-вече политици става и руски поданик – все пак е руски вицеконсул. Та така по повод на 24 май и неговото честване много е недостойно, когато се говори за това кой е по-важен и кой е по-по-най в нашата празнична система, защото да се твърди, че 3 март разделя българското общество, е посегателство върху българската национална памет. Не, 3 март обединява българското общество, защото на тази дата всяка година ние поднасяме своите цветя, венци и коленопреклонно отдаваме почит пред тези, които загинаха, за да живеем ние, за да живее Българя.
Истината е, че ако нямаше 3 март, нямаше да има кой да празнува 24 май. Това е факт. Също така е факт, че без 24 май, разбира се, образно казано, без българското образование нямаше да има българска национална революция, това също е вярно. Не разбирам защо тук водим спора кое е първо – кокошката или яйцето, безумно е, обидно е, недостойно е. Пак ще го кажа, ако трябва и още веднъж ще го кажа. Плюс това не бива да забравяме някои други факти и аз сега ще ги спомена, защото, като сме тръгнали да говорим кое разделя и как разделя, няма как да не споменем това, че и срещу 24 май, и срещу кирилицата от години насам се води една много долна и нечистоплътна кампания от същите среди, които сега искат да махнат 3 март.
Тази кампания е насочена срещу славянството, срещу идеята въобще, че България е славянска държава. Има политици и историци, които твърдят, че ние не сме славяни, че 24 май е празник, който всъщност разделя българската нация. Имахме един бивш президент – още е жив и здрав, господ здраве да му дава, Петър Стоянов се казва, който искаше да премахнем кирилицата. Помните ли го това нещо, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го помним? Искаше да се въведе латиницата, защото според този бивш наш президент Петър Стоянов кирилицата ни отдалечавала от цивилизования свят. Нещо по този въпрос някой, в тази връзка? Това са неща, които са факт.
Истината е, че срещу българската национална памет и срещу българската история от години се води, ако трябва да използвам една съвременна терминология, специална операция, която има за цел да подмени българската национална памет, българската национална история и дори, ако щете, националното ни самосъзнание, която твърди, че ние не сме славяни, която твърди, че ние на 3 март не сме се освободили, а сме били поробени, която твърди всякакви други неща, които може да се сетите, кое от кое по-мерзко и по-недостойно и кое от кое по-нечистоплътно.
Аз съм историк и много добре знам, че в историята има най-различни гледни точки, но има и факти и тези факти са неоспорими и необорими. Всеки може да ги тълкува както си иска, но не може да избяга в крайна сметка от истината, защото в една съседна нам държава, другата българска държава на Балканския полуостров – Македония, има хора, които с аргументи и факти ще Ви докажат, че те не говорят български и че цар Самуил е македонски цар. Ето Ви отново пример за тълкуване на историята. Нека да не правим като нашите братя в Македония, нека да не извращаваме историята, нека да не правим такива посегателства върху нея, защото това е нещо, което обижда нас като народ.
Целият този разговор, целият този спор е абсолютно излишен. Моите уважения към вносителите, смятам, че са достатъчно интелигентни, за да осъзнават сами безсмислието на това, което правят. Очевидно е, че имат политически причини да го правят. Може би, защото се борят за някакъв тип електорат. Не е този начинът, господа, не е този начинът! При цялото ми уважение към Вас, не Ви нападам и смятам, че разговорът трябва да бъде максимално спокоен, без да влизаме в някакви допълнителни размисли и страсти, защото това вече наистина ще раздели нацията.
А иначе на 3 март от години наистина, но тези години се броят от 2013 г., когато започна голямата кампания срещу Русия в света и в Европа в частност наистина се прави кампания срещу 3 март, факт. Обяснява се какво ли, как се веели чужди знамена. Жалко, че нямаме машина на времето, за да се върнем през 1878 г. и да видите как тогава цяла България е осеяна с тези чужди знамена, защото под тези чужди знамена са дошли да се бият хора, за да ни има нас и това е необорим факт.
Когато някой каже, че това е било заради имперски интереси и не знам още какви, е редно да прибавим следното – и другите империи по това време също са имали своите интереси, Англия също. В резултат на тази Руско-турска война тя взима Кипър. Само че Англия изпрати своя флот, за да пази турската империя, а не за да пази българите. Австро-Унгария също в резултат на тази Руско турска война взима Босна и Херцеговина, че и Новопазарския санджак. Само че тя не изпрати войската си, за да пази българите и да се бие за нас, а изпрати, за да окупира Босна и Нови пазар. Гърция в тази война пък искаше да се бие във войната на страната на Турция, това е малко известен факт. Има гръцки доброволци, които се събират, за да се бият като войници в турската армия, защото са уплашени, че България ще вземе не само Македония, но и Тесалия.
И три години по-късно великите сили, за да успокоят своето отроче, дават Южна Тесалия наистина на Гърция, без да гръмне една гръцка пушка във войната. Това малко хора го знаят в нашата страна, защото ние собствената си история не знаем, че камо ли за тази на другите. Всичко това е да подскаже, че не е въпрос само и единствено на интереси. За да се стигне до тази война имаме един период от една година, никой не си задава въпроса, ако Русия чакаше този момент да се намери, за да стигне до проливите, защо не го направи веднага след въстанието? Въстанието е потушено на 1, 2, 3 май – десетина дни трае. Защо чака една година?
Аз ще Ви кажа и е хубаво, не го казвам само на Вас, а и на хората, които гледат. Една година Русия не иска да води война, защото не е готова за тази война. Царят отказва да води тази война, той е този, който предлага най-различни видове мирни конференции. По руска инициатива се свиква Цариградската конференция, после и Лондонският протокол е подписан, пак само и единствено с идеята да няма война, защото за Русия последната война, която води с Турция (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) свършва зле и свършва много зле.
В крайна сметка обаче руският народ е този, който предизвиква царя, и с това ще завърша, да Ви кажа нещо, което трябва да знаете. В цяла Русия има митинги, които настояват руският цар да обяви война, за да спаси братята славяни от другата страна на Дунава. Водачът на тези митинги е Иван Аксаков, на който е кръстен днес град Аксаково, той е водач на Славянския комитет. Той си позволява лично да заплаши царя при една от срещите си с него, като му казва: „Ако Вие не ни поведете срещу турците, ние сами ще тръгнем и Вие ще отговаряте пред нашия народ.“ В крайна сметка Русия прави тази война, защото вече чисто репутационно тя няма друг ход, но не е готова и именно поради тази причина едва печели войната, едва печели войната с цената на много грешки, много тежки жертви.
Знаете ли какво е първото нещо, което се случва след 3 март, колеги? Царят заточава Иван Аксаков и разтуря Славянския комитет. Първата проява на гражданското общество в Русия, зараждащото се гражданско общество, е точно тази – огромните, многохилядни митинги, на които руснаците искат руската армия да отиде и да освободи българите. Това вече го няма в нашите учебници, едно време го имаше. И сега 145 години да говорим, че видите ли, било срамно да се веят чужди знамена и така нататък – мерзко е, недостойно е. А 24 май – 24 май е един от най-големите ни празници и символът на най-големия цивилизационен принос на българската народност в световната цивилизация – създаването на кирилицата. И не може, и не бива да ги противопоставяме по никакъв начин. Не го правете! Не го правете! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Николов. (Реплика.)
Да – подсещам, че дискусията е по всички внесени законопроекти.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Костадинов, аз Ви уважавам като историк, но ще си позволя две чисто исторически корекции.
Първата е най-ранното споменаване на честване на 24 май или на деня на Св. Св. Кирил и Методий, тъй като той тогава е бил на 11 май по стария стил, датира от 1813 г., ако не се лъжа в арменски източник…
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Не!
ПЕТЪР НИКОЛОВ: …и визира честване от 1803 г. в Шумен…
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Не е в Шумен!
ПЕТЪР НИКОЛОВ: …така че става въпрос за началото на XIX век.
Втората корекция, президентът Петър Стоянов никога не е искал замяната на кирилицата, това е някаква от тези опорки, фейк новини или прочее, които вървят от 20 години. Няма такова негово изказване, няма по никакъв начин нищо подобно. Ако не се лъжа, всичко тръгна от австрийски българист – изследовател, който беше написал такава статия и незнайно защо я приписаха на Петър Стоянов, така че това е невярно.
А сега по повод, тъй като Вие казахте политически интереси. Няма политически интереси в това, няма политически интереси. (Реплика от „БСП за България“: „Как да няма бе, човек!“) Ние вносителите, аз съм един от вносителите на това предложение, сме обединени от едно-единствено нещо и то е обичта и любовта към българския народ и към българската история, и желанието ни националният празник да обединява всички българи, да не спорим за него и да се гордеем с него. Това е единственият мотив. Няма политически мотиви!
Напротив, електорално това предложение може и да не носи някакви позитиви, нито някой го иска, нито някой… Ние вкарваме тази тема, защото обичаме България и защото искаме един от символите на България да бъде такъв, с който да се гордеем, както апропо господин Чолаков даде правилно примера с българския герб – 10 години ние нямахме герб, накрая успяхме да постигнем един хубав герб, с който да се гордеем. Надяваме се, че в момента поставяме началото на едно усилие (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което ще доведе до това да имаме национален празник, с който се гордеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Втора реплика? Заповядайте.
За трета реплика – Цончо Ганев, за да редуваме групите.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Костадинов, много добра кратка лекция изнесохте по българска история. Добре е колегите да се поучат от фактите, но да Ви кажа още нещо за Иван Аксаков. Пропуснахте да кажете кой снаряжи, кой оборудва, кой купи оръжието на българските опълченци, кой даде знамето и да кажете повече неща за тези славянски комитети, защото явно загрижеността на руския народ не е била само царска воля, не е била имперска политика, която да завземе проливите, а е било едно истинско, искрено чувство у руския народ – казвам по това време, което наистина е имало грижата братята славяни да бъдат освободени, братята славяни да имат своя религия, да изповядват своята религия и да излязат от състава на Османската империя по онова време.
Така че, ако има възможност, много фактологически издържано го обяснихте това, но да обясним и на други колеги да имат повече информация по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Генов.
Трета реплика – Цончо Ганев.
Заповядайте, господин Ганев.
ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Госпожо Председател! Господин Костадинов, напълно не съм съгласен с Вас. Аз не смятам, че този законопроект, това решение, което се внася от една от евроатлантическите парти в нашия парламент, не е политически акт. Напротив, той изцяло е политически акт за преразпределение на и без това изтънелия и все по-малко намаляващ евроатлантически вот в нашата държава, защото в крайна сметка целта на ГЕРБ с този законопроект е да раздели още повече и без това намалелия електорат на „Демократична България“ и ако може да вземе една част от тях, за да им обясни, че те са още по-големи евроатлантици от тях.
Така че това, което се внася в момента, е мерзко за нашата история, срамно е, че го обсъждаме от тази трибуна и в тази зала, но в крайна сметка право на ГЕРБ е да иска да вземе и без това малко останалия електорат на „Демократична България“. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
За дуплика – господин Костадинов, заповядайте.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Сега, поред. Започвам първо с това, което беше казано от уважаемия господин Николов. Казахте, че Петър Стоянов не е казал това. Няма да кажа, че лъжете, просто наистина не сте запознат. Подозирам, че не лъжете. Сега ще Ви прочета новината от 24 май 2001 г., преди 21 години, от БТА. Влезте в антикорупционната търсачка Гугъл, ще я прочетете: „Идеята за въвеждането и на латиницата в България успоредно с кирилицата предстои да се обсъжда много в българското общество, смята президентът Петър Стоянов, цитиран от БТА. Стоянов направи изявлението след церемонията по поднасянето на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека по случай Деня на просветата и културата. За Стоянов 24 май – забележете, е празник, който поражда носталгични чувства и припомня училищните години.“ Носталгични чувства!
Що се отнася до другото, което казахте – не е вярно, няма честване в Шумен, тези новите арменски източници, защото знам какво сте чели, там пише, че били гагаузи. В Шумен няма гагаузи да Ви кажа, има по нашия край, във Варненско. Не знам кой го е измислил това и откъде е тази фалшификация, но е модерна фалшификация от типа на писмата на Левски, които той уж писал на Ботев да го заплашва, че щял да му отреже нещо, ако той бил докарал миризливи казашки ботуши… Съвременни измислици, част от тази специална операция срещу българската история, която върви вече 30 години, упорито през последните девет години.
Това, което беше следващата реплика – да, прав сте господин Генов – не мога да Ви видя, извинявайте. Истината е, че българското опълчение не е било въоръжено с пари на руската империя, то е било въоръжено с волни пожертвования и сега можем да си представим колко пари са похарчени, за да се оборудва една 10 хилядна военна част, защото такъв е съставът на Опълчението в крайна сметка, даже повече от 10 хиляди към последните дни на войната отива на 12 хиляди, и това са пари, които руските поданици събират помежду си.
Другото нещо, което ще използвам случая, за да Ви кажа, аз знам, че Вие го знаете, но да го кажа на другите. Малко известен факт е, че Руската империя идва с много малка армия на Балканския полуостров поради две причини. Първо, защото това е война, в която тя не прави пълна мобилизация, а само частична мобилизация. А прави частична мобилизация, защото просто нямат достатъчно пари. Русия по това време изплаща обезщетения на помешчиците заради освобождението на крепостните селяни и руският бюджет е много натоварен, затова канцлерът Горчаков не е искал да води тази война, той е бил най-големият противник. Русия води тази война заради руския народ.
Знаете ли каква драма се разразява, когато става ясно, че ще бъдат мобилизирани само южните войскови окръзи? Има хора, които огромната част от състава на тази руска армия е от доброволци. Близо 100% от офицерския състав и над 80% от войнишкия състав са доброволци, защото няма пълна мобилизация, има частична и е дадена възможност кой да се запише и кой да не се запише в армията. Така че нас това, което ни освобождава, е чувството на руския народ за солидарност и за съпричастност към страданията на българския народ. Уникален момент, който ни сближава. И между другото чисто егоистично – дайте да се замислим имаме ли нужда ние от това да разваляме отношенията с една от петте велики сили в света (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), или да използваме тези близки отношения, и то на хилядолетия назад във времето в наша полза?
Ние бихме могли да ги използваме и трябва да ги използваме егоистично в наш интерес, а не в американски интерес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Времето, господин Костадинов.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: ...да режем клона, на който стоим.
Завършвам с това, което беше казано от господин Ганев. Не сте ме разбрал, господин Ганев, аз от самото начало повтарям, че предложението на ГЕРБ има политически мотиви, никакви исторически няма. Дори виждам неудобството на колегата Николов да защитава нещо, което той самият знае, че просто не е правилно. Наистина, то се вижда – на тях самите им е неудобно. Изцяло политически са мотивите. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Господин Адемов, трибуната е Ваша.
Благодаря, господин Костадинов. (Реплика от „БСП за България“.)
На изказванията? Редуваме групите. Красимир Вълчев, Иван Петков, Любен Дилов, господин Симов, Ангел Георгиев, Елисавета Белобрадова, Тома Биков и сега записвам Вас.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Госпожо Петкова, аз искам да припомня на народните представители, че дискусията е по четири законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря на народните представители – историци за лекциите, които ни изнесоха тук.
За проблемите на историята има Исторически факултет, има Българска академия на науките, нека тук да се занимаваме с политически въпроси, защото това, което се говори по темата за Националния празник, аз искам да призова всички, които говориха досега и които ще говорят от тук нататък по тази тема, да се справят с чл. 84, т. 15 на Конституцията на Република България и тогава да говорят по тези теми, за които говорим. Искам легално и коректно да ги помоля да се справят с този текст от Конституцията.
Аз ще говоря по другите теми, няма да говоря по тази тема.
По отношение на Проекта с вносител Министерският съвет, защото той е един от интересните проекти, основната цел на този законопроект е насърчаване предвидимостта и сигурността в трудовото правоотношение, за да може да се запазят гъвкавостта с гарантирани трудови и осигурителни права. Изключително е важно трудовото правоотношение да бъде гъвкаво, но тази гъвкавост трябва да бъде свързана и обвързана със запазване както на трудовите, така и на осигурителните права. Защото, когато това динамично равновесие бъде нарушено, винаги има проблеми и винаги се намесва в тези случаи Главната инспекция по труда. За да не стигаме до тези ситуации, трябва да сме наясно, че трябва да поддържаме тази гъвкавост.
На следващо място, това, което е част от директивите, които в момента се инкорпорират в българското законодателство, са свързани с подобряване на възможността за съвместяване на трудовите и семейни задължения. Това е една стара тема, която в част от българското трудово законодателство е намерила своето място, но сега се добавят допълнителни решения, които са в полза на работници и служители, които имат възможност да се възползват от тези права.
Искам да подчертая, че на първо четене в Комисията по труда, социалната и демографска политика ние подкрепихме този законопроект, но трябва да Ви кажа, че между първо и второ четене сме готови да направим предложения, които да разсеят част от съмненията, които според нас ги има в предложените текстове. Част от тези съмнения според нас се намират в така наречения допълнителен трудов договор при друг работодател. В действащото законодателство има възможност освен трудовия договор, да се сключи и допълнителен трудов договор, като този допълнителен трудов договор, разбира се, ще трябва да отговаря на условията за 12-часова междудневна почивка, 48-часа почивка междуседмична и така нататък – всички неща, които са ясни в Кодекса на труда.
Но това, което е притеснително, независимо че е част от директивата, е забраната само при конфликт на интереси и защита на търговска тайна. И сега, понеже терминът „търговска тайна“ няма легална дефиниция нито в Търговския закон, нито в Кодекса на труда, изключително важно е работодателят по някакъв начин да не си позволи да злоупотребява с това, независимо от това, че в индивидуалния трудов договор са две страни – едната страна е на работодателя, другата е на работника и служителя. Но всички знаем, официално или неофициално, по-силната страна в трудовото правоотношение е работодателят, така че няма как да изключим тази възможност и тази опция работодателят да не злоупотреби с това що е това търговска тайна.
Аз мога да Ви дам един пример, който споделих преди малко с професор Михайлов. Примерно лекар, работещ в едно лечебно заведение, работи с една група медикаменти, с едни антибиотици, да кажем, търговска тайна ли е това, ако отиде в друго лечебно заведение? Никой не може да каже, защото няма определение. Въпросът е да изключим всякакви възможности за злоупотреби на едната или другата страна.
На следващо място, част от решенията, които са предложени, са в правилната посока. Например в досега действащото законодателство при изменение на трудовия договор работодателят беше длъжен при първа възможност и не по-късно от един месец да информира работника и служителя. Сега тази възможност се предоставя преди промяната на трудовия договор, на трудовото правоотношение. Така че това е мярка в правилната посока и тя заслужава да бъде подкрепена.
Има и една друга опция – трудовият договор със срок на изпитване. Досега този срок можеше да бъде шестмесечен, сега се предлага в случаите, в които трудовият договор е срочен, в рамките на една година примерно или по-малко, този срок да бъде намален на един месец. Тук пак трябва по някакъв начин да направим така, че да изключим възможността всички трудови договори да се сключват по този текст от Кодекса на труда и да се злоупотребява с това един трудов договор да бъде превърнат в трудов договор – срочен, в рамките на една година, за да може да се възползват от тази опция за един месец изпитателен срок.
Следващото нещо, което е в интерес изцяло на работодателите, добавката, която дава възможност на работници и служители писмено да предлагат на работодателя, когато става въпрос за срочни трудови договори и за трудови договори на непълно работно време да предлагат писмено на работодателя срочният трудов договор или договорът при непълно работно време да преминава в трудов договор за осем часа например или в постоянен трудов договор. Това е мярката, която е изцяло в посока на работници и служители, но притеснително е това, че работодателят трябва да отговори в рамките на един месец. Какво трябва да отговори работодателят, с какви аргументи трябва да го направи, не е ясно разписано.
На следващо място, има едно задължение на работодателя... Сега, тази дискусия е изключително деликатна, защото, когато възлагаме на работодателя допълнителни задължения, рискуваме да увеличим така наречената административна тежест. Работодателите са много чувствителни на тази тема, затова казвам, че е много тънък този баланс между интересите на работодател, работници и служители. Затова трябва да бъдем много внимателни и много прецизни в текстовете.
Работодателят се задължава, пак повтарям, това е в интерес на работниците и служителите, да запознае работника и служителя с вътрешните правила за определяне на работната заплата. Задължаваме работодателя. Ако няма такива правила, не знам по какъв начин ще изпълни тези свои задължения.
На следващо място, работодателят е длъжен да запознае работника и служителя с всички възможности за прекратяване на трудовото законодателство, тоест…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Правоотношение.
ХАСАН АДЕМОВ: …работодателят се превръща в консултант на работника и служителя от гледна точка на неговите права. Има си синдикални организации, ако се членува в тези организации, там има достатъчно аргументи в подкрепа на едната или другата теза.
Понеже рискувам, ако продължа да говоря на тема трудово законодателство, управляващите да ме обвинят, че забавям дискусията, усложнявам я или по някакъв начин отнемам от времето на народното представителство, ще се опитам да бъда максимално кратък и да кажа няколко думи и по отношение на балансираното участие на родителите при отглеждането на деца до осемгодишна възраст. Този, новият отпуск, който се предлага, съответно обезщетението в Кодекса за социално осигуряване, тези два месеца допълнителен отпуск на родителя, на бащата, за да може до навършването на осемгодишна възраст на детето да се възползва от тази възможност.
Синдикатите, в лицето на КНСБ, имат огромната претенция, че става въпрос за дискриминация. Защо майката няма право на такъв отпуск, защо само бащата има право на двумесечен отпуск до навършване на осемгодишната възраст на детето? На пръв поглед изглежда примамлива тази опция, но имайки предвид факта, че майката по трудовото и осигурителното законодателство има възможност за ползване на отпуск за бременност и раждане, ползване на отпуск за отглеждане на дете до две години, има възможност и за неплатен отпуск и така нататък – сякаш доста стават отпуските, от които има право да се възползва, а това по един или друг начин влиза в колизия със загубата на квалификация и така нататък, защото отделиш ли се две години и още няколко месеца от пазара на труда, при всички положения деквалификацията няма как да не бъде налице.
По отношение на това, което предлагат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз съм изключително изумен от факта, че се говори единствено и само за единия законопроект. Има четири законопроекта, затова ще си позволя да кажа по няколко думи.
По отношение на предложението в чл. 161.
Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, приветствам Вашите усилия да защитите правата на народните представители, които работят в частния сектор, защото другите права, както е известно, са защитени, но нека да направим така, че да защитим всички останали права на българските граждани. Има си достатъчно други инструменти, с които народният представител, мандатният народен представител, да си намери място на пазара на труда. Нека да не мислим толкова много за народните представители, а да помислим за всички участници на пазара на труда. Според мен ще бъде по-добрият подход.
И нещо друго. Вие предлагате да решим въпроса само с народните представители – 240 човека. Ами има 265 кметове на общини, изборни. С тях какво правим? На тях нищо не им казваме. Ами с кметовете на населени места? Доколкото знам, между четири и пет хиляди са населените места с избрани кметове. С тях какво правим? На тях им казваме – Вие се оправяйте както намерите за добре. Така че има неща, които трудно могат да бъдат подкрепени в това предложение.
А по отношение на отпуска на работничка или служителка в чл. 168, в действащото законодателство има възможност при колективно трудово договаряне. Но не забравяйте, че инструментът „колективно трудово договаряне“ допуска възможността дори и тези, които не са членове на синдикални и на работодателски организации, да бъдат по един или друг начин по определена процедура присъединени към колективния трудов договор.
Но, пак повтарям, работничките имат достатъчно права по действащия Кодекс на труда – това, което казах преди малко, така че допълнително да им даваме, още повече че това предложение в чл. 161 е в рубриката платен отпуск и в същия момент там е записано, аз не знам как е попаднал този текст там, записано е, че не се полага парично обезщетение. Как е платен отпуск, пък не се полага парично обезщетение, на мен това не ми е много ясно. Затова ние ще се въздържим от подкрепа на тези предложения. Благодаря. Уж щях да говоря малко, пък какво се случи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Бяхте много изчерпателен.
Реплика?
Заповядайте, господин Али.
Втора реплика – професор Михайлов, трета реплика – Радо Чолаков.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, във връзка с това, което казахте за предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, касаещо чл. 161 от Кодекса на труда, където предлагат да се създаде нова ал. 5.
Първо, господин Адемов, чл. 128 от сега действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание урежда трудовите и правни отношения на народните представители преди тяхното избиране.
Второ, според Вас не е ли абсурдно, когато бизнесът, когато българските граждани, когато всички чакат работещи решения, отговорни решения от Народното събрание, за да има някаква предвидимост, някаква сигурност, тъй като частният сектор, бизнесът в момента е пред фалит, ние да се занимаваме с въпроси, касаещи народното представителство.
Много правилно казахте Вие, че този текст не е ли дискриминационен спрямо тези 265 кметове на общини и тези 3163 кметове на кметства, които също са изборни длъжности, които също може да са били, да са работили преди това в частния сектор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Али.
Професор Михайлов – за реплика, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
С най-дружески чувства – тука беше Миро, сега е Радо Чолаков, нека да влезем в бон тона с пълните имена.
Аз съм благодарен на доктор Адемов, че той приземи дискусията там, където ѝ е мястото, защото тука патетични слова… Искам да кажа на тези, които говореха, че гражданското движение в Русия и гражданското общество е възникнало малко преди Руско-турската война – това въобще не е така, то е възникнало, господин Костадинов, по време на Декабристкото движение и неговата проява – Декабристкото въстание, е 1825 г. – 52 години преди Руско-турската война, ако говорим за история, но това не ни е работа тук, в Кодекса на труда.
Аз имам един въпрос и той е много важен според мен за дискусията, която се опитваме така неумело да водим днес по Кодекса на труда, което е нещо много важно. Тук се каза от един председател на парламентарна група, че това е по-високо даже от закон – Кодексът на труда, и е нещо много важно в нашата дискусия.
Вие поставихте един много важен въпрос по отношение на § 3 за втория трудов договор, поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Това е проблем, който бих желал Вие да изтълкувате пред нас, тъй като на всички, които се занимават с трудови правоотношения, е известно, че поголовно се сключват трудови договори в структури, които имат общ предмет на дейност, и това би трябвало да има моментално поставяне на съответния служител в конфликт на интереси, тъй като той, когато изпълнява, дава възможност за увреда на интереса на една или друга структура, в която той работи. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Следващата реплика е на господин Чолаков – заповядайте, с най-дълбоко уважение към Вас.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ (ГЕРБ-СДС): Само да кажа, госпожо Председателстващ, че нямам проблем да ми казвате Радо Чолаков – все пак ние сме и хора, няма нужда да сме чак толкова стегнати, а и това помага за разбирателството и за добрата комуникация.
Господин Адемов, аз Ви благодаря, че обърнахте внимание, че все пак разглеждаме още три законопроекта освен Законопроекта за националния празник. Наистина бих искал да науча малко повече за Вашето мнение, защото Вие се изказахте пестеливо по тази тема за народните представители, които са били служители на частни фирми.
Държа да кажа, че в самата наша парламентарна група ние имаме различни мнения, дискусии. Има колеги, които смятат, че това не бива да бъде възприемано. Аз всъщност смятам, че може да бъде възприето.
Впрочем, предложенията, които прави ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение Кодекса на труда, аз лично ги намирам за симпатични и целесъобразни и бих ги подкрепил, но това е мое лично мнение.
Нали все пак ще се съгласите, че има едно очевидно, как да кажа, нарушение на принципа в чл. 6 на Конституцията, в който не се допускат привилегии на основание на обществено положение. В този случай аз наистина винаги съм се чудил – държавните служители, които биват избирани за народни представители, запазват мястото си и излизат в неплатен отпуск, служителите в частните дружества – не. При положение че 80% от икономиката е частна, това означава, че 20% от българските граждани са привилегировани по отношение на избирането си като народни представители, а останалите 80% – не.
Сега, ако го има аргумента конфликт на интереси и избягване на конфликт на интереси, той би трябвало да важи и в двете посоки, защото държавният служител също хипотетично е в конфликт на интереси, доколкото той винаги, бидейки народен представител, ще защитава идеите на държавната служба, която е заемал и която ще заема. Така че, ако говорим за конфликт на интереси и за евентуално лобиране, то може да се лобира не само в полза на частен стопански субект, а и в полза на държавната служба, която ти си заемал преди това. Чисто теоретично е възможно.
Колкото до конфликта на интереси, тук също искам да отворя една скоба. Аз винаги съм бил на мнение, че е по-добре конфликтът на интереси да бъде деклариран, обявен и да се знае, а не хората да се прикриват, да прекратяват трудови договори или да прекратяват някакви търговски взаимоотношения, които имат с определени частни дружества, и да лъжат през цялото време, че нямат интереси, пък те всъщност да имат интереси. По-добре да се каже честно. Това, между другото, беше случаят с министъра на транспорта, за който всички знаем, че има частен интерес, противоречащ на интереса на Български пощи, и се правим сега на ударени, че той няма конфликт на интереси.
Завършвам. Та, исках да кажа, споделям и за кметовете, и за кметовете на кметства, и, между другото, сте съвършено прав, че може би текстът трябва да се разшири, но бива ли да го отхвърляме с лека ръка това тяхно предложение, което според мен е в съзвучие с чл. 6 на Конституцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Благодаря Ви, колеги, за репликите.
Ще говоря по трите реплики. Те общо са свързани с легалната дефиниция на понятията „конфликт на интереси“ и „търговска тайна“. За голямо съжаление такава дефиниция няма. Това дава възможност според мен за злоупотреби както от едната, така и от другата страна. Защо казвам това? Вярно е, че това са части от Директивата и те трябва да намерят място в българското законодателство, но ми се струва, че най-добрият начин е в Допълнителна разпоредба да разпишем, да дадем определение за това – легална дефиниция за „търговска тайна“ по този текст от Закона. Защото много трудно в Кодекса на труда можем да дадем дефиниция на понятието „търговска тайна“. Тя си има своите страхотни измерения, особено в динамичния променящ се свят, така че трудно може в Кодекса на труда да дадем, но по този текст от Закона можем да дадем Допълнителна разпоредба както за „конфликт на интереси“, така и за „търговска тайна“. Единственото притеснение е да няма по някакъв начин злоупотреба, за да може работодателят да задържи работника и служителя при себе си и да не допуска свободното движение – знаете, че свободното движение е ценност на Европейския съюз.
По отношение на частните фирми. Аз разбирам усилията на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да решат този въпрос, но ако, примерно, един общински кмет, един кмет на населено място изпадне в същата ситуация, защо не защитаваме и неговите права, а мислим единствено и само за народните представители. Това е притеснителното. Нали, говорим в предложения текст. Той може да бъде променен. Но безусловно да задължим работодателя – аз работя в адвокатска кантора, говоря наизуст, след изтичането на мандата кантората може да я няма – как го задължаваме този работодател? Безусловно да решим този въпрос, ми се струва, че е изключително трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има записани 11 човека за изказвания до момента.
Следващото изказване е на Красимир Вълчев.
Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, преди мен се изказаха уважавани колеги историци. Моето изложение ще бъде насочено по-скоро през призмата на възпитанието към бъдещето.
Националният празник е в основата на националната идентичност. Около него не само ние, а и всички нации изграждаме разказа за нашата национална идентичност, разказа за нашата принадлежност. Това е един базов разказ, който разказваме на децата от най-ранна детска възраст и който ни прави нация.
Ние не отричаме и не трябва да отричаме 3 март и тук напълно се солидаризирам с това, което каза господин Костадинов – трябва да продължим да разказваме още по-силно разказа за националното ни освобождение, борбата за национално освобождение, продължение е разказът за Съединението и Независимостта. Това е разказът и за любовта към Родината, храбростта, бойния дух, за борците за национално освобождение. Както казах, трябва да го разказваме още по-силно.
Знаете ли кой в момента го разказва най-силно този разказ? Разказва го най-силно образователната система и ако не е образователната система, една част от децата няма да го чуят или най-малкото няма да го чуят достатъчно този разказ. Да, и на нас, родителите, се дължи и ние трябва да го разказваме. В момента в най-голяма степен националната ни идентичност и принадлежност – това, което ни споява в едно общество, се дължи на образователната система. Този разказ, разбира се, не трябва да се гради въз основа на омраза.
Но трябва да продължим да разказваме и другия разказ – разказа за духовността, която ни е съхранила през вековете. В основата на този разказ е делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, но не са само те. Също има продължение – Преславската, Търновската книжовни школи; Паисий и Софроний; Вазов; братя Миладинови; Евлоги и Христо Георгиеви, пък и до приноса ни в световната наука като академик Наджаков, Джон Атанасов и така нататък. Това е разказът за значението на духовността и вярата, които са ни съхранили, разказът за нашия уникален цивилизационен принос, както беше подчертано в европейската и световната цивилизация. Това е разказът и за силата и светлината на знанието. Ние не трябва да ги противопоставяме. Те – тези два разказа, трябва да се допълват, както се допълват в момента. Те са двата ни основни стълба на националната идентичност. Както беше казано, ако нямаше 3 март, нямаше да празнуваме 24 май. Ако нямаше 24 май, нямаше да имаме и 3-ти март. Впрочем част от борците ни за национално освобождение, като Ботев и Раковски, са част и от двата разказа.
Когато говорим за миналото, трябва да разказваме с еднаква страст и вдъхновение и двата разказа. Трябва да го правят учителите, трябва да го правим и ние, родителите!
Но защо 24 май трябва да е национален празник и защо искаме разказът за нашата духовност да бъде малко по-доминантен от разказа за нашето национално освобождение? Защото, ако днес искаме да съхраним България в XXI век, като гледаме в бъдещето, това, което ни споява повече като нация, са образованието, културата, духовността, а не войните, които водим.
Пак казвам: в никакъв случай не трябва да изоставяме, а още по-силно трябва да разказваме разказа за нашето национално освобождение. Но в XXI век просперитетът и самочувствието на нациите ще идват от образованието и духовността, а не толкова от войните, които водим. Това е векът, в който ни липсва и чувстваме липсата за колективен оптимизъм към бъдещето и 24 май е денят, който в най-голяма степен ни изпълва с вяра и оптимизъм за бъдещето.
Как искаме да вървим към светли бъднини в XXI век? Убеден съм, че България може да бъде просперираща и силна държава с хармонично общество, щастливи хора само ако заложи на образованието, културата и духовността. Ако в основата на националната ни идентичност доминира разказът за силата на знанието, духовността и културата, ние можем да го постигнем това. И това е един от ефектите на обявяването или приемането на 24 май за национален празник. То ще ни даде шанса да направим образованието и културата трайни национални приоритети.
Приемем ли 24 май за национален празник, рано или късно ще утвърдим образованието, културата и духовността като национални приоритети. Ако не го направим ние, ще го направят следващите поколения.
Малко народи имат привилегията и честта да имат празник като 24 май. Малко народи могат да изберат празник като 24 май за национален празник – празникът на духовността. Ние в никакъв случай не отричаме, пак казвам, другия разказ. Тук можем да си спомним думите на Дмитрий Лихачов: „Вие сте една от най-древните културни нации в Европа и света и чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защитата на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността и литературата. Държава на духа.“
Тези думи на академик Лихачов могат да бъдат сърцевината на разказа ни за национална идентичност, с който ще израснат следващите поколения, ако днес одобрим предложението 24 май да бъде национален празник. Благодаря. (Реплика от народния представител Любен Дилов: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Има ли реплики?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми колега, Вие говорите за разказ – за разказ, който децата, поколенията следва да знаят. Естествено, че 24 май трябва да го има като разказ, трябва да присъства в учебниците, трябва да се празнува и трябва да се гордеем с този празник.
Какъв е обаче характерът на националния празник, не само в България, а за всички държави? Обикновено националните празници на държавите са Денят на независимостта, Денят на свободата, Денят на Републиката.
Кога се създава третата българска държава? Не е на 24 май, колкото и велик да е този празник за всеки един българин. Създава се на 3 март 1878 г. (Реплика от народния представител Любен Дилов: „Не е вярно!“) Тогава се създава. Официално с подписването на Санстефанския мирен договор на практика се създава третата българска държава, продължава се държавността в България и приключва Руско-турската освободителна война.
Тогава се създава държавата с всичките ѝ характеристики като държава, като отделен международен правен субект - със своите органи, със своята армия, със своите граници, и е естествено и нормално 3 март да бъде национален празник на Република България, на третата българска държава.
Аз не знам дотам ли опряхте, до 3 март ли опряхте? Нямате ли други така опорни точки по някакъв начин да се изявите в това Народно събрание? Не посягайте на 3 март и не го противопоставяйте на 24 май! И двата празника са български, и двата празника са исторически, залегнали в корените на българщината, на България. Недейте да ги противопоставяте, а ги извисявайте. Това, което правите в момента, не учите децата на България на родолюбие!
Да, има дилеми и покрай 3 март, но има и покрай 24 май, бъдете сигурни. Има и българи, които оспорват велики личности като Левски, като Ботев, като Вазов. Винаги ще има някакви такива индивиди. Недейте да го правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Втора реплика – Пламен Николов, за да редуваме групата, и третата реплика – професор Михайлов. Следващото изказване е на Любен Дилов.
ПЛАМЕН НИКОЛОВ (ИТН): Уважаеми колеги, това, което си мисля, е, че всички официални празници би следвало да бъдат обединителни. Това е и техният смисъл. Ако те не са обединителни, няма смисъл да съществуват. Ако ние противопоставяме един официален празник на друг, пък бил той и национален, това е разединително. А знаете какъв е девизът на тази сграда и ние за нищо на света не бива да допускаме разединение.
В този смисъл нека отдадем „Кесаревото – кесарю, а божието – Богу“. Единият е чудесен официален, светъл, най-роден празник, а другият – нашият национален празник.
Знаете, че държава с 1300-годишна традиция е очевидно такова формирование, което цени традициите. Нека не правим така, че на всеки 3 – 4 десетилетия да си променяме националния празник. Просто не звучи уважително за държава с историята на България.
Понеже чухме много исторически екскурси днес, нека и малко философски от мен. Единственото, което ни липсва и постоянно губим и намираме през тези 1300 години, това е свободата си. За този период - всеки може да пресметне, че българската държава е била много по-дълго време под нечие чуждо иго, отколкото свободна. Така че за нас като нация националната свобода би следвало да бъде най-голямата ценност.
В този смисъл най-великата дата в българската история, която слага край на най-тъмния период в българската история, е 3 март. Затова 3 март 1878 г. е символ на българската държава, той е национален празник и следва да остане такъв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Трета реплика – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Вълчев, аз с голямо уважение изслушах хубавите Ви думи, но ще се присъединя към изказаното току-що преди мен от колегата от „Има такъв народ". Всички официални празници са заложени дълбоко в душата на всеки българин. Даже тук говорихме с доктор Адемов, че в Конституцията е записано интересно: „Определя официалните празници", без да отбелязва „определя националния празник", тоест самата Конституция мъдро е равнопоставила празниците.
И сега се обръщам към Вас като човек, който дълбоко уважавам и съм Ви го казвал в лицето извън тази зала и извън тази трибуна. Представяте ли си какво се случва в момента, в един исторически много тежък момент за България? Казват всички, че България такъв исторически момент не е преживявала от десетилетия – много тежка геополитическа обстановка, сериозна икономическа криза, да не ги изреждам сега всичките, колегите от залата са достатъчно на висотата на проблемите на българската нация, за да ги разберат. И точно в този момент, когато ние се стремим да запазим ритъма на нацията, който се е върнал – вижда се от данните от индустрията какъв скок има в индустрията през последната година, ние започваме, освен с всичко друго в Кодекса на труда, да се занимаваме и с националния празник. Не ни е работа това в момента! Всеки българин пада на колене в душата си винаги пред 24 май, но сега - не искам да влизам в този спор, само ще Ви кажа, като няма бивши министри, като министър на образованието нали знаете, както говорим и пеем тук дитирамби на образованието, че в момента - ето го председателя на Комисията по образование, тя ми го сподели почти през сълзи: над 400 училища тази година в България при оценката след 7 клас успехът им е малко над 2.00, господин Вълчев. Това е оценката за нашето образование! (Реплика на народния представител Красимир Вълчев.) Ще говорите с нея! По каквото и да е – това е катастрофа, то няма друго определение.
И точно в този момент – вместо да впрегнем нашите усилия да търсим решения в образованието, да търсим решения в икономиката, и днес търсим решение в Кодекса на труда, а не се замеряме с патриотични фрази, с уроци по история - тук правилно го казаха някои колеги от залата, нека това да не го правим. Тук обсъждаме Кодекса на труда – нещо изключително важно, и другите предложения заслужават внимание, трябва да бъдат внимателно оценени. Но дайте да не заиграваме.
Приключвам, господин Председател.
Дайте да не заиграваме с темата - какво е по-велико в душата на българина. Всеки празник е велик за българина и нека, както каза и колегата преди мен, напълно го поздравявам - да не ги противопоставяме пред нашата нация, тя няма да ни прости това. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
За дуплика – господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря.
Всъщност и моето изложение започна точно с това, че ние не трябва да ги противопоставяме, професор Михайлов. Нещо повече, трябва още по-силно да разказваме двата разказа.
Господин Попов е прав, че болшинството, на много голямото болшинство от държавите националният им празник е свързан с освобождение, независимост. Но както казах, малко народи имат този уникален исторически шанс да празнуват празник като 24 май просто защото малко народи имат този уникален цивилизационен принос в европейската и в световната цивилизация, който ние имаме. Малко народи имат шанса да имат национален празник като 24 май.
Споменахте, професор Михайлов, за тези над 400 училища - да, ние имаме проблеми в образователната система, имаме голям брой деца, на които няма кой да им разкаже разказа за национална идентичност и национална принадлежност вкъщи, има голям брой деца, чийто майчин език не е български. Образователната система се справя и ако не е тя, ситуацията ще бъде много по-различна. В някои случаи не се справя, но пак твърдя: образователната система е тази, която в най-голяма степен възпитава в национална идентичност и национална принадлежност. Шансът да живеем в добро, хармонично проспериращо общество е, ако образованието, културата и въобще духовността бъдат трайни приоритети. За съжаление, последните десетилетия ни показват, че те много лесно остават на заден план, и 24 май като национален празник е един шанс да ги превърнем в трайни приоритети и тези 400 училища, които говорите, да бъдат по-малко.
Не отричам всичко, което казахте. Ако гледаме назад, наистина така е – страните са избрали предимно празниците на независимостта. Но ако искаме да гледаме напред, ако искаме да вървим към светли бъднини, аз дълбоко вярвам, че в най-голяма степен можем да го направим, ако направим образованието, културата, духовността трайни национални приоритети и това, което предлагам и дълбоко съм убеден, че е една от стъпките в тази посока. Малко или много, това ще стане – ако 24 май е национален празник, ще стане за България уникален цивилизационен маркер, знак, както и кирилицата е уникален цивилизационен принос на България. Така че това е шансът да го постигнем.
Иначе трябва ли на 30 – 40 години да сменяме националните празници, разбира се, че едни такива, говорейки за базови разкази, за базови институции трябва да бъдат устойчиви, но пак повтарям, и двата празника, двата разказа имат своето място, своето значение. Ние сме избрали преди 32 години единият да бъде малко по-доминантен от другия. Но ако гледаме в бъдещето, ако сега трябваше да избираме, ако ние сме заложници на институционалната пътека, по която сме минали, както се казва, може би днес щяхме да вземем друго решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
За изказване – Георги Георгиев.
(Реплики на народния представител Иван Ченчев.)
Да, сега ще кажа. Тъй като вече от ГЕРБ има трима народни представители, които са се изказали, ще дам думата на Георги Георгиев, след това на господин Христо Иванов, ако иска, Иван Ченчев, след това ще се върнем пак към ГЕРБ.
А господин Симов даже е преди господин Ченчев записан -така че разберете се, колеги, в каква последователност.
Георги Георгиев ще вземе ли изказване? (Реплика на народния представител Тома Биков.)
Да, господин Биков – ще има.
Господин Георгиев, само че Вашата група има може би минута – минута и малко, да го имате предвид като време. Ако не е и изчерпано в реплики.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател – ще бъда изключително кратък.
Във връзка с изказванията тук на господин Али и господин Адемов от ДПС за чл. 161.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме нищо против те да направят предложения между първо и второ четене, ако нашият законопроект мине на първо четене – да се направят предложения, да се вкарат. Ако Вие не ги направите, ние можем да ги направим, за да може да се вкарат изборните позиции на кметове на общини и малки населени места като селата, за да бъде урегулирано изборното законодателство в тази посока към хората, които стават народни представители, кметове на общини и малки населени места. Благодаря за което.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики има ли, колеги? Няма. Заповядайте, господин Димитров.
НИКОЛА ДИМИТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател.
Имам реплика към господин Георгиев относно Законопроекта за отпуските.
България, всички знаем, че е в демографска катастрофа, и то от доста години, искам да Ви попитам: какво отношение има Вашият законопроект към това и ще помогне ли на семействата като един добър стимул да има раждаемост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други реплики?
Госпожо Корчева, заповядайте за реплика.
АЛЕКСАНДРА КОРЧЕВА (Продължаваме Промяната): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Георгиев, аз Ви зададох този въпрос и в рамките на Комисията по труда и социалната политика, когато разглеждахме този законопроект във връзка с Вашето предложение народните представители да имат право да получават неплатен отпуск. Аз Ви зададох въпроса дали сте направили някаква оценка на това как би въздействало върху работодателите, тъй като те би трябвало да пазят това място на тези хора и не мисля, че Вашето предложение да се разшири към останалите изборни длъжности е някак справедливо към всички останали трудещи се.
В крайна сметка народните представители и всички изборни длъжности трябва да бъдат до голяма степен справедливи и по-равнопоставени с останалите работещи хора, така че не мисля, че това предложение е продуктивно от Ваша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Корчева.
Ще има ли трета реплика? Не.
Имате думата за дуплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Господин Димитров, във връзка с Вашата реплика мога да кажа, че демографската политика на България е изключително важен момент. Ние много пъти сме говорили по тази тема в залата и се е споменавало за различни законопроекти, които сме обсъждали.
Да, нашият законопроект и предложението за изглаждане на чл. 168, така да се каже, е част, зрънце от цялата картина, която трябва да имаме, така да се каже – парченце от пъзела, на цялата демографска картина, която ние трябва да осъществим, и като законодателни инициативи, и като промени в законодателството, за да може да стимулираме българските семейства и българските родители да създават колкото се може повече деца, защото положението в държавата ни е критично. Ние умираме с над 70 хиляди души на година, намаляваме, топим се. Това ще бъде краят на българската нация, ако не предприемем сериозни мерки.
И нашето предложение е една частица от цялото законодателство, което трябва да развиваме във връзка с демографската картина в България.
Във връзка с отношението на госпожа Кочева. Вижте сега, това, което Вие казвате за изборните позиции, не е проблем за работодателите и ще Ви кажа защо. Защото ние предлагаме неплатен отпуск. Това по никакъв начин не пречи на работодателите. Те могат, в законодателството е уреден този проблем, винаги могат да назначат друг работник до връщането на титуляра, той да извършва съответната работа и след връщане на титуляра да бъде освободен и на негово място да си застане отново работникът, който е бил избран като народен представител или евентуално като кмет, ако бъде вкарано нашето предложение на второ четене, предложението на ДПС. Така че в тази връзка няма никакъв проблем за работодателите да освободят и да оставят изборните позиции да имат неплатен отпуск, не е проблем за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
За изказване господин Христо Иванов.
Желаете ли сега думата, господин Иванов?
Заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По темата за националния празник. Господин Чолаков излезе от залата, но направи много хубаво изказване за волята за образ, позова се на една хубава книга. Наистина националният празник е изключително важна тема и аз ще кажа няколко неща.
Първо от гледна точка на въпроса да или не. Аз нямам никакво съмнение, че 24 май е един прекрасен празник, който наистина има потенциала да обедини България, не просто да я обедини, но да основе това обединение на идеала за просвета, за духовност, което е изключително важно за нашата страна. Нашата страна няколко пъти е основавана като общност на образователно усилие. И тук не става дума просто за усилие – за правене на училища или превеждане на някакви богослужебни книги, а става дума за разбирането и основаването на националната култура върху разбирането за това, че всеки трябва да прави усилие да се развива, тоест, че не си се родил съвършен и прекрасен, както сега много често в съвременната култура изглежда, че се налага, а че трябва да се развиваш, че несъвършенството е участ на човека в мирозданието и че съвършенството е един идеал, който постоянно трябва да преследваме със скромност и с разбиране за своето несъвършенство. Това е много важна антропологическа перспектива и тя е кодирана в празника 24 май, в това ние да го превърнем в национален, обединяващ символ.
И това усилие за този образ, не просто за някакъв образ, а насочено към този образ – народността, която служи на идеала за собственото си постоянно подобряване от поколение на поколение, от десетилетие на десетилетие е много важно нещо, което си струва да възпитаваме нашите деца в него, но дали този дебат сега, по този начин поставен – през Кодекса на труда, в реална предизборна кампания, е добър пример за усилие за образ, или е разбираем тактически ход, но не особено полезен от гледна точка на необходимостта да се обединяваме и да имаме воля за обединение и за някакъв общ образ. Ние злоупотребяваме с такива теми с все по-лека ръка.
Имаме Закон за езика, който откровено е несъвършен. Важна тема, която ей така се подхвърля, за да се експлоатира, някой да си пише червена точка. Не отричам усилието на хората, които са го направили и лансирали, но се прави по начин, който не може да доведе до съгласие.
По същия начин подходихме по темата за Македония, която, между другото, е свързана с темата „24 май“. По същия начин, ей така я използваме като топка, която да ритаме тук по терен без много мисъл за дългосрочните последици.
Законът за старите столици – отново недомислица, недоправица, някакво нещо оттук взето, оттам наскубано. Няма никакво усилие.
И ги изброявам тези неща, защото те са част от този образ, за който говори господин Чолаков и много хубав акцент даде на цялата дискусия или национален имидж. Хайде да използвам тази чуждица не за друго, а защото всъщност тя ни прави пък връзка на тази тема с разбирането, че за нас националният имидж е ключов капитал не просто в контекста на туризма, в контекста на доверието на избирателите, в доверието на наши международни партньори с кого имат връзка и работа тук на тази територия. Имат ли връзка и работа с хора, които имат корени и някаква идея за устойчивост, или е някакъв бурен, който се носи по вятъра? В момента така изглеждаме всички ние заедно.
За съжаление, това предложение, така направено по много важна тема, която изисква обществен дебат, не допринася за идеята за устойчивост и за някаква последователност. Противопоставянето на двата празника, което се търси, не е добро. Не е добро! Аз много харесвам 24 май, но не мога да отрека Трети март, защото той все пак е един от фондиращите камъни на българската трета държавност и ние не може просто така да кажем: това е лошо. Да, има в цялата традиция на отбелязване на този празник, в неговата, така да се каже, доктрина твърде голямо залитане по посока на ролята на Русия. Това е проблем, но ние не можем да се откажем от този момент в нашата история. Трябва ни много по-внимателна, човеколюбива дискусия помежду ни, много по-дълго време, за да може да решим как да направим най-доброто от всички тези теми. Може би ни трябват няколко национални празника. Ние имаме – 6 септември, 22 септември, нима те са по-малко обичани, нима те са по-малко значими за нас? Не са.
Трябва да съумеем някак си не да ги противопоставяме в контекста на една започваща кампания, поредната безумна и безсмислена кампания, в която ще се вкараме и в която се чудим с какво да се замеряме вече, защото няма какво да кажем много на избирателите. Ние не произведохме нищо ново като политическо съдържание трайно тук в тези шест месеца, за да отидем сега на кампания и да им кажем нещо ново. Старите си слогани ще ги извадим на среща и ще започнем да се замеряме с тях, сега с Трети март и 24 май, да започнем и това да правим. Не е умно това.
Аз ще гласувам за знаково, нашата група ще гласува по съвест, но мисля, че това предложение граничи със злоупотреба, въпреки че подкрепям необходимостта от такава дискусия, но не по този начин. И вие много добре знаете, колеги, че начинът, по който се прави в политиката, има своето голямо значение. Дайте, ако случайно надделее някакъв разум и все пак успеем да създадем жизнеспособно управление в този парламент, или в следващ парламент, да направим комисия, която да се заеме с всичките тези въпроси по един систематичен начин. Ние имаме нужда от внимателна национална дискусия по нашия образ или национален имидж.
Какво казваме, включително на нашите съседи от Северна Македония, всъщност какво им казваме? Кои сме ние, какво е общото между нас? Как се справяме ние с факта, че режимът в Кремъл се занимава все повече с това да превърне славяно-византийското наследство, така да се каже, в свое оръжие, да го обсеби по един начин, който да обоснове крайните империалистически щения на Кремъл към момента. Та то – славяно-византийското наследство, откъде започва този синтез, нали, но ние трябва много внимателно да обсъдим всички тези теми.
И накрая – може би в отделен закон за националните празници или националния празник, да изградим една цялостна добре премислена система от празници, която наистина всички тези послания да ги съвместява, а не да ги противопоставя по един, честно казано, доста опортюнистичен начин, както виждаме в момента. С уважение към необходимостта тази тема да се обсъди, с огромен пиетет към всичко онова, което означава 24 май, всичко онова, което е дълбоко кодирано в България – да бъде държава на духа, да бъде държава като образователен проект, а не държава на определени войнстващи племена или на определена търговска олигархия, както са възниквали много държави, образователното усилие е в основата на България.
С огромно уважение към това нещо, моят призив е да имаме волята за образ, да намерим начин и подход да обсъдим всичките теми по един свързан, човеколюбив начин извън всяка политическа конюнктура помежду си и наистина да изградим и да надградим нещо, а не просто да разделим отново. Много разделения станаха, доста разделения станаха, а времената са много тежки и ще стават все по-тежки, нека да не си правим илюзии.
Мисля, че всички имаме нужда тук в тази зала малко да се уплашим повече. Лятото ни подвежда, колеги. Красиво капещите джанки из цяла София ни подвеждат. Идват тежки времена. Най-малкото, което трябва да направим в тези времена, е да се опитаме малко да се посъберем, малко да се пооткажем от лесните възможности да се нацепим още по една тема и да се счепкаме още по една тема и после на другия ден как точно, как точно ще взимаме важните решения, които ни предстоят.
Та моят призив е: темата е важна, с уважение към необходимостта тя да бъде обсъдена. Хайде да я обсъдим по някакъв по-добър начин, хайде да я обсъдим по някакъв систематичен начин, не промушена като една от три поправки в Кодекса на труда ей така, между другото, просто за да може да я ползваме в кампания. Не се прави така, ако искаме да си свършим работата, а работата е важна, тъй че с уважение, но смятам, че това не е начинът. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Деница Сачева за първа реплика, господин Чолаков, господин Дилов. Ако няма други групи, ще сте с реплика и тримата.
Госпожо Сачева, имате думата.
ДЕНИЦА САЧЕВА (ГЕРБ-СДС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, вземам реплика, защото първо бих искала категорично да се разгранича от това, което Вие казвате, че нашето предложение, което сме направили, е свързано с някаква кампания, че по някакъв начин сме искали да го използваме, за разделение и така нататък. Напротив, ще Ви обърна внимание, че ние сме внесли това наше предложение на 25 май, тоест веднага след 24 май. Разпадът на коалицията и евентуалното ходене на избори пък все още даже не е факт, а пък разпадът на коалицията беше на 8 юни, тоест по никакъв начин не може да се обвързва това наше предложение с опити за предизборна кампания.
Напротив, единственото, от което сме водени ние и всички колеги, които са конкретни вносители на този законопроект, е свързано именно с това, че България трябва да бъде изграждана като държава на духовността, държава, за която словото и думите имат огромно значение, държава, която е разпространявала писменост и култура и в други народи и други народи са част от цивилизация благодарение именно на това. Така че това са били нашите аргументи. Винаги ще се намери неподходящ момент и неподходящо време да водим сериозни, важни разговори.
Категорично се противопоставям на това ние да се обединяваме единствено и само от кризи и от проблеми. Напротив, ние все по-малко и по-малко в последните години се обединяваме около каузи и това е една кауза, която може наистина да служи само за обединение дотогава, докогато ние самите – политиците, не решим, че трябва да го направим точно по обратния начин. Затова бих искала да кажа, че категорично и по никакъв начин не сме търсили каквито и да било политически дивиденти, а напротив, искаме да се проведе един много ясен дебат за това ние каква държава сме – дали сме държава на духовността, на словото, на писмеността, или сме държава, в която непрекъснато трябва да има само скандали, проблеми и кризи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Сачева.
От другите парламентарни групи реплики? Не.
Господин Чолаков, имате думата.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ (ГЕРБ-СДС): Господин Иванов, съвършено сте прав с изказването си, в което съзрях обаче през цялото време едно логическо противоречие. Вие през цялото време имахте едно логическо противоречие. Казвахте: темата е много важна, темата, наистина може да ни обедини, но тя се политизира и не се прави по този начин, обаче тя може да ни обедини, обаче тя се използва за политическо противопоставяне, обаче тя всъщност може да ни обедини. Предлагам Ви да излезем някак си от това противоречие.
Достатъчно щеше да бъде да кажете: да, колеги, прави сте, темата е много важна. Тя може да ни обедини, съвършено правилно я поставяте, нека да я обсъдим спокойно, няма да се вземе решението веднага, ще помогна да убеждаваме другите парламентарни групи, защото разбирам значимостта на въпроса. Хайде, заедно – бавничко, лека-полека, стъпка по стъпка, да го направим. Това трябваше да кажете. Разбирате ли?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Защо шепнеш?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Репликата ми е към него. (Шум, реплики, смях.)
Говоря на него. Репликата ми е към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, не от място, моля Ви!
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Едно изречение. (Шум и реплики.)
Разговарям с господин Иванов.
Нали знаете кой е Фридрих Науман? Господин Иванов, нали знаете кой е Фридрих Науман? Фридрих Науман има една студия от 1916 г., посветена на България, тя също не е преведена на български. Между другото, западните автори имат много повече информация за България, отколкото ние самите. Та, между другото, там той на едно място казва: „Руската имперска политика винаги си служи в България с всяване на интриги и раздор между политическите партии.“
Обръщам Ви внимание. Това го е казал страничен наблюдател, и не кой да е! Раздорът между политическите партии е хибридна война. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Трета реплика ще има ли?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря, господин Председател.
Господин Иванов, съвсем естествено е разговорът да се води в тази част на залата, защото в другите части на залата горе-долу сме наясно с тяхното мнение. Мисля, че целият дебат се състои в един прост въпрос: ние какво обсъждаме? Национален празник! Кога България става нация? Кога българите стават нация? На 3 март ли стават нация?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: На 3 март ставаме нация, така ли?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Държава.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не, държава е друго. Имали сме много български държави. Кога ставаме нация?
На 3 март, господин Иванов, са участвали три пъти по-малко българи от летелите в Космоса, ако броим и Дельо хайдутин. Нито един българин не е участвал в 3 март, в подписването на този закон. Никакви граници не са определени. Никаква държава не е възникнала. Тук колегата от БСП каза, че армия сме имали тогава.
Въпросът е абсолютно ясен. И ако искаме да кажем коя е датата, която наистина ни обединява, която ни вади от руслото ляво, дясно, от руслото Америка – Русия – на 3 март не сме нито на Русия, нито на Америка, ние сме на себе си. Единственото нещо, което от тази територия, от тези гении е произлязло и направило така, щото светите братя Кирил и Методий са светци, покровители на Европа. Те не са само наши светци. Светци, покровители на Европа!
Колко европейски нации могат да кажат това нещо? И защо да не го водим сега този разговор? В кой закон да го водим? Къде да кажем кой е националният ни празник? Напротив, сега е това място. Защото то е извън релацията Русия – Америка, в която явно ще ставаме все повече жертва. Извън релацията дори „Да, България“ – Корнелия Нинова. Защото подозрението, че тя Ви пречи сега да гласувате за, ще остане, няма как да го изчегъртвате това подозрение. Това подозрение ще остане! (Шум и реплики.)
Да, да има коалиционни преговори за правителство, ще остане, затова да отложим. Това исках да кажа.
Сега е моментът. Вие сте юрист – кажете ми в кой закон тогава да го обсъждаме това? В кой? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
За дуплика – господин Иванов, имате думата, заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ): Уважаеми господа, приемам, че след като съм Ви обвинил, че това е кампания, ще получа… (Реплики от народния представител Деница Сачева.)
Да, извинявам се на госпожа Сачева.
Приемам, че след като съм Ви обвинил, че това е част от предизборна кампания, ще ми се върне с обвинение, че аз пък се ориентирам по настоящата коалиционна конюнктура, но наистина мисля, че темата е твърде важна и че трябва да се положи усилие, както и господин Чолаков каза, и мисля, че мога да изведа от това, което той ме посъветва да кажа, това, което той някак си имплицитно като че ли призна, че това не е достатъчен дебат, че това, което сега правим, по никакъв начин… То не е въпросът дали празникът може да ни обедини. Въпросът е процесът, по който да стигнем до едно или друго решение, или до някакво хибридно решение. Защото, мисля, че всъщност, ако трябва да търсим обединение, това може да се окаже възможен модел, но нека да го обсъдим, нека да чуем повече хора, нека да дадем възможност на обществото да каже повече неща.
Така че сте прав. Това казах и преди малко и го повтарям – благодаря за тази, макар и шепот, дадена възможност.
Нека, пак Ви казвам, аз мисля, че трябва това да бъде предмет на отделен закон, самостоятелен. Всичките аспекти на това празнуване, отбелязване на всички тези празници, тяхната йерархия, наистина кой къде го поставяме, защото не само тези двата, нека да опитаме да избегнем противопоставянето на тези два празника. Защото може в Сан Стефано, когато е подписван договорът, да не е присъствал нито един българин, но този договор става възможен геополитически само заради волята на България и на българския народ тогава за самостоятелно съществуване и излизане на историческата сцена. И тази воля е абсолютно основана на българското просвещенско усилие. И затова 24 май тогава, по стар стил, става толкова обединяващ празник още преди да има българска държава, между другото. Това също е аргумент. Този празник – 24 май, съществува и е наложен, и е станал държавотворен, и нациообразуващ, преди да я има българската държава. Затова само е могло да се стигне до 3 март. Защото, така да се каже, там са оформени едни фактически състояния, които са заслужени от България, и които – факт е, че празнуването на 3 март сега такова, каквото е, засенчва това обстоятелство.
Всичко това обаче изисква много по-задълбочено и внимателно обсъждане, за да можем да стигнем до наистина воля за обединение и образ, а не просто конюнктурно разединение по една тема. И мисля, че тук имаме съгласие.
Господин Дилов, аз ще гласувам за – знаково. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, за изказване – господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Виждам, че в тази зала тонът е спокоен, което по принцип е рядкост. Не искам да крещя от трибуната, но ми идва го направя. Защото вкарваме едни разделителни линии, а става дума за националния празник на България. И да, както казаха мои колеги: айде, ако обичате, да не посягате и на националния празник и специално на датата 3 март.
Искаше ми се това изказване да започне с „Аз съм българче“, защото това трябва да е като „Отче наш“ за всички тук в тази зала и не само. Няма обаче да направя и това. Сещам се, че когато в моята област на 3 март честваме на Арабаконашкия проход и паметник тази дата, там са и дамите и господата от ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
Защо е национален празник, мисля, че е ясно на всички, а защо го изкривявате е друг въпрос. Но е национален празник, защото сме се освободили от петвековно иго! И това трябва да се празнува, както правят и всички други нормални държави.
Там и дамите, и господата от ГЕРБ свеждат главите си не само пред повдига и геройството на българските опълченци, и въобще български граждани, които всеки един е допринесъл с нещо в това славно време, но там те свеждат глави, защото говорихме и за национални флагове, чужди – да, и пред руското знаме, и с право, но да, и пред естонското знаме, пред финландското знаме и пред още няколко национални флага. И това го знаете всички! Там, и не само там, са костите на тези хора. Затова има чужди флагове на нашия национален празник, защото това е нашата свобода! И тук две мнения изобщо да няма!
Чухме – преди малко дори и за хералдиката говорихме, за гербовете. Ще кажа на господина от ГЕРБ, че – да, нямахме национален герб на флага си доста години, но не знам дали знаете, тъй като се даде пример дори с българския национален отбор по футбол, че в последните две години българският национален отбор по футбол играе с герб на гърдите си, който е посветен на Априлското въстание. И ако си отворите сега, ще видите фланелките – напишете „екипи на националния отбор” и ще видите, какъв е гербът. А гербът, забележете, който е посветен, всъщност е направен в памет на Априлското въстание. Той е възроденият символ на герба на цар Фердинанд I. Новата емблема представлява изправен в бойна поза златен коронован лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Щитът е в червен цвят с характерен силует и в момента играем с този герб на гърдите.
Това беше една лека препратка към изказването по отношение на герба. Тъй като тук имаше уроци по история обаче, които не са само за залата всъщност, те са за всички, които гледат заседанието, разбира се, че…
Даже сега ми идва и да свърша с „Аз съм българче“, както, мисля, че всеки от нас трябва го направи, но нека да не бъдем лицемерни по отношение на датите. Да, дори и във Ватикана се чества 24 май. И знаете, че всяка година там има делегации и те се водят един път от президента, един път от премиера, един път от председателя на Народното събрание.
Празниците обаче не могат да ни накарат да ги честваме, ако не ги чувстваме. Естествено, че като българин чувствам 24 май, защото съм възпитаван по този начин. Чувствам обаче и свободата, която имам благодарение на 3 март. Свободата, която имам аз, всички ние. Затова сега да разделяте по този начин не мисля, че най-малкото е редно и това наистина некоректно предложение е ясно защо е вкарано.
Накрая, понеже много тук цитираха, аз ще Ви цитирам Ремарк – просто така се сещам в момента, който казва, че всичко, което виждате в мен, не е мое, а е Ваше. А всичко, което аз виждам във Вас, е мое. А аз виждам, че Вие посягате на 3 март. Не го правете, защото ще си изпатите и това ще Ви го кажат българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики има ли, колеги?
Любен Дилов, заповядайте.
Уважаеми колеги, като приключи този цикъл от реплики и дуплики, ще дам и половин час почивка.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ГЕРБ-СДС): Господин Ченчев, на българското знаме няма герб, поне според Конституцията, записа. Пък иначе цяло щастие е все пак, че футболистите ни играят с герба, макар и на Фердинанд, защото можеха да играят с „Пежо“-то на БСП – нали помните, имаше един лъв от „Пежо“, който БСП беше предложил за български герб, или може би можеха да продължават да играят с невероятната хералдика – лъв, покатерен върху въртящо се зъбчато колело. Това също е наш принос към световната хералдика. (Реплики.) Приемете го като шеговита закачка. Това не го казвам с лошо чувство, на смях го казвам.
Вижте, ние наистина не правим политика с това! Отново Ви обръщам внимание… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Не, обръщам Ви отново внимание – каква е думата – национален празник! Ставаме ли на 3 март нация?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Сега ли се сетихте за това?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ама сега е Законът. Сега е дошло. Внесли сме го на 25 май, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Преди десет години пак беше депутат, защо не го предложи? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, моля Ви не от място.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: На 25 май сме го внесли! Имаше мощна, четворно управляваща коалиция. Нямаше предизборна ситуация. Сега дойде. На 25 сме внесли това предложение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Предложили сме го. Винаги съм го предлагал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги! Колеги, моля за тишина!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така че ние не разединяваме, наистина. Защо да разединяваме? Кой оспорва 3 март като дата? Кой оспорва? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Защо на 3 март да не празнуваме Брест-Литовския мирен договор? Защо да не го празнуваме? На 3 март Русия капитулира пред България и Турция. Защо да не го празнуваме? Много важна дата.
Между другото, господа социалисти, отпушва възможността за успех на революцията, ако не беше този мирен договор. Защо не го празнувате? Прекрасен – 3 март. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Други реплики има ли, колеги? Няма.
За дуплика, господин Ченчев.
Заповядайте, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дилов, благодаря Ви за репликата. Благодаря Ви и за закачката.
Знам, че следите футбола, но ако го следяхте добре, щяхте да знаете, че да носиш герб на гърдите си, е самосъзнание. Да празнуваш празник, да честваш, също е самосъзнание, но и дълг. А дългът е там, когато твоята държава след петвековно иго е освободена, и то благодарение на българското геройство, но с помощта на други държави, разбира се, с основна заслуга на Русия.
Затова Ви казах, че Вашите народни представители навсякъде на 3 март са по мероприятията, по паметниците и свеждат глава и пред руското знаме. Ако не искате да правите това, по-добре не присъствайте там, защото иначе би било, най-малкото, меко казано, неискрено. Вие имате три управления, Вашата парламентарна група имате мнозинство 12 години в българския парламент и не сте предложили това нещо. Не сте го предложили. И сега в един момент Вие го предлагате, което, разбира се, че е разединяване. Защото, ако пуснем едно допитване, ще видите какво мислят българските граждани за 3 март и дали трябва да е национален празник.
То бива, бива, но да посегнете на националния празник на България и да леете оттук всякакви дитирамби за други дати! Ние другите дати си ги знаем. Българските граждани ги знаят. Защото се говореше и за 22-ри септември, и се даваха много примери, но 3 март – всеки, като 3 март, всеки български гражданин, някак си от само себе си хваща под ръка знамето и отива там, където се чувства добре, че трябва да празнува тази дата и обикновено това е на някое от безбройните мероприятия и безбройните места, където има кости, разбира се, на български опълченци, но и на чужди войници, които са защитавали и са помогнали за освобождението на България.
Всичко това даже нямаше нужда да се дебатира тук, защото едно е да имаме политически дебати, но когато опрем до национален празник на страната в едно предизборно време, мисля, че най-малкото е некоректно и ето поради тази причина казваме, че разединявате нацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Колеги, давам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, извинявайте за забавянето.
Възобновявам заседанието.
Господин Ананиев, за процедура ли? Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНАРИЕВ (Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам почивка от името на парламентарна група 30 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, 20 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, възобновявам заседанието.
За изказване са записани Тома Биков, Любен Дилов, Илияна Жекова, Настимир Ананиев, Александър Симов и професор Михайлов.
Някой иска ли думата за изказване, колеги?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, ясно е, че при така положената тема за националния празник, много трудно ще обсъдим нещо друго, но като никога например дебатът беше смислен в залата, защото минахме и през исторически поглед към датата, минахме през емоционалния поглед към това кой трябва да е празникът на България. Въобще струва ми се, че наистина този път се получава. Засягаме важна тема, но това, което трябва да се каже, е, че всъщност начинът, по който се поставя темата за смяна на празника, е дълбоко порочен, защото за пореден път, за съжаление, вместо да се търси начин за обединение на българските граждани – един празник се противопоставя на друг.
Аз заради това не съм съгласен с изразената в тази зала теза, че е имало два разказа за България, които трябвало да вървят паралелно, разказът и за 24 май, и за 3 март е един и същ. Това е разказът за българската съдба, за българската национална държава, за нейния път в историята, за нейните успехи, за нейните провали, за нейните мечти, за нейната стратегия. Няма два разказа – има само един и затова считам, че е дълбоко неморално да противопоставяме едното на другото, защото точно това се получава.
Слушахме уверение, че всъщност нямало противопоставяне, никой не отрича 3 март, но има един голям въпрос. ГЕРБ управляваха 12 години, защо сега точно днес на 25 май решиха да сложат тази тема на масата? Ами много ясно, защото използват политическия контекст, използват войната в Украйна. Но да търсиш съвременни събития, за да решаваш исторически проблеми, е другото име на безумието – просто другото име на безумието.
Чухме в тази зала и още една теза, че някой имал проблем с честването на 3 март. Какъв може да е проблемът с честването на българската независимост, с честването на нашето освобождаване от турско робство? Какъв може да е проблемът?! Какво означава, че имаш проблем с 3 март?! Това означава ли, че искаш да си щастлив поданик на Османската империя? Някакъв обитател на стратегическата дълбочина. Какъв може да е проблемът?
Трети март. Има консенсус, че това е датата, която дава началото на модерната българска държава, без никой да отрича 24 май. Никой не може да съпостави и да противопостави тези два празника и точно заради това считам, че е важно, когато обсъждаме нещо толкова важно, да не го правим през някаква елементарна законодателна промяна. Това се нуждае от много по-голяма дискусия, от много по-сериозно поставяне на проблема, а не от заиграване с елементарните политически страсти на ежедневието.
Знаете ли, тук всички цитираха нещо и аз ще цитирам. Най много съм се впечатлявал винаги от прословутия химн на братята Кирил и Методий от следната фраза: „Народността не пада там, гдето знанието живей.“ Това е гениално прозрение на Стоян Михайловски, защото наистина там, където има знание, има и народност. В момента ние сме свидетели на една битка срещу знанието, на една битка срещу историята и това повече не може да бъде търпяно, тъй като тази битка се води включително и през това предложение – тази битка срещу знанието, за това кои сме, откъде сме дошли, кой ни е помогнал да бъдем такива каквито сме. Нека да не използваме такива контексти, нека да не използваме такива важни дати, да не ги използваме като част от политическата борба. Това постоянно противопоставяне, това политизиране на националните празници е нещо дълбоко перверзно и порочно и то трябва да бъде прекратено.
И най-накрая, авторът на фразата „Народността не пада там, гдето знанието живей“ – Стоян Михайловски, има много интересен и напрегнат живот. Той е един от борците срещу едноличния режим на Фердинанд, но в края на живота си става фашист – това показват неговите статии.
Моля Ви, не бийте в тази посока, не се опитвайте да играете с емоциите, за да си изпълнявате партийните поръчения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Колеги, има ли реплики?
Господин Николов, заповядайте за реплика.
Други реплики ще има ли, колеги? Засега няма.
За процедура са се заявили господин Йордан Цонев и госпожа Десислава Трифонова.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Симов, казвам го с най-голямо уважение, защото първо сме колеги журналисти и смятам, че и двамата вярваме, че писалката може да бъде по-силна от оръжието. Всички днес си служим с доста цитати. Аз се сещам за един цитат, приписват го на Наполеон по време на неговото изгнание на остров „Света Елена“, който припомня и казва: Мнозина силни владетели изградихме силни империи и царства на основата на меча и те пропаднаха, а Христос… тук виждам и уважаемия доктор Цонев, и други колеги теолози, Радо Чолаков – преподавател по канонично право, но Христос построи своята империя на основата на любовта или по-скоро своето царство на основата на любовта и то ще пребъде вечно.
Казвам го не случайно, защото 24 май е онази дата от календара, която не дели нацията на етническа или религиозна основа, а именно я обединява около любовта към просветата и културата и аз продължавам да вярвам, че походът на буквите ще бъде по-силен от похода на меча и на калашника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други реплики, колеги? Няма.
Господин Симов, заповядайте – имате думата, за дуплика,.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се да видя, че ГЕРБ се преоткриват като защитници на държавата на духа, на тази идея, формулирана така добре от Дмитрий Лихачов, проблемът обаче е, че не може с един елементарен парламентарен дебат да направим такава фундаментална промяна – просто не е нормално. Не е нормално, защото представлява историческа подмяна, защото, пак ще кажа най-важното, защо сега? Защо сега – 12 години във всякакви други условия ГЕРБ имаха цялата власт в парламента, за да направят празника 24 май официален? Защо не го направиха, а сега? Защото сега се използва политическият момент, политическият контекст, за да продължи битката срещу българската история.
Аз се обявявам точно срещу това – историята е такава, каквато е, фактите са такива, каквито са. Съжалявам, не са ни освободили американските пехотинци, руснаците ни освободиха. Това е истината и трябва да я признаваме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Сега за процедура, господин Цонев поиска преди Вас, господин Димитров, така че ще дам първо думата на него. Обявил съм го вече. (Оживление.)
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
От сутринта тук тече фундаментален дебат във връзка с КСО, но не точно Кодексът, а национален празник и оттам идентичност и така нататък.
В тази връзка аз мисля, че е добре за българските граждани да гледат този дебат и да го слушат и затова процедурата ми е да поставите на гласуване предложение за включване камерите на Канал 1 и предаване по БНР. (Реплика.)
Ако искате да направите друга процедура, заповядайте, моята няма как да е Вашата. Моята е Канал 1 и БНР.
И в тази връзка, тъй като виждам, че залата е празна, преди да поставите на гласуване процедурното ми предложение, поименна проверка, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли обратно становище, колеги, на направената процедура? (Реплика.) Разбира се, за включване на камерите на БНТ 1 и микрофоните на БНР. Няма.
Колеги, докато се събираме в залата, ще дам думата на господин Мартин Димитров също за процедура. Да чуем каква е неговата процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ДБ): Уважаеми господин Председател, аз от името на групата на „Демократична България“ искам 30 минути почивка. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, дотолкова, доколкото многократно се е случвало в настоящото Народно събрание, преди гласуване да бъде поискана почивка от група и тя се дава, давам 20 минути почивка от името на парламентарна група. (Шум и реплики от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, възобновявам заседанието.
Моля, заемете местата си, за да пристъпим към регистрация във връзка с предстоящото гласуване по процедурата на господин Йордан Цонев. (Шум и реплики.)
Аз също не го виждам, но така или иначе процедурата е направена и следва да се подложи на гласуване.
Уважаеми колеги, моля за регистрация!
Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 4, изречение първо във връзка с предложение второ продължаваме заседанието при липса на кворум в пленарната зала. Съответно ще продължим с провеждане на обсъжданията по трите законопроекта, по отношение на които времето беше удължено днес, а гласуването по тези законопроекти ще бъде в друг ден и в друго пленарно заседание, след което ще се пристъпи към парламентарен контрол.
Продължаваме с точка първа от дневния ред.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (Продължаваме Промяната): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имаме четири закона за Кодекса на труда, макар че мисля, че три от тях са доста интересни и би трябвало дебатът да се води по тях най-вече. Този за националния празник като че ли измести фокуса от другите три законопроекта.
Аз лично смятам, че всяко поколение има своя перспектива, динамика и разбиране за историята, така че кой ще е националният празник – дали 3 март, 24 май, 22 септември, 6 септември, това трябва да реши обществото. Нашето общество сега, ако се проведе този дебат, сигурно ще има едно мнение, ако се проведе този дебат след 50 години, може би ще има друго мнение. Аз лично съм твърдо за отваряне на дебата и мисля, че такъв дебат трябва да се отвори, но бих се въздържал днес в този ден да решим какво точно и по какъв начин да го направим. И ще Ви кажа защо.
Лично за мен предложението на ГЕРБ, което беше направено, е изцяло политическо, и то си личи. Ако предложението беше направено на самия 24 май като инициатива на ГЕРБ, може би тогава щеше да има някаква истинност. Те го направиха на следващия ден – на 25-и, пост фактум входираха такова предложение, не на самия ден, за да кажат: ето, това е нашият празник, той трябва да бъде. И аз съм сигурен, че много хора биха подкрепили такова предложение за 24 май.
Но както Ви казах, ние трябва да видим защо да избираме между две дати, защо да не изберем 6 септември, който мисля, че е един също много добър, хубав празник – Съединението. Също така 22 септември – Независимостта, също е празник, който е важен. Ние като парламентарна група ще дадем нашия символичен глас за самото предложение 24 май да бъде една от опциите, които трябва да бъдат обсъдени, но трябва обществен дебат.
Аз лично даже мисля, че е хубаво, когато има мнозинство например от една партия, такъв законопроект да мине през Министерския съвет, където има един месец, знаете, обществено обсъждане, могат да се проведат различните дискусии, а не сега с едни плаващи мнозинства, които са изцяло насочени към политически дивиденти, всеки да застане и да защити своето разбиране, своята истина.
Но нашето общество е доста голямо и пъстро. Аз затова изредих четирите дати, които мисля, че с право могат да се борят за титлата „национален празник“ и това са: 3 март, 24 май, 6 септември и 22 септември. И само през един дебат ние можем да решим кой да бъде този празник и самото решение, което се вземе, да получи максимална подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Ананиев.
Колеги, има ли реплики?
За реплика ли сте, господин Антонов? Заповядайте за реплика, имате думата.
БОРИСЛАВ АНТОНОВ (Продължаваме Промяната): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Ананиев! До голяма степен бих се съгласил с Вас, но това, върху което би следвало да се замислим в настоящия момент, е дали този дебат следва да бъде извършен в настоящия момент. В каква степен това е въпрос на спешност за държавните дела и няма ли по-важни въпроси, като Плана за възстановяване и устойчивост, като най различни законодателни проблеми в съдебната система, които следва да бъдат решени, като икономическото състояние на държавата, енергийната криза и така нататък, които все пак да имат по-основополагащо значение за нашата държава в момента от това коя дата ние избираме за национален празник? Без, разбира се, да омаловажавам този дебат, който има символно значение, който има значение за българския народ като такъв, за нашата нация и нашата държава, и който би следвал да бъде обект на демократичен дебат не само в тази зала, а и на самия ни народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Други реплики има ли? Няма.
За дуплика, господин Ананиев? Не.
Други изказвания има ли, колеги?
Господин Дилов, изказване? Не.
Няма други изказвания, колеги.
Прекратявам дискусията.

https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10687

Въпросът се обсъжда в пленарна зала на 15 юли. Но до гласуване не се стигна.

По азбучен ред на партиите и коалициите им те са

БСП За България - Кристиан Вигенин
Възраждане - Никола Димитров
ГЕРБ - СДС - Димитър Иванов
Продължаваме промяната - Мирослав Иванов„