Депутатът от Ямбол Никола Димитров е сред вносителите на предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс.
Предложени промени, ако бъдат приети няма да позволяват безпрекослонвни действия срещу длъжници.
Ето предложените промени
В чл. 47
§ 1. В чл. 47 алинея 7 се изменя по следния начин:
/7/ Разпоредбите на ал. 1-6 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
Новото е, че към досега към задължителните условия 1- 5 се добавя и 6-та. Назначаване на особен представител на длъжника.
ГПК
Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.
ВТОРОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Е
§ 2. В чл.417 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се отменя.
2. Точка 10 се отменя.
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
МОТИВНИТЕ НА ВНОСИТЕЛИТЕ, сред които е депутатът от Ямболския избирателен район /от Въдраждане/ са следните
мотиви
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
В Гражданският процесуален кодекс най-спорните текстове са тези за заповедното производство по чл.410 и чл.417, като най-много спорове има прилагането на тези текстове. Все по-силно е усещането на гражданите и юридическите лица, че при заповедните производства техните интереси не са защитени и чрез процедурни похвати се стига до нарушаване на правото им на защита. Голяма част от споровете в съда са заради нередовно връчени съобщения за издаване на заповед по чл.41О от ГПК, за неполучаването на съобщения и съответно преклудиране на правото им да направят възражение. Ноторен факт е, че много българи, както и търговски дружества често сменят адреса си, като това не се отразява в съответните регистри към общините и в МВР. Има случаи на търговски дружества, когато заради спорове със съдружниците или това, че по обективни причини не може да се свика общо събрание и съответно не може навреме да се промени адреса на управление на дружеството, като при получаване на съобщение на адрес, на който вече не се намира офис на съответното дружество, то не може да се защити. Немалко са и злоупотребите с връчването на съобщения. В последно време извънредната противоепидемична обстановка, както и налагането на карантина за Ковид-19 при пътуване в чужбина, силно затрудняват гражданите и представителите на дружествата да осигурят присъствие на посочения си постоянен адрес или съответно адрес на управление. Самото заповедно производство по чл.41О е извънреден способ за събиране на задълженията, като изпълнителен лист се издава, когато няма възражение на заповедта. Така при ненамиране на ответника по заповедното производство /длъжника/, срещу нещо се издава изпълнителен лист, без той да има възможност да се защити.
Предложението в законопроекта включва задължение в подобни случаи да се назначи от съда особен представител на длъжника, който да го защитава в заповедното производство, съответно да подаде възражение. Макар и да налага допълнителна финансова тежест - разноски за особения представител, които се заплащат в производството от кредитора, назначаването на особен представител ще гарантира защитата на правата на гражданите и юридическите лица и правната сигурност. С промяната на чл.47 ал.7, като вместо „Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна както и за връчване на заповед за изпълнение.", се изменя текста: ,,Разпоредбите на ал. 1-6 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна както и за
връчване на заповед за изпълнение.". Именно в ал.6 се предвижда назначаването на особен представител и по какъв ред и условия.
Предложението за отпадане на точки в чл.417 от ГПК е породено от вече
изострената чувствителност на обществото спрямо предприеманите от банки и институции заповедни производства за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Масови са случаите, когато банките не са изпълнили процедурите по предсрочна изискуемост на кредита, не са уведомили длъжника, не са изчислили вярно лихвите и разноските. Въпреки това, те се възползват от незабавното заповедно производство, при което длъжника едва след запор на банкови сметки, заплати, активи и възбрана на имуществото му, узнава, че е бил осъден и то без правото да се защити. Подобни случаи има и при извлечения от счетоводните книги на общини и държавни институции, както и на топлофикациите, които злоупотребяват с правото по чл.417. Извлеченията от счетоводните книги често са спорни, не са подписани и заверени, не е дадено право на длъжника да се запознае с тях и да ги оспори по съответния ред По този начин се засягат грубо правата на длъжниците, а самият характер на производството по чл. 417 силно затруднява защитата на длъжниците, а в същото време вредите от незабавното изпълнение срещу тях, са големи. Няма никаква пречка тези вземания или да са по реда на чл.41О от ГПК, или да се предявяват по исков ред с всички доказателствени средства и гарантиране правата на длъжника. Като краен резултат длъжника плаща не само един спорен дълг, но и два пъти разноски - съдебни такси, хонорари и разноски по изълнителното дело - такси към ЧСИ и ДСИ, както и хонорари по изпълнителните дела.
Съдебната практика приема, че в производствотопо чл. 417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК. По отношение на различните документи, които могат да служат за основание издаването заповед за изпълнение, може да се отбележи, че според съда "извлечение от счетоводни книги" е всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри
Точка 1О - заповед за незабавно изпълнение, основано на: ,,запис на заповед,
менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.", също следва да се отмени . Практиката показва, че се злоупотребявасъс записи на заповед, често те се подписват, без да се
осъзнават техите последици, като гаранция за мълчание, съгласие и т.н. Има и случаи за подписани записи на заповед след измама или принуда. Подобно е и за другите ценни книги. Няма пречка те да се предявяват по общия ред, за да се гарантират правата на гражданите и юридическите лица
Промените са необходими, за да се отговори на очакванията на обществото и да се гарантира върховенството на правото. По този начин няма да се злоупотребява с правото от страна на кредиторите, като техните права могат да бъдат защитени по общия ред или по заповедното производство по чл.41О от ГПК.