Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е номиниран за най-престижната литературна награда в Италия

Българският писател Георги Господинов е номиниран за най-престижната литературна награда в Италия "Премио Стрега Еуропео". Романът му "Времеубежище" е сред общо пет финалисти в европейското издание на отличието за преводни книги. Господинов ще се състезава с автори като румънската легенда Ана Бландиана и носителя на "Гонкур" Ерве льо Телие.
"Времеубежище" на Георги Господинов бе издадена през юни в Италия от издателство "Воланд", в превод на Джузепе Дел Агата. Наскоро рецензия във вестник "Ла Република" определи българския писател като "Пруст, идващ от Изток".
Наградата "Стрега" ще бъде връчена на церемония на 17 октомври в Торино като финален акцент от международния панаир на книгата. Преди това петимата писатели от България, Франция, Румъния, Испания и Германия ще представят номинираните си романи в Рим на Капитолийския хълм.
"Стрега" се присъжда ежегодно от жури, съставено от 20 италиански писатели, победители и финалисти на наградата. За европейското й издание се номинират петима европейски писатели, преведени наскоро в Италия и спечелили национално признание в страните си. Предвижда се и награда за преводача на отличената книга, предоставяна от BPER Banca.
Това е втора номинация на Георги Господинов за престижното отличие. Първата беше през 2014 г. за романа му "Физика на тъгата".

Господинов е роден в Ямбол

Цитати от негови прозаични произведения

"Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си?

Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка."

2. "Има някаква граматика на остаряването. Детството и младостта са пълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се. После глаголите постепенно се сменят със съществителните на средната възраст. Деца, коли, работа, семейство — съществените неща на съществителните.

Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта — бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.

Има и математика, проста теория на множествата. Променяме пропорциите на света с годините. По-младите от нас стават все повече, по-старите застрашително намаляват. Иска се известна смелост в остаряването. Може да не е смелост, а смирение."

3. "Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009... Разприятелявам се... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят.

Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва."

4. "Меланхолията бавно залива света... Нещо е зациклило във времето и есента не иска да се отмести, всеки сезон е есен. Световната есен. Пътуването също не лекува тъга. Трябва да се търси нещо друго."

5. "- Колко траят думите ли?... Да приемем, че колкото дъха, с който ги изговаряш и я отпращаш към пристанището на другия. Може да умре, преди да стигне дотам, да потъне по пътя, да се сблъска с флотилия от чужди думи. Нетрайност ли е това, или неизмерима трайност, аз не знам."

6. "... Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо освен животът, в цялата му пълнота.

Тънката миризма на пушек от дърва, капките, усещането за самота, тишината, скърцането на снега под краката, леката тревога на здрачаването, бавно и неотменимо."

7. "Гледах очуканите, ръждясващи винкели на остъклените тераси. Тази малка сиромашка хитрост, да си затвориш единствената тераса, да й сложиш стъкла и перденца, да я превърнеш в аквариум, да усвоиш още метър-два, да прибавиш още една стая към панелката, да изнесеш там печката, стария котлон, чушкопека, да засадиш в правоъгълни пластмасови саксии копър, магданоз, лук, дори корен домати, да я превърнеш в кухня и зимна градина едновременно. Да пържиш надвечер чушки в тази витрина на мизерния ти живот или да пушиш по потник в необяснимата тъга на късните нощи."

8. "На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено."

9. "Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това."

10. "Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх случaйни грaдове, пътувaх обикновено с влaк, сменях гaри и хотели. Всички туристи бяхa по групи или по двойки, aз обикaлях сaм из площaдите, които от един момент зaпочнaхa дa изглеждaт едни и същи.

Приличaх нa човек, който искa дa изостaви собственaтa си изостaвеност зaд някой ъгъл. Кaто някой търсещ отдaлечено и непознaто място, където дa пусне котките нa тъгите си, тaкa че те никогa дa не нaмерят обрaтния път. Знaеш ли колко е трудно дa се отървеш от котки?! Те притежaвaт невероятно чувство зa дом, особенa пaмет."