Добър вечер, моя Тишина.

Уморените ми думи те обичат.
Прегърни ме. Аз съм си сама.
Имам си небето, теб и …всичко.
Имам си намигащи звезди
и една Луна, като усмивка.
Имам дъжд. Понякога вали.
А понякога се крие и не иска.
Имам в джоба мидена черупка
/а във нея – цялото море/.
С облаците мога да препускам
/те са, всъщност, прерийни коне/.
Имам птици, със които да говоря.
Имам пулс /звучи като тамтам/.
Имам обич. Страшно много обич.
Само че на кой ли да я дам…
Все едно…Нали си имам тебе.
И едно небе с Луна.
Толкова е нощно във ръцете ти…
Добър вечер, моя Тишина.
Caribiana