Ела, Сатана. Тази тягостна вечер е наша.
Сядай на моята крива паянтова маса.
Недей се завира в иконостаса.
Нима и теб съм започнал да плаша.

Тази вечер ще пием до смърт.
Ти ще разкажеш за ужаса в ада.
А аз ще ти кажа за моята скръб,
за всичко което ме кара да страдам.

Недей да се мръщиш. Наливай и пий!
От хрисими гости се стягам.
Обиждай и псувай, чупи и се бий,
отпусни си душицата, симпатяго.

Какво си я свил тая лоена гадост.
Ако искаш харизвам ти моята. На.
Но няма да стане пак номера с Фауст,
дори сто Маргарити да долетят на ята.

От людските нрави превъртам, лукави.
Купувам ти ада, да страдам на воля.
Тук всички са праведни ялови крави,
родени да спят, да мърсят и се молят.

Виж как богомазно очите им светят,
как бият челца пред светци и велможи.
Дори ще ти кажат "Пардон" и "Простете!",
когато в гърба ти забият си ножа.

Този свят е по-катранясал от ад!
От утре насетне на мен си подвластен, рогат.
Не ми се усуквай и хич не ме зяпай.
Пуши си смрадливия фас и се махай!

Балчо Балчев
Т