Разгащеният лидер на ГЕРБ опита докрай да разгащи и държавата

От вестника на амболлията Сашо Дончев СЕГА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Шорти, патерица и "Кире, я дай тоя стол!" по време на публично представяне на проектокабинет - разгащване на макс.
Има и добри новини напоследък. Пенсионерите не ползват социални мрежи, а другите българи работят по 10 часа на ден – не им остава време да следят стриктно изстъпленията на Бойко Методиев Борисов. Новината е добра, защото прилежното проследяване на премиера в оставка рискува да донесе на хората съвсем истински ужас. Едва ли някой е предполагал, че човек от държавните върхове ще се държи толкова низко и ще превърне държавата в такъв цирк. Всичко това може да донесе единствено отчаяние и затваряне в себе си на нормалните хора – уж няма как да е истина случващото се, но е факт, дявол да го вземе.

Борисов винаги е бил предизвикателство за психолозите, но в седмиците след вота надминава и

най-смелите очаквания с потресаващото си поведение

Лидерът на ГЕРБ съчета противоположни образи накуп: молещ, заплашващ, диалогичен (уж), назидателен, дядо на внуците си, баща на нацията, отпускар, работещ, безпардонен, шегуващ се, циничен, умилкващ, здрав, болен; от „не можете без мен, аз съм най-опитен” скоропостижно се превърне в зайче, което го е страх да отиде при тия, които уж не могат без него (в парламента за изслушване). Роди невероятни умозрения („Вече не съм премиер, а гражданин”), махленски нарече опонентки „истерични” (Мая Манолова, Татяна Дончева, Мария Капон, Корнелия Нинова), отмъстително удари някои от тях под пояса (намекът например, че дъщерята на Манолова работела при него). И в крайна сметка не е ясно кой точно е венецът на фарса – самата футболна контузия, в която целият народ не вярва и я счита за извинението, който той изнамери, за да не се яви пред депутатите; или последващите сцени, в които опериран по шорти представи проектокабинет, преди да навести бабите из болничните стаи – съчетано с 40 минутен монолог и реплики като „Кире, я дай тоя стол!” (към Кирил Ананиев) и

„Искам да те видя по плочки на барабаните!”

(към Калин Вельов). Самото качество на проектоминистрите няма нужда да се коментира. Такава разгащеност държавата просто не помни!

Повечето публични оценки се фокусират върху принизяването на институциите в целия този цирк. И наистина, с умопомрачителното си поведение Борисов девалвира до краен предел премиерската длъжност, а с неявяването си пред депутатите неглижира за пореден път парламента.

При по-дълбок прочит обаче нещата стават различни. Парламентът, дори при безбройните си кусури в новия вариант, ще да е доста действена институция, щом Борисов изпитва неистов страх да се яви в нея. Трагикомедията при представянето на проектоминистрите пък бе произведена с ясното негово съзнание, че предложението няма да мине – Борисов просто се правеше на луд, превръщайки в посмешище уж близки до него хора. Така просташкото му поведение парадоксално онагледи една жива все още парламентарна република и правителствена институция, която не е за изхвърляне, щом Борисов иска да я унизи, оставайки вън от нея. Разгащването на държавата се оказа неизпълнена докрай задача.

Поведението на Борисов в политически план има още една особеност.

Това е стремежът да прави напук

на политиците, които искат да го изхвърлят от политиката. Предизвиква ги. Напук на Слави Трифонов ГЕРБ внесе прашясалия си проект за мажоритарен вот, напук на „Демократична България” изкопа довчерашния й съратник Даниел Митов като кандидат-премиер, пак напук на Трифонов вкара двама бивши членове на екипа му (Любен Дилов-син и Вельов) в проектоправителството. „Аре да видя сега как ще се изложите пред хората, отказвайки се от себе си” – това е идеята на тази „стратегия”.

През цялото време той опитва да говори нещо на опонентите. Но тази стратегия освен елементарна, е и безкрайно глупава. Борисов очевидно не схваща (или се прави, което води до същия резултат) най-важния факт – той няма проблем с другите партии; големият негов проблем е мнозинството от народа, което не ще да чува повече за него. В този смисъл няма никакво значение ще се откаже или не Трифонов от мажоритарния вот, ще покаже ли плочките си Вельов, ще има ли въобще кадърно правителство след ГЕРБ... - българите просто искат той

да си ходи, ако ще да платят цената с ново разочарование

„12 години стигат! Не знаем какво ще дойде след теб, но не ти траем повече джипа, шортите, патериците и всички добре известни глупости!” – това бе голямото послание на изборите, загатнато още на миналогодишните протести. Пренебрегвайки тази очевадна истина, Борисов се изявява като твърде простоват политик. Не личи особена умност и в опита да окопае свои кадри в енергетиката и министерствата. Те ще бъдат махнати, разбира се, а цената ще я плати той чрез изгубен още повече рейтинг. Просто няма вече народ, който да му се хваща на простотиите.

А беше време, когато същите тези българи буквално припадаха по него. Той беше месия, спасител... Никого не спаси, но пък всичко му бе позволено, макар безпардонно да фабрикуваше невъобразими фантазии. Защо българите толкова дълго вярваха в него, вероятно няма да бъде обяснено никога. По-интересно е да се разбере що за човек е той все пак. Притежава много лица, необяснимо е как ги съчетава. Днешното му заешко сърце например не кореспондира със смелостта, която е притежавал в годините на охранител. Че наглостта му не познава граници, е ясно, но отде се вземат тия мащаби? Може би, ако се допусне все пак, че е човек без грам лично достойнство, нещата ще си дойдат на мястото. Смел, нахален, комбинативен, омаен някога ... – но без лично достойнство.

Само човек без достойнство

може да ползва отдавна починалия си дядо за политически цели (старецът, дето комунистите го убили), да се прави на набожен при толкова много грехове, да тръгва да променя конституцията в името на собственото оцеляване. Себеуважаващите се хора просто не слизат чак толкова ниско. Липсата на достойнство обяснява и сегашните метаморфози. Впрочем, в болничната си тирада Борисов подхвърли за себе си „няма човек, няма проблем” - май някой пак тръгва да го убива, точно както като и Ахмед Доган, когато ГЕРБ падна от власт през 2013 г. Отново липсата на достойнство обяснява повторението на този отдавна втръснал филм.

Но по-добре е да не говорим за филми, а директно за литература. Прочутият велик комбинатор Остап Бендер на Илф и Петров приключва трагично, а последната му реплика в „Златният телец” е: „Ще трябва да се преквалифицирам в домоуправител”. Тъй и Борисов – велик комбинатор беше, и Батман дори, но приключва в заешка дупка. И ще трябва да се преквалифицира в домоуправител.