УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Община Ямбол, съвместно с екипа на „Географика“ ООД в последните няколко месеца разработи План за интегрирано развитие на община (ПИРО) Ямбол за периода 2021-2027 г.
Планът за интегрирано развитие на община Ямбол има за цел да интегрира регионалното и пространственото развитие и да служи за определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на общината, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. В унисон с тях е и планирането и изпълнението на интегрирани подходи за териториално и градско развитие и на местни инициативи, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие.
Предоставяме на вашето внимание проекта на ПИРО Ямбол 2021-2027 г., вкл. разработения анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на общината; Визията и целите за развитието на община Ямбол; Определените зони за въздействие в рамките на плана и Програмата за реализация, с включени конкретни проекти за изпълнение.
Поради епидемичната обстановка общественото обсъждане на ПИРО Ямбол ще се осъществи изцяло в онлайн среда.
Моля, прегледайте материалите и дайте вашето мнение, коментари и предложения на следният e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. – Маргарита Атанасова, координатор на проекта от страна на „Географика“ ООД.
Разчитаме на Вашето сътрудничество и Ви благодарим за съдействието!
С уважение,
ВАЛЕНТИН РЕВАНСКИ
КМЕТ НА ОБЩИНА ЯМБОЛ
Териториален обхват и анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на община Ямбол
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. УВОДНА ЧАСТ.. 8
- I. 1. Цели, място и роля на Плана за интегрирано развитие на Община Ямбол за периода 2021-2027 в цялостната система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие. 8
- I. 2. Законовите норми, подхода и принципите, на които се основава документа. 10
- I. 3. Отговорностите на институциите и партньорите за разработването и приемането на ПИРО.. 12
- I. 4. Очакваните резултати от приемането на документа и използването му за целите на стратегическото регионално и пространствено планиране на общинско ниво. 14
- II. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ И АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, НУЖДИТЕ И ПОТЕНЦИАЛИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА.. 15
- II. 1. Обща характеристика/профил на общината: кратка характеристика на общината/ нейния административен център, включително местоположение, географски особености, природни ресурси, историческа обвързаност/свързаност с други територии. 15
- II. 2. Демографско развитие. 23
- II. 3. Състояние на местната икономика: характеризира се състоянието на местната икономика на основа на актуалните данни, като се анализират основните икономически показатели и тенденции. 32
- II. 4. Развитие на социалната сфера и човешките ресурси. 41
- II. 5. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията. 67
- II. 6. Екологично състояние и рискове. 94
- II. 7. Зелена система. 113
II.8. Анализ на културно-историческото наследство. 121
- II. 9. Анализ на състоянието на селищната мрежа и жилищния сектор. 129
- II. 10. Описание на елементите на градското културно наследство в градовете. 194
- II. 11. Анализ на връзката на общината със съседните територии извън административните ѝ граници, които имат потенциал да влияят върху развитието на града и териториите в рамките неговото землище/община. 203
- II. 12. Влияние на големи инфраструктурни проекти с регионално и национално значение, предвидени за реализация на територията на общината. 204
- II. 13. SWOT анализ. 205
Фигура 2. Средногодишни температури и валежи, град Ямбол. 16
Фигура 3. Роза на ветровете, град Ямбол. 17
Фигура 4. Скорост на вятъра, град Ямбол. 17
Фигура 5. Динамика на населението на община Ямбол / град Ямбол и област Ямбол. 23
Фигура 11. Динамика в броя училища и записаните деца в периода 2000-2019г. по учебни години. 54
Фигура 13. Динамика на дефлирани приходи в периода 2012-2018г., община Ямбол. 66
Фигура 14. Пояс II и Пояс III – общи за всички кладенци. 72
Фигура 15. Пояс III – общ за всички кладенци. 73
Фигура 16. Общини в България, с риск към почвено-атмосферно засушаване. 106
Фигура 21. Ортофото изображение археологически резерват – „Кабиле“. 123
Фигура 23. Полюси и оси на развитие, Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. 132
Фигура 24. Ортофото изображение на Централна градска част. 134
Фигура 25. Ортофото изображение на квартал „Аврен“. 139
Фигура 26. Ортофото изображение на квартал „Васил Левски“. 141
Фигура 27. Ортофото изображение на квартал „Възраждане“. 144
Фигура 28. Ортофото изображение на квартал „Георги Бенковски“. 146
Фигура 29. Ортофото изображение на квартал „ген. Владимир Заимов“. 148
Фигура 30. Ортофото изображение на квартал „Граф Игнатиев“. 151
Фигура 31. Ортофото изображение на квартал „Диана”. 153
Фигура 32. Ортофото изображение на квартал „Димитър Дончев”. 155
Фигура 33. Ортофото изображение на квартал „Златен рог“. 157
Фигура 34. Ортофото изображение на квартал „Зорница“. 159
Фигура 35. Ортофото изображение на квартал „Изток“. 160
Фигура 36. Ортофото изображение на квартал „Каргон“. 163
Фигура 37. Ортофото изображение на квартал „Кючук“. 165
Фигура 38. Ортофото изображение на квартал „Райна Княгиня“. 167
Фигура 39. Ортофото изображение на квартал „Хале“. 169
Фигура 40. Ортофото изображение на квартал „Христо Ботев“. 171
Фигура 41. Ортофото изображение в обхвата на Военното поделение. 173
Фигура 42. Ортофото изображение в обхвата на гребната база. 174
Фигура 43. Ортофото изображение в обхвата на Западната промишлена зона. 177
Фигура 44. Ортофото изображение в обхвата на Южна промишлена зона. 180
Фигура 45. Ортофото изображение на вилна зона – „Гърдев Кладенец“. 182
Таблица 1. Баланс на територията на община Ямбол, 2018 г. 15
Таблица 2. Темп на прираст на населението на община Ямбол за една календарна година. 25
Таблица 3. Механично движение и механичен прираст на населението, 2014-2019г. 26
Таблица 4. Разпределение на населението на община Ямбол по възрасти и пол, 2016-2019г. 26
Таблица 5. Разпределение на населението на община Ямбол по етническа принадлежност, 2011г. 30
Таблица 6. Разпределение на населението на община Ямбол по вероизповедание, 2011г. 30
Таблица 9. Заети и наети лица по икономически дейности за община Ямбол за периода 2014-2018 г. 34
Таблица 10. Дълготрайни материални активи в община Ямбол за периода 2014-2018г. 36
Таблица 12. Заети лица на 15 – 64 навършени години в община Ямбол за периода 2014-2018 г. 41
Таблица 13. Безработни лица – община Ямбол, 2011г., 2015-2019 г. 43
Таблица 14. Лечебни и здравни заведения към 31. 12. 2018г. 44
Таблица 15. Медицински персонал към 31.12.2018 г. 46
Таблица 16. Детски ясли към 31.12.2018 г. 46
Таблица 17. Детски градини към 31.12.2018г. 49
Таблица 20. Учебни институции през учебната 2018/2019 г. 52
Таблица 21. Основни показатели за училища в периода 2015-2016г. в община Ямбол. 54
Таблица 22. Основни показатели за училища в периода 2015-2020 по учебни години, община Ямбол. 55
Таблица 23. Статистически данни за туризма, 2018г. 63
Таблица 24. Динамика в туризма за община Ямбол в периода 2012-2018г. 65
Таблица 26. Площ на пояс I наСОЗ на кладенците при ПС „Ормана“. 71
Таблица 27. Площ на пояс I на СОЗ на кладенците при ПС „Кабиле“. 72
Таблица 28. Капацитет на помпените станции. 75
Таблица 29. Външна водопроводна мрежа. 77
Таблица 30. Параметри на напорните резервоари. 79
Таблица 31. Експлоатационно състояние на напорните резервоари. 79
Таблица 32. Материал и дължина на водоснабдителната мрежа в гр. Ямбол. 79
Таблица 33. Съществуващи електропроводи - характеристики. 85
Таблица 35. Разпределение на земите в контролирания от РИОСВ-Стара Загора регион. 102
Таблица 36. Климатичен сценарий RCP 8.5. 105
Таблица 37. Площ, гъстота на населението и населени места към 31.12.2012 г. 131
Таблица 38. Жилищни сгради и жилища по период на построяване. 190
Таблица 39. Характеристики на сградите в общините в област Ямбол. 191
Таблица 40. Жилищни сгради по вид на конструкцията, 2011г. 191
Таблица 41. Жилищни сгради към 31.12.2018 г. по материал на външните стени на сградата. 191
Таблица 42. Жилища към 31.12.2018 г. по форма на собственост. 192
Таблица 43. Разпределение на жилищата по брой на стаите в област Ямбол към 31.12.2018г. 192
Таблица 44. Основни характеристики на жилищата в община Ямбол по населени места. 192
Таблица 45. Жилищна задоволеност в област Ямбол към 31.12.2018 г. 193
|
АИС-АКБ |
Автоматизирана информационна система-Археологическа карта на България |
|
АМ |
Автомагистрала |
|
БАН-НАИМ |
Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките |
|
БВП |
Брутен вътрешен продукт |
|
БДС |
Брутна добавена стойност |
|
ВЕИ |
Възобновяеми енергийни източници |
|
ВиК |
Водоснабдяване и канализация |
|
ГИС |
Географска информационна система |
|
ГКПП |
Гранично контролен-пропускателен пункт |
|
ДВ |
Държавен вестник |
|
ЕКАТТЕ |
Единен класификатор на административно – териториални и териториални единици |
|
ЕС |
Европейски съюз |
|
ЗЗ |
Защитени зони |
|
ЗИДЗУТ |
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията |
|
ЗКН |
Закон за културно наследство |
|
ЗУТ |
Закон за устройство на територията |
|
ЗИДЗУТ |
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията |
|
ЗКН |
Закон за културно наследство |
|
КН |
Културно наследство |
|
МОСВ |
Министерство на околната среда и водите |
|
МО |
Министерство на отбраната |
|
ДМА |
Дълготрайни материални активи |
- I. 1. Цели, място и роля на Плана за интегрирано развитие на Община Ямбол за периода 2021-2027 в цялостната система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие
Стратегическото планиране на регионалното развитие интегрира регионалното и пространственото развитие и обхваща разработването и актуализацията на система от документи за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия при отчитане на териториалния потенциал, включително осигуряване развитието на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.
Системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие обхваща:
- Национална концепция за регионално и пространствено развитие;
- Интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2;
- План за интегрирано развитие на община
Фигура 1. Система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие
ПИРО като част от системата от стратегически документи интегрира регионалното и пространственото развитие и служи за определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на районите, общините и населените места, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. В унисон с тях е и планирането и изпълнението на интегрирани подходи за териториално и градско развитие и на местни инициативи, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие.
Планът за интегрирано развитие на община определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на общината и връзките ѝ с други общини в съответствие с интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 и общия устройствен план на общината.
Планът за интегрирано развитие на община осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на дефинираните цели за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на общинската територия.
Планът за интегрирано развитие на община съдържа:
- 1. анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответната община;
- 2. цели и приоритети за развитие на общината за определен период;
- 3. зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие и на възможностите за сътрудничество с други общини;
- 4. мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия;
- 5. партньорите и заинтересованите страни и формите на участие в подготовката и изпълнението на плана при спазване на принципите за партньорство и осигуряване на информация и публичност;
- 6. индикативен списък на важни за общината проектни идеи с проектобюджети и оптимален график на изпълнение;
- 7. обща оценка на необходимите ресурси за реализация на плана, конкретизирана по години съобразно оптималния график за изпълнение на важните за общината проектни идеи;
- 8. програма за реализиране на плана за интегрирано развитие на общината;
- 9. необходими действия и индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана.
Демаркация с Общ устройствен план на общината (ОУПО):
- ОУПО се разработва в съответствие със Закона за устройство на територията, докато правната база за разработването на ПИРО е Закона за регионалното развитие.
- ОУПО е документ с дългосрочна визия за развитие от 15-20 години напред, докато ПИРО са средносрочни планови документи с хоризонт от 7 години.
- ОУПО определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а ПИРО следва да бъдат разработени като стратегически и програмни документи, които определят средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на общината (и нейния център) и връзките ѝ с други общини, в съответствие с другите документи за планиране на регионалното развитие, като съдържат конкретни параметри за развитието на територията и планират ресурсната обезпеченост на изпълнението.
- I. 2. Законовите норми, подхода и принципите, на които се основава ПИРО
Съгласно Закона за регионалното развитие (ЗРР), изм. и доп. ДВ №21/13.03.2020, Планът за интегрирано развитие на община (ПИРО), определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на общината и връзките ѝ с други общини в съответствие с интегрираната териториална стратегия за развитие на статистическия район от ниво 2 и общия устройствен план на общината.
Планът за интегрирано развитие на община осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на дефинираните цели за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на общинската територия.
Предвид изпълняваната Пътна карта за нов подход в политиката за регионално развитие, в настоящия документ са взети под внимание новите подходи в прилагането на регионалната политика в страната, в т.ч. и приетите предложения за промяна в системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие. В тази връзка е важно да се подчертае, че плановете за интегрирано развитие на община за периода 2021-2027 г. съвместяват в рамките на един документ елементите на общинските планове за развитие (ОПР) и интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), които действаха за периода 2014-2020 г. В указанията се посочват и спецификите, които отличават ПИРО за общините на градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархично ниво, съгласно Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) 2013-2025 и проектът на нейната актуализация.
ПИРО е разработен за 7-годишен период на действие, който съвпада с периода на действие на Интегрираната териториална стратегия за развитие на статистическия район. Плановият период обхваща 2021-2027 г.
Документът е разработен съгласно Методически указания за разработване и прилагане на Планове за интегрирано развитие на община (ПИРО) за периода 2021-2027 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство (март 2020 г.), Закона за регионалното развитие и Правилника за неговото прилагане /ППЗРР/.
Използваният подход, методите и принципите при разработването и приемането на План за интегрирано развитие на Община Ямбол гарантират в значителна степен, че стратегическите документи са в съответствие с нормативните изисквания в областта на регионалното развитие, както и с определените национални и регионални цели и приоритети на развитието в България. При разработването на ПИРО са отчетени специфичните условия, ред и изисквания за прилагане на нормативните документи, свързани с местното самоуправление, териториалното устройство, опазването на околната среда, кадастъра и имотния регистър за територията на общината.
Планът за интегрирано развитие на Община Ямбол следва е разработен и в съответствие с целите на кохезионната политика на ЕС за периода 2021-2027 г. и да допринася в максимална степен към цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи“.
Съгл. чл.13, ал.1 от ЗРР, Планът за интегрирано развитие на Община Ямбол определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на общината и връзките ѝ с други общини, в съответствие с интегрираната териториална стратегия за развитие на статистическия район от ниво 2 и общия устройствен план на общината.
Съгласно чл. 13, ал.2 ЗРР Планът за интегрирано развитие на Община Ямбол осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на различни политики и планови ресурси за постигане на дефинираните цели за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на общинската територия.
ПИРО като стратегически документ обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за развитие, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие на територията.
ПИРО е разработен за цялата територия на общината, като са определени зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие и на възможностите за коопериране със съседни общини.
Планът за интегрирано развитие на община се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Одобреният план за интегрирано развитие на община се представя от кмета на общината пред съответния областен съвет за развитие в срок до три месеца от неговото приемане от съответния общински съвет.
Общинският съвет:
- обсъжда и приема плана за интегрирано развитие на общината по предложение на кмета на общината;
- контролира осигуряването на съответствие на общия устройствен план с плана за интегрирано развитие на общината;
- одобрява годишните доклади за наблюдение на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината по предложение на кмета на общината.
Кметът на общината:
- организира изработването на плана за интегрирано развитие на общината и го внася за обсъждане и приемане от общинския съвет;
- ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината;
- представя годишен доклад за наблюдение на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината за одобряване от общинския съвет;
- осигурява публичност и прозрачност на плана за интегрирано развитие на общината, както и на действията по реализацията му.
Областният управител
- подпомага общинските администрации на общините на територията на областта при разработването и прилагането на плановете за интегрирано развитие на общините чрез предоставяне на консултации и препоръки;
- оказва съдействие при изпълнението, наблюдението и оценката на съответната интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2;
- координира изпълнението на секторни стратегически документи, засягащи развитието на областта;
- подпомага изготвянето на проекти в съответствие с целите и приоритетите на интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2 и плановете за интегрирано развитие на общините на територията на областта;
- съдейства за осигуряване на информация и публичност на територията на съответната област относно изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2;
- сключва споразумения за сътрудничество с други области в страната и извън нея за осъществяване на съвместни дейности за постигане целите на регионалното развитие и териториалното сътрудничество.
Главна цел при разработването на ПИРО е да се осигури прилагането на принципа за партньорство и сътрудничество. Необходимо е да се идентифицират заинтересованите страни и участниците в процеса на формирането и прилагането на местната политика за интегрирано устойчиво развитие. Трябва да се осигури прозрачност и информация относно очакваните резултати и ползите за местната общност като цяло, както и да се мотивира обществеността за активно участие в процеса на подготовка и реализация на ПИРО. Важно е заинтересованите страни да бъдат включени както на етапа на разработване и приемане на ПИРО, така и при реализацията на целите и приоритетите, заложени в плана. Ангажимент на общината е да осигури необходимата публичност и да предприеме всички възможни мерки за поддържане на интереса и мотивацията за участие на местните общности в определянето и в реализацията на целите и приоритетите на документа. ПИРО се обсъжда и съгласува със заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината, като се цели предоставяната информация да достигне максимален брой представители на заинтересованите страни и да се осигури тяхното участие в обсъжданията и вземането на решенията. Задължително е да се гарантира участието на съответните организации, представляващи гражданското общество, партньорите от областта на околната среда и организациите, отговарящи за насърчаване на социалното включване, основните права, правата на хората с увреждания, равенството между половете и недискриминацията, действащи на територията на общината.
- I. 4. Очакваните резултати от приемането на документа и използването му за целите на стратегическото регионално и пространствено планиране на общинско ниво
Очаквани резултатите от приемането на ПИРО:
- Обогатяване и разширяването на информационната основа на общината и разработена специализирана ГИС база данни, осигуряваща възможност за генериране на графичните материали към ПИРО Ямбол;
- Идентифицирани и териториално дефинирани конкретни проблеми за община Ямбол, изведени изводи с тенденциите за развитие на общината и отчетени характеристиките на вътрешния потенциал за развитие на община Ямбол;
- Изведени стратегически цели и приоритети за развитие на общината за периода 2021-2027;
- Определени градски зони за въздействие, други зони за въздействие със специфични характеристики и приоритетни зони.
- Разработена програма за реализация на ПИРО и описание на интегрирания подход за развитие
- Разработени мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране климатичните промени и за намаляване риска от бедствия
- Създадени необходими действия и индикатори за наблюдение и оценка на ПИРО.
- Подробен пространствен модел на всяка приоритизиранa зона за градско развитие чрез прилагане на съвременни дистанционни методи - безпилотни летателни системи (БЛС), сателитни изображения със свръхвисока разделителна способност или друго технологично решение, което да позволява цифрово моделиране на повърхността/терена.
- II. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ И АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, НУЖДИТЕ И ПОТЕНЦИАЛИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
- II. 1. Обща характеристика/профил на общината: кратка характеристика на общината/ нейния административен център, включително местоположение, географски особености, природни ресурси, историческа обвързаност/свързаност с други територии
Географско положение
Град Ямбол се намира в югоизточната част на Република България, Тунджанско-Странджанската низина. Обхваща двата бряга на река Тунджа. Разположението му е благоприятно за икономическото му развитие.
Град Ямбол представлява самостоятелна община и е административен център на едноименната област. Неговата площ възлиза на 90551 дка., което представлява 2,69% от общата площ на област Ямбол, 0,46% от тази на Югоизточния район и 0,08% от тази на цялата страна. Общата площ на земеделските земи възлиза на 9 167 дка, които представляват 58,94%. Съществени дялове са заети от урбанизираните територии – 22,93%, както и горските площи – 10,12%. Териториите за водни течения и площи формират относителен дял от 6,44%, а тези за транспорт и инфраструктура – 1,56%.
Таблица 1. Баланс на територията на община Ямбол, 2018 г.
|
|
Общо |
Вид територия |
|||||
|
земеделска |
горска |
населени места и други урб. територии |
водни течения и водни площи |
за добив на полезни изкопаеми |
за транспорт и инфр. |
||
|
Община Ямбол / град Ямбол |
90 551 |
53 374 |
9 167 |
20 762 |
5 836 |
.. |
1 411 |
|
Отн. дял (%) |
100,00 |
58,94 |
10,12 |
22,93 |
6,44 |
.. |
1,56 |
Източник: Районите, областите и общините, 2018г.
Релеф
Територията на град Ямбол представлява част от Тракийската низина по средното течение на р. Тунджа. Релефната покривка е с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Тунджа и нейните притоци. Теренът може да се обобщи като равнинен с благоприятен наклон вариращ между 1,5% до 6,0%. В южната част на града по склоновете на река Тунджа наклонът достига до 10,0 – 12,0%, а в северната – между 10,0 и 15,0%. Източно от населеното място се намира хълм Боровец, чиито западни и северни склонове са с наклони между 15,0 и 25,0%.
Климат
Град Ямбол попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Отличава се с намалени разлики между основните сезони, топло лято и мека зима. Средната годишна температура на въздуха е 13,3°С. Средната годишна максимална температура е 18,8°С, а средната годишна минимална е 7,8°С. Районът се характеризира с умерена влажност на въздуха. Средно годишно падат 460мм., като се наблюдава добре изразен континентален режим. Максимумът се достига през летните месеци - юли и август, а минимумът – през зимните: декември, януари, февруари. Поради географското разположение на града и температурите дните със снеговалежи са малко на брой – средно 10,4 на година. Снежната покривка се задържа за кратък период от време – до няколко дни.
Фигура 2. Средногодишни температури и валежи, град Ямбол
Източник: Meteoblue, 2020 г.
Основният фактор определящ на режима на ветровете е географското разположение на града. Липсата на високи оградни планини и близостта до Черно море обуславят наличието на северни, североизточни и северозападни ветрове, както и югозападни такива. С най-висока скорост и интензивност се отличат северните.
Роза на ветровете
Районът се характеризира като средно ветровит с процент на тихо време (безветрено) около 40% средногодишно. Преобладаващите ветрове през годината са със скорост между 6 и 12км/ч. и 13 и 19км/ч. Отчитат се по-високи стойности на зимните ветрове и по-ниски до средни на летните.
Фигура 3. Роза на ветровете, град Ямбол
Фигура 4. Скорост на вятъра, град Ямбол
Източник: Meteoblue, 2020 г.
Геоложка характеристика
На територията на община Ямбол са установени горнокредни седименти и вулканити, неогенски отложения на Елховската свита и кватернерни образувания. Горнокредните седименти и вулканити изграждат морфоложки издигнатите части на територията на града и източно от него. Представени са от Търновската свита и Драгановската свита, които са образувани по времето на кониас - сантонския етажи. Търновската свита изгражда северната част на общината. На повърхността се разкрива в зоната на квартал Бенковски - р. Мочурица. В геоложкия строеж на свитата участват незакономерно редуващи се туфи, туфити, пясъчници, глинести варовици и мергели.
Драгановската свита изгражда района на парк Боровец, на изток от него, както и височините северозападно от Ямбол. Тук се установяват пачки от туфи, туфити, пясъчници и мергели. Връх Боровец и отиващите на изток възвишения са изградени от по-трудно поддаващи се на изветряване силове от алкални трахити. Дебелината на горнокредната серия е над 3500 м.
В западната част на гр. Ямбол, западно и северно от него горнокредният скален комплект се покрива от Елховската свита и алувиалните образувания на реките Тунджа и Мочурица. Елховската свита се разкрива на земната повърхност източно от р. Тунджа във вид на широка до 1 км меридионално изтеглена ивица и западно от поречието на р. Тунджа. Свитата има пространно регионално развитие. В нейния състав участват главно глини и пясъци и по-малко чакъли. Дебелината й е под 200 м.
Алувиалните отложения, на територията на общината са привързани към ниската и високата заливни тераси на реките Тунджа и Мочурица. Разполагат се с ерозионна размивна граница върху скалите на докватернерна подложка. Изградени са от разнокъсови, различни по състав добре огладени чакъли, косослоисти пясъци и глини. Дебелината на алувиалните образувания достига до 47 м (при влизането на р. Мочурица).
В структурно отношение територията на община Ямбол принадлежи към Източносредногорската зона. Два структурни плана характеризират тектонския строеж. Първият от тях засяга горнокредните скали и е резултат от проявата на субхерцинските деформации, а вторият е ларамийски, през който върху денудираните горнокредни структури е наложено Елховското понижение, запълнено с неогенски кватернерни седименти.
Община Ямбол е бедна на полезни изкопаеми. Установени са два основни вида – кариерни материали и подземни води. Чакъли и пясъци се добиват от заливната тераса на р. Тунджа.
Почви и почвени ресурси
Почвената покривка може да се обобщи като разнообразна. Черноземните смолници заемат значителни площи в ниските части на Среднотунджанското поречие. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /. Подходящи са за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури. Алувиално-ливадните почви преобладават по поречието на река Тунджа и притоците й. При тях количеството на хумуса е под 2.5%, но имат значителна мощност на хумусния хоризонт от 50-100 см. Лекият им механичен състав и свързаните с него по-благоприятни водни, въздушни и топлинни свойства ги правят едни от най-предпочитаните за земеделие, тъй като се отличават с високо естествено плодородие. Преобладаващата част от земите имат висок бонитетен бал, което е добра предпоставка за отглеждане на селскостопански култури и цялостно развитие на земеделие в района.
Водни ресурси
Водните ресурси са обусловени от елементите на релефа и климатичните условия. За територията на град Ямбол повърхностните води са ограничени. По-големи количества предоставя единствено река Тунджа заедно с нейните основни притоци - реките Мочурица, Поповска и Калница. Всички те са част от Беломорската отточна област в България.
Подпочвените води са в малки количества. Акумулирани такива има в алувиалните образувания. Питейно-битовото водоснабдяване на гр. Ямбол понастоящем се извършва от подземни води чрез водовземните системи от тръбни кладенци ПС “Кабиле” и ПС “Ормана”. Водовземните части на кладенците са заложени в отложенията на кватернерния водоносен хоризонт, който е част от подземно водно тяло „Порови води в Кватернер – Ямбол – Елхово, с код BG3G000000Q017.
На територията на града има и находища на термоминерални извори. Техните химични свойства се отличават с количества на нитрити и амоний, които надхвърлят определените пределно допустимите норми. Поради тази причина тяхното оползотворяване не може да бъде осъществено.
Установени са участъци със силни замърсявания, довели до нанасяне на щети върху екологичното състояние, както и негативно въздействие върху живота и здравето на населението. Преобладаващата част от тях са свързани с аварии и нерегламентирани изпускания на химикали от функциониращите промишлени зони. Регистрирани са единични случаи на повишаване нивата на водите с опасност за преливания на реки.
Растителност
Естествената растителност на община Ямбол е съхранена частично в ограничени пространства. С развитието на земеделието тя е изтласкана и запазена само в зоните, които са по-малко пригодни за отглеждане на селскостопански култури. В миналото са били характерни обширни горски масиви, от които днес са запазени само единични дървета или групи от дървета. Силно намалени, а на места и унищожени са гори от дъбове, габъри, брястови, лески и други. Към настоящия момент преобладаващи са културната и селскостопанската растителност (лози и овошки). Горска растителност има само по поречието на река Тунджа, лесопарковете „Боровец“ и „Ормана“, както и няколко на брой горски пояси. Разпространените растителни видове в тях са дъб, липа, ясен, върба, топола, габър и други.
Лесопарк „Боровец“ е с обща площ от 276 дка и надморска височина варираща между 150 и 230м. Съществуващото озеленяване е създадено по изкуствен път. Внесени и залесени са видове като акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, ясен, липа, бадем, люляк. Северният склон на лесопарка е обезлесен. В непосредствена близост до парка е изградена Телевизионна кула, която разкрива панорамна гледка към град Ямбол.
Лесопарк „Ормана“ е част от защитена местност „Ормана“, намираща се в землището на град Ямбол. Растителността е представена от местни видове част, от които са за редки, ендемитни и защитени. По дължината на река Тунджа са съхранени естествени горски площи. Изградени са конна база и рибарници, които понастоящем функционират. В местността има и 10 на брой езера.
Животински свят
Поради намаляването или унищожаването на естествената растителност на територията на град Ямбол, силно ограничени са местообитанията на местните животински видове. Отчитат се множество свързани проблеми като разпокъсаност на зелените площи, нанасяне на вреди върху ключови места за хранене, гнездене, размножаване и други. Силно ограничени са възможностите за естествено възстановяване на местообитанията поради урбанизирането на територии и влиянието на човека върху природната среда.
На територията на общината се срещат животни от субконтинентален и субсредиземноморски тип. Преобладаващи са селскостопанските животни като свине, овце, кози, крави, птици, по-рядко и коне.
Исторически преглед
Най-ранните свидетелства за живот по тези земи датират от 6 хил. пр. Хр. Важни исторически открития са направени при проучването на могилите в района. В границите на град Ямбол попадат две могили – Марчева и Рашева, в които се срещат материали от неолита, енеолита и бронзовата епоха. Голяма част от откритите там находки се съхраняват в Лувъра и Археологическия музей в София. Ценни експонати от тези могили притежава и Историческият музей в Ямбол. В близост до града (на около 6км. разстояние) се намира Археологически резерват „Кабиле“, в чиито предели е едноименния тракийски град. Още през IV в. пр. Хр. той се утвърждава като модерен елинистически град. От 45 г. пр. Хр. Кабиле е включен в границите на провинция Тракия. През IV в. става епископски център на Тракия. Оформя се като късноантичен град с крепостни стени, водопровод, терми и базилика. През 293 г. император Диоклециан преминава през тези земи и тогава съществуващото селище. Той е бил удивен от красивата природа, плодородността, добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град, носещ божественото име Диосполис – град на Зевс.
Това е първото име на формиралото се селище. През по-нататъшната си история се е назовавал и като Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи.
Градът е превзет от османците през 1372 г. след продължителна обсада. От този период са съхранени крепостните стени и кули. По време на Османското робство се развиват занаяти и търговия. Построени са едни от най-емблематичните сгради за града – покритият пазар Безистена (1509 г.), османският храм Ески джамия (1805 г.), открито училище, читалище (1869 г.) и други.
След Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по инициатива на ген. Скобелев, на връх Бакаджик край Ямбол е построен първият в България храм-паметник, увековечаващ българо-руската бойна дружба – „Свети Александър Невски“. Към 1877 г. населението на града наброява около 8000 души, от които 4500 българи, 2000 турци, 1000 евреи и 500 от други народности. В началото на 1878 г. местното население силно пострадало от опожаряване на града. Оцелелите от огъня къщи на българското и еврейското население са допълнително съборени. В продължение на седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и башибозуци, нападнали жителите, като извършвали грабежи и изнудвания за пари, издевателства и зверства. Част от населението успяло да избяга към Зайчи връх до село Кабиле. В дните Опожарени са ключови сгради като училището и църквата „Свети Георги“. Турското население на града започнало изтегляне към Одрин. Събитията са последвани от повторно нахлуване на черкези, които отнемат живота на местни свещеници. Няколко дни по-късно в града навлиза 23-ти Донски казашки полк начело с командир полковник Николай Бакланов. Те подпомагат процесите на освобождение. С акта на Съединението на 6 септември 1885 г. град Ямбол и неговата област са окончателно освободени.
След Освобождението и по-конкретно след Руско-турската война от 1828-1829 г. околията става известна с това, че поражда най-масовите и основните бежански вълни към Бесарабия и Добруджа. Те са продиктувани от желанието на местното население да съхрани отвоюваната си независимост и след оттеглянето на руската армия. Това води до силно обезлюдяване и свиване на местната икономика. Съществена част от останалото население е покусено от чума. Около век по-късно тези неблагоприятни процеси са частично компенсирани от прииждащите бежански вълни на българи от Одринска и Беломорска Тракия, които се заселват в ямболския край.
В края на XIX и XX век започва стопанското развитие на град Ямбол. Основен поминък се явява земеделието и по-конкретно лозарството. Развиват се също занаятчийство и търговия. Постепенно се нараства необходимостта от изграждане на транспортни връзки, осигуряващи транспортирането на стоки и пътувания межди населените места и по-отдалечени краища на страната. През 1879 г. е създадена пощенска станция с телеграф и телефон, а година по-късно е открита железопътната линия Ямбол – Бургас. През 1885 г. е отрита Сапунена фабрика, а през 1893 г. – печатница „Светлина“. В първите години на ХХ век в града отварят и клонове на няколко банки.
Най-същественият икономически подем на града е през 30-те години на ХХ век. Към този момент икономическите показатели определят града на 8-9 място за цялата страна. С добрите транспортни комуникации тяхната продукция задоволява потреблението на местния и националния пазари, но достига и до международните такива. Основните направления на производството са текстил, брашно и зърнени храни, вино, консервирани плодове и зеленчуци и други. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век се развива ускорена индустриализация. През този период са обособени и постепенно териториално нарастващи двете производствени зони на града – Западна и Южна. Те се оказват притегателни за жители на съседни населени места, които се преселват в град Ямбол. Така се появява и необходимостта от повече жилища, които да отговорят на потребностите на нарастващото производство и увеличения приток на население. Навлиза индустриализираното строителство, което в жилищния сектор поставя началото на жилищните комплекси на града.
Динамика на населението
Официалните данни публикувани от Национален статистически институт дават информация за относително стабилна тенденция за намаляване на населението на община Ямбол. Най-високи стойности са отчетени в началото на XXI век, като през 2000г. броят на жителите на общината е бил 88011 души, а на областта – 166415 души. Kъм 2019 г. общият брой на населението е 67 222 души. Броят на жителите в периода 2000 – 2019 г. е намалял с 20789 в община Ямбол и 49080 души в област Ямбол. Основните фактори за това са по-ниската раждаемост спрямо смъртността, като разликата между тях се увеличава през последните десетилетия. Очаква се тази негативна тенденция да продължи да се задълбочава и през следващите години.
Гъстотата на населението в община Ямбол през 2011 г. възлиза на 817,12 д./км2. При този показател също има тенденция за намаляване, която е пряко зависима от понижаващия се общ брой на жителите на разглежданата територия. Средната гъстота на населението за област Ямбол за същата година е 39,17д./км2, а за Югоизточния район и Република България – съответно 54,45 д./км2 и 66,35 д./км2. Ниските стойности тук са в следствие на териториалния обхват – землището на община Ямбол съвпада по граници с град Ямбол. През 2019 г. гъстотата на населението на община Ямбол е 740,9 д./км2.
Фигура 5. Динамика на населението на община Ямбол / град Ямбол и област Ямбол
Източник: НСИ
Според данните за населението на община Ямбол се забелязва разлика в съотношението между броя мъже и жени. През 2011 г. 51,3% от населението е от мъжки пол и съответно 48,7% - от женски. Количествената разлика между тях се равнява на 1856 души. Към 2019 г. процентното съотношение се изменя на 51,7% за мъжете и 48,3% за жените. Може да се обобщи, че разликата не е съществена и не възпрепятства нормалното възпроизводство на населението.
Раждаемост и смъртност. Естествен прираст на населението
Демографските данни от Националния статистически институт за 2019 г. показват, че на територията на община Ямбол са родени общо 301 деца. Техният брой бележи спад спрямо предишните години, като при сравнение с количеството за 2011 г. разликата възлиза на 71 деца.
- Коефициент на раждаемост: 10,3‰.
Коефициентът показва съотношението между всички живородени деца на 1000 души за съответната година към средногодишния брой на населението. За сравнение стойността на показателя за 2019 г. – 9.54 ‰, което говори за непостоянна тенденция поради ежегодно понижаващия се брой на живородените деца. Показателят за област Ямбол през 2011 г. е 9,3‰, а за Югоизточния район и България – съответно 9,7‰ и 8,8‰, които дават информация за по-неблагоприятно протичащи процеси.
Нивото на смъртност е значително по-високо от това на раждаемостта. За 2011 г. броят на починалите е 629 души, докато за 2019г. – 863 души.
- Коефициент на смъртност: 11,8 ‰.
Коефициентът показва съотношението между всички починали хора на 1000 души за съответната година към средногодишния брой на населението. За сравнение стойността на показателя за 2019 г. – 11,7 ‰, което показва относително постоянна негативна тенденция. Показателят за област Ямбол през 2011 г. е 17,0‰, а за Югоизточния район и България – съответно 14,6‰ и 14,7‰. Това сочи, че останалите общини, част от област Ямбол, са с много по-влошени показатели спрямо община Ямбол. Също така, община Ямбол е в по-благоприятно положение спрямо района и страната.
Естественият прираст се формира като разлика между броя на живородените и починалите за съответната година. Към 2011 г. той е отрицателен, като числовата му стойност се равнява на -811 души, докато за 2019 г. той е -852 души. След 1975 г. общото население на общината трайно се понижава поради спада на раждаемостта, съответно застаряването на населението и повишаващата се смъртност.
- Коефициент на естествен прираст: -1,54 ‰.
Коефициентът представлява отношение на разликата между броя на живородените деца и починалите хора към средногодишното население на община Ямбол за същата година. През 2019 г. стойността на показателя е била -3,50 ‰, което дава информация за негативна демографска тенденция, задълбочаваща се с времето.
- Темп на прираст на населението между 31.12.2019г. и 31.12.2011г.: - 0,08%
Показателят показва темпът на нарастване или намаляване на населението за равни периоди от време. Тенденцията, която отчита се поддържа равномерно, но категорично е отрицателна през една от всяка от тях. Всяка година темпът на прираст е отрицателен със стойности между 0,01 и 0,03%.
Таблица 2. Темп на прираст на населението на община Ямбол за една календарна година
|
Край и начало на периода към 31. 12. съответната година |
Население в края на периода |
Население в началото на периода |
Разлика между населението в края и в началото на периода |
Темп на прираст (%) |
|
2019г. - 2018г. |
67222 |
68074 |
-852 |
-0,01 |
|
2018г. - .2017г. |
68074 |
68846 |
-772 |
-0,01 |
|
2017г. - .2016г. |
68846 |
69542 |
-696 |
-0,01 |
|
2016г. - 2015г. |
69542 |
70224 |
-682 |
-0,02 |
|
2015г. - 2014г. |
70224 |
71561 |
-1337 |
-0,01 |
|
2014г. -2013г. |
71561 |
72159 |
-598 |
-0,01 |
|
2013г. - 2012г. |
72159 |
72778 |
-619 |
-0,01 |
|
2012г. - 2011г. |
72778 |
73268 |
-490 |
-0,01 |
|
2011г. - 2010г. |
73268 |
75742 |
-2472 |
0,03 |
Източник: Национален статистически институт
Механичен прираст на населението
Според данните на НСИ, отразяващи механичното движение на населението през 2011 г. от община Ямбол са се изселили 1391 души, а са се заселили 572 души. Този показател отново формира отрицателна стойност, която се равнява на -819 души. Механичният прираст е отрицателен и за област Ямбол, като за конкретната година тя е напусната от общо 2337 души, а предпочетена от 1760 души. При Югоизточния район и България се забелязват също отрицателни стойности – съответно -1372 души и -4795 души.
През 2019 г. в община Ямбол са се заселили 1119 души, а изселилите са 1734. Това отново формира отрицателен механичен прираст, като неговата числова стойност възлиза на -615 души.
Таблица 3. Механично движение и механичен прираст на населението, 2014-2019г.
|
Година |
Заселени |
Изселени |
Механичен прираст |
||||
|
общо |
мъже |
жени |
общо |
мъже |
жени |
общо |
|
|
2014 |
1001 |
437 |
564 |
1380 |
649 |
731 |
-379 |
|
2015 |
881 |
404 |
477 |
1900 |
907 |
993 |
-1019 |
|
2016 |
914 |
409 |
505 |
1344 |
604 |
740 |
-430 |
|
2017 |
1041 |
431 |
610 |
1496 |
698 |
798 |
-455 |
|
2018 |
905 |
391 |
514 |
1423 |
651 |
772 |
-518 |
|
2019 |
1119 |
482 |
637 |
1734 |
830 |
904 |
-615 |
Източник: Национален статистически институт
- Коефициент на механичен прираст: -0,011 ‰.
Коефициентът представлява отношение на разликата между заселените и изселените хора към средногодишното население на община Ямбол за същата година. За сравнение през 2019 г. стойността на коефициента възлиза на – 0,009‰.
Възрастова структура
Възрастовата структура на населението дава представа за разпределението на населението по основни възрастови групи. Според групировката на шведския статистик и демограф Зундберг и видно от таблицата по-долу, възрастовата структура на населението в община Ямбол е от регресивен тип. Това означава, че относителният дял на поколението на прародителите (на 65 и повече навършени години) превишава значително дела на поколението на децата (от 0 до 14 навършени години). Запазването на това съотношение през последните десетилетия показва ясно изразена тенденция към застаряване на населението и има негативно отражение върху неговото естествено възпроизводство в бъдеще.
Таблица 4. Разпределение на населението на община Ямбол по възрасти и пол, 2016-2019г.
|
Години |
Общо |
0-14 |
15-64 |
65+ |
Мъже |
0-14 |
15-64 |
65+ |
Жени |
0-14 |
15-64 |
65+ |
|
2016 |
69542 |
10661 |
45996 |
12885 |
33750 |
5405 |
23146 |
5199 |
35792 |
5256 |
22850 |
7686 |
|
2017 |
68846 |
10674 |
44996 |
13176 |
33343 |
5410 |
22624 |
5309 |
35503 |
5264 |
22372 |
7867 |
|
2018 |
68074 |
10692 |
43885 |
13497 |
32926 |
5405 |
22085 |
5436 |
35148 |
5287 |
21800 |
8061 |
|
2019 |
67222 |
10636 |
42828 |
13758 |
32452 |
5357 |
21541 |
5554 |
34770 |
5279 |
21287 |
8204 |
Източник: Национален статистически институт
Цялостно погледнато разпределението на населението по възрасти отразява съвкупност от множество фактори – икономически и политически нестабилности, предизвикали спад на раждаемостта и силни миграционни процеси в определени периоди от време. Намаляването на раждаемостта през последните десетилетия се проявява във възрастовите групи от 0-24 г. Тя е следствие от миграционни процеси като изселване на млади хора, както и такива вече създали семейства и напуснали заедно с тях. При групите над 65 г. намаляването населението може да се разглежда като следствие от естествените процеси на смъртност и средната продължителност на живота.
Характерни за община Ямбол са приблизително равните относителни дялове на населението в под- и над- трудоспособна възраст.
Сравнението на възрастовите структури на местно, областно, регионално и национално ниво за 2011 г. показва стойности, даващи информация за няколко демографски тенденции от неблагоприятен характер. При област Ямбол са валидни две, произтичащи от ниските стойности на лицата в подтрудоспособна възраст и високите на тези в надтрудоспособна възраст. Това сочи, че има занижено възпроизводство на населението едновременно със силно изразено застаряване. Предвид, че община Ямбол е част от едноименната област и нейните стойности са със съществена разлика, означава, че останалите четири съставни общини са със силно влошени възрастови структури.
Фигура 6. Възрастова структура – сравнение между община Ямбол, област Ямбол. Югоизточен район и България
Източник: НСИ
При Югоизточния район и България са отчетени по-високи стойности на населението в надтрудоспособна възраст спрямо това в община Ямбол, което е индикатор за застаряване. Стойностите показват, че община Ямбол е с най-голям дял на население в трудоспособна възраст. Това означава, че на нейната територия е концентриран човешки ресурс, важен за поддържането и развитието на местната икономика.
За съпоставка и проследяване на измененията в относителните дялове е изчислена и възрастовата структура на населението на община Ямбол през 2019 г. Към този момент общо 16,7% от местните жители са в подтрудоспособна възраст, 59,8% - в трудоспособна и 23,5% - в надтрудоспособна такава. Това показва леко завишаване на количеството млади хора, но осезаемо завишаване на хората на възраст над 65 г. - с 8,5%. Причина за това е преминаване на население, попадащо в трудоспособна възраст през 2011 г. в нетрудоспособна такава през 2019 г. Основните проблеми се запазват – ниска раждаемост и силно изразено застаряване, като вторият от изброените се задълбочава с времето с бързи темпове.
- Коефициент на възрастова зависимост: 48.1%.
Коефициентът показва общият брой на лицата в „зависимите“ възрасти – от 0 до 14 г. и над 65г. на 100 души от населението от броя на лицата в „независимите възрасти“ - между 15 и 64г. За сравнение през 2019 г. коефициентът е със стойност 67,3%, което показва влошаване на възрастовата структура и нарастване на населението, зависимо от лицата в трудоспособна възраст. Това води до затруднено осигуряване на издръжка.
- Коефициент на възрастова зависимост (старши възрасти): 21.3%.
Коефициентът показва броят на лицата на възраст 65 и повече години на 100 лица от населението на възраст между 15 и 65г. Високата стойност на този показател дава информация за застаряване на населението до степен, която може да се асоциира с бъдещи прояви на затруднения относно поддържането на настоящото икономическо състояние и неговото развитие. През 2019 г. коефициентът е с отчетена стойност от 39,4%, което показва, че за период от 8 години показателя се е покачил с 18,1%. Това е изключително висока стойност, която показва, че на 100 лица в трудоспособна възраст се падат по 39,4 лица в надтрудоспособна такава. Имайки предвид, че съществен дял са безработни или икономически неактивни, то това води до недостиг на средства за пенсии, както и зависимост от помощта на държавата за тяхното осигуряване.
- Коефициент на демографско заместване: 74.6%.
Коефициентът представлява отношението между броя на населението във вливащата се възрастова група 15 - 19 години и излизащата група 60 - 64 години от трудоспособното население. Значението на този показател е да се провери до колко навлизащите в трудоспособна възраст лица заместват по брой излизащите от нея. Стойността на коефициента сочи отново за бъдещи проблеми с намирането на достатъчно работна ръка за съществуващия пазар.
Образователна структура
Образователната структура на населението включва лицата завършили висше, средно, основно, начално и не завършено такова, както и никога не са посещавали училище. Отчетен е и броят на децата под 7 годишна възраст, които съответно не попадат в разглежданите категории.
Фигура 7. Образователна структура – сравнение между община Ямбол, област Ямбол, Югоизточен район и България, 2011г.
Източник: НСИ
Общият брой на хората с завършено висше образование на територията на община Ямбол формират 19,6%. Този относителен дял е по-висок от отчетените за областта (14,0%) и региона (16,1%) през 2011г., а е равен на този за страната (19,6%) за съответната година. Завършилите средно образование представляват 48,6% от цялото население. Тази стойност е значително по-висока от тези на областта (41,1%), региона (41,9%) и страната (43,4%). Това дава информация за по-добре развита система на образованието спрямо останалите разглеждани нива. Общият дял на лицата с основно, по-ниско или незавършено образование за община Ямбол възлиза на 31,7%. Това е висока стойност, която неминуемо дава отражение върху икономическата активност и степента на развитие. Въпреки това, тя е по-ниска от тези на областта (42,6%), региона (39,8%) и страната (35,7%). Лицата, никога непосещавали училище представляват 1,6% от всички жители на общината. Област Ямбол и Югоизточния район са с по-високи стойности – 2,0%, а страната с по-ниска – 1,2%.
Неграмотните лица на 9 и повече навършени години са 2,5%, при средно за областта 3,0%. Особеност на образователната структура на община Ямбол е високият дял неграмотни жени – 62,6% (1062 жени от общо 1696 души) от всички неграмотни. За сравнение този дял за областта е 62,8% (2271 жени от общо 3618 души).
Етническа структура
Етническата структура на населението се формира от начина, по който се самоопределят жителите на общината. Така като принадлежащи към българския етнос са 59899 души, които представляват 87,1% от цялото население на община Ямбол. Следващите по големина етнически групи са ромската и турската формиращи относителни дялове от съответно 6,2% и 4,6%. Посочилите друга етническа принадлежност са общо 296 души, образуващи дял от 0,4%, а 1,6% от цялото население не са конкретизирали такава.
Таблица 5. Разпределение на населението на община Ямбол по етническа принадлежност, 2011г.
|
|
Общо отговорили |
Български етнос |
Турски етнос |
Ромски етнос |
Други етноси |
Не са се самоопределили |
|
Брой |
68744 |
59899 |
3185 |
4263 |
296 |
1101 |
|
Отн. дял % |
100,0 |
87,1 |
4,6 |
6,2 |
0,4 |
1,6 |
Източник: Национален статистически институт – Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011г. –Справочник област Ямбол
Религиозна структура
При официалното преброяване през 2011 г. като християни са се самоопределили общо 59,9% от жителите на община Ямбол. От тях източноправославни християни са 57,3%, а католици и протестанти – 0,4% и 2,2%. Мюсюлмани са едва 1.4%, а изповядващите друга религия са 0,2% от цялото население. Лицата, които не са посочили своето вероизповедание, тъй като нямат такова, не са се самоопределили или не са отговорили, формират сумарен дял от 38,5%.
Таблица 6. Разпределение на населението на община Ямбол по вероизповедание, 2011г.
|
Общо |
Християнско |
Мюсюлманско |
Друго |
Нямат |
Не се самоопр. |
Не са отг. |
|||
|
Източно православно |
Католическо |
Протестантско |
|||||||
|
Брой |
74132 |
42508 |
286 |
1627 |
1040 |
117 |
5065 |
6685 |
16804 |
|
Отн. дял % |
100,0 |
57,3 |
0,4 |
2,2 |
1,4 |
0,2 |
6,8 |
9,0 |
22,7 |
Източник на данните: Национален статистически институт – Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011г. – Справочник област Ямбол
Населението на община Ямбол е намаляващо, като основни причини за това са ниската раждаемост, смъртността, миграцията на местно население. Сериозен проблем е застаряването на населението. Възрастовата структура е небалансирана, характеризираща се със задълбочаващи се проблеми. Могат да се прогнозират затруднения с поддържането и развитието на икономиката и довеждане на нейното състояние до условия на свиване.
- II. 3. Състояние на местната икономика: характеризира се състоянието на местната икономика на основа на актуалните данни, като се анализират основните икономически показатели и тенденции
Основни икономически показатели
Община Ямбол е един от икономическите центрове в Югоизточен район от ниво 2 и основно ядро в област Ямбол. На територията функционират множество предприятия с различни икономически дейности. Отчита се динамика в тяхното количество през последните 5 години. В периода 2014 – 2016 г. те нарастват от 3494 до 3590 броя, след което се понижават. През 2018 г. техният брой е 3511. От тях 92,2% са микропредприятия (с до 9 заети), а 6,5% са малки предприятия (от 10 до 49 заети). Тези две категории формират основната движеща сила на местната икономика.
Таблица 7. Нефинансови предприятия в община Ямбол по групи според заетите в тях лица за периода 2014-2018 г.
|
Групи предприятия според заетите в тях лица |
Предприятия - брой |
||||
|
Година |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
Общо |
3494 |
3522 |
3590 |
3518 |
3511 |
|
Микро до 9 заети |
3192 |
3227 |
3298 |
3236 |
3237 |
|
Малки от 10 до 49 |
246 |
239 |
233 |
232 |
227 |
|
Средни от 50 до 249 |
50 |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Големи над 250 |
6 |
.. |
.. |
.. |
.. |
„..“ – Конфиденциални данни
Източник: Национален статистически институт
Обособяването на микро и малки предприятия е обусловено от фактори, характери за цялата страна. Като основни могат да бъдат изтъкнати липсата на предприемачески опит, финансови ресурси за поддържане на функциите и развитие посредством инвестиции, както и недостиг на квалифицирани кадри.
Икономиката на община Ямбол е насочена в няколко направления. Те могат да бъдат определени от разпределението на предприятията по икономически дейности, броя на заетите в тях, както и нетните приходи от продажбите им.
Най-голям дял от предприятията на територията на община Ямбол през 2018г. попадат в икономическите дейности: Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (41,0%), Преработваща промишленост (9,9%), Професионални дейности и научни изследвания (7,6%), Хотелиерство и ресторантьорство (6,7%), Транспорт, складиране и пощи (6,2%). Те се запазват относително стабилни в местната икономика през годините.
Икономическите дейности, генериращи най-големи дялове нетни приходи от продажби спрямо общите за община Ямбол са: Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (52,7%), Преработваща промишленост (32,4%). Данните показват, че двете доминиращи икономически дейности формират общо 85,1% от нетните приходи за общината. Сред останалите по-изявени сектори са Строителство (4,4%), Транспорт, складиране и пощи (2,8%), както и Селско горско и рибно стопанство (2,4%). Добавената стойност по факторни разходи за 2018 г. възлиза на 197 168 хил. левове. Преобладаващата част от нея се създава от микро и малките предприятия.
Таблица 8. Брой предприятия, произведена продукция и приходи от дейността им в община Ямбол за 2018 г.
|
Икономически дейности
|
Предприятия |
Произведена продукция1 |
Приходи от дейността |
Нетни приходи от продажби |
|
Брой |
Хиляди левове |
|||
|
ОБЩО: |
3 511 |
1 285 115 |
2 500 223 |
2 303 055 |
|
Селско, горско и рибно стопанство |
127 |
52 157 |
76 797 |
55 009 |
|
Отн. дял (%) |
3,6 |
4,1 |
3,1 |
2,4 |
|
Добивна промишленост |
.. |
5 743 |
6 399 |
5 641 |
|
Отн. дял (%) |
.. |
0,4 |
0,3 |
0,2 |
|
Преработваща промишленост |
346 |
744 191 |
876 544 |
746 385 |
|
Отн. дял (%) |
9,9 |
57,9 |
35,1 |
32,4 |
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива |
15 |
10 162 |
10 960 |
9 828 |
|
Отн. дял (%) |
0,4 |
0,8 |
0,4 |
0,4 |
|
Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване |
7 |
11 982 |
12 024 |
11 245 |
|
Отн. дял (%) |
0,2 |
0,9 |
0,5 |
0,5 |
|
Строителство |
158 |
104 910 |
112 280 |
102 031 |
|
Отн. дял (%) |
4,5 |
8,2 |
4,5 |
4,4 |
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети |
1 440 |
212 835 |
1 229 749 |
1 214 496 |
|
Отн. дял (%) |
41,0 |
16,6 |
49,2 |
52,7 |
|
Транспорт, складиране и пощи |
219 |
61 067 |
65 253 |
63 424 |
|
Отн. дял (%) |
6,2 |
4,8 |
2,6 |
2,8 |
|
Хотелиерство и ресторантьорство |
234 |
12 118 |
26 618 |
26 062 |
|
Отн. дял (%) |
6,7 |
0,9 |
1,1 |
1,1 |
|
Създаване и разпространяване на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
57 |
6 946 |
7 387 |
6 954 |
|
Отн. дял (%) |
1,6 |
0,5 |
0,3 |
0,3 |
|
Операции с недвижими имоти |
137 |
4 614 |
15 154 |
3 316 |
|
Отн. дял (%) |
3,9 |
0,4 |
0,6 |
0,1 |
|
Професионални дейности и научни изследвания |
268 |
12 041 |
12 433 |
11 834 |
|
Отн. дял (%) |
7,6 |
0,9 |
0,5 |
0,5 |
|
Административни и спомагателни дейности |
52 |
7 790 |
8 068 |
7 894 |
|
Отн. дял (%) |
1,5 |
0,6 |
0,3 |
0,3 |
|
Образование |
.. |
811 |
1 065 |
827 |
|
Отн. дял (%) |
.. |
0,1 |
0,0 |
0,0 |
|
Хуманно здравеопазване и социална работа |
152 |
30 493 |
31 820 |
30 482 |
|
Отн. дял (%) |
4,3 |
2,4 |
1,3 |
1,3 |
|
Култура, спорт и развлечения |
37 |
3 414 |
3 443 |
3 432 |
|
Отн. дял (%) |
1,1 |
0,3 |
0,1 |
0,1 |
|
Други дейности |
234 |
3 841 |
4 229 |
4 195 |
|
Отн. дял (%) |
6,7 |
0,3 |
0,2 |
0,2 |
„..“ – Конфиденциални данни
Източник: Национален статистически институт
Съществен дял от всички заети в община Ямбол през 2018 г. са в двете доминиращи икономически дейности: Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети са 4777 души или 20,4%, а в Преработваща промишленост – 11 238 души или 48,1%. Общо те поемат 68,5% от заетите в Ямбол.
Таблица 9. Заети и наети лица по икономически дейности за община Ямбол за периода 2014-2018 г.
|
Икономически дейности |
Заети лица2 |
Отн. дял (%) |
Наети лица2 |
Отн. дял (%) |
|
Брой |
Брой |
|||
|
ОБЩО: |
23 360 |
100,0 |
20 141 |
100,0 |
|
Селско, горско и рибно стопанство |
494 |
2,1 |
405 |
2,0 |
|
Добивна промишленост |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Преработваща промишленост |
11 238 |
48,1 |
10 938 |
54,3 |
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива |
27 |
0,1 |
21 |
0,1 |
|
Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Строителство |
1 535 |
6,6 |
1 428 |
7,1 |
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети |
4 777 |
20,4 |
3 545 |
17,6 |
|
Транспорт, складиране и пощи |
874 |
3,7 |
671 |
3,3 |
|
Хотелиерство и ресторантьорство |
929 |
4,0 |
740 |
3,7 |
|
Създаване и разпространяване на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
196 |
0,8 |
142 |
0,7 |
|
Операции с недвижими имоти |
187 |
0,8 |
79 |
0,4 |
|
Професионални дейности и научни изследвания |
472 |
2,0 |
243 |
1,2 |
|
Административни и спомагателни дейности |
372 |
1,6 |
329 |
1,6 |
|
Образование |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Хуманно здравеопазване и социална работа |
1 342 |
5,7 |
944 |
4,7 |
|
Култура, спорт и развлечения |
.. |
.. |
29 |
0,1 |
|
Други дейности |
353 |
1,5 |
141 |
0,7 |
Източник: Национален статистически институт
Дълготрайните материални активи на територията на община Ямбол в периода 2014-2018г. претърпяват известни динамики. Темпът на растеж спрямо предходната година показва стойности под 0,1% с изключение на 2018-2017г., когато възлиза на -1,0%. Това показва относително стабилни тенденции през годините.
Икономическите дейности с най-големи дялове дълготрайни материални активи от общите за общината през 2018 г. са: Преработваща промишленост (43,5%), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (18,2%), Селско, горско и рибно стопанство (10,2%), както и Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (7,2%). Присъствието на двете доминиращи за територията икономически дейности по нетни приходи показва, че в тях се инвестират средства, посредством които те да се поддържат и развиват. Съпоставката спрямо предходните разглеждани години показва повишаване на относителните дялове на Преработваща промишленост и Селско, горско и рибно стопанство, Транспорт, складиране и пощи, Създаване и разпространяване на информация и творчески продукти; далекосъобщения, както и Хуманно здравеопазване и социална работа. Това означава, че се инвестира в тяхното развитие и съответно в бъдеще може да се очаква засилване на тяхното влияние в местната икономика. Понижаващи стойности са отчетени при Добивна промишленост, Строителство, Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети, Хотелиерство и ресторантьорство и Операции с недвижими имоти.
Таблица 10. Дълготрайни материални активи в община Ямбол за периода 2014-2018г.
|
|
|
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
ОБЩО: |
629 475 |
630 143 |
598 244 |
645 661 |
629 386 |
|
|
Селско, горско и рибно стопанство |
52 716 |
57 979 |
57 480 |
60 624 |
67 710 |
|
|
Отн. дял (%) |
8,4 |
9,2 |
9,6 |
9,4 |
10,8 |
|
|
Добивна промишленост |
9 103 |
9 938 |
8 325 |
5 260 |
4 838 |
|
|
Отн. дял (%) |
1,4 |
1,6 |
1,4 |
0,8 |
0,8 |
|
|
Преработваща промишленост |
205 565 |
210 330 |
219 837 |
249 181 |
273 533 |
|
|
Отн. дял (%) |
32,7 |
33,4 |
36,7 |
38,6 |
43,5 |
|
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива |
44 882 |
52 524 |
49 432 |
46 877 |
45 050 |
|
|
Отн. дял (%) |
7,1 |
8,3 |
8,3 |
7,3 |
7,2 |
|
|
Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване |
.. |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
|
Отн. дял (%) |
.. |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
|
Строителство |
33 869 |
33 137 |
33 481 |
32 822 |
32 086 |
|
|
Отн. дял (%) |
5,4 |
5,3 |
5,6 |
5,1 |
5,1 |
|
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети |
121 869 |
116 499 |
112 301 |
116 324 |
114 731 |
|
|
Отн. дял (%) |
19,4 |
18,5 |
18,8 |
18,0 |
18,2 |
|
|
Транспорт, складиране и пощи |
19 075 |
21 088 |
22 174 |
23 992 |
24 700 |
|
|
Отн. дял (%) |
3,0 |
3,3 |
3,7 |
3,7 |
3,9 |
|
|
Хотелиерство и ресторантьорство |
15 702 |
9 055 |
9 258 |
9 647 |
10 514 |
|
|
Отн. дял (%) |
2,5 |
1,4 |
1,5 |
1,5 |
1,7 |
|
|
Създаване и разпространяване на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
1 777 |
.. |
2 645 |
2 533 |
2 676 |
|
|
Отн. дял (%) |
0,3 |
.. |
0,4 |
0,4 |
0,4 |
|
|
Операции с недвижими имоти |
84 229 |
79 162 |
48 704 |
62 403 |
29 520 |
|
|
Отн. дял (%) |
13,4 |
12,6 |
8,1 |
9,7 |
4,7 |
|
|
Професионални дейности и научни изследвания |
5 406 |
3 463 |
3 992 |
4 424 |
4 424 |
|
|
Отн. дял (%) |
0,9 |
0,5 |
0,7 |
0,7 |
0,7 |
|
|
Образование |
116 |
104 |
.. |
190 |
.. |
|
|
Отн. дял (%) |
<0,1 |
<0,1 |
.. |
<0,1 |
.. |
|
|
Хуманно здравеопазване и социална работа |
.. |
13 177 |
13 107 |
13 504 |
13 718 |
|
|
Отн. дял (%) |
.. |
2,1 |
2,2 |
2,1 |
2,2 |
|
|
Култура, спорт и развлечения |
325 |
263 |
121 |
.. |
.. |
|
|
Отн. дял (%) |
0,1 |
<0,1 |
<0,1 |
.. |
.. |
|
|
Други дейности |
726 |
553 |
.. |
726 |
879 |
|
|
Отн. дял (%) |
0,1 |
0,1 |
.. |
0,1 |
0,1 |
|
„..“ – Конфиденциални данни
Източник: Национален статистически институт
Показателят „Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи“ е един от най-важните за измерване темпа на развитие на фирмите от даден сектор или община. Данните показват количествено непостоянни инвестиции. През всички години за периода 2014-2018г. те се насочват към три основни категории. През 2018г. най-голям дял от средствата са инвестирани в закупуване на машини, производствено оборудване и апаратура (46,1%), сгради, строителни съоръжения и конструкции (29,9%) и нежилищни сгради (21,4%). Това показва подобряване на възможностите за развитие на фирмите посредством технологично развитие и придобиване на сграден фонд. За повишаване на конкурентоспособността на фирмите и представянето им на регионално, национално и международно ниво са необходими още значителни по количества инвестиции в тези направления.
Таблица 11. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в община Ямбол за периода 2014-2018г.
|
Година |
|||||
|
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
|
|
Хиляди левове |
||||
|
Общо |
124798 |
149685 |
99524 |
153389 |
117686 |
|
Земя |
9499 |
7506 |
4161 |
7077 |
6437 |
|
Отн. дял (%) |
7,6 |
5,0 |
4,2 |
4,6 |
5,5 |
|
Сгради, строителни съоръжения и конструкции |
43275 |
76069 |
35789 |
27247 |
35236 |
|
Отн. дял (%) |
34,7 |
50,8 |
36,0 |
17,8 |
29,9 |
|
Жилищни сгради |
.. |
1141 |
1617 |
1124 |
.. |
|
Отн. дял (%) |
.. |
0,8 |
1,6 |
0,7 |
.. |
|
Нежилищни сгради |
22690 |
12777 |
9643 |
21324 |
25169 |
|
Отн. дял (%) |
18,2 |
8,5 |
9,7 |
13,9 |
21,4 |
|
Строителни съоръжения и конструкции |
.. |
62151 |
24529 |
4799 |
.. |
|
Отн. дял (%) |
.. |
41,5 |
24,6 |
3,1 |
.. |
|
Машини, производствено оборудване и апаратура |
50177 |
43932 |
35022 |
80902 |
54297 |
|
Отн. дял (%) |
40,2 |
29,3 |
35,2 |
52,7 |
46,1 |
|
Транспортни средства |
11990 |
13175 |
16562 |
14039 |
12013 |
|
Отн. дял (%) |
9,6 |
8,8 |
16,6 |
9,2 |
10,2 |
|
Други разходи* |
9857 |
9003 |
7990 |
24124 |
9703 |
|
Отн. дял (%) |
7,9 |
6,0 |
8,0 |
15,7 |
8,2 |
„..“ – данните са конфиденциални
Източник: Национален статистически институт
Фигура 8. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (в хил. лв.) за община Ямбол в периода 2014-2018г.
Източник: Национален статистически институт
Друг важен показател са „Чуждестранни преки инвестиции от нефинансовия сектор“. За периода 2014-2015 г. те се увеличават, достигайки до 44516,7 хил. евро. Това е последвано от намаляване, като общият спад за периода 2015-2018 г. възлиза на 19344,9 хил. евро. За 2018 г. чуждестранните преки инвестиции са 25171,8 хил. евро. Те възлизат на 47,6% от тези за областта. В някои години делът достига и до над 66% Може да се обобщи, че тенденциите на ниво община следват това на областта, макар и в променливи отношения. За привличането на повече чуждестранни инвестиции е необходимо общината да провежда активен маркетинг и то в сектори с по-висока добавена стойност.
Фигура 9. Чуждестранни преки инвестиции от нефинансовия сектор (в хил. евро) за община и област Ямбол в периода 2014-2018г.
Източник: Национален статистически институт
Структура на икономиката
Ключово значение за местната икономика има сектор индустрия. В него добре застъпени са преработвателната промишленост и по-конкретно хранително - вкусова промишленост, както и лека промишленост, машиностроене. Основните продуктови сектори по под-отрасли са следните:
Хранително-вкусова промишленост
Производство на млечни произведения; сладолед; олио и майонеза; зеленчукови и плодови консерви; колбаси; макаронени изделия; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки; продукти от месо; брашно; хляб, хлебни и сладкарски изделия; обработка на тютюн, фуражи; опаковки за храни - сред водещите фирми са : „Винпром Ямбол” ЕАД, „Папас олио” АД, „Ефеб” ООД, „Карил и Таня” ООД, „Месокомбинат- Бай Течо” ООД, „Унибел” АД, „Петтас България” АД, „Сатко” ООД, „Слънчо 99” ЕООД, „Ямбол хляб” ООД;
Лека промишленост
Производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; обувки; мебели. Сред водещите фирми са: „Миролио“ АД, „Дебитекс“ ООД , „Дейзи Трейдинг” ЕООД, „Йоватекс” АД, „Кабиле” ЕООД, „Котонс индустри България” АД, „Медичи -Тодорови сие” СД , „Приматекс” ООД, „Тонзос95” АД, „Яша-П” ЕООД, ТПКИ „Недялко Царев”, мебелни фабрики „Виденов - Ямбол“, „Нов дом“, „Дискрет“, „Доряна“ и др.
Машиностроене
Производство на хидравлични елементи и системи; прикачен инвентар за селскостопански машини; металокерамични изделия; възли и агрегати за машини; каучукови и пластмасови изделия - Сред водещите фирми са „Язаки България” ЕООД, „АС-инженеринг” ЕООД, „Калибровани стомани” АД, „Промишлена енергетика„ АД, „Хидварлични елементи и системи“ АД, „Хидросистем” ЕООД, „Калеопа” ЕООД, „Синтер -М ” АД;
Строителство
Строителство на жилищни и производствени сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство - сред водещи фирми са : „Диана Комерс -1” ЕООД, „Инджов -19” ЕООД, „Инком ПВ” ООД, „Минна компания -Петров” АД, „Суперстрой инженеринг” ЕООД, „Технострой инженеринг-99 АД, „Полисстрой” ЕООД, „ПСФ Мостинженеринг” АД.
Икономиката на община Ямбол е с две доминиращи икономически дейности - преработваща промишленост и търговия, като структуроопределящи отрасли са хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене и строителство. Преобладаващата част от стопанските обекти са микро и малки предприятия, като те имат съществено значение за поддържането и развитието на местната икономика. Разходите за придобиване на ДМА, както и направените чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия са със съществени динамики, което показва непостоянни тенденции и ограничени възможности за развитие на фирмите.
Пазар на труда
Пазарът на труда в общината е силно повлиян от икономическото развитие, демографските процеси, включително влошаващата се възрастова структура на населението. Проблем с национален мащаб се оказва както липсата на работни места, така и недостигът на квалифицирана работна сила, която да отговаря на нуждите на пазара на труда.
Заети лица
През 2018 г. две от икономическите дейности обхващат най-големи дялове от заетите в община Ямбол: Преработваща промишленост (48,1%) и Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (20,4%). Съществени дялове от жителите попадат и в Строителство (6,6%), Хуманно здравеопазване и социална работа (5,7%), Хотелиерство и ресторантьорство (4,0%), както и Транспорт, складиране и пощи (3,7%). В първите две от дейностите сумарният дял на заетите възлиза на 68,5%, а в останалите изброени - 20,0%.
В структурата на заетостта за периода 2014-2018г. се наблюдават изменения на количеството заети лица по икономически дейности. Единствените икономически дейности, при които се отчита нарастване на броя на заетите лица и съответно повишаване на относителния им дял от всички заети за съответната година са: Преработваща промишленост и Хуманно здравеопазване и социална работа. Забелязва се тенденцията за поемане на повече хора в преработваща промишленост и съответно преструктуриране на местната икономика и нарастване на значимостта й в територията.
Таблица 12. Заети лица на 15 – 64 навършени години в община Ямбол за периода 2014-2018 г.
|
2014 |
2015 |
2016 |
2014 |
2018 |
|
|
ОБЩО: |
21 421 |
22 563 |
23 134 |
23 774 |
23360 |
|
Селско, горско и рибно стопанство |
509 |
485 |
482 |
474 |
494 |
|
Отн. дял (%) |
2,4 |
2,1 |
2,1 |
2,0 |
2,1 |
|
Добивна промишленост |
143 |
229 |
199 |
.. |
.. |
|
Отн. дял (%) |
0,7 |
1,0 |
0,9 |
.. |
.. |
|
Преработваща промишленост |
9 182 |
10 294 |
10 253 |
11 310 |
11238 |
|
Отн. дял (%) |
42,9 |
45,6 |
44,3 |
47,6 |
48,1 |
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива |
.. |
30 |
34 |
33 |
27 |
|
Отн. дял (%) |
.. |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
|
Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване |
.. |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Отн. дял (%) |
.. |
.. |
.. |
.. |
.. |
|
Строителство |
1 881 |
1 816 |
1 711 |
1 613 |
1535 |
|
Отн. дял (%) |
8,8 |
8,0 |
7,4 |
6,8 |
6,6 |
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети |
4 780 |
4 745 |
5 202 |
5 141 |
4777 |
|
Отн. дял (%) |
22,3 |
21,0 |
22,5 |
21,6 |
20,4 |
|
Транспорт, складиране и пощи |
769 |
849 |
869 |
870 |
874 |
|
Отн. дял (%) |
3,6 |
3,8 |
3,8 |
3,7 |
3,7 |
|
Хотелиерство и ресторантьорство |
952 |
931 |
1 007 |
996 |
929 |
|
Отн. дял (%) |
4,4 |
4,1 |
4,4 |
4,2 |
4,0 |
|
Създаване и разпространяване на информация и творчески продукти; далекосъобщения |
149 |
161 |
174 |
181 |
196 |
|
Отн. дял (%) |
0,7 |
0,7 |
0,8 |
0,8 |
0,8 |
|
Операции с недвижими имоти |
205 |
186 |
187 |
205 |
187 |
|
Отн. дял (%) |
1,0 |
0,8 |
0,8 |
0,9 |
0,8 |
|
Професионални дейности и научни изследвания |
460 |
433 |
473 |
515 |
472 |
|
Отн. дял (%) |
2,1 |
1,9 |
2,0 |
2,2 |
2,0 |
|
Административни и спомагателни дейности |
356 |
437 |
562 |
383 |
372 |
|
Отн. дял (%) |
1,7 |
1,9 |
2,4 |
1,6 |
1,6 |
|
Образование |
63 |
.. |
.. |
45 |
.. |
|
Отн. дял (%) |
0,3 |
.. |
.. |
0,2 |
.. |
|
Хуманно здравеопазване и социална работа |
1 204 |
1 169 |
1 153 |
1 135 |
1342 |
|
Отн. дял (%) |
5,6 |
5,2 |
5,0 |
4,8 |
5,7 |
|
Култура, спорт и развлечения |
41 |
44 |
51 |
51 |
.. |
|
Отн. дял (%) |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
.. |
|
Други дейности |
328 |
314 |
332 |
360 |
353 |
|
Отн. дял (%) |
1,5 |
1,4 |
1,4 |
1,5 |
1,5 |
Източник: Национален статистически институт
Безработни лица
Съгласно данните, предоставени от Бюро по труда в община Ямбол, равнището на безработица в периода 2011-2019 г. намалява. През 2011г. то възлиза на 10,3%, а през 2019 г. – достига до 3,0%. Цялостното понижение в рамките на целия разглеждан период е 7,3%, а за последните 5 – 4,3%.
През 2019 г. броят на регистрираните безработни е 1081. От тях 120 са на възраст до 29г. (11,1%), а лицата с продължителна регистрация повече от 1 год. са 36 (3,3%).
Таблица 13. Безработни лица – община Ямбол, 2011г., 2015-2019 г.
|
Регистрирани безработни лица - брой |
Равнище на безработица - % |
|||
|
общо |
от тях: |
|||
|
на възраст до 29 години вкл. |
с продължителност на регистрация повече от 1г. |
|||
|
2011 |
3 651 |
1 007 |
1 228 |
10,3 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
27,6 |
33,6 |
|
|
2015 |
2639 |
415 |
968 |
7,3 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
15,7 |
36,7 |
|
|
2016 |
1 853 |
231 |
349 |
5,1 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
12,5 |
18,8 |
|
|
2017 |
1459 |
179 |
110 |
4,0 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
12,3 |
7,5 |
|
|
2018 |
1210 |
162 |
64 |
3,4 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
13,4 |
5,3 |
|
|
2019 |
1081 |
120 |
36 |
3,0 |
|
Отн. дял (%) |
100,0 |
11,1 |
3,3 |
|
Източник: Община Ямбол и Бюро по труда
Социална инфраструктура
Здравеопазване
Здравната инфраструктура в община Ямбол е съставена от елементи на болнична и извънболнична помощ.
Според данни на Националния статистически институт за 2018г. населението на община Ямбол се обслужва от: Многопрофилна болница за активно лечение (2бр.) и Специализирана болница (1бр.), лечебни заведения за извънболнична помощ (30бр.), от които диагностично-консултативни центрове (1бр.), медицински центрове (7бр.), както и самостоятелни медико-диагностични и медико – технологически лаборатории (22 бр.), както и други лечебни и здравни заведения (2бр.).
В община Ямбол са концентрирани преобладаващата част от всички обекти на здравната инфраструктура от едноименната област: 3 от общо 4 болнични заведения и 30 от общо 31 лечебни заведения за извънболнична помощ. Това дава информация, че общината се е оформила като своеобразно ядро, което неминуемо поема грижа и за населението от останалите съставни общини от областта.
Таблица 14. Лечебни и здравни заведения към 31. 12. 2018г.
|
|
Болнични заведения |
|||||||||||||
|
общо |
многопрофилни болници |
специализирани болници |
центрове за кожно-венерически заболявания |
комплексни онкологични центрове |
центрове за психично здраве |
|||||||||
|
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
легла |
|||
|
Област Ямбол |
4 |
410 |
3 |
372 |
1 |
38 |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
||
|
Община Ямбол / град Ямбол |
3 |
345 |
2 |
307 |
1 |
38 |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
||
|
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ |
Други лечебни и здравни заведения |
||||||||||||
|
|
общо |
диагностично- консултативни центрове |
медицински центрове |
дентални центр. |
медико-дентални центрове |
самостоятелни медико- диагностични и медико-технически лаборатории |
||||||||
|
|
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
легла |
брой |
брой |
легла |
брой |
брой |
легла |
||
|
Област Ямбол |
31 |
12 |
1 |
5 |
8 |
7 |
- |
- |
- |
22 |
2 |
- |
||
|
Община Ямбол / град Ямбол |
30 |
12 |
1 |
5 |
7 |
7 |
- |
- |
- |
22 |
2 |
- |
||
Източник: Национален статистически институт
Болнична помощ
Този тип помощ се осъществява от двете основни звена – МБАЛ „Свети Йоан Рилски“ и МБАЛ „Свети Пантелеймон“. Техният общ капацитет към 2018г. е 307 легла. Функционират отделения за: Вътрешни болести, Пневмология и физиатрия, Нервни болести, Инфекциозни болести, Кожни и венерически болести, Педиатрия, Неонатология, Акушерство и гинекология, Хирургия, Съдова хирургия, Ортопедия и травматология, Урология, Очни болести, Ушно-носно-гърлени болести, Психиатрия, Физикална и рехабилитационна медицина, Диализно лечение, Образна диагностика, Клинична патология, Трансфузионна хематология, както и Спешно отделение и такова за интензивно лечение.
Открита и функционираща е Специализирана болница за активно лечение по кардиология. В нея се развива и научна дейност включително и с международно сътрудничество. Нейният капацитет е 38 легла.
Общият капацитет на болничната помощ към 31. 12. 2018г. е 345 легла. Към същия времеви момент броят на населението на община Ямбол е 68074 души, което означава, че едно легло се пада на 197,3 души. За сравнение този показател за област Ямбол към същия момент е едно легло на 289,9 души. Тези стойности дават информация за необходимост от увеличаване на капацитета на болниците, както в общината, така и в областта.
Извънболнична помощ
На територията на община Ямбол този тип помощ се извършва от медицински центрове. В тях се осъществява профилактика и лечение по всички медицински специалности и по-рядко в конкретни направления. Част от извънболничната помощ са и лабораториите, както и други видове лечебни и здравни заведения. Общият капацитет на извънболничната помощ е 12 легла, като такива са разкрити само в обектите, в които е възможна необходимост от настаняване на пациенти.
Медицински персонал
В община Ямбол към 2018 г. работят 288 лекаря, от които 44 са общопрактикуващи. В едноименната област броят на лекарите е едва 347. Това означава, че 82,9% от всички лекари в областта се намират на територията на община Ямбол.
Средно на един общопрактикуващ лекар се падат по 1547,1 пациента. За сравнение е изчислен този показател на областно (1564,4 д.), регионално (1717,3 д.), и национално ниво (1667,1 д.). Данните показват, че в община Ямбол броят на пациентите на един лекар е най-нисък, което дава информация за по-голям брой привлечени лекари. Въпреки това, броят на пациентите на един лекар и изключително висок, което е предпоставка за натоварване, стрес, продължително забавяне на обслужването, цялостно понижаване на качеството на услугите и други подобни проблеми.
Броят на лекарите по дентална медицина в общината възлиза на 64. Общо за областта те са 85. Това означава, че 75,3% от всички стоматолози в областта са концентрирани в община Ямбол. Броят пациенти на един лекар по дентална медицина за 2018г. възлиза на 1063,7. Този показател е по-нисък спрямо този на областта (1398,8 д.) и региона (1278,9 д.), но по-висок спрямо този на страната (966,9 д.).
Общо 548 медицински специалисти по здравни грижи се намират на територията на община Ямбол. За областта техният брой достига 627 души. Заетите в община Ямбол представляват 87,4% от всички в областта. Броя лица на един медицински специалист по здравни грижи към 2018г. е 124,2 души.
Таблица 15. Медицински персонал към 31.12.2018 г.
|
Лекари |
Брой лица на един общопрактикуващи лекар |
Лекари по дентална медицина |
Брой лица на един лекар по дентална медицина |
Медицински специалисти по здравни грижи |
Брой лица на един медицински специалист по здравни грижи |
|||
|
общо |
в т.ч. общопрактикуващи |
|||||||
|
България |
29667 |
4199 |
1667,1 |
7240 |
966,9 |
46332 |
151,1 |
|
|
Югоизточен район |
3570 |
601 |
1717,3 |
807 |
1278,9 |
6065 |
170,2 |
|
|
Област Ямбол |
347 |
76 |
1564,4 |
85 |
1398,8 |
627 |
189,6 |
|
|
Община Ямбол / град Ямбол |
288 |
44 |
1547,1 |
64 |
1063,7 |
548 |
124,2 |
|
Източник: Районите, областите и общините в Република България, 2018 г.
Цялостно погледнато, статистическите данни показват, че в община Ямбол са концентрирани здравните грижи в областта. Жителите на община имат достъп до разнообразни услуги на добро ниво, но населението от другите съставни общини са със значително по-влошена система на здравеопазване. Техният достъп до необходимото обслужване често е съпроводен с придвижване между близките общини и по-големите населените места в тях.
Като основни проблеми в сектора се определят недостигът на болничен персонал - квалифицирани лекари и медицински сестри, ограниченият капацитет на болничните заведения, както и състоянието на материално-техническата база.
На територията на община и областта не функционират домове за медико-социални грижи за деца към 31. 12. 2018г.
Детски ясли
На територията на община Ямбол през 2018/2019г. има функциониращи 7 детски ясли. Те представляват 53,8% от тези в областта, което показва висока концентрация на обекти от този тип. Тя е обусловена преди всичко от демографските характеристики на общината и съответно търсенето подобен вид услуги.
Таблица 16. Детски ясли към 31.12.2018 г.
|
Детски ясли |
Деца |
||||
|
брой |
места |
общо |
момчета |
момичета |
|
|
Област Ямбол |
13 |
577 |
495 |
271 |
224 |
|
Община Ямбол / град Ямбол |
7 |
455 |
392 |
219 |
173 |
Източник: Районите, областите и общините в Република България, 2018г.
Към края на 2018 г. в детските ясли са разкрити 455 места, като от тях 392 са заети (219 записани са момчета, а 173 – момичета). Това означава, че те функционират с 86,2% от пълния си капацитет. Това означава, че към настоящия момент няма необходимост от изграждане на нови детски ясли или преструктуриране на сграден фонд за повишаване на капацитета им. В официалните данни, предоставени от Националния статистически институт, не присъства информация за броя яслени групи и персонала, полагащ грижи за децата.
Социални услуги
В община Ямбол е изградена добра мрежа от обекти, предоставящи социални услуги на местното население и по-конкретно уязвимите групи – възрастни хора, лица с увреждания, лица, нуждаещи се от подкрепа и помощ за приобщаване.
На територията по данни на община Ямбол се предлагат следните социални услуги, предоставени в общността:
Социални грижи в домашната среда, след които са „Личен асистент“ и Национална програма за предоставяне на грижи в домашна среда, “Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“, „Домашен социален патронаж“. В тази група са обхванати хора с трайни увреждания, както и възрастни хора над 65 години със затруднения в ежедневното си обслужване. При „Домашен социален патронаж“ се предлагат модулни пакети от услуги, като ежедневно доставяне на храна, почистване на жилищно помещение и санитарен възел и други.
- Дневен център за деца и младежи с увреждания – предлага целодневни, полудневни и почасови услуги. В тях се включва рехабилитация, психотерапия, арт-терапия, логопедични занимания и музикотерапия. Капацитет: 30 лица.
- Център за социална рехабилитация и интеграция – предоставя медицинска и социална рехабилитация и разнообразни консултации, както и помощ за развиване на умения за самостоятелност. Капацитет: 41 лица.
- Център за обществена подкрепа – извършва социално консултиране на деца и техните семейства, психологическа и педагогическа помощ, ресурсно подпомагане, деинституционализация и интеграция, подкрепа. Капацитет: 50 лица.
Социални услуги от резидентен тип
При всички обекти се осигурява дългосрочна грижа в среда, близка до семейната такава.
- Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – подпомага изграждането на умения за самостоятелен живот, както и здравни и образователни услуги. Капацитет: 12 лица.
- Център за настаняване от семеен тип на деца с увреждания – Капацитет: 14 лица.
- Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания – Капацитет: 14 лица.
- Защитено жилище за лица с умствена изостаналост – Капацитет: 8 лица.
Община Ямбол развива три проекта със социална насоченост. Посредством тях се предлага приемна грижа, функциониране на обществени трапезарии, както и интеграция на деца и семейства в риск в общностен център.
Специализирана институция за предоставяне на социални услуги е „Дом за стари хора“, който осигурява среда близка до семейната такава заедно с грижа за настанените лица. Капацитетът на дома е 202 лица.
Материалната база на обектите за социални дейности е разположена в рамките на града, като преобладаващата част от тях са концентрирани в Централната градска част.
Общият капацитет на обектите за социални дейности може да се определи като недостатъчен. По-сериозен недостатък има при тези, обслужващи възрастно население. Осезаем недостиг има и на квалифицирани социални работници, които да бъдат включени в системата от дейности. Друг съществен проблем е материално-техническата база. Преобладаващата част от обектите общинска собственост са с физически остарял сграден фонд и силно ограничена поддръжка поради намалени финансови възможности. Обзавеждането и оборудването им не са модернизирани, което понижава качеството на предлаганите услуги, а в някои случи това е ключово за подпомагане на процесите по рехабилитация и постигане на самостоятелност.
Образование
Образователната инфраструктура в община Ямбол е съставена от обекти за предучилищно, общо, професионално средно образование, както и специализирано такова.
Детски градини
През учебната 2018/2019 г. предучилищното образование на територията на община Ямбол се осъществява в 9 детски градини. Те представляват 47,7% от всички детски градини в областта. Това отново изявява разглежданата община, но показва и относително по-балансирано териториално разпределение спрямо обектите на здравеопазването. Всички детски градини са публична общинска собственост и съответно се финансират по две пера - от държавния и общинския бюджет.
Към същият времеви момент броя за децата, записани в детските градини на територията на общината възлиза на 2166. От тях 1935 попадат в целодневни детски градини, а 231 в полудневни. Заетите детски учители са общо 179. Средният брой деца в една детска градина e 240,7. Броят деца на един детски учител е 12,1, което дава информация за работа близо до максимума. Поради по-голямата концентрация на деца в община Ямбол, сравнението с областта показва по-ниска стойност – 11,5 деца.
Таблица 17. Детски градини към 31.12.2018г.
|
|
общо |
целодневни |
полудневни |
Среден брой деца е една детска градина |
Брой деца на един детски учител |
|||||||
|
детски градини |
детски учители |
деца |
детски градини |
детски учители |
деца |
детски градини |
детски учители |
деца |
||||
|
Област Ямбол |
19 |
310 |
3578 |
19 |
291 |
3190 |
- |
19 |
388 |
188,3 |
11,5 |
|
|
Община Ямбол / град Ямбол |
9 |
179 |
2166 |
9 |
169 |
1935 |
- |
10 |
231 |
240,7 |
12,1 |
|
Източник: Районите, областите и общините в Република България, 2018г.
Динамика на броя детски градини, капацитета им и записаните деца
Общият брой на детските градини за последните 20 години се изменя от 23 през учебната 2000/2001 г. до 9 през 2019/2020г. Най-голям спад се наблюдава през 2006/2007, когато общият брой е намален до 13. От 2010/2011г. до последната отчетна година количеството детски градини в община Ямбол е 9.
Сумарният капацитет на учебните заведения също претърпява промени. През последните 5 учебни години той е между 2432 и 2083. През този период не е отчетено откриване или закриване на детски градини, което дава информация за преструктуриране на материалната база.
Броят на записаните деца също варира като тенденцията може да се обобщи като намаляваща. В началото на разглеждания период – през 2015/2016 посещаващите детска градина деца са 2304, а през 2019/2020г. – 2170. Впечатление прави, че през последните две разглеждани учебни години, количеството записани деца превишава капацитета. Подобна тенденция означава, че в детските градини се записват допълнително деца, чиито физически израз е понижаване на средните изискуеми площи на дете. В допълнение към това, общият капацитет на детските градини се изменя всяка година непропорционално на населението и без допълване на материалната база, което е признак за управление според притока на деца, а не дългосрочно планиране предвид демографските динамики на населението.
Фигура 10. Динамика в броя детски градини в Община Ямбол, капацитета им и записаните деца в периода 2000-2020г. по учебни години
Източник: Национален статистически институт
Таблица 18. Детски градини, групи, места, записани деца, педагогически персонал и детски учители в периода 2015-2020 г. по учебни години, Община Ямбол
|
Учебна година |
2015/2016 |
2016/2017 |
2017/2018 |
2018/2019 |
2019/2020 |
|
Детски градини |
9 |
9 |
9 |
9 |
9 |
|
Групи |
90 |
90 |
88 |
86 |
.. |
|
Места |
2432 |
2557 |
2280 |
2080 |
2083 |
|
Записани деца |
2304 |
2261 |
2196 |
2166 |
2170 |
|
Педагогически персонал |
187 |
191 |
193 |
188 |
190 |
|
Детски учители |
178 |
182 |
184 |
179 |
180 |
Източник: Национален статистически институт
Задълбоченото изследване на образователната инфраструктура изисква разглеждането на ключови показатели. Един от тях е броят места на 100 деца от населението. През всички разглеждани учебни години броят е по-голям от 100 с изключение на последните две години. Това означава, че изградената материална база е недостатъчна и в бъдеще е необходимо към нея да се добавят нови структури, които да удовлетворят потребностите на населението от този тип обслужване.
Друг важен показател, представящ функционирането на детските градини е средният брой деца в една група. Нормативно определеният капацитет е с долна граница 12 и горна – 25. Превишавания са отчетени през преобладаващата част от изследваните години. Това дава информация, че капацитетът на детските градини като места може да достига през повечето години, но се превишава броят на децата, записани в една група. Това води до намаляване на изискуемите площи на дете, натоварване на обслужващия персонал и по-конкретно детските учители, както и цялостно понижаване на образователния процес и отделянето на внимание към всяко дете и неговите потребности.
Броят деца на един детски учител показва натоварването на преподавателите. Предвид норматива за брой деца в група между 12 и 25, то на един учител би следвало да се падат между 6 и 12,5 деца. През 2015/2016г. е отчетена по-висока стойност, което потвърждава превишаването на броя деца в група и съответно по-високото натоварване на заетите учители. През последните 4 учебни години показателят попада в определените граници, което дава информация за нормализиране на обстановката и добра обезпеченост на детските градини с учители.
Таблица 19. Основни показатели за детските градини в периода 2015-2016 по учебни години, Община Ямбол
|
Учебна година |
2015/2016 |
2016/2017 |
2017/2018 |
2018/2019 |
2019/2020 |
|
Места на 100 деца |
106 |
113 |
104 |
96 |
96 |
|
Среден брой групи в една детска градина |
10,0 |
10,0 |
9,8 |
9,6 |
.. |
|
Среден брой места в една група |
27,0 |
28,4 |
25,9 |
24,2 |
.. |
|
Среден брой деца в една група |
25,6 |
25,1 |
25,0 |
25,2 |
.. |
|
Брой деца на един детски учител |
12,9 |
12,4 |
11,9 |
12,1 |
12,1 |
Източник: Национален статистически институт
Дългосрочното планиране на образователната инфраструктура показва необходимост от увеличаване капацитета на детските градини като брой места и разкриване на нови групи. Това е подходящо да се извърши при детските градини, намиращи се в райони с по-голям брой деца.
Училища
Училищното образование на територията на община Ямбол се осъществява от общо 21 училища. Най-голям брой са общообразователните – 12, следвани от Професионалните гимназии – 7. В общината се намират 47,7% от всички училища в област Ямбол.
Таблица 20. Учебни институции през учебната 2018/2019 г.
|
|
Общо |
Общо-образователни училища |
Специални училища |
Училища по изкуствата и спортни училища |
Професионални гимназии |
Професионални колежи с прием след средно образование |
Самост. колежи |
Университети и спец. висши училища |
|
Област Ямбол |
44 |
33 |
- |
1 |
9 |
1 |
- |
- |
|
Община Ямбол / град Ямбол |
21 |
12 |
- |
1 |
7 |
1 |
- |
- |
|
Преподаватели по видове учебни институции |
||||||||
|
Община Ямбол / град Ямбол |
759 |
461 |
20 |
16 |
182 |
- |
- |
80 |
Източник: Районите, областите и общините в Република България, 2018 г.
Открито и функциониращо специално училище на територията на община Ямбол има до учебната 2008/2009г. включително. След това то прекратява дейността си. Обучение предлага и едно спортно училище. Изцяло отсъстват училища по изкуства, като са създадени отделни паралелки в част от гимназиите. През учебната 2008/2009г. е открит един професионален колеж с бизнес направление.
В професионалните гимназия е възможно придобиването на квалификационна степен по разнообразни специалности, имащи съществено значение за развитието на местната икономика.
- Професионална гимназия по икономика „Георги Сава Раковски“: Митническа и данъчна администрация, Икономическа информатика, Оперативно счетоводство, Банково дело, Икономическо информационно осигуряване, Икономика и мениджмънт, Митническо и данъчно обслужване, Електронна търговия.
- Професионална гимназия по земеделие „Христо Ботев“: Механизация на селското стопанство, Агроекология / Производство на селскостопанска продукция, Трайни насаждения.
- Професионална гимназия по строителство и архитектура „Кольо Фичето“: Геодезия, Строителство и архитектура, Интериорен дизайн, Електрически инсталации, Вътрешни облицовки и настилки, Компютърна графика, Недвижими имоти и Графичен дизайн.
- Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника: Електрообзавеждане на транспортна техника, Пътно - строителна техника, Подемно-транспортна техника монтирана на пътни транспортни средства.
- Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“: Компютърна техника и технологии, Електрообзавеждане на производството, Автотранспортна техника, Технология на машиностроенето.
- Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии: Производство на мебели, Екология и опазване на околната среда, Моделиер – технолог на облекло, Лаборант, Производство облекло от текстил и Фризьорство.
- Професионална гимназия по хранителни технологии и туризъм: Кетъринг, Технологичен и микробиологичен контрол в хранително-вкусовата промишленост. Организация на хотелиерството, Спедиция, транспортна и складова логистика.
Динамика на броя училища, капацитета им и записаните ученици
Подобно на детските градини в община Ямбол броя на училищата също се понижава. В периода от 2000/2001г. до 2018/2019г. те намаляват от 29 на 21. Намален е броят на общообразователните училища и професионалните гимназии, а единственото специално училище е закрито. В допълнение на това спада общият брой на паралелките, а това води до свиване на капацитета и количеството записани ученици. Според данни на Националния статистически институт в същия период от време количеството на самостоятелните паралелки се изменя от 634 на 407.
В броя на записаните ученици се наблюдават изменения. През учебната 2015/2016г. учащите са 9215, а през 2018/2019г. – 9594 души. В по-дългосрочен план броят на учащите може да се обобщи като намаляващ – за последните 19 учебни години се е понижил с 5436 души. Като основни фактори за това могат да се отбележат спада на раждаемостта и миграцията на семейства, заедно с техните деца.
Фигура 11. Динамика в броя училища и записаните деца в периода 2000-2019г. по учебни години
Източник: Национален статистически институт
Таблица 21. Основни показатели за училища в периода 2015-2016г. в община Ямбол
|
Учебна година |
2015/2016 |
2016/2017 |
2017/2018 |
2018/2019 |
2019/2020 |
|
Училища |
22 |
22 |
22 |
22 |
21 |
|
Общообразователни и специални училища |
13 |
13 |
13 |
13 |
12 |
|
Професионални училища |
7 |
7 |
7 |
7 |
7 |
|
Самостоятелни паралелки в общообразователни и специални училища |
283 |
306 |
291 |
290 |
.. |
|
Самостоятелни паралелки в професионални училища |
107 |
99 |
103 |
117 |
116 |
|
Самостоятелни паралелки общо |
390 |
405 |
394 |
407 |
.. |
|
Учащи в общообразователни и специални училища |
6545 |
7165 |
6846 |
6818 |
.. |
|
Учащи в професионални училища |
2670 |
2666 |
2605 |
2776 |
2707 |
|
Общо учащи |
9215 |
9831 |
9451 |
9594 |
.. |
|
Напуснали общообразователни и специални училища |
88 |
124 |
111 |
179 |
.. |
|
Учители в общообразователни и специални училища |
427 |
406 |
439 |
447 |
.. |
Източник: НСИ
Изследването на образователната система включва разглеждане на основни показатели. Запазват се относително стабилни преобладаващата част от показателите. Валидни са краткосрочни динамики, обвързани с други процеси, протичащи паралелно или даващи отражение след преминаването си.
През всички разглеждани учебни години с изключение на 2016/2017 г. средният брой на учениците в паралелка е под максималните законово установени нормативи. През последните 5 учебни години не са отчетени стойности близки до максималните.
Педагогическият персонал, зает в общообразователните училища през разглеждания времеви период има непостоянни тенденции, следващи общите динамики на количеството паралелки и учащи. Това е нормално следствие, като има и допълващи фактори, влияещи върху избора на място за реализация на кадрите.
Относително постоянен се запазва и средният брой ученици на един учител в общообразователните училища. Това отново е показателно за добра обезпеченост на учебните заведение с педагогически персонал, като е необходимо да се положат усилия върху тяхното задържане.
Таблица 22. Основни показатели за училища в периода 2015-2020 по учебни години, община Ямбол
|
Учебна година |
2015/2016 |
2016/2017 |
2017/2018 |
2018/2019 |
2019/2020 |
|
Среден брой паралелки в общообр. и специални училища |
21,8 |
23,5 |
22,4 |
22,3 |
.. |
|
Среден брой паралелки в професионални училища |
15,3 |
14,1 |
14,7 |
16,7 |
16,6 |
|
Среден брой ученици в една паралелка в общообр. и специални училища |
23,1 |
23,4 |
23,5 |
23,5 |
.. |
|
Среден брой ученици в една паралелка в професионални училища |
25,0 |
26,9 |
25,3 |
23,7 |
23,3 |
|
Среден брой ученици на един учител в общообр. и специални училища |
15,3 |
17,6 |
15,6 |
15,3 |
.. |
Източник: НСИ
Цялостното състояние на образователната мрежа на територията на община Ямбол е добра. Материалната база в детските градини, училищата и обслужващите ги звена се поддържа в добро състояние. Ежегодно се извършват ремонтни дейности, обновявания и модернизации на наличните учебно – техническите бази. Необходимо е тези процеси да продължат, за да се постигне високо качество на средата. Ключова цел е задържането на учащите и младите семейства в общината чрез предоставянето на добро образование. Към момента училищата на територията успяват да привлекат население от съседните общини и техните общински центрове, преди всичко с качеството, многообразието на предлаганите специалности, както и възможностите за последваща реализация с тях.
Култура
Културните обекти на територията на град Ямбол представляват съвкупността от читалища, библиотеки, музеи, художествени галерии и други обекти. Ключово значение имат и културните събития.
Читалища и библиотеки
В община Ямбол има запазени и функциониращи 6 на брой читалища. Те представляват 7,1% от всички в областта. В тях се развива обществена дейност и се съхраняват фолклорните традиции. Заетите в тях спомагат и за организирането на множество събития с разнообразен характер. Работи и Регионална библиотека „Георги Раковски“. Тя представлява основно книгохранилище на региона, в което се съхранява фонд от около 266 000 библиотечни единици. Към настоящия момент обслужва над 3000 читатели. През последните години се полагат усилия за нейното дигитално развитие.
Музеи и галерии
- Регионален исторически музей - учреден е като естествен наследник на местни археологически и научни дружества, Притежава фонд от над 93 000 експоната които ежегодно се попълват от събирателска дейност и дарения, както и разкопки, извършвани в района. Към настоящия момент в музея има три отдела: Археология, България през XV-XIX век, както и Нова и най-нова история.
- Музей на бойната слава - представлява общински специализиран музей. Разположен е на територията на бившите пионерски казарми върху терен от 9 дка. В откритата част е представена реставрирана бойна техника, а в закритата - снимкови материали и документи за бойния път на 29-ти пехотен Ямболски полк, IV Конен полк, Трета пионерна дружина, лични вещи на местни жители, участвали в Балканските войни 1912-1913г и двете световни войни, медали и ордени за храброст, огнестрелно и хладно оръжие и други.
- Художествени галерии „Жорж Папазов“ – представлява художествен отдел към Историческия музей. Притежава фонд от 3500 недвижими културни ценности, представляващи нейна постоянна експозиция. В допълнение към това има и временни изложби на разнообразни тематики. В галерията се осъществява издателска дейност, а самата сграда е предпочитано място за концерти, музикално-поетични спектакли и авторски прояви.
Културен календар
Традиционни културни празници и фестивали от национално значение и с международно участие са:
- Международен маскараден фестивал „Кукерландия“ – провежда се ежегодно в края на февруари или първите дни на март. Кулминацията на фестивала е двудневното състезателно дефиле;
- Детски празници „Родило се, преродило” – конкурс за изпълнители на народни песни, инструменталисти, танци, обреди, обичаи. Провежда се в Народно читалище „Зора“;
- Празник на тракийската народна песен и оркестровота народна музика. Събитието се организира и провежда от Народно читалище „Пробуда”;
- Музикални празници „Златна Диана” – по време на тях се представят образци на българското и световно класическо музикално творчество. Провеждат се и спектакли.
- „Ямболска есен” – празник на старата градска песен. Провежда се на две години, като се организира от Народно читалище Пробуда“;
- Национален коледарски празник - гр. Ямбол – има конкурсен характер и се провежда всяка година на Рождество Христово. Целта е да популяризира традициите на българите, свързани със зимните народни обичаи, да възпитава националното самосъзнание и да утвърждава националната идентичност чрез непреходното българско песенно и танцово фолклорно наследство. Организатори са община Ямбол, заедно с Народните читалища „Зора“ и „Пробуда“.
В допълнение към това, провеждат се и множество фестивали, конкурси, изложби и концерти, представящи историята, традициите и бита на региона, както и съвременните културни тенденции. Те обединяват всички поколения, съхранявайки връзките между тях.
Спорт
Социалната инфраструктура в част спорт включва всички обекти като стадиони, спортни зали и комплекси, басейни, самостоятелни игрища за различни видове спорт, площадки и други. Важно значение за развитието на спортната дейност, организирането и провеждането на състезания имат спортните клубове на територията на общината.
Стадиони
На територията на Ямбол има само един обект от този тип – Стадион „Тунджа“. Той е разположен южно от Градски парк. Състои се от открити футболно игрище и лекоатлетическа писта, закрити зали за баскетбол и волейбол, фитнес, както и пространства за бойни изкуства. Той обслужва местното население, но служи и като място за подготовка на клубни отбори. Общото му състояние може да се определи като недобро поради недостига на вложени финансови средства за поддръжка и ремонтни дейности. Като основни проблеми се отчитат застаряването на сградния фонд и неотговарянето на съвременните изисквания за качество и функционалност, влошеното състояние на откритите тревни площи и настилките, счупването на седалки от трибуните и премахването на част от тях, както и липсата на навеси, защитаващи от естествените метеорологични явления като слънчево греене и дъжд.
Спортни зали и комплекси
В тази категория попадат общо три обекта, намиращи се в Градски парк. Спортна зала „Диана“ е изцяло закрита, като предоставя възможности за тренировки по баскетбол, волейбол, борба, бокс и други спортни и масови мероприятия. Нейната материална база е в много добро състояние и се поддържа регулярно. Спортен комплекс „Георги Дражев“ разполага с открити и закрити тенис кортове, както и футболно игрище. Всички те се отдават под наем за ползване при провеждане на тренировки. Спортен комплекс „Арена Ямбол“ е новоизграден и се намира в непосредствена близост до Стадион „Тунджа“. Откритите му площи се състоят от три игрища за минифутбол, два тенис корта и един терен за плажен волейбол с прилежащи съблекални, детска площадка и заведение.
Басейни
Изградени и функциониращи са два общински басейна – при Гимназия с преподаване на чужди езици „Георги Карагьозов“ и Математическа гимназия „Атанас Радев“. Те се намират съответно южно и западно от Градски парк. Първият от изброените е с дължина от 25 метра и 5 коридора. Той е достъпен както за учениците от гимназията, така и за граждани. Вторият басейн е с дължина от 17 метра . Той може да бъда използван само от учащите в гимназията. Общинските басейни са в много добро състояние, тъй като и на двата е извършвана реконструкция, подмяна и модернизация на основни структури и елементи преди няколко години. Наличен е и трети басейн при заведение за обществено хранене и развлечения. Предвид формата, размерите и предназначението си той не е пригоден за спортуващи.
Самостоятелни игрища и площадки
Включват се всички игрища, попадащи в зоните за спортни дейности и в междублоковите пространства, както и площадките за открит фитнес.
В община Ямбол преобладава застрояването със самостоятелни сгради за малък брой семейства. Комплексен тип застрояване има само в „Златен рог“, „Граф Игнатиев“, „Диана“ „Хале“, „Зорница“, „Георги Бенковски“ и част от „Изток“. Обновяването на междублоковите пространства при тях обхваща само единични зони. Поради това, изградените спортни игрища са изключително малко на брой за целия град, но и за задоволяване потребностите на местното население от съответния район.
Площадките за фитнес на открито също са много малко на брой. Изградени са единични такива, но тяхното разпространение през последните години се увеличава. Те предоставят свободен достъп до съоръженията на всички, като по този начин спомагат за повишаване на физическата активност на местното население и воденето на здравословен начин на живот.
Спортни клубове
На територията на община Ямбол има над 35 спортни клубове в разнообразни направления – лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, културизъм, бойни изкуства, алпинизъм и спортно катерене, спорт ориентиране, туристически дружества, стрелба, танци, шахмат и други.
Здравеопазване: Показателите относно системата на медицинско обслужване дават информация за по-добро състояние спрямо това на областта. Преобладаващата част от обектите на здравеопазването от областта се намират на територията на община Ямбол. Като основни проблеми се определят ограничения капацитет на болничните заведения, недостига на квалифициран медицински персонал, както и липсата на достатъчно финансови средства за обновяване и модернизиране на материално-техническата база.
Образование: Детските градини се характеризират с няколко съществени проблеми, сред които са намаляване и преструктуриране на заведенията, недостатъчна материална база, превишаване на броя деца в група и други. Обезпечеността с учители през последните години е добра, но в бъдеще може да се появи необходимост от допълнително квалифициран персонал.
При училищата се наблюдава намаляване на броя, като следствие от закриване на образователни обекти. Вида им е ориентиран спрямо насочеността на местната икономика и задоволяване на нуждите от кадри. Средният брой деца в паралелка е под норматива. Обезпечеността с педагогически персонал е добра.
Цялостно материалната база на образователните заведения е добро състояние, като има необходимост само от регулярна поддръжка и съответно отпускане на достатъчно количество финансови средства.
Култура: Обектите количествено са малко на брой, но в тях успешно се съхраняват и представят историята и традициите на района. Част от тях спомагат за организирането на културни събития, привличащи доста посетители. Материално-техническата база е добра, но има необходимост от преструктуриране на дейността и модернизиране, с цел обектите на отговарят по-добре на съвременните потребности на населението. Ключова задача е и популяризирането на културните ценности, с което да се подпомогне туризма.
Спорт: Отчита се териториален дисбаланс в разпределението на обектите за спорт в община Ямбол. Най-ключовите обекти – стадион „Тунджа“, Спортна зала „Диана“, спортните комплекси „Георги Дражев“ и „Арена Ямбол“, както и басейните са разположени в западната част на града в или около Градски парк. Към настоящия момент не е използван потенциалът на свободните пространства между жилищните блокове за изграждане на спортни игрища и площадки. Отсъстват новопостроени спортни зали и комплекси, които да предложат по-високо качество на потребителите. При водните спортове са ограничени възможностите за достъп на граждани до басейните с цел тренировка. Също така, няма и басейн с дължина от 50 метра.
Туризъм
Възможностите за развитие на рекреация на територията на община Ямбол са обусловени от географското разположение, мекия климат, както и съхраненото и добре представено културно-историческото наследство. Материалното и нематериалното културно наследство на общината представляват основен ресурс за развитието на туризъм, както през летния, така и през зимния сезон. Благоприятно е развитието на културно-познавателен туризъм. За предлагането на качествени туристически продукти и съпътстващите ги услуги са необходими антропогенни условия и ресурси, с които общината разполага към настоящия момент.
Основните фактори, привличащи посетители към община Ямбол са Археологически резерват „Кабиле“, съхранените местни традиции, представени посредством ежегодния фестивал „Кукерландия“, музикални фестивали, както и Музей на бойната слава и Регионален исторически музей. Потенциал за развитие има като връзка със откритие на територията на града могили, както и съседните общини. Подходящо е създаването на културни маршрути и екопътеки.
По-качествено изследване на рекреационните процеси може да се осъществи посредством анализиране на официалните статистически данни, предоставени от Национален статистически институт. В него са разгледани всички категоризирани и функционирали през конкретния отчетен период (2018г.) места за настаняване с капацитет над 10 легла.
На територията на община Ямбол към 2018г. има 14 места за настаняване. В това се включват всички хотели, хижи, почивни станции, къщи за гости, вили и други. Те представляват 58,3% от всички места за краткосрочно настаняване в областта, 1,4% от тези в Югоизточния регион за планиране и 0,4% от всички в страната. Само броят на хотелите възлиза на 11.
Изясняването на мащаба на изградената материална база може да се проследи чрез два основни показателя. Единият от тях е броят на обособените самостоятелни стаи на общинско ниво. За територията на община Ямбол те са 271 на брой. Това означава, че средно в едно място за настаняване има по 19,4 стаи. Сумарният капацитет на всички места за настаняване възлиза на 491 легла, като средно в едно място за настаняване има по 35 легла. Предвид това може да се направи заключението, че преобладаващата част от местата за настаняване са малки и до средни. Въпреки това, за тяхното обслужване и развитие е необходимо разнообразие на социалната инфраструктура.
Възможностите за осъществяване на нощувки се определя посредством данните за леглоденонощията в експлоатация. Те са получени чрез събиране на броя легла за всеки ден от отчетния период, през който те са били разкрити, независимо дали са били заети или не. На територията на община Ямбол през 2018г. са обявени 168 706 леглоденонощия.
Количеството реализирани нощувки определя степента на ефективно използване на материалната база. То дава конкретна информация за това колко от наличните легла са били заети през отчетния период. Така за цялата община Ямбол реализираните нощувки възлизат на 28 134. Те представляват 70,8% от регистрираните в областта, 0,3% от тези в Югозападния регион за планиране и 0,1% от всички в страната. Съпоставката между реализираните нощувки и обявените леглоденонощия показва 16,7% заетост на общинско ниво. Това показва, че въпреки ограничените количества на материалната база и съответно капацитета, те не се използват ефективно. Като основни причини за това могат да бъдат изтъкнати еднообразието на предлаганите туристически продукти и свързаната с тях социална инфраструктура, както и недоброто популяризиране на по-малко посещаваните обекти и културни събития.
Пренощувалите лица на територията на общината за 2018г. са 13 632. Те представляват 75,7% от всички избрали областта за почивката си и 0,7% от тези предпочели Югоизточния район. Средната продължителност на почивката възлиза на 2,06 дни. Основните фактори, които влияят на това са цената, качеството и разнообразието на предлаганите туристически продукти, обслужването, състоянието на техническата инфраструктура и прилежащите й съоръжения. Предвид данните от Национален статистически институт може да се получи информация единствено за стойността на една нощувка.
Приходите са от най-съществено значение за състоянието на туризма. За отчетната 2018г. те възлизат на 1 210 948лв. Общите приходи представляват 78,9% от тези на областта, 0,2% от тези на Югоизточния регион и 0,08% от тези на страната само от туристическите дейности. Съпоставката на приходите към реализираните нощувки на областно, регионално и национални ниво дава информация, че средната стойност на една нощувка на територията на община Ямбол (43,04лв. и при дефлирани цени – 39,74лв.) е по-висока от тази на областта (38,66лв. и 35,70лв. при дефлирани цени), но по-ниска от тези на Югоизточния район (52,02лв. и 48,04лв. при дефлирани цени) и България (54,22лв.и 50,07лв. при дефлирани цени).
Таблица 23. Статистически данни за туризма, 2018г.
|
|
Места за настаняване |
Легла |
Леглоденонощия |
Реализирани нощувки |
Пренощували лица |
Приходи |
|
България |
3458 |
335597 |
68222919 |
26845013 |
7799680 |
1455702154 |
|
Югоизточен район |
994 |
136583 |
20035726 |
10188021 |
1902742 |
530062620 |
|
Област Ямбол |
24 |
757 |
243287 |
39718 |
18 008 |
1535735 |
|
Община Ямбол / град Ямбол |
14 |
491 |
168706 |
28134 |
168706 |
1210948 |
Източник: Национален статистически институт
Динамика в туризма
За периода от 2012г, до 2018г. най-съществени изменения настъпват в броя разкрити легла и съответно леглоденонощията, броя пренощували лица, както и приходите от настанителните дейности.
Броят на местата за настаняване на територията на общината се запазва относително еднакъв. Открито е само едно ново място през 2016г. с което общото количество достига 14. Разкритите легла се изменят значително. В началото на периода те са 523, като постепенно намаляват до 465 през 2015г. През 2016г. те рязко се покачват, достигайки до 799, което е най-високата отчетена стойност. Числовата стойност на увеличението е 334 легла, а отчетеният темп на растеж е 71,8%. Още през следващата година спадат на 491 легла. Подобни изменения дават информация преди всичко за преструктуриране в рамките на сградния фонд, като премахване или добавяне на легла.
Фигура 12. Динамика на леглоденонощия, реализирани нощувки и пренощували лица в периода 2012-2018г.
Източник: Национален статистически институт
През същият период леглоденонощията се изменят от 175066 в началото на периода до 163494 през 2015г. и 168706 в края на разглеждания период. Въпреки покачването на капацитета на местата за настаняване през 2016г. бележи темп от 71,8%, изменението на леглоденонощията е едва с 5075 и темп на растеж от 3,1%. Подобна разлика може да се обясни с добавяне на легла, които обаче не са били разкрити като достъпни за използване.
Съпоставянето на леглоденонощията и реализираните нощувки показва усвояемостта на легловата база. Най-висока стойност е отчетена през 2014г. – 30,9%. През останалите години тя варира между 20 и 24%, което дава информация за категорично ниско използване на материалната база. Предвид това, може да се направи заключението, че няма необходимост от изграждане на нови места за настаняване и увеличаване капацитета на съществуващите, а популяризиране на общината като място за отдих и туризъм.
Лицата, предпочели община Ямбол за краткосрочно пребиваване, са доста динамични като количество. През 2014г. темпът на растеж отчита повишаване с 8,3% спрямо предходната година Това нарастване се поддържа още две години, след което започва рязко да намалява с -8,6%. 8,8%.
Таблица 24. Динамика в туризма за община Ямбол в периода 2012-2018г.
|
|
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
Места за настаняване |
13 |
13 |
13 |
13 |
14 |
14 |
14 |
|
Легла |
523 |
492 |
495 |
465 |
799 |
491 |
491 |
|
Темп на растеж спр. предх. год. |
.. |
-5,9% |
0,6% |
-6,1% |
71,8% |
-38,5% |
0,0% |
|
Леглоденонощия |
175 066 |
174 837 |
171 028 |
163 494 |
168 569 |
166 684 |
168 706 |
|
Темп на растеж спр. предх. год. |
.. |
-0,1% |
-2,2% |
-4,4% |
3,1% |
-1,1% |
1,2% |
|
Реализирани нощувки |
34 814 |
34 178 |
52 848 |
42 906 |
40 002 |
39 694 |
28 134 |
|
Темп на растеж спр. предх. год. |
.. |
-1,7% |
58,1% |
-15,1% |
-9,6% |
0,4% |
-30,0% |
|
Пренощували лица |
14 339 |
13 464 |
14 580 |
15 337 |
16 345 |
14 945 |
13 632 |
|
Темп на растеж спр. предх. год. |
.. |
-6,1% |
8,3% |
5,2% |
6,6% |
-8,6% |
-8,8% |
Източник: НСИ
С цел постигане на по-голяма точност в анализа на приходите от туризъм са разгледани във времеви период от 2012 до 2018г., като стойностите им са дефлирани с индекс на потребителските цени от категория Ресторанти и хотели, подкатегория – Услуги по краткосрочно настаняване, обявени от Национален статистически институт. Използваният индекс е съобразен с момента на отчитането на данните – месец декември съответната година.
Таблица 25. Статистически данни за туризма. Динамика на приходите в община Ямбол в периода 2012-2018г.
|
|
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
Приходи |
1 214 885 |
1 342 339 |
2 227 044 |
1 713 888 |
1 690 219 |
1 714 913 |
1 210 948 |
|
Приходи (дефлирани) |
1 184 098 |
1 301 978 |
2 298 291 |
1 633 830 |
1 676 805 |
1 694 578 |
1 118 142 |
|
Темп на растеж спр. предх. год. на приходи (дефлирани) |
.. |
10,0% |
76,5% |
-28,9% |
2,6% |
1,1% |
-34,0% |
|
Средна стойност на една нощувка (при дефлирани цени) |
34,01 лв. |
38,09 лв. |
43,49 лв. |
38,08 лв. |
41,92 лв. |
42,69 лв. |
39,74 лв. |
Източник: НСИ
Фигура 13. Динамика на дефлирани приходи в периода 2012-2018г., община Ямбол
При община Ямбол се наблюдават непостоянни тенденции на нарастване и намаляване на приходите. Рязко покачване се отчита през 2014г., което е последвано от спад и плавно покачване до 2017г. През 2018 се бележи голямо намаляване на приходите. Темповете на растеж спрямо предходната година показват конкретните динамики в приходите. Така през 2014г. отчетеният темп е с нарастваща стойност от 76,5%. Още през следващата отчетна година има намаляване с -28,9%, последвано от две години с много нисък растеж. През 2018г. намаляването е със стойност от -34,0%, което е драстично понижаване. По-силните изменения произтичат съответно от увеличаване и намаляване количеството на реализираните нощувки, като се наблюдават и други тенденции – промени в средните цени на нощувка, подобрения обслужваща инфраструктура и други.
Изследването на туризма в община Ямбол показва изграден сграден фонд, предлагащ еднообразно качество и услуги. Прилежащата социална инфраструктура е ограничена и концентрирана в определени части на града, което възпрепятства по-широкото развитие на туризъм. Материалната база не се използва ефективно, като причина за това е недоброто популяризиране на качествата на града и региона, а само отделни културни събития и обекти. Приходите от дейността са със силни динамики, което възпира инвестирането в подобрение на сградния фонд и повишаване качеството на услугите. Стойността на една нощувка е ниска, което е следствие от недоброто представяне и реализиране на потенциалите на града за развитие на туризъм, еднообразната материална база и прилежаща инфраструктура, чието следствие са занижения интерес и съответно посещаемост.
- II. 5. 1. Транспортна инфраструктура
- II. 5. 1. 1. Пътна инфраструктура
Пътната инфраструктура е основен фактор за цялостното развитие на община Ямбол. Основен фактор за развитие на територията ѝ е благоприятното географското положение и характеристиките на релефа.
Предвид това, че преобладаващият релеф в града/общината е равнинен, транспортната инфраструктура е добре развита и осигурява нуждите на населението.
Пътната мрежа на територията на общината включва както републикански, така и местни /общински и частни/ пътища.
Републиканска пътна мрежа
АМ „Тракия“ /София – Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Бургас/ преминава в административно-териториалната структура на областта и в близост до град Ямбол.
На територията на община Ямбол, ОПУ-Ямбол стопанисва следните републикански пътища първи, втори и трети клас:
- път I-7 (Румъния – Шумен – Ямбол – Лесово – Турция). По него се осъществяват транспортните връзки със Северна България, както и с центъра на ЮИР – Бургас и Черноморието, и Република Турция. Посредством второкласния път 11-53 (Горна Оряховица – Бяла – Сливен – Ямбол – Калчево – Средец) общината се свързва с другия важен център на ЮИР – Сливен;
Община Ямбол е свързана (директно и индиректно) със следните третокласни пътища:
- път II-53 (Полски Тръмбеш - Велико Търново) Поликраище - Горна Оряховица - о.п. Лясковец - Елена - Стара река - Бяла - о.п. Сливен - о.п. Ямбол - Калчево - Средец
- път III - 5305 - Ямбол - Веселиново - Завой - Жельо войвода - Калояново (о.п. Сливен - о.п. Ямбол);
- път III - 5503 - ( Нова Загора - Млекарево) - Радево - Еленово - Златари - Бояджик - Болярско (о.п.Ямбол - Роза);
- път III - 7602 - Тополовград - Голям манастир - Крумово - Генерал Инзово –Роза;
- път III - 555 (Нова Загора-Млекарево) - Омарчево - Кермен - Безмер - о.п.Ямбол;
- път III - 536 - о.п. Ямбол - Роза - Меден кладенец - Скалица - Маза - (ТЕЦ II - Полски градец);
- път III - 5303 - обходен път север на Ямбол;
- път III - 5304 - Ямбол - Кукорево - п.к. Окоп - о.п. Ямбол.
Местна /общинска и частна/ пътна мрежа
Местната общинска пътна мрежа е представена от път JAM2110 /II-53, Сливен-Ямбол/-Граница общ. (Ямбол-Тунджа) - Кабиле-Граница общ. (Тунджа-Сливен) – Желю войвода -/III-5305/
Железопътен транспорт
Железопътната инфраструктура в общината е представена от главна жп. линия №8 по направление (София – Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Бургас) и с локалната железопътна връзка Ямбол – Елхово.
Очакват се промени в коловозното развитие с цел модернизиране на ж.п. линията София – Бургас за скорост от 160 км/час.
Анализ на транспортната достъпност и осигуреност на територията
Северно от с. Кабиле и с. Дражево преминава трасето на АМ „Тракия” между градовете Сливен и Ямбол. По отношение на автомобилното движение отличната транспортна достъпност до общината се осигурява благодарение на наличните и добре поддържани пътни връзки.
Разположен на българо-турската граница ГКПП Лесово – Хамзабейли – Турция свързва Елхово с турския Лалапаша. Този ГКПП спомага за облекчаване на натовареността на главната сухопътна връзка между България и Турция – ГКПП „Капитан Андреево – Капъкуле”. Освен това, благодарение на него се създават по-благоприятни условия за обслужването на товарните автомобили и пътниците. Част от стратегически важен транспортен коридор е на юг от АМ Тракия – Ямбол – Елхово – Лесово – Турция.
Община Ямбол се свързва с главна ж.п. линия № 8 (София – Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Бургас) и с локалната ж.п. връзка Ямбол – Елхово.
Транспортната осигуреност на община Ямбол може да бъде определена като добра, като достъпността на територията на общината се осъществява основно чрез автомобилен транспорт.
Анализът на транспортната достъпност на територията на община Ямбол показва добра транспортна достъпност и обвързаност както в рамките на града, така и с близко разположените общински центрове и прилежащите им населени места. Всички социални и административни услуги, които градът предлага се извършват лесно, тъй като той има висока транспортна достъпност.
Автобусни линии обслужващи община Ямбол съгласно утвърдената транспортната схема на общината
Общественият транспорт е представен от автобусни линии. Те имат различна дължина на маршрутите, брой курсове за деня, време за изпълнение, брой спирки и насоченост на движението. Линии с номера 7, 11,14-А, 15, 16, 18Б, 18K, 18Б, 7, 14А, 20, 20а, 23 кос – лозята, 23 лозята, 25, 25а 1, 13, 13а работят по синхронизирано разписание.
Часовете на изпълнение на тези линии се променят при промяна на разписанията на движението на влаковете.
Община Ямбол има сключен договор с фирма „Мусат“ АД, която е представила GPS система /система за наблюдение и контрол/ за проследяване на автобусите от градските линии.
Линии от Областната и Републиканската транспортна схема /междуградски транспорт/ от квотата на община Ямбол са, които са възложени и се изпълняват:
- Ямбол – София; Ямбол – Сливен; Ямбол – Тополовград; Ямбол – Бургас /Директно/; Ямбол – София /обиколна през Средец/; Ямбол – Велико Търново; Ямбол – Русе; Ямбол – Шумен; Ямбол – Варна; Ямбол – Царево.
Община Ямбол има сключени два договора с фирма „Юнион Ивкони“ ООД, която да изпълнява автобусните линии от общинската транспортна схема /градски/.
Преди всичко към съоръженията, обслужващи транспорта попадат ж.п. и автогарите. Главната автогара на общината и нейния център е разположена в квартал „Каргона“, на ул. „Русе”. Данни за броя на преминалите влакове и броя на пътниците през ж.п. гара Ямбол за периода 2010-2012 г. са предоставени от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” Регионален център – Бургас. Съгласно данните в таблицата броя на среднодневните заминали пътници намалява с всяка година за посочения период.
Общата площ на автогарите в общината не е достатъчна. Освен това достъпът до тях също е затруднен, тъй като преминава през централната част на общинския център.
- II. 5. 2. Водоснабдителна мрежа
Населени места, водоснабдяващи се от водоснабдителна система „Ямбол“
Водоснабдителна система „Ямбол“ попада в Експлоатационен район Ямбол, който включва град Ямбол и 4 съседни села от община Тунджа.
За целта се използват две вододайни зони (Ормана и Кабиле) и две помпени станции (ПС Ормана и ПС Кабиле – градска), като водата се съхранява в напорните резервоари разположени в местността Боровец и на Кайнашки баир.
Питейно-битовите, промишлените, комуналните и други нужди на град Ямбол се задоволяват от подземни води.
Съществуваща външна водоснабдителна инфраструктура на Водоснабдителна система „Ямбол“
1) Водохващане
Питейно-битовото водоснабдяване на гр. Ямбол понастоящем се извършва от подземни води чрез водовземните системи от тръбни кладенци ПС “Кабиле” и ПС “Ормана”. Водовземните части на кладенците са заложени в отложенията на кватернерния водоносен хоризонт, който е част от подземно водно тяло „Порови води в Кватернер – Ямбол – Елхово, с код BG3G000000Q017.
Местоположение на водовземните съоръжения
Водовземните съоръжения от ПС „Ормана“ попадат в границите на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив.
ВС на ПС “Ормана” за водоснабдяване на град Ямбол включва 29 експлоатационни тръбни кладенеца. Те са разположени на 1,0 km северно от град Ямбол, в местност Ормана, в землището на гр. Ямбол.
Съгласно „Разрешително № 31510230/ 22.04.2010 г. за водовземане от подземни води от 29 броя тръбни кладенци – ПС „Ормана“, намиращи се в поземлени имоти ПИ 87374.12.101, ПИ 87374.12.55, ПИ 87374.12.62, ПИ 87374,12,75 в землището на гр. Ямбол,
Община Ямбол, Област Ямбол за питейно – битово водоснабдяване на гр. Ямбол и селата Веселиново, Кукорево и Стара река, община Тунджа, област Ямбол, собственост на „ВиК“ ЕООД, гр. Ямбол“, разрешеният годишен обем за водочерпене на кладенците от Ормана е 12 524 975 m3/год.
Вододобивната система на ПС „Кабиле“ се намира в северната централна част на Ямболското поле. Разположена е на около 2-3 km северно от село Кабиле, в дясната заливаема тераса на р. Тунджа, в землището на село Кабиле, Община Тунджа.
Кладенците от ПС „Кабиле“ са разпределени, както следва:
- 14 бр. тръбни кладенци – причислени към ПС „Кабиле – града“;
- 1 бр. тръбен кладенец и 1 бр. шахтов кладенец – причислени към ПС „Кабиле - селска“.
Общо ПС „Кабиле“ включва 15 бр. тръбни кладенци (ТК) и 1 бр. шахтов кладенец (ШК). Всички кладенци са с дълбочина 37,70 m.
Съгласно „Разрешително № 31510231/ 03.05.2010 г. за водовземане от подземни води, за питейно-битово водоснабдяване на гр. Ямбол и селата Кабиле, Дражево и Завой от 15 броя тръбни кладенци и 1 брой шахтов кладенец от ПС „Кабиле“ в землището на с. Кабиле, Община Тунджа, Област Ямбол“, разрешеният годишен обем за водочерпене на кладенците от Кабиле е 8 210 310 m3/год.
2) Санитарно-охранителни зони
За опазване на подземните води от замърсяване около водовземните съоръжения и ПС за питейно-битово водоснабдяване са учредени санитарно-охранителни зони в три пояса – Пояс І, Пояс ІІ и Пояс ІІІ по реда на Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване. СОЗ на вододайна зона Ормана е всравнително добро състояние. Оформена е и съществува СОЗ около ЦПС Ормана, също и около ПС Кабиле – градска.
ПС „Ормана”, ЦПС и кладенците са с обща СОЗ пояс I. Оградата е от бодлива тел на бетонни колове. Има сигнализация чрез табели с надписи.
Таблица 26. Площ на пояс I наСОЗ на кладенците при ПС „Ормана“
|
Водоизточник |
ТК 7 -67 |
ТК 8-67 |
ТК 9-67 |
ТК 10-67 |
ТК 4-67 |
ТК 5-67 |
ТК 6-67 |
ТК 3-67 |
ТК 2-67 |
ТК 4'-77 |
19 ТК в |
||
|
Площ пояс I СОЗ |
m2 |
6 095,40 |
4 692,80 |
6 082,80 |
94 046,00 |
||||||||
Източник: ВиК – Ямбол
Фигура 14. Пояс II и Пояс III – общи за всички кладенци
Около кладенците на ПС „Кабиле“ има изградена санитарно – охранителна зона съставена от три пояса. Пояс I е индивидуален за всеки водоизточник, а поясите II и III са общи за всичките съоръжения, част от системата, като всеки от поясите има свое собствено очертание.
Таблица 27. Площ на пояс I на СОЗ на кладенците при ПС „Кабиле“
|
Водоизточник |
ТК1 |
ТК2 |
ТК3 |
ТК4 |
ТК5 |
ТК7 |
ТК8 |
ТК9 |
||
|
Площ пояс I СОЗ |
m2 |
2 503,50 |
3 195,50 |
2 502,50 |
2 852,60 |
2 378,80 |
2 500,00 |
2499,00 |
2 398,50 |
|
|
Водоизточник |
ТК10 |
ТК11 |
ТК12 |
ТК13 |
ТК14 |
ТК15 |
ТК16 и ШК |
|||
|
Площ пояс I СОЗ |
m2 |
2 261,00 |
2 500,00 |
2 499,00 |
2 831,50 |
2 414,00 |
2 447,50 |
13 693,00 |
||
Източник: ВиК – Ямбол
Пояс II – общ за всички кладенци.
Фигура 15. Пояс III – общ за всички кладенци.
ПС „Кабиле” - пояси ІІ и ІІІ на СОЗ
Санитарно-охранителната зона около водоизточниците на ПС „Кабиле“ е унищожена въпреки многократното и възстановяване.
Схема на водоподаване
Кладенците от ВС “Ормана” са обединени в шест основни групи, които подават вода към три броя черпателни водоеми (ЧВ), съответно със следните обеми V1 = 200 m3, V2 = 200 m3 и V3 = 100 m3. Към същите черпателни водоеми се подават и води, добивани от ВС „Кабиле”. От черпателните водоеми на ЦПС “Ормана”, чрез два броя чугунени тласкатели – Ø 500 mm, водата се подава към напорнен водоем “Боровец” с обем: HB1 - V1 = 12 000 m3, съществуват и два други водоема, които са излезли от експлоатрация HB2 - V2 = 3 600 m3, HB3 - V3 = 900 m3. От водоем „Боровец” по хранителни водопроводи водата се отвежда към отделните консуматори в гр. Ямбол. От хранителния водопровод за к-с “Бенковски” Ø 350 mm, захранван от HB1 - V1 = 12 000 m3 е направено водопроводно отклонение за село Веселиново.
Режим на работа на тръбните кладенци от ВС “Ормана”
Режимът на работа на тръбните кладенци от ВС “Ормана” е 24-часов непрекъснат в рамките на денонощието. Включването и изключването на помпените агрегати в БПС /без помпените агрегати в разширението/ се извършва ръчно от ЦПС. Изключването им се извършва след подадена сигнализация от нивомерите на черпателните водоеми.
Включването и изключването на помпените агрегати в БПС на разширението се извършва ръчно от ел.табло, намиращо се в трафопоста разположен между ТК5 и ТК6 на разширението.
Кладенците от ВС “Кабиле” са обединени в няколко основни групи. Водата от ТК1, ТК2, ТК3, ТК4, ТК5, ТК7, ТК8, ТК9 чрез общ стоманен водопровод Ø159 mm с дължина 810 m се отвежда към черпателен водоем с обем V = 190 m3 на ЦПС ”Кабиле”. От черпателния водоем, чрез стоманен тласкателен водопровод – Ø426 mm водата се подава към напорeн водоеми „Кайнашки баир” с обем: HB1 – V1 = 6 500 m3, съществува и втори водоем излезнал от експлоатация с обем HB2 – V2 = 3000 m3. От водоема „Кайнашки баир” по хранителни водопроводи водата се отвежда към отделните консуматори в гр. Ямбол.
Кладенци ТК10, ТК11, ТК12, ТК13, ТК15 и ШК чрез стоманен тласкателен водопровод с диаметър Ø426 mm изпращат вода към черпателния водоем на ЦПС „Ормана”.
Водата от шахтовия (ШК) и от тръбния кладенец (ТК16) от ПС “Кабиле-селска” се подава, чрез стоманен водопровод с дължина L = 404 m и Ø426 mm към напорния водоем „Зайчев връх” с обем V = 500 m3. От този водоем се подава вода за селата – Дражево, Кабиле, Завой.
Шахтовият кладенец от ПС “Кабиле-селска” е оборудван с две помпи (всяка черпеща по 20 l/s) и от него едновременно се подават водни количества (20 l/s) към ЦПС “Ормана” за водоснабдяване на гр. Ямбол и 20 l/s към напорния водоем „Зайчев връх” – за водоснабдяване на с. Дражево, Кабиле и Завой.
Технологичната схема на ПС “Ормана” и ПС “Кабиле”, схемата на водоснабдяване на гр. Ямбол и селата Дражево, Кабиле и Завой са показани на приложения чертеж: Режим на работа на кладенците от ВС “Кабиле”
Потреблението на вода от ВС “Кабиле” е равномерно, както в годишен разрез, така и в рамките на денонощието.
ПС “Кабиле-градска”
Непрекъснато (денонощно) със сумарен дебит 120-147 l/s работят тръбните кладенци, подаващи води към ПС „Ормана” – ТК10, ТК11, ТК12, ТК13 и ТК15. Включването и изключването им се извършва ръчно от табло в ЦПС ”Кабиле” ;
Останалите кладенци, подаващи вода към „Кайнашки баир” – ТК1, ТК2, ТК3, ТК4, ТК5, ТК7 ТК8 и ТК9 осигуряват средноденонощно водно количество 160 l/s, като с оглед намаляване разходите за ел. енергия работят предимно през нощта - 8 h. – от 22.00 до 6.00 h /зимен график/ или съответно от 23.00 до 7.00 /летен график/. Спирането и включването им се извършва ръчно от помпиерите от табло, намиращо се в ПС ” Кабиле-град”. Изключването им при пълен ЧВ се извършва от помпиерите след подадена сигнализация от нивомерите.
ПС “Кабиле-селска”
Кладенците от тази помпена станция – ТК16 и ШК работят при непрекъснат режим;
В режим на нормална експлоатация шахтовият кладенец (оборудван с две помпи) подава вода (по 20 l/s) едновременно към ПС „Ормана” – за водоснабдяване на гр. Ямбол и към напорния водоем на „Зайчев връх” – за водоснабдяване на селата Дражево, Кабиле и Завой. При върхово потребление от селата Дражево, Кабиле и Завой шахтовият кладенец подава вода (40 l/s) само към напорния водоем на „Зайчев връх”.
Тръбният кладенец – ТК16 подава непрекъснато вода – 20 l/s към напорния водоем на „Зайчев връх”.
Кладенците от водовземната система “Ормана” в по-голямата си част /16 бр./ са оборудвани с помпи тип 25Е 20М с параметри Q=25 l/s, H=20 m ,с мощност 7,5 kW и тип Pleuger – 8EGY-1 /7бр./ с параметри Q=16 l/s, H=20 m с мощност 7,5 kW.
Кладенците от водовземната система „Кабиле”, които подават вода към черпателния водоем 190 m3 на ПС „Кабиле-град” са оборудвани с помпи тип 25Е 20 m с параметри Q=25 l/s, H=20 m, с мощност 7,5 kW, докато кладенците, които подават вода към черпателния водоем 200 m3 на ЦПС „Ормана” и шахтовия кладенец са оборудванис помпи тип 25Е 50М с параметри Q=25 l/s, H=50 m, с мощност 22 kW и 1 бр. помпа тип Wilo с параметри Q=25 l/s, H=60 m, с мощност 18,5 kW.
3) Помпени станции за питейни води
Помпените станции, обслужващи град Ямбол и няколко прилежащи села, са ЦПС „Ормана" и ЦПС „Кабиле". Капацитетът на помпените станции е по данни на „ВиК” ЕООД, гр. Ямбол.
Таблица 28. Капацитет на помпените станции
|
Име на ВС |
Помпени станции |
Вид помпи |
Характеристики |
|||
|
Q, l/s |
H, m |
N, kW |
||||
|
ВС Ямбол
|
ЦПС "Ормана" |
200Д 90 (1+2) |
200 |
90 |
250 |
|
|
200Д 90 (1+1) |
200 |
90 |
200 |
|||
|
ЦПС "Кабиле" |
200Д 90 (1+1) |
200 |
90 |
250 |
||
Източник: ВиК – Ямбол
Режимът на работа на помпите е както следва:
- При ниво на напорен водоем „Боровец" над 50% работят 1бр. ПА с N= 250 kW и 1 бр. с N= 200 kW;
- При ниво на напорен водоем „Боровец" под 50% работят 2бр. ПА с N= 250 kW;
- При аварийни ситуации при празен водоем работят 2бр. ПА с N =250 kW и 1бр. ПА с N =200 kW.
Пускането и спирането на помпените агрегати в ЦПС „Ормана” се извършва ръчно–има непрекъснато дежурство. То се извършва плавно чрез софтстартери.
Нивото на водата в НВ “Боровец” се следи от диспечера, при достигане на горно ниво, той се обажда на помпиера в ЦПС „Ормана” да изключи помпен агрегат от ЦПС.
В ЦПС "Кабиле" са монтирани 2 броя помпи /1 работна + 1 резервна/ тип 200Д 90 всяка с мощност 250 kW. Нормално работи 1бр. ПА с N= 250 kW от 23.00 h до 7.00 h, или до достигане на нива 90% на НВ „Кайнашки баир“.
Пускането и спирането на помпените агрегати в ЦПС ”Кабиле-град” се извършва ръчно–има непрекъснато дежурство. То се извършва плавно чрез софтстартери. При напълване на напорните водоеми „Кайнашки баир”, наблюдавани от диспечерите, ПА се изключват от помпиера, след обаждане от диспечера.
Състоянието на Помпените станции по отношение на строителните конструкции и помпени агрегати е задоволително. Съществуващата SCADA система е нова и осигурява цялостна информация за ефективна експлоатация на водоснабдителната система.
Към момента са обособени шест основни зони, в началото на които са монтирани измервателни уреди, както следва:
- от НВ „Боровец” на четирите хранителни тръби, всяка от които обособява водомерна зона са монтирани 4 броя разходомери;
- от НВ „Кайнашки баир” на двете хранителни тръби, всяка от които обособява водомерна зона са монтирани 2 броя водомери.
Две от основните зони от НВ „Боровец” са разделени на подзони, на които също има монтирани още 10 бр. измервателни уреди.
SCADA системата е представена в следващата схема:
- Качествата на подземните води от водоснабдителните системи на ПС „Ормана” и ПС „Кабиле” следва да бъдат отнесени към “І категория – подземни води, които могат да се използват за питейно-битови цели”, поради което в град Ямбол няма изградена пречиствателна станция за питейни води. Водата се обеззаразява чрез хлориране с хлор газ.
Хлораторните станции са разположени в отделни сгради непосредствено до сградите на ЦПС „Ормана” и ПС „Кабиле”. На ЦПС „Ормана” има работен и резервен хлораторен апарат, на ПС ”Кабиле” - само работен. Хлораторните помещения имат оросителни инсталации и вентилация за аварийни случаи с изтичане на хлор-газ. Осигурени са против достъп на външни лица. В хлораторното помещение на ЦПС „Ормана” е монтиран сензор за хлор-газ, който при изтичане на хлор-газ включва звукова аларма в ЦПС.
Необходимият времепрестой на водата с хлора се осъществява в напорните водоеми.
Хлораторните станции са в добро експлоатационното състояние.
4) Довеждащи (магистрални) водопроводи
От ЦПС „Ормана”, чрез два броя тласкатели чугун – Ø 500 mm с дължина 3136 m водата се подава към напорни водоеми „Боровец”. Изпълнени са чугунени муфени тръби.
От ПС „Кабиле-град” чрез тласкателен водопровод – Ø 426 стомана с дължина 100 m и Ø 400 mm етернит – 7 920 m, водата се подава към напорни водоеми „Кайнашки баир”. Трасето на водопровода минава през „Зайчев връх”, пресича пътя за гр. Сливен и през вилната зона се насочва към „Кайнашки баир”. Състоянието на водопровода не е задоволително.
От ВС „Кабиле” чрез стоманен напорен водопровод с диаметър Ø 426 mm се подава вода към черпателния водоем на ЦПС „Ормана”. Водопроводът е с дължина 6 245 m и състоянието му не е задоволително.
Разпределението на външната водопроводна мрежа за град Ямбол по дължини, технически параметри и година на въвеждане е както следва:
Таблица 29. Външна водопроводна мрежа
|
Име на ВС |
Материал |
Диаметър |
Дължина |
||
|
mm |
m |
|
|||
|
ВС Ямбол |
Етернит |
Ø 125 |
170 |
|
|
|
Ø 150 |
7 367 |
|
|||
|
Ø 200 |
2845 |
|
|||
|
Ø 250 |
747 |
|
|||
|
Ø 300 |
2 164 |
|
|||
|
Ø 350 |
238 |
|
|||
|
Ø 400 |
13 617 |
|
|||
|
Общо етернит: |
27 148 |
|
|||
|
Стомана |
Ø 426 |
7 007 |
|
||
|
Ø 530 |
450 |
|
|||
|
Общо стомана: |
7 457 |
|
|||
|
Чугун |
Ø 150 |
16 |
|
||
|
Ø 355 |
34 |
|
|||
|
Ø 400 |
6 |
|
|||
|
Ø 450 |
6 |
|
|||
|
Ø 500 |
6 272 |
|
|||
|
Ø 800 |
57 |
|
|||
|
Общо чугун: |
6 391 |
|
|||
|
PEHD |
Ø 225 |
2 696 |
|
||
|
Общо PEHD: |
2 696 |
|
|||
|
ОБЩО |
43 692 |
|
|||
Източник: ВиК – Ямбол
Водоснабдителната система на гр. Ямбол е изградена и функционира по схемата с преходни водоеми, като водата от двете помпени станции се подава към тях и от там след дезинфекция се подава към мрежата на града.
ЦПС „Ормана” подава вода към един водоем „Боровец” с обем: HB1 - V1 = 12 000 m3, има и два резервоара с обем HB2 - V2 = 3 600 m3 и HB3 - V3 = 900 m3 - в момента не се използват поради достатъчен капацитет на НВ1. От водоема „Боровец” по хранителен водопровод водата се отвежда към отделните консуматори в гр. Ямбол и селата Веселиново, Кукорево, Чарган и Стара река, Община Тунджа
ПС „Кабиле-град” подава един напорен водоем „Кайнашки баир” с обем: HB1 – V1 = 6 500 m3, вторият водоем е излязъл от експлоатация HB2 – V2 = 3 000 m3 -, не е оборудван и се нуждае от реконструкция.
От водоем „Кайнашки баир” чрез етернитови водопроводи водата се отвежда към отделните консуматори в гр. Ямбол.
6) Водопроводната мрежа е зонирана
Общият обем на изградените напорни резервоари е 26 000 m3 в момента в редовна експлоатация са 18 500 m3 и при настоящото водопотребление е достатъчен за града. Изградените обеми дават възможност помпените станции да работят предимно на нощен режим и да се намалят разходите за електроенергия.
Състоянието на съоръженията е задоволително. Напорните водоеми на града нямат огради.
Таблица 30. Параметри на напорните резервоари
|
Име на ВС |
Напорни резервоари |
Обем |
Характерни коти |
||||
|
m3 |
Кота терен, m |
Кота водно ниво, m |
Кота вливна система,m |
Кота хранителна тръба, m |
|||
|
ВС Ямбол |
НР1 "Боровец" |
12 000 |
200,00 |
203,41 |
203,81 |
197,46 |
|
|
НР2 "Боровец" |
3 600 |
201,72 |
203,52 |
203,82 |
198,55 |
||
|
НР3 "Боровец" |
900 |
199,85 |
202,35 |
202,84 |
197,30 |
||
|
НР1 "Кайнашки баир" |
6 500 |
172,00 |
172,.60 |
172,75 |
168,25 |
||
|
НР2 "Кайнашки баир" |
3 000 |
172,00 |
172,60 |
172,75 |
168,25 |
||
Източник: ВиК – Ямбол
Таблица 31. Експлоатационно състояние на напорните резервоари
|
Име на ВС |
Напорни резервоари |
Експлоатационно състояние |
|||
|
Еелектромеханично оборудване |
Строителни конструкции |
Наличие на SCADA |
|||
|
ВС Ямбол |
НР1 "Боровец" |
Добро |
Добро |
Да |
|
|
НР2 "Боровец" |
Не се експоатира |
Не се експоатира |
Не |
||
|
НР3 "Боровец" |
Не се експоатира |
Не се експоатира |
Не |
||
|
НР1 "Кайнашки баир" |
Задоволително |
Задоволително |
Да |
||
|
НР2 "Кайнашки баир" |
Не се експоатира |
Не се експоатира |
Не |
||
7) Количествени параметри и състояние на съществуващата инфраструктура на гр. Ямбол, включително загуби на вода
Водопроводната мрежа на гр. Ямбол е изградена от етернитови, стоманени, полиетиленови и поцинковани тръби с диаметри от Ø 20 mm до Ø 546 mm. Общата дължина на мрежата възлиза на 201 584 m.
Съществуващата разпределителна мрежа по материал и диаметри на водопроводите към 2015 г. е дадена в обобщена таблица:
Таблица 32. Материал и дължина на водоснабдителната мрежа в гр. Ямбол.
|
Вътрешна водопроводна мрежа |
||||||
|
Име на ВС |
Материал |
Диаметър |
Дължина |
|||
|
mm |
m |
% |
||||
|
ВС Ямбол |
Етернит |
Ø 60 |
1 090 |
|||
|
Ø 80 |
34 888 |
|||||
|
Ø 100 |
41 771 |
|||||
|
Ø 125 |
3 693 |
|||||
|
Ø 150 |
6 996 |
|||||
|
Ø 200 |
9 480 |
|||||
|
Ø 250 |
5 076 |
|||||
|
Ø 300 |
5 770 |
|||||
|
Ø 350 |
2 420 |
|||||
|
Ø 400 |
6 830 |
|||||
|
Ø 546 |
1 770 |
|||||
|
Общо етернит: |
119 784 |
59 |
||||
|
Стомана |
Ø 40 |
546 |
||||
|
Ø 60 |
4 167 |
|||||
|
Ø 80 |
24 754 |
|||||
|
Ø 100 |
5 969 |
|||||
|
Ø 125 |
2 349 |
|||||
|
Ø 150 |
958 |
|||||
|
Ø 219 |
1 922 |
|||||
|
Ø 225 |
252 |
|||||
|
Ø 275 |
3 295 |
|||||
|
Ø 426 |
4 840 |
|||||
|
Общо стомана: |
49 052 |
24 |
||||
|
Поцинковани тръби |
3/4" |
6 883 |
||||
|
1" |
1 907 |
|||||
|
1 1/4" |
1 645 |
|||||
|
1 1/2" |
1 129 |
|||||
|
2" |
275 |
|||||
|
2 1/2" |
210 |
|||||
|
3" |
197 |
|||||
|
Общо поцинковани тръби: |
12 246 |
7 |
||||
|
PEHD |
Ø 20 |
24 |
||||
|
Ø 25 |
92 |
|||||
|
Ø 32 |
80 |
|||||
|
Ø 40 |
10 |
|||||
|
Ø 50 |
35 |
|||||
|
Ø 63 |
1 336 |
|||||
|
Ø 75 |
150 |
|||||
|
Ø 90 |
12 316 |
|||||
|
Ø 100 |
2 738 |
|||||
|
Ø 110 |
158 |
|||||
|
Ø 125 |
782 |
|||||
|
Ø 140 |
247 |
|||||
|
Ø 160 |
1 318 |
|||||
|
Ø 200 |
812 |
|||||
|
Ø 250 |
404 |
|||||
|
Общо PEHD: |
20 502 |
10 |
||||
|
ОБЩО МРЕЖА: |
201 584 |
100 |
||||
Източник: ВиК – Ямбол
Водопроводната мрежа на град Ямбол е изпълнена преди всичко с етернитови и стоманени тръби, които в голямата си част са с изтекъл амортизационен срок. Сградните водопроводни отклонения са стари и амортизирани, процентът на аварии по тях е много висок.
Канализационна мрежа
Канализационната мрежа на гр. Ямбол е смесена. Битови, дъждовни и промишлени води се отвеждат чрез осем главни колектора. Главен колектор I е довеждащ колектор към площадката на бъдещата ПСОВ. Всички колектори от канализационната мрежа гравитачно и чрез препомпване трябва да заустват в него. В момента канализационните колектори заустват в река „Тунджа” в границите на града. Частично е изградена канализационната мрежа на квартал ”Каргон”, промишлената зона и ж.к. ”Възраждане”. Южната част от квартал ”Каргон” няма изградена канализационна мрежа. Отпадъчните водни количества се събират в попивни и изгребни ями.
В резултат на некачествено извършени СМР се получава ексфилтрация и инфилтрация - изтичане на отпадъчна вода от тръбите, в резултат на което се получава замърсяване на почвата, а при високи подпочвени води обратно - навлиза вода в канализационната мрежа и по този начин се затормозява работата на Каналните помпени станции.
Равнинният терен на града е наложил изграждането на четири канализационни помпени станции.
КПС 1 „Възраждане” е изградена като временно решение да препомпва отпадъчни битови и дъждовни води от ж-к ”Възраждане” и част от ж-к ”Васил Левски” в река ”Тунджа”.
КПС 2 „Градски парк” препомпва отпадъчните води от сградите в градския парк, бензиностанция Shell и др. в Главен колектор IX.
КПС 3 събира отпадъчното битово, промишлено и дъждовно водно количество от Главни колектори III, IX и X. Отпадъчните води се препомпват чрез два тласкателни тръбопровода ф 800 мм /стоманени/ до Главен колектор І. В сухо време отпадъчните води се тласкат в Гл.колектор І, а в дъждовно време разредените води се препомпват в река „Тунджа”. Оборудването на ПС е старо, напорните тръбопроводи са силно корозирали и често аварират.
КПС 4 „Христо Ботев” е изградена за препомпване на отпадъчните води от ниската част на ж-к ”Христо Ботев”. Тази КПС не работи и отпадъчните водни количества се заустват в река ”Тунджа”.
Поради недоизградеността на канализационната мрежа на град Ямбол и липсата на ПСОВ проектираните дъждопреливници на практика не работят като такива. През отливните канали се заустват в река Тунджа смесени води.
Канализационната мрежа на град Ямбол е изградена от бетонови тръби с диаметър от ф 200 мм до ф 1500 мм за кръгли профили, яйцевидни и устообразни профили. Общата дължина на главните колектори и разпределителната мрежа е 91,709 км.
Канализационната мрежа на много места е амортизирана. Има второстепенни клонове, които са строени по стопански начин(без никакви проекти), с малки хидравлични наклони, некачествено изпълнение, неподходящи диаметри, некачествени материали и др. Всичко това води до чести подпушвания на канализационната мрежа и до рушене на тръбите. Пропускателната способност на тръбите е намалена над 50 %. При отстраняване на авариите се наблюдава тенденция за разрушаване на стените на бетоновите тръби.
Инвестиционно намерение по програма околна среда
За обособена територия на „ВиК“ ЕООД гр. Ямбол проектът предвижда инвестиции в следните агломерации над 10 000 е.ж.:
- Гр. Ямбол - 95 374 е.ж. за 2015г.
Инвестиционни мерки за агломерация Ямбол:
По компонент водоснабдяване:
- Изграждане на нов водопровод от ПС „Кабиле“ до ПС „Ормана“- Обща дължина L = 6 537 m; чугун;
L1 = 6162 m с диаметър DN500 CI
L2 = 193 m с диаметър DN300 CI
L3 = 182 m с диаметър DN250 CI
- Поетапна подмяна на част от вътрешната водопроводна мрежа и сградни водопроводни отклонения – Дължина L =13 050 m; със следните диаметри PE 100RC – DN75, DN90, DN110, DN200, DN250, DN315, DN400, DN500.
- Изграждане на шахта с регулатор на налягане с ултразвуков разходомер;
- Изграждане на 4 шахти с регулатори на налягане;
- Въвеждане на нови точки за измерване на водно количество и налягане по водопроводните мрежа на ВС „Ямбол“ и интегрирането им в системата за мониторинг на данни и тенденции;
- Монтиране на датчици за налягане.
- Надграждане на SCADA и GIS.
Обща дължина на предлаганата инвестиция по компонент водоснабдяване на гр. Ямбол е L=19 587 m.
По компонент събиране на отпадъчни води:
- Реконструкция на участъци от канализационната мрежа - Участъци по ул. "Руен", ул. "Галац", Ул. „Сокол“, с обща дължина 2 932 m
- Реконструкция на напорен тръбопровод от КПС "Биков Мост"- дължина 675 m, DN 450;
- Реконструкция на 1 бр. дъждопреливник пред КПС "Христо Ботев"
- Реконструкция на КПС "Биков Мост" - Подмяна на саваци - 4 бр., подмяна на решетки - 2 бр., инсталиране на нови помпени агрегати – 3бр.
- Изграждане на канализация от кръстовището на ул. "Битоля" до КПС „Възраждане“- обща дължина 483 m.
- Превключване на Главни колектори към Гл. колектор 1, респективно към ПСОВ - гр. Ямбол - Главен Колектор IV, Главен Колектор XII - Обща дължина L=223 m и диаметри DN315, DN400, DN630, DN1100;
- Изграждане на нова канализация по ул. „Битоля“ – обща дължина L=286 m;
- Превключване на част от канализацията на централна градска част - Участъци по: ул. "Хан Тервел", ул."Преслав" - Обща дължина L=192 m;
- Изграждане на нова КПС „Христо Ботев“ - Инсталиране на нови помпени агрегати – 2 бр., саваци - 2 бр., решетки - 1 бр.; реконструкция на съществуващ тласкател DN 300 стомана с тласкател DN110 PE100RC L = 110 m, довеждащ колектор L = 23,0 m
- Изграждане на нови дъждопреливници – 3 бр.; - Изграждане на Дъждопреливник на Гл. кол. IV Дължина на преливен ръб l = 3.30 m ; Изграждане на Дъждопреливник на Гл. кол. XII Дължина на преливен ръб l = 3.65 m; Изграждане на Дъждопреливник 11 Дължина на преливен ръб l = 2.50 m;
- Създаване на система за контрол и управление на реконструирана канализационна помпена станция „Биков мост“
Обща дължина на предлаганата инвестиция по компонент канализация на гр. Ямбол е L = 4 925 m.
По компонент пречистване на отпадъчни води:
- Не се предвиждат мерки.
Налични проектни разработки изготвени от дружеството:
- Реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа в района очертан от улица “Генерал Заимов” до Крайречен булевард, Крайречен булевард-покрай реката включително комплекс Златен рог-1 до магазин Била, от магазин Била по Димитър Благоев до пресечката с улица Генерал Заимов.
- Реконструкция на водопроводната мрежа на Индустриална зона гр. Ямбол;
- Реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа на к-с “Зорница” и ул. “Търговска” от кръстовището на ул. “Гр. Игнатиев” и ул. Търговска” до ул. “Милин камък”, к-с “Хале”, к-с "Диана” и кв. “Аврен”, гр. Ямбол.
- II. 5. 3. Енергийна мрежа, вкл. възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и енергийна ефективност/ газоснабдяване
Електропреносна и електроразпределителна мрежа
Преносна мрежа – включват се електропроводи ВН и подстанции ВН/СрН.
Община Ямбол се захранва от четири подстанции, като общинският център основно се електроснабдява от ТЕЦ „Марица Изток-2” с два електропровода 110 kV до разпределителна уредба – ОРУ 110 kV на подстанция „Ямбол”. Освен това има изградена и приведена в експлоатация подстанция „Полиестерни влакна” 110/6/6 на производствената площадка на „Ямболен” АД. Тя е изградена за нуждите на предприятието, като от 2001 година е собственост на НЕК АД.
Общината разчита и на пренос на мощности от Бургас, Сливен и от други райони през Елхово за резервиране на захранването. Това следва да покаже, че преносната електрическа система на общината е неделима част от цялостната електроенергийна система на България.
За периода 1986-2008 г. са построени 8 електропровода (110 kV), които са с добри преносителни възможности, висока механическа устойчивост и в добро техническо състояние.
По шосето за село Роза е разположена Тягова подстанция.
Общата инсталирана трансформаторна мощност на четирите подстанции и подстанция „Полиестерни влакна” е 235 MVA. На тази мощност може да се разчита в края на прогнозния период.
С оглед тенденциите за демографско и икономическо развитие на Община Ямбол става ясно, че се налага разширение на преносната мрежа, осигуряваща електрозахранването на общината.
Разпределителна мрежа средно напрежение
Електропроводи средно напрежение
На територията на Община Ямбол електроснабдителната мрежа е смесена (кабелна и въздушна) – 20 kV и кабелна – 10 и 20 kV. Последната е характерна за общинския център. Общата дължина на 11-те въздушни електропроводи (20 kV) е 44 534 метра, на 64-те кабелни електропровода (20 kV) – 19 212 метра, а на 249-те кабелни електропроводи (10 кV) – 137 122 метра.
Общината разполага с 252 броя трансформаторни постове СрН/НН, чиято обща инсталирана трансформаторна мощност е 232 000 kVА. 38 от тях са с напрежение 20 кВ/НН, а 214 - с 10 кВ/НН.
На територията на Община Ямбол са представени два вида товари – производствени за промишлени и селскостопански потребители и комунално-битови.
Съгласно нормативите за град от II функционален тип са определени електрическите товари за обществено ползване на общината.
Битовият товар има годишно потребление от 115.19 GWh и възлиза на 56.59 мW при средна годишна използваемост 2000 часа. От гледна точка на намаляването на населението в общината, не се предвижда ново строителство, а само рехабилитация на съществуващото с оглед подобряване на качеството.
На територията на общината са налице две ясно обособени промишлени зони. Едната е на площадката на „Ямболен”, а другата – от двете страни на ж.п линията София – Бургас и около АМ „Тракия”. Отделни промишлени предприятия са разположени по пътя за с. Чарган, южно от обходен път „юг” и от двете страни на пътя за град Елхово. Северно от обходен път „север” също има територии, частично обаче с производствени предприятия. Без площадката на „Ямболен”, общо за промишлеността на общината изчислителният товар е 10 133.1 kW, с потребление от 32 719.85 MWh/год при 3 500 часа годишна използваемост.
В перспектива използваемостта на инсталираните мощности въз основа на инсталираните трансформаторни мощности в трафопостове и подстанции и изчислителния товар следва да бъде:
- 1. използване на инсталираните трансформаторни мощности в трафопостовете – 36.53 %
- 2. използване на инсталираните трансформаторни мощности в подстанции – 36.06 %
- 3. незначително увеличение от 10-15 % на капацитета и товарите на изградените производствени и комунални мощности.
Анализът на електроснабдяването на територията на Община Ямбол следва да направи някои основни изводи:
- инсталираната трансформаторна мощност в подстанциите на общината е достатъчна с оглед поемане на бъдещо увеличаване на електрическите товари;
- електропроводите (110 кВ), захранващи общината от ТЕЦ „Марица Изток- 2” са нови, с добри преносни възможности и в добро техническо състояние;
- не се налагат съществени промени в изграждането на разпределителната мрежа средно напрежение. Изграждането на нови трафопостове следва да бъде само при необходимост в определени случаи – при преструктуриране на производствената зона, при застрояване на резервни територии или при реконструиране на терените – бивши военни поделения. От гледна точка на комунално-битовите нужди като оптимална схема може да се приеме 2х630 кВА, с която към края на експлоатационния период следва да се задоволят нуждите на консуматорите;
- задоволително е състоянието на разпределителната мрежа СН. Евентуалното й разширение е свързано с инвестиционни инициативи, като новите линии следва да бъдат 20 kV и 10 kV. Освен това те трябва да са изпълнени с кабелен тип САХЕкТ 185 мм2 или NA2XS(F)2Y и положени в земята. За полагането на кабелни електропроводи не е целесъобразно изграждането на технически инженерни съоръжения – канални мрежи или колектори;
Възобновяеми енергийни източници
На територията на общинския център няма мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна, слънчева, био енергия или Ко-генераторни инсталации). Въпреки това в селата Безмер, Кукорево, Ботево и Ханове са изградени и предстоят да се изградят фотоволтаични централи (до 14.5 MW), а в местността Кринчовица – ветрогенератори (до 0.5 MW). До снижаване товара на подстанциите се достига чрез присъединяване към подстанциите на общинския център (основно подстанция „Ямбол”).
Продължителността и интензитета на слънчево греене, слънчевата радиация, географската ширина на региона, ниската облачност през по-голямата част от годината представляват предпоставки за реализирането на проекти на основата на използване на слънчевата енергия.
В община Ямбол функционират 15 броя фотоволтаични електроцентрали с общ капацитет 14,589 MW:
- ФтЕЦ "Солар Електро - Ямбол";
- ФтЕЦ "Инниммо Солар - Ямбол";
- ФтЕЦ "Солар Проджектс - Ямбол";
- ФтЕЦ "Терум - Ямбол";
- ФтЕЦ "Е. Миролио - Ямбол";
- ФтЕЦ СТМ Медика 1- Ямбол;
- ФтЕЦ "Йордан Мишев - Ямбол";
- ФтЕЦ "Ямбол Солар";
- "БиоГЕЦ Еко Билд Проджект-Ямбол";
- ФтЕЦ "Дианат 30 - Ямбол";
- БиоГЕЦ "Владимпекс - Ямбол";
- ФтЕЦ "Био-Т - Ямбол";
- ФтЕЦ "Тракия Ямбол";
- ФтЕЦ "К и Джи фамилия- Ямбол";
- ФтЕЦ "Дианат 60-Ямбол".
Този енергиен обем е добър показател за потенциала на слънчевата енергия и в бъдеще предстои повишаване дела на използване на слънчевата енергия като важен ВЕИ в общината.
В общината функционират 7 соларни инсталации за производство на топлинна енергия, работещи с възобновяеми енергийни източници, които са собственост на Община Ямбол и се използват в обекти на образователната инфраструктура, както следва:
- Соларна инсталация за БГВ в плувен басейн към ГПЧЕ "Васил Карагьозов" – гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в Детска градина "Биляна" – гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в Детска градина "Слънце" - гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в Детска градина "Червена шапчица" - гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в Детска ясла "Мечо Пух" - гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в Детска ясла "Слънчево детство" - гр. Ямбол;
- Соларна инсталация за БГВ в ОДЗ "Свобода" - гр. Ямбол.
Като цяло би могло да се направи заключението, че поради подходящите климатични условия фотоволтаични и соларни инсталации биха могли да се поставят на голяма част от административните и жилищни сгради, което може да продължи тенденцията за намаляване на енергийните разходи и да реализира значими икономии в общинския бюджет.
Енергийната политика на местно ниво следва да се насочи към прилагане на соларно осветление за фасади на обществени сгради, парково осветление и постепенното му въвеждане за уличното осветление. Възможностите за приложение на ВЕИ в този сектор е прилагане на LED осветителни тела с фотосоларни панели и акумулатори, с което ще се реализират съществени енергийни икономии. Поради високата цена на тези съоръжения, е необходимо да се търсят програми с грантово финансиране за оптималната реконструкция на съществуващата улична осветителни уредба.
Община Ямбол има най-голям потенциал за използване на слънчевата енергия, следвана от вятърната и водната енергия, като основни възобновяеми източници за задоволяване на енергийните потребности.
Необходимо е в бъдеще да се работи за модернизация, усъвършенстване и постигане на по-високи нива на енергийна ефективност на уличното осветление, при което се предвижда голям потенциал за икономии на енергия и разходи.
Цели и задачи на енергийно ефективната реконструкция на уличното осветление:
- Повишаване на енергийната ефективност на уличното осветление и намаляване на консумацията на електрическа енергия.
- Подобряване на нивото на уличното осветление в съответствие с европейските стандарти и норми.
- Намаляване на преките разходи за улично осветление при осигурено високо качество на осветлението.
- Осигуряване на безопасно движение на моторните превозни средства повишаване сигурността на движение на пешеходците нощно време и създаване на комфортна нощна атмосфера.
Газоснабдителна система
Благоприятно значение за развитието на газоснабдителната система в Община Ямбол оказва близко преминаващият клон на магистралния газопровод, доставящ природен газ от Русия. Последният е с налягане 5,5 МРа.
Автоматична газорегулираща станция е изградена в северозападната част на общинския център.
На територията на Община Ямбол оперира лицензираната фирма „Ямболгаз 92” АД. ОТ 2004 г. фирмата разполага с Лицензия за обществено снабдяване с природен газ и съответно с Лицензия за разпределение на природен газ. За периода 1992-2005 г. изградени и пуснати в експлоатация са общо 71 837, 855 м. разпределителни газопроводи. За съжаление за периода 2005-2012 г. няма данни за развитието на системата.
Съгласно общинската стратегия на Ямбол съществуват някои основни проблеми за разрешаване от страна на Общината и Лицензианта за изграждането на газопроводната мрежа. Такива са липсата на актуален подземен кадастър, както и трудността при избора на изпълнител на изкопните, монтажните и възстановителните дейности с оглед запазването на рехабилитираните нови настилки и положените вече комуникации.
За периода 2007-2013 г. в част „Газификация” към ОГП бе предвидено изграждане на нова 70-километрова мрежа и „уплътняване” на вече изградената газоразпределителна мрежа. 4 са основните групи обекти, включени в тази инвестиционна програма:
- Общински обекти – тук се включват детските заведения и училищата. Над 30 от тях към момента са газифицирани посредством собствена котелна централа.
- Обществен сектор – той включва търговско промишлени и административни сгради за услуги, учебни сгради държавна собственост и хотели. Част от тези сгради са държавна, а други – частна собственост. Счита се, че тези сгради ще потребяват природен газ основно през зимния период за отопление. Възможно е обаче, потреблението на природен газ да бъде за гориво за технологични нужди или за изпълнението на други процеси (подгряване, печене). Част от сградите, попадащи в този сектор са с централно отопление.
- Промишлен сектор – Броят на газифицираните промишлени предприятия в общината е 23. В резултат на продължаващото преструктуриране на старите предприятия се създават нови малки частни фирми. Собствеността при голяма част от тях е смесена, поради което може да се съди, че те са енергийно и топло обезпечени. Степента на изграденост на газопровода в общината позволява при заявено искане от страна на собствениците на тези обекти те да бъдат газифицирани.
- Битов сектор – основното при този сектор е необходимостта от инвестиции, които отделните домакинства да направят за изграждане и/или преустройство на наличните инсталации, съответно и за закупуване и монтиране на нови съоръжения. Началната инвестиция за газификация, направена от домакинствата е значителна, макар и конкурентните цени на газта спрямо другите енергоносители. Съществено влияние за нарастване броя на домакинствата, потребяващи природен газ може да окаже наблюдаващата се тенденция за повишаване цената на електроенергията. На територията на общинския център почти всички жилищни блокове са частна собственост, като поради различните финансови възможности на домакинствата в тях се предвижда поетапно развитие на газопреносната мрежа.
II.5.4. Телекомуникационна и съобщителна мрежа
На територията на община Ямбол работят 6 пощенски станции, които са разположени в града. Оформената съобщителна мрежа е с добра функционалност и успява да покрива нуждите на населението. Пощенските клонове и частни куриерски фирми извършват пренос на доставки в границите на цялата община. Покритието на мобилните оператори достига до над 99 %.
В териториалния обхват на общината попадат приемо-предавателни станции от мобилната мрежа на БТК ЕАД. Излъчваният радиосигнал достига до всички населени места в региона. Поради факта, че община е в близост до Република Турция, е възможно да се приемат и радиосигнали на други езици.
Наличието на компютри и достъпът до интернет в домакинствата е сравнително добро.
А1 България („Мобилтел“ ЕАД) има изградена линейна инфраструктура /кабелни трасета/ на територията на община Ямбол. В пространственият обхват на общината са разположени обекти от наземната мобилна мрежа. А1 разполага със селищни абонатни мрежи за пренос на интернет и телевизия на територията на град Ямбол.
На територията на община Ямбол „Теленор България“ ЕАД разполага с базови станции разположени в град Ямбол.
На територията на община Ямбол „Теленор България“ ЕАД е с налично покритие на над 99% от населението и на над 90% от територията на общината.
- II. 5. 6. Относителен дял на населението, обслужено със сметосъбиране
Депа за твърди битови отпадъци
Новоизградена Клетка 1 в близост до с. Хаджидимитрово - депонират се отпадъците на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Депото е изградено по проект „Изграждане на Регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол – Първа фаза“, реализиран по ОП „Околна среда 2007-2013“.
След въвеждане в експлоатация (декември 2015 г.) на Клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа с оператор Община Ямбол с комплексно разрешително от 2008 г. до 5 юни 2019 г. в Клетка 1 са депонирани 227 615 тона отпадъци, при капацитет, съгласно комплексното разрешително за Клетка 1 - 227 357 тона.
Депото обслужва 270 хил. жители на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Цялото население на община Ямбол е обхванато от системата за регионално управление на отпадъците в регион Ямбол, което ограничава неблагоприятно въздействие върху околната среда на генерираните от населението отпадъци.
Системата подобрява показателите на околната среда чрез защита на повърхностните и подземните води, почвите и въздуха в региона.
Чрез проекта са осигурени необходимите инсталации и съоръжения за изпълнение на заложените в законодателството изисквания за предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на битовите отпадъци.
Качество на атмосферния въздух (КАВ)
Система за мониторинг на КАВ
В община Ямбол е имало пунктове за мониторинг контролирани от РИОСВ до 2002 г. включително. Пробонабирането е извършвано от Акредитиран лабораторен комплекс за екологичен мониторинг и изпитване на компонентите на околната среда към Регионална инспекция на околната среда и водите гр. Стара Загора, притежаваща сертификат №182/ЛИ/03.01.2001г. Вид на пробите: Автоматична мобилна станция за контрол качеството на въздуха. Вид на изпитването: CO-IR спектроскопия Автоматичен газгенератор СО 11 М ; SO2 –UV флуоресценция Автоматичен газгенератор АF 21М; NO - Хемилуминисценция, Автоматичен газанализатор АС 31М; NO2 Хемилуминисценция Автоматичен газанализато 41 М; ПРАХ –РМ 10 в-абсорция Автоматичен газанализатор АРМ1; NH3 Хемилуминистенция Автоматичен газанализатор NH3-OM; H2S UV флуоресценция Автоматичен газанализатор SH2-OM.
Състоянието на атмосферния въздух в община Ямбол след 2002 г. се контролира като се извършват контролни измервания от мобилна автоматична станция на ИАОС- Регионална лаборатория- гр. Стара Загора съгласно предварително утвърден график за нейната работа.
Замърсяването на въздуха е проблем, които на практика засяга цялата територия на община Ямбол, но най-осезаемо влияние оказва замърсяването на въздуха в населените места, което в най-голяма степен влияе на човешкото здраве. Гр. Ямбол е изложен в най-голяма степен на наднорменото замърсяване на атмосферния въздух и в него е най-голямо замърсяването на въздуха с ФПЧ10.
Актуални измервания на качеството на атмосферния въздух в община Ямбол са извършени за последен път през 2017 г.
Анализ на КАВ според данните от системата за мониторинг
- Азотен диоксид
През последните пет години не са регистрирани превишения на максимално еднократните, средноденонощните и средногодишните пределно допустими концентрации на азотен диоксид при извършените измервания.
- Серен диоксид
През последните пет години при извършените измервания в изследваните проби не са регистрирани превишения.
- Фини прахови частици (ФПЧ10)
Фините прахови частици са основен замърсител на атмосферния въздух в населените места поради голямото разнообразие на източници, емитиращи ФПЧ – горивни инсталации, транспорт, битово отопление и др.
Както е посочено по-горе актуални измервания на качеството на атмосферния въздух в община Ямбол са извършени за последен път през 2017 г. Измерванията са направени с изпитвания в периодите:
- 23.02.2017 г.-08.03.2017 г. – за периода е измерено едно превишение на средноденонощната норма от 50 µg/m3 от извършените 14 бр. измервания. Средната концентрация за периода е 35 µg/m3.
- 20.04.2017 г.-03.05.2017 г. - периода няма превишения на средноденонощната норма от 50 µg/m3 от извършените 14 бр. измервания. Средната концентрация за периода е 24.3 µg/m3. Това позволява да се направи обосновано заключение, че емисиите на ФПЧ10 са по-малки през месец април, в сравнение с месец февруари;
- 23.08.2017 г.-05.09.2017 г. - няма превишения на средноденонощната норма от 50 µg/m3 от извършените 14 бр. измервания. Средната концентрация за периода е 30.6 µg/m3. Средната концентрация е по-висока в сравнение с месец април и май и по-ниска в сравнение с месец февруари и март;
- 12.12.2017 г.-25.12.2017 г. - 7 бр. превишения над средноденонощната норма от 50 µg/m3 от извършените 14 бр. измервания. Средната концентрация за периода е 47.4 µg/m3. По-неблагоприятните метеорологични условия, свързани с мъгли, безветрие и студено време водят до по-съществени превишения на нормата в сравнение с предходните периоди, както и до най-висока средна концентрация през годината. Средната концентрация за наблюдавания последен период от годината е значително над средногодишната норма от 40 µg/m3.
Чрез извършването на измервания във всяко от четирите тримесечия на годината на практика се покриват и анализират концентрациите на вредни вещества в атмосферния въздух през различните сезони от годината.
Общо за цялата година са отчетени 9 бр. превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 56 бр. измервания или по-малко от 35 бр. превишения за годината, но превишения в близо 16 % от измервания.
При оценяване на 90.4 перцентил, в съответствие с действащото законодателство (Наредба №12/2010 г.), след преизчисляване на концентрациите за цялата година се получава съответната концентрация от 55.15 µg/m3, която представлява превишение на нормата от 50 µg/m3, което в съответствие с указанията на МОСВ не позволява община Ямбол да бъде изключена от списъка на районите, в които са превишени нормите с допустимите отклонения.
Съгласно Заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на РОУКАВ на територията на страната, община Ямбол е включена като зона, в която са превишени нормите за фини прахови частици, поради което съгласно изискванията на законодателството е разработена общинска програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми.
Основната цел, която е поставена в изтеклата програма за качество на атмосферния въздух за периода 2016-2018 г. е постигане на съответствие на качеството на атмосферния въздух на територията на Общината по отношение на съдържанието на вредни вещества в него (ФПЧ10) с изискванията на нормативната уредба по опазване на чистотата на атмосферния въздух, и по този начин - осигуряване на здравословна среда за населението.
Към Програмата за КАВ на община Ямбол за периода 2016-2018г. е включен и План за действие, съдържащ конкретни мерки, чрез които да се постигне съответствие на качеството на въздуха с установените законови норми.
В обобщение на отчета може да се каже, че община Ямбол е положила необходимите усилия за изпълнение на Програмата за КАВ за периода 2016-2018 г. и Плана за действие към нея, като са изпълнени голяма част от мерките.
Измерванията на РЗИ-Ямбол за извършване на ежегоден мониторинг на КАВ в гр. Ямбол в три пункта показват, че концентрациите на общ суспендиран прах през 2018 г. са приблизително същите като през 2017 г. и значително по-ниски от предходните години, а по останалите замърсители- серен и азотен диоксид концентрациите са в съответствие с изискванията на Наредба № 12/2010 г.
По отношение на мерките, които изискват допълнително финансиране на са постигнати необходимите резултати. Това се отнася най-вече за увеличаването на дела на газифицираните домакинства и на използващите електричество за отопление, вместо твърди горива. Нарастването на броя на тези домакинствата е едва с около 100 домакинства годишно, което е крайно недостатъчно за решаване на проблема със замърсяването на въздуха от изгарянето на твърди горива за битово отопление, констатирано в Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Ямбол за периода 2020-2025 г. като основен източник на емисии. Основната причина за това е липсата на финансови стимули за населението за използването на алтернативни източници за отопление и същевременно лесният и евтин достъп до твърди горива за отопление, вкл. чрез предоставянето на помощите за отопление за социално-слабите домакинства.
В изпълнение са и други мерки, които не са изпълнени поради липсата на финансови или административни ресурси на община Ямбол. Такива са провеждането на ежегодни и специализирани кампании за информиране на населението по отношение на изискванията за КАВ и възможностите за повишаване на енергийната ефективност, изграждането на система в община Ямбол за събиране на по-точна информация за продадените горива за отопление и транспортни горива, ограничаването на използването на пясък и други твърди минерални субстанции при зимното поддържане на уличната мрежа и други.
Произход на замърсяването
Основните източници на замърсяване на територията на общината са: промишлени източници, битово отопление и автотранспорт.
Основните промишлени източници на организирани емисии от вредни вещества за региона са съсредоточени основно в град Ямбол.
Въз основа на данни от община Ямбол и РИОСВ - Стара Загора, може да се направи заключение, че в рамките на община Ямбол, включително на територии в близост до нея, не се констатира наличието на работещ значителен промишлен източник на емисии на ФПЧ10 (над 1 т/годишно) и на замърсяване на атмосферния въздух, който да оказва определено влияние върху концентрацията на ФПЧ10 и в частност да води до превишения на нормите за ФПЧ10 на територията на община Ямбол. Като по-големи промишлени инсталации в района могат да бъдат посочени: „Е. Миролио” АД, гр. Ямбол и „Ямболен“ АД, гр. Ямбол.
За определянето на замърсяването от битовото отопление в Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Ямбол за периода 2020-2025 г. е направено моделиране, според което интензивността на ползване на горива през даден период ще зависи от средната температура. За по-голяма достоверност на моделирането са въведени месечни коефициенти, зависещи от средномесечната температура. Коефициентът е приет при средномесечна температура, равна на средна температура за отоплителния период- 5ºС. При по-висока температура коефициентът намалява, достигайки стойност 0 при 15ºС, а при по-ниска расте със същия темп.
Транспортът има значителен дял в замърсяването на въздуха с прах, оловни аерозоли, въглеродни оксиди, въглероден диоксид и в по-малка степен ФПЧ10.
Емисиите на ФПЧ10 от транспорт зависят най-вече от типа на превозните средства, които се използват (съотношението леки коли/тежкотоварни и автобуси), вида на използваното гориво (бензин, дизел, газ), интензивността на трафика и състоянието на пътната мрежа. Емисиите се изхвърлят неравномерно, както в рамките на денонощието, така и през дните от седмицата и сезоните, но събирането на точна и надеждна информация е изключително трудно и до момента няма практика да се извършва.
Води
Водни ресурси
Водите в обхвата на община Ямбол се класифицират в две групи – повърхностни водни тела и подземни водни тела. Водните ресурси на общината попадат в Източнобеломорския басейн и управлението им се осъществява от Басейновата дирекция в гр. Пловдив. Други отговорни институции за опазването на водите и екологосъобразното им използване са РИОСВ Стара Загора, РИЗ (РИОКОЗ) Ямбол и „ВиК” ЕООД гр. Ямбол.
Водните запаси в общината са ограничени. Единствено р. Тунджа предоставя по-големи възможности. До държавната граница дължината на реката е 350 км, а водосборната й площ е 7,9 хил.км2. Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница. Характеризират се със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Под влияние на значителни пролетно-летни валежи зимното пълноводие преминава във вторично пролетно пълноводие и по такъв начин в режима на реките се формира една обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока.
Подземни води в количества, представляващи практически интерес са акумулирани в алувиалните образувания. За нуждите на гр. Ямбол в терасата на р. Тунджа е изградена водоснабдителна система “Ормана”.
В обхвата на общината водното тяло на р. Тунджа е класифицирано като „голяма равнинна река” с код на типа R12 и с код на водното тяло BG3TU570R021. Съответно водното тяло на р. Мочурица е с код за типа R13 (“малки и средни равнинни реки с фин субстрат”) и с код на водното тяло BG3TU600R022. И двете повърхностни водни тела са дефинирани като „силно модифицирани” в резултат от корекции, изземване на води за напояване и индустрия и замърсяване от точкови и дифузни източници. Територията на общината попада в обхвата на района с потенциална заплаха от наводнения по хидравлични изчисления.
Подземните водни ресурси в общината са представени от две подземни водни тела, формиращи два слоя (слой 1 и слой 2):
- слой 1 с порови води, акумулирани в кватернерните наслаги по терасите на р. Тунджа (подземно водно тяло с код BG3G000000Q017); и
- слой 2 с порови води в неогенските седименти, изпълващи тектонското понижение на Среднотунджанското поречие (подземно водно тяло с код BG3G000000N014).
Състояние на водите
Канализационните системи на населените места с над 10 000 е.ж., без изградени пречиствателни станции на територията на Източнобеломорския район са гр. Ямбол, гр. Елхово и гр. Чирпан.
Стопанските субекти с изградени пречиствателни съоръжения, заустващи във водни обекти и по – значимите заустващи чрез селищните канализационни системи по поречието на р. Тунджа са: “В и К” ЕООД Ямбол - канализационна с-ма гр. Ямбол, "Ямболен" АД гр. Ямбол, "Вила Ямбол" ЕАД гр. Ямбол, кв. „Индустриален“
По-значимите обекти заустващи в градска канализационна мрежа с издадени комплексни разрешителни са:
- "Е. Миролио" ЕАД Сливен, текстилна площадка гр. Ямбол;
- "Белла - България" АД гр. Ямбол, кв. „Индустриален“;
- "Хидравлични елементи и системи" АД, гр. Ямбол.
Значителна част от обработените жалби и сигнали през 2019 г. (повече от 1/4 от постъпилите) са за замърсявания на водни обекти от работата на канализационната система на гр. Ямбол, която е най - голямата действаща без изградена ГПСОВ на територията на РИОСВ-Стара Загора. За 2019 г. във връзка с извършените проверки и установените нарушения на „В и К“ ЕООД гр. Ямбол са наложени пет имуществени санкции по Закона за водите.
Управление на отпадъците
В община Ямбол 100 % от населението е обхванато от система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
В общината функционира Регионално депо за неопасни отпадъци Ямбол, намиращо се в с. Хаджидимитрово, общ. „Тунджа“, то обхваща общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стралджа и „Тунджа“. Регионалното депо обслужва 270 хиляди души на петте общини.
През 2019 г. на база сключени договори с организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки се осъществява разделно събиране на отпадъци от опаковки в 13 общини: Стара Загора, Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Чирпан, Раднево, Сливен, Нова Загора, Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа и Гълъбово.
Въведени системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки:
Общината има сключен договор с “Екобулпак” АД от 17.10.2005 г. със срок 5 години; продължен с Анекс: до 17.10.2015 г. автоматично подновен за още 5 год., като броя обслужвано население е 90 782 души.
В гр. Ямбол са разположени 115 бр. жълти контейнери тип “Иглу” с обем 1800 л. за хартия, пластмаса, 41 бр. жълти контейнери тип „Кофа” с обем 360 л., 110 бр. жълти контейнери тип „Бобър” с вместимост 1100 л. и 115 бр. контейнери тип “Иглу” с вместимост 1400 л. за стъкло.
Въведени системи за разделно събиране на НУБА:
Общината има сключен договор с „Мегаресурс” АД от 07.10.2014 г. за срок от 5 години.
Съдовете за разделно събиране на НУБА са разположени на определените от Кмета на общината места – 10 бр. в десет училища и 3 бр. в административната сграда на общината.
Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване:
Общината има сключен договор с ЕТ „Б.П. Будинов – Богдан Будинов” от 07.10.2014 г. за срок от 5 години. Събирането и извозването се извършва от мобилни екипи целогодишно.
Съоръжения за третиране на отпадъци
С оглед на минимизиране количествата на отпадъците, предназначени за обезвреждане и в съответствие с изискването за предварително третиране на отпадъците преди депониране, отпадъците които могат да се рециклират се третират в инсталации и съоръжения за оползотворяване, отпадъци от пластмаси, пластмасови, хартиени и стъклени опаковки, метални отпадъци, строителни отпадъци:
- 1 инсталация за регенерат на гуми в град Ямбол;
- 1 бетонов център за оползотворяване на стъклени отпадъци в гр. Ямбол;
- 3 инсталации за предварителна обработка и преработка на пластмасови отпадъци и производство на гранулат или съответните пластмасови детайли в град Ямбол;
- 7 леярни за рециклиране на метални отпадъци, произвеждащи детайли намиращи приложение в различни индустрии на територията на области Стара Загора, Сливен и Ямбол;
- 2 инсталации за производство на топлинна енергия от анаеробна ферментация на растителни и животински субстанции в град Ямбол.
На територията на РИОСВ – Стара Загора функционира съоръжение за дейности по обеззаразяване и стерилизация на опасни болнични отпадъци с оператор фирма „Ловамед Груп” ООД, разположен на територията на "МБАЛ- Проф. Стоян Киркович" АД в град Стара Загора, в която се третират опасни болнични отпадъци с комбинирана система за дезинфекция и стерилизация „Синтион 1-1” - Австрия, включваща устройство за дезинфекция и стерилизация с капацитет 600 кг. на денонощие, и с 6 програми за обеззаразяване и автоматично управление. Приемат се отпадъци за обеззаразяване от болнични заведения, медицински центрове, стоматологични лекарски кабинети, разположени на територията на области Стара Загора, Сливен и Ямбол.
Земи и почви
РИОСВ – Стара Загора осъществява контрол на териториите на области Стара Загора, Сливен и Ямбол с обща площ около 1 204 987 ха. Обхванати са 20 общини с 424 населени места. Контролът върху състоянието на почвената покривка се осъществява чрез изградената мониторингова мрежа, включваща 11 пункта, които са част от Националната система за мониторинг на почвите, но нито един от тях не попада в обхвата на община Ямбол. Това ограничава възможностите за категорични заключения относно замърсяването на почвите в границите на общината.
Таблица 35. Разпределение на земите в контролирания от РИОСВ-Стара Загора регион
|
Област/община |
Обща площ, ха |
Обща площ на земеделските земи |
Горски територии |
|
|
Обработваеми, ха |
Необработваеми, ха |
|||
|
Стара Загора |
515 110 |
258 228,3 |
169 164,8 |
|
|
219 191,6 |
39 036,7 |
|
||
|
Сливен |
354 329 |
181 605 |
151 388 |
|
|
125 605 |
56 000 |
|||
|
Ямбол |
335 548 |
259 275,4 |
54 858,9 |
|
|
202 842 |
56 433,4 |
|||
|
Общо: |
1 204 987 |
699 108,7 |
375 411,7 |
|
|
547 638,6 |
151 470,1 |
|||
Източник: РИОСВ-Стара Загора
По информация от РИОСВ-Стара Загора почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди.
През 2018 г. в определените единадесет пункта за мониторинг на тежки метали се проведе и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите. Към момента на изготвянето на Регионалния доклад (2019 г.), все още не са готови резултатите от изпитването по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите.
Шум
През 2019 г., съгласно графика за извършване на контролни измервания на нивата на шум, излъчван от промишлени източници, са проверени 34 обекта по утвърдена от МОСВ методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлени предприятия и определяне нивото на шума в мястото на въздействие. Контролирани са обекти, намиращи се в промишлени зони, жилищни зони и в близост до жилищни зони. Под засилен контрол са именно тези, които се намират в близост до жилищни зони, с цел да се предотврати дискомфорта през различните части от денонощието и вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Основната цел е ограничаването и намаляването на вредното въздействие на шума, излъчван в околната среда, с цел подобряване качеството на живот на населението.
Контролната дейност върху планираните обекти през 2019 г. е осъществена на 100%, съгласно годишния график. Контролът и приоритетите по отношение на фактор шум в най-голяма степен са свързани с осигуряване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда.
Като предприятие с висок шумов рисков потенциал е определено „Континвест” ООД, гр. Ямбол.
Защитени територии и зони в община Ямбол
Поради ограничения териториален обхват и анклавното ѝ разположение, община Ямбол не разполага с мрежа от различните категории защитени територии по националното екологично законодателство. В обхвата на общината попадат:
- Природна забележителност: „Находище на мразовец в м. Ормана“ с площ: 0.8 ха, гр. Ямбол, общ. Ямбол.
Обявена със Заповед No.521 от 20.05.1985 г., бр. 45/1985 на Държавен вестник.
Цели на обявяване: Опазване на находище на мразовец
Режим на дейности:
- Забраняват се всякакви дейности, които водят до повреждане или унищожаване на дърветата
- Забранява се късането или изкореняването на растенията
- Забранява се влизането, лагеруването, преминаването и паркирането на моторни превозни средства
- Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и режим
- Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни
- Забранява се всякакво строителство
- Защитена местност „Иван гьол“, с площ: 31.256 ха, гр. Ямбол, общ. Ямбол
Обявена е със Заповед № 1938 от 03.07.1970 г. от Министерството на горите и горската промишленост и промяна в площта - актуализация със Заповед No.РД-946 от 28.12.2007 г., бр. 32/2008 на Държавен вестник
Цели на обявяване: Опазване на естествено находище на блатно кокиче.
Режим на дейности:
- Забранява се разораване, отводняване или изменяне начина на ползуване на терените, което води до унищожаване находищата на блатното кокиче
- Забранява се пашата на добитък и косенето на ливадите преди прибирането на блатното кокиче - не по-рано от 30 май
През 2019 г. се извърши проверка на състоянието и ресурсните възможности на блатното кокиче в естествените му находища в ЗМ „Дебелата кория”, землище с. Блатец, общ. Сливен, ЗМ „Блатото” , землище с. Палаузово, общ. Стралджа и ЗМ „Иван гьол” , землище гр. Ямбол, общ. Ямбол. Със Заповед № РД-341/ 24.04.2019 г. на МОСВ за 2019 г. не се допусна ползването на листостъблена маса от блатно кокиче в посочените находища.
Защитени зони, частично попадащи на територията на община Ямбол:
- Река Мочурица (Код в регистъра: BG0000196); Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, обща площ: 8702,83 ха;
- Река Тунджа 1 (Код в регистъра: BG0000192), Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, с обща площ: 9503.0 ха;
- Река Тунджа 2 (Код в регистъра: BG0000195), Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията, с обща площ: 5948.72 ха.
На територията на община Ямбол се срещат 3 вековни дървета, обявени по Закона за биологичното разнообразие: летен дъб /1207/, летен дъб /2097 и черница /1206/ разположени в град Ямбол.
РИСКОВЕ ОТ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И ДРУГИ РИСКОВЕ
Повишаване на средната температура
Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2ºС и горещо лято със средномесечна температура за м. юли - 23.2ºС. Средната годишна максимална температура е 17,9ºС, а средната годишна минимална - 6,4ºС. Средногодишната месечна температура е 12.0ºС. Разпределението на средномесечната температура през годината е дадено в таблицата.
|
I |
II |
III |
IV |
V |
VI |
VII |
VIII |
IX |
X |
XI |
XII |
годишна |
|
0.2 |
2.5 |
5.6 |
11.3 |
16.4 |
20.3 |
23.2 |
22.6 |
18.5 |
13.0 |
7.8 |
2.8 |
12.0 |
Пролетта настъпва рано - края на февруари, началото на март, със средна температура задържаща се над 0,5ºС (средни минимални и максимални температури за април + 5,1ºС + 17,9ºС). Есента е сравнително по-топла. Първите есенни мразове са към края на октомври или в началото на ноември. Средните минимални и максимални температури за ноември са + 3,7ºС ±12,4ºС. Продължителността на периода с температура над 5ºС е около 270 дни. Поради гореизложеното рискът за проекта е определен като „нисък“.
По поречието на р. Тунджа и притоците й преобладават алувиално-делувиални почви, характеризирани като песъчливи до тежко-песъчливи, а в някои случаи като тежко глинести. Лекият механичен състав и свързаните с него по-благоприятни водни, въздушни и топлинни свойства правят алувиално-делувиалните почви.
В райони с глинести почви, при засушаване може да се образуват пукнатини, които да прекъснат водопроводите. В гр. Ямбол не са регистрирани подобни случаи в последните 5 години, поради което риска се определя като „нисък“.
По сценария RCP8.5 за Ямбол се очаква през периода 2021-2050 г. средногодишната температура да достигне 13,4 °C, а през 2071-2100 г. 15,7 °C. Повишаването на температурата в по-дългосрочен план води до редица неблагоприятни последствия като намаляване на влажността, рискове от пожари, намаляване на водните ресурси и увеличаване на търсенето на вода за напояване, пожарогасене, охладителни системи, а жилищно и промишлено водоснабдяване също ще се увеличи.
Таблица 36. Климатичен сценарий RCP 8.5
|
RCP8.5 |
пролет |
лято |
есен |
зима |
|
Tmean(1961-1990) |
11,2 |
22,0 |
13,3 |
2,6 |
|
Tmean(2021-2050) |
12,2 |
24,0 |
15,0 |
3,4 |
|
Tmean(2071-2100) |
14,5 |
26,7 |
17,0 |
5,7 |
|
RCP8.5 |
1961-1990 |
2021-2050 |
2071-2100 |
|
I |
0,20 |
0,8 |
3 |
|
II |
2,50 |
3,5 |
6,1 |
|
III |
5,60 |
6,1 |
8,9 |
|
IV |
11,30 |
12,6 |
14,5 |
|
V |
16,40 |
17,6 |
19,8 |
|
VI |
20,30 |
21,9 |
24,1 |
|
VII |
23,20 |
25,1 |
28,1 |
|
VIII |
22,60 |
25,1 |
28 |
|
IX |
18,50 |
20,3 |
23 |
|
X |
13,00 |
14,4 |
15,6 |
|
XI |
7,80 |
9,5 |
10,9 |
|
XII |
2,80 |
3,6 |
5,8 |
|
Год. |
12,0 |
13,4 |
15,7 |
По сценарий 8,5 за област Ямбол в периода до 2050 г. в летните месеци се очаква повишаване на средномесечните температури с 1,6 – 2,5 °С. Като индикатор за оценка на тенденциите на засушаване е избрана комбинираната карта на районите с риск към почвено-атмосферно засушаване. За област Ямбол рискът е „среден“.
Фигура 16. Общини в България, с риск към почвено-атмосферно засушаване
Източник: „Сушата в България“, 2011 г.
Снегонавяване и обледяване
През месеците ноември ÷ март и главно през декември и януари на територията на областта са възможни обилни снегонавявания в резултат от снежни бури. Това явление възниква обикновено при силен снеговалеж с отрицателни температури на въздуха и скорост на вятъра над 5 ÷ 6 м/сек. Натрупват се големи количества сняг, с което се затруднява движението по уличната и пътна мрежа, създава се сложна зимна обстановка....
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Планът за интегрирано развитие на община Ямбол има за цел да интегрира регионалното и пространственото развитие и да служи за определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на общината, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. В унисон с тях е и планирането и изпълнението на интегрирани подходи за териториално и градско развитие и на местни инициативи, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие.
Предоставяме на вашето внимание проекта на ПИРО Ямбол 2021-2027 г., вкл. разработения анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на общината; Визията и целите за развитието на община Ямбол; Определените зони за въздействие в рамките на плана и Програмата за реализация, с включени конкретни проекти за изпълнение.
Поради епидемичната обстановка общественото обсъждане на ПИРО Ямбол ще се осъществи изцяло в онлайн среда.
Моля, прегледайте материалите и дайте вашето мнение, коментари и предложения на следният e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. – Маргарита Атанасова, координатор на проекта от страна на „Географика“ ООД.
Разчитаме на Вашето сътрудничество и Ви благодарим за съдействието!
С уважение,
ВАЛЕНТИН РЕВАНСКИ
КМЕТ НА ОБЩИНА ЯМБОЛ