От поне десетилетие темата за българското образование просветва и угасва , удавена в потока на новините. Обикновено медиите отразяват някой скандал в училище или набързо съобщават, че учениците ни са на последно място по разни проучвания с четене с разбиране или с най-малко прочетени книги спрямо техните връстници по света.
Простичката истина е, че българското образование нагази в блатото още с делегираните бюджети, а от там нататък дълбае упорито в калта на безпросветността. Почти десетилетие се водеше тиха битка между ученици, учители, родители и естествено победители нямаше, а МОН променяше програми, учебници и стратегии, но всуе. Напразните усилия на просветното министерство бяха ясни за повечето учители, защото фундаментът беше от глина, а приливът на неграмотността просто срути всичко и оголи истината за всеки, който иска да я види.
Делегираните бюджети са опасен ковид вирус, обаче смесен с чума и ебола за училищата. Учебните програми са творение на разни методисти, често доценти и професори, но с никаква реална представа за ситуацията в масовите школа. Цяла войска от писачи на учебници решиха да докажат на ученици, учители и родители колко много знаят, та да не си отидат неоценени от този научен свят, както и да си избият комплексите по елитарност и оригиналничене. Много съвестни и можещи учители напуснаха системата с омерзение. В прекалено много училище се води фиктивен учебен процес и това е мръсна, но публична тайна.
Затварянето на училищата и преминаването в дистанционно обучение отключи всички възможности бесове и на без това отровеното от агресия, безработица и ярост общество, което не може ефективно да контролира почти нищо в живота си и затова се съсредоточи в онлайн преподаването и установи, че има дълбоки проблеми както при „даскалите“, така и при самите ученици. Прогледна за налудността на някои учебници и програми. Дори се изненада, че определени произведения и автори вече не се изучават. А още повече се изненада, като чу собствените си питомци да сричат пред камерата. Бурята се завихри, торнадото връхлетя, циклонът помете всичко и…естествено учителите бяха обявени за пълни некадърници, мълчаливи съглашатели, алчни ненаситници и мързеливи коспиратори, които активно съдействат на световната конспирация за пълно човешко затъпяване. Нищо, че новите форми на полуобучени хора са залегнали в Булонската система, в сгрешената парадигма, че детето било център на обучението и субект (вярвате ли, че е възможно неграмотният да диктува как да го образова грамотният), ама кой да ти чете документи, че и да разсъждава Така че конспирации няма, те са реалност.
Важното е учителите да сме виновни. Да ни пратят вкъщи за шест месеца без заплати или да ги намалят с 50%. Имало платформи за учене и децата можели и сами. Ех, ще настане такъв живот и образованост тогава! И всички проблеми ще се решат. И безработицата ще падне, и пари за магистрали ще има, здравеопазването ще цъфне, правосъдието ще върже, икономиката ще се засили (вероятно към пропастта) ,а председателката на парламента ще спре да казва „отпреде и отзаде“.
А може би и родителите най –накрая ще разберат, че ВСИЧКИ сме част от общество и само обединени заедно ще създадем нов тип учебна система, която да не произвежда потребители и бъдеща биомаса, а знаещи и можещи хора, подготвени за новите тежки предизвикателства на 21-и век. Може би ще се заинтересоват, че в скъпите телефони, които подаряват на чедата си има не само игри, но и полезни за учене и писане приложения. Но първо родителите трябва да престанат да бъдат истерични потребители, които са убедени, че всичко се върти около собствените им егоистични желания и битови стремежи. И да се превърнат в граждани на държава. В суверен.
А може би българинът ще разбере, че при оцеляването поединично винаги ще е губещ. И той, и децата му. Не само в образованието, но и във всичко.
И ако не сте разбрали, във война сме! В такава, особена, непозната досега.
Росица Бакалова