Жена паркира колата си на място, определено за инвалиди. В съответствие със Закона полицията й състави акт и наложи глоба. Глоба, която съдът на първа инстанция отмени. Решението е един от редките случаи, когато съдиите постановяват, съобразно съвестта си и духът на Закона. Полицията има възможност в 14 дневен срок да го обжалва в Административния съд. Ще следим движението /или не/ по казуса.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 144/20.5.2020 г.
20.05.2020 гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ състав в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 38/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М.З.М.-Г. ЕГН:********** *** против наказателно постановление № 19-0813-001586/31.12.2019, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като се излагат доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката М. М.-Г. е правоспособен водач на МПС от 21.05.2012г. и до настоящият момент няма наложено наказание за допуснато нарушение на ЗДвП.
На 09.12.2019г. в гр.Ямбол около 09.44 часа жалбоподателката управлявала л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № У 86 19 АН.Била със малкото си дете и искала да паркира на паркинг в близост до дома си на ***“, за което притежавала талон за паркиране в синя зона. Тъй като на въпросния паркинг нямало свободно място , а жалбоподателката бързала да се прибере паркирала автомобила на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/.
На същата дата на жалбоподателката в нейно отсъствие, на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП бил съставен фиш за нарушение на чл.98,ал.2,.4 от ЗДвП и наложена глоба в размер на 200 лв.След подаване на възражение от съпруга на жалбоподателката на същата бил съставен АУАН за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП.
В последствие на 31.12.2019г. е издадено и обжалваното наказателно постановление , с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
По делото не се спори , а и от събраните в хода на съдебното следствие доказателствата категорично се установява ,че жалбоподателката е паркирала управлявания от нея лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № У 86 19 АН на място, предназначено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания,поради което осъщественото нарушение правилно е било квалифицирано от административно наказващия орган.
В конкретния случай обаче, настоящият съдебен състав приема, че случаят е маловажен и атакуваното НП следва да се отмени. Следвало е наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства, да извърши преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно постановление да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК и извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Такава преценка за маловажност, видно от отразеното в наказателното постановление, е била извършена, но е прието, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради което е наложена санкция на жалбоподателката. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В случая от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. Освен това, видно от приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателката е лице с ниска обществена опасност, което като водач от 2012г. няма допуснато нарушение на ЗДвП . Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.Следва да се имат предвид и причините за извършване на деянието от жалбоподателката , а именно необходимостта от паркиране в близост до блока ,в който живее за прибиране на малкото и дете.Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.