В жарките дни на август 1877 година съдбата на българския народ бе на кръстопът. Надеждата за свобода, изгряла с обявяването на Руско-турската война, се изправи на Шипка срещу ордите на Сюлейман паша, сеещи гибел из Тракия. И ако днес Шипка е нашият храм на свободата, то е защото е съграден с кръвта на българските опълченци и руските воини, които не отстъпиха нито крачка назад.

И днес тук е сборният пункт на хиляди родолюбиви българи, които с признателност и благодарност отново ще поменат безсмъртните.

Преди 85 години народната признателност израсна във величествения Паметник на свободата. Неуморен и непоколебим бронзовият лъв продължава да бди в сърцето на Родината като страж на свободна България. Като символ на държавността и духа, обединяващ българите от всички краища на родните земи.

Тук върху камък е изписан нашият дълг и трябва да помним:

- че на Шипка на клеветата строшен бе зъбът,

- че похитителите на българската история нямат място в бъдещето.

Да отстояваме свободата си срещу посегателства - от чужди и от свои.

Да се изправим срещу цинизма и лицемерието, които задушават правото ни на по-добър и достоен живот.

Ще израстват нови поколения, но споменът за подвига на героите на Шипка няма да изтлее. Ще минават годините, но този паметник няма да запустее. Защото в неговата основата са положени дела, а не обещания, защото са вградени кости, а не празнословие.

Вечна памет на героите!

Да живее свободна и независима България!