Обикновено народът е свикнал да бъде лъган, даже над колективния ни български дух е надвиснал воал от безсилие, еволюирало в примирение; "няма значение за кого гласувам, те изборите са нагласени, най-добре да не гласувам."
До тук нищо ново.
Новото идва от пренатрупалото се старо. Качеството се е изменило. Качествени хора все повече липсват в образование, здравеопазване, пътна структура и т. н. [всички ги виждаме нещата, а тези неща, които не виждаме, винаги някой разговорлив таксиметров шофьор ще ни ги подскаже.]
Драмата е, че вече живеем в часовете на последните компенсаторни режими на българското гниещо тяло. Ампутация трябва. Ама този път наистина. Страшното е, че хирургът се е алкохолизирал, не му е лесен и на него живота; анестезиологът е циник и въобще трезвеността му няма значение, а сестрите са на улицата и протестират за пореден път [глас в пустиня, а от същата пустиня-прах в очите].
Няколко смели интелектуалци се опитаха да се престорят на имуноглобулин (имунитет назаем, краткосрочен), но да се внедрят в основната имунна система, не успяха, понеже тя не ги припозна. Дори гнусно и нагло замениха метадона с хероин, и обясниха, че пациентът предварително е заявил лечение с хероин. Анекдотен позор, по български.
опитаха? Защото ИЛИ ще е сега, ИЛИ ще е никога. Лошата новина е, тях, смелите интелектуалци ги губим, (дори самоизтриваме), а добрата новина, все пак има и такава е, че освен сестрите и много други групи бяха на улицата. Но засега разделно, като 90 дневната диета, днес едните, утре другите.
И ето, че се откри нещо, което много прилича на социално лепило - антистратегични шествия в името на семейството. Но се появиха онези, пратени да отсекат дървото от корен. Разбира се, ще секат от добро сърце и понеже дървото е многолетно и понастоящем опасно, а и някой изкрещя, че било вече болно. Дълбоко са корените, дълбоко,
но посекат ли ги, кулата пада.
Битката е фундаментална. Здраво се дръжте за корена.