ПИСМО
Изгубих те. И стегна страшен студ.
Ако се върнеш, огън ще запаля.
Без теб приличам сигурно на шут,
изритан от охраната на Краля.
И като луд се щурам по брега.
Къде си? – питам облаци и дюни.
И – ако искам нещичко сега,
то е – да дойдеш. И да ме целунеш.
Ала морето шумно се изсмя.
Вълната се набра на девет ката.
Вода и въздух, огън и земя
в едно кълбо без тебе се премятат.
На пясъка ще падам – съкрушен.
И ще крещя със чайките на кея.
Но, знай! – ще те намеря някой ден,
защото искам с тебе да живея.
Ела при мен? Във този страшен студ
и ризата – за теб – ще си запаля.
И ще вървя – един ужасен шут –
със гола гръд към сабите на Краля!
август 1989 - ноември 2012
гл. Поморие
И като луд се щурам по брега.
Къде си? – питам облаци и дюни.
И – ако искам нещичко сега,
то е – да дойдеш. И да ме целунеш.
Ала морето шумно се изсмя.
Вълната се набра на девет ката.
Вода и въздух, огън и земя
в едно кълбо без тебе се премятат.
На пясъка ще падам – съкрушен.
И ще крещя със чайките на кея.
Но, знай! – ще те намеря някой ден,
защото искам с тебе да живея.
Ела при мен? Във този страшен студ
и ризата – за теб – ще си запаля.
И ще вървя – един ужасен шут –
със гола гръд към сабите на Краля!
август 1989 - ноември 2012
гл. Поморие
Изгубих те. И стегна страшен студ.
Ако се върнеш, огън ще запаля.
Без теб приличам сигурно на шут,
изритан от охраната на Краля.
И като луд се щурам по брега.
Къде си? – питам облаци и дюни.
И – ако искам нещичко сега,
то е – да дойдеш. И да ме целунеш.
Ала морето шумно се изсмя.
Вълната се набра на девет ката.
Вода и въздух, огън и земя
в едно кълбо без тебе се премятат.
На пясъка ще падам – съкрушен.
И ще крещя със чайките на кея.
Но, знай! – ще те намеря някой ден,
защото искам с тебе да живея.
Ела при мен? Във този страшен студ
и ризата – за теб – ще си запаля.
И ще вървя – един ужасен шут –
със гола гръд към сабите на Краля!
август 1989 - ноември 2012
гл. Поморие
И като луд се щурам по брега.
Къде си? – питам облаци и дюни.
И – ако искам нещичко сега,
то е – да дойдеш. И да ме целунеш.
Ала морето шумно се изсмя.
Вълната се набра на девет ката.
Вода и въздух, огън и земя
в едно кълбо без тебе се премятат.
На пясъка ще падам – съкрушен.
И ще крещя със чайките на кея.
Но, знай! – ще те намеря някой ден,
защото искам с тебе да живея.
Ела при мен? Във този страшен студ
и ризата – за теб – ще си запаля.
И ще вървя – един ужасен шут –
със гола гръд към сабите на Краля!
август 1989 - ноември 2012
гл. Поморие