А сега да кажа нещо доста сериозно за Стратегията, която от няколко седмици се обсъжда. Колкото и да ви прозвучи странно, всичко започна след онази учителска... дъъълга стачка. Недоволството на учителите бе използвано, за да се обяви началото на реформа. Целта беше душите и умовете на децата. Както се оказа - на реформа, която вече даде отровни и отчайващи плодове- неграмотност, неспособност за критическо мислене, свободия в училищата и тотална липса на авторитети. Всичко това под благовидния предлог, че детето има права, права и само права и че всеки опит за дисциплина и йерархия е, видите ли, връщане към комунизма. Неолибералният, сбъркан модел навлезе в училищата с огромната неолиберална лъжа и малоумщина, че детето трябва да е в центъра на образованието и че именно то е субектът, а не обект. Прекроиха се учебниците, подмениха се основни тези в историята, литературата, психологията. Изхвърлиха се писатели и произведения, внушаваше се постоянно, че класиците ни не ставали за четене, защото били ретроградно родолюбиви, обиждали българина, защото познавали народопсихологията му и за капак на всичко езикът им бил труден за съвременните деца, които според разни министерства е добре да си служат с около 1 000 думи, предимно чуждици, навлезли от английския.
Ако внимателно сте чели дотук, ще разберете, че подготовката за Истанбулската конвенция и сегашния проект за Стратегия, са подготвяни дълго, педантично и внимателно, като умишлено се борави с разтегливи понятия, които могат да бодат тълкувани по различни начини и претворявани в Закони предимно в либерален план. В тях няма нищо хаотично и случайно.
Добрата новина е, че 12 години по-късно, истината излезе наяве. Предстои българска Реконкиста или поражение. Или ние, или те.