За кутия цигари можем да ги освободим.
От „тежките” задължения.
Вече и кметове, съветници и пр.
Толкова струват фактите.
Я, и кметът си е купил апартамент?
От „ония“.
Е, и?
И той ще си иде.
Всички ще си идат.
Вкупом, както си дойдоха.
Ама не трябва!
Така да си идат.
Не стават – затуй трябва да си ходят!
Дойдоха с голи ръце да хващат престъпниците.
Оставиха ни с голи ръце.
Искаме работа, получихме шадраванчета.
Искаме доходи, получихме алеи.
Искаме сигурност, получихме страх.
Искаме здравеопазване, получихме гърбави магистрали.
Искаме справедливост…какво получихме?
И най-вече, ако не си идат така,
тия 10 години... може и цвете ни се видят.
С другите.
Утре.
Вчера ходих до гробищата.
И исках да залепя един некролог.
Отвън.
Няма място.
Десетки метри стена.
Таван, под – всичко заето.
Това е посланието!
Докато ние си играем на поредната игра „Виж ми апартамента”.