Николай Банев
За БСП и нейната капитулация

Понеже всичко е протяжно в милата ни родина и моите затворнически записки с начало 26.10, може би са видели бял свят, рано тази сутрин българско време.
Дано повече хора ги видят и прочетат, защото във влачещото се безвремие на мутрите, малко сериозни и реалистични неща могат да се прочетат или видят.

Монополът им (на мутрите) е вече е толкова естествен за нацията, колкото и е естествено заливащото ефира гангстерско бръщолевене на Борисов и първолашките сричания на свитата му.

Нищо от тази бутафорична четири-сезонна картина нямаше да е мизансцен на живота в България, ако БСП не беше в дълбока, тридесет годишна криза на същността си.

Сега, когато имам време за листа и химикала ще се опитам да направя относително кратък анализ на продължаващия вече 30-33 години агонистичен залез на една едно-милионна партия, имаща огромна заслуга за индустриализацията на страната, за инфраструктурната и модерност, за високото ниво на масовата образованост на нацията.

Кризата в БКП и нейния резерв ДКМС (Димитровски Комунистически Младежки Съюз) започна с избирането на Горбачов за ген.-секретар на КПСС. Увлечени от неговите (всъщност на добре подготвен екип) идеи за „гласност” и „перестройка”. Четящи книгите му по ленински път с продължения. Преминали през борбата с отрицателните явления в комунистическите партии в соц.-лагера – лебедовата песен на Андропов. Ние партийните и комсомолските дейци, очаквахме с ентусиазъм свежия полъх на по-голямата демократичност, на отварянето към света, на тържество на народовластието.

Указ 56 даде силен импулс за развитие на гражданската икономическа инициатива. Новите постановки на политбюро, на БКП за собственика и стопанина, правото на трудовите колективи да избират ръководствата си.

22-то и 35-то постановление. Големите младежки инициативи и обекти, като Странджа Сакар, Република на Младостта, 5-ти и 6-ти реактор на АЕЦ Козлудуй, АЕЦ Белене, развитието на пограничните и селските региони. Развитието на ТНТМ, авангард на новите технологии. Всичко това носеше усещането, за активни промени, за надежди и по-широки перспективи и хоризонти.

Да. Имаме и процеси, като възродителният, които носеха ретроградност и тревожност. Които нанесоха морални, а и големи материални и професионални щети на страната ни. Имаше и глупости, като Горбачовият сух режим. Но до 1986-87 година някак си те се тушираха от огромните образователни, професионални и материални резерви на социалистическия лагер и респективно на България.
БКП преживя сложен, но много кратък за такава партия „обновителен” процес.

Тя използва стройните редици на привикналите с манифестациите нейни членове. Отказа се за миг от „диктатурата на пролетариата”, от ръководната си роля в държавата, прие плурализма, многопартийността, като демократична неизбежност.

Преименува се. Отрече се от идеологията и идеологемите си. Приватизира розата и прикутка „Катето и Начко” да развяват нейните нови знамена – порозовели и отвели праха на миналото без свян и грижа за неговите скрижали и тотеми.

До тук перфектно. Каква адекватно променяща се, каква модерна лява партия – ще възкликнете.
Уви, да сменим абревиатурата си, лозунгите си, партийните книжки на членовете си – не стига. Не е достатъчно, като анонс за бъдещето. За полагане темелите на новите цели и задачи. За животворното обновяване на членовете. За увличането на привърженици, симпатизанти, любознателни, любопитни граждани и особено младежи. Мимикрията не е силата на левите партии. Стареенето без запленена от мъдростта и честността младост, не е силата на левите партии.

Заключените в килера на забравата
- хроники, лутания, успехи, провали, вътрешни идеологически борби;
- подчинеността или отхвърлянето на чужди наставления, изисквания, заповеди;
- тактическите „маньоври”, донесли удовлетворение или разочарование;
- „снишаванията” и върховете;
- Стотиците хиляди съдби в захвърлените кадрови партийни досиета. Съдби, вплетени в корените до оредяващите цветове на надстолетното дърво.
Забравянията по принцип не са силата на левите партии. Те обикновено имат герои, примери, важни жалони по пътя си.
Какво притежава БСП от всичко това?
Единствено верен брояч на партийните конгреси - но за партия от чието минало, БСП публично се отказа;
- Партийна история? Голямо безмълвно бяло петно;
- Именити в национален и световен мащаб основатели и дейци от Бузлуджа до 10.11.1989 година липсват;
- Хронология на заслугите за развитието на България или тъмни страници от историята на страната до 10.11.1989 г. няма;
- Спокоен, задълбочен и всестранен анализ на плюсовете и минусите? На постиженията и боксуванията? Да го правят историците, когато не остане жив свидетел за по-сигурно изпълнение на евентуалните бъдещи поръчки.

Всъщност какво е БСП в момента? Ни рак, ни риба. Нито е изконно българска, нито е исконно социалистическа.

Ще разясня веднага защо ви пиша тези богохулни редове, за много от старите партийни членове.

Първо:
Без каквато и да е дискусия във време, когато навсякъде бяха разлепени фалшивите карти с концлагерите на БКП и вървяха призиви за кожите на комунистите по стените, тогавашното предателско за мен ръководство на БКП императивно, промени името на БКП в БСП и постави своите уплашени и напълно дезинформирани от лъжите на враговете (в това число и на близки партии, като БСДП на Дертлиев) членове да избират или сменят членските си книжки или прекъсват членството си в партията. Такива като мен не подновиха членството си в БСП, каквато беше депешата по стар вождистки начин „отгоре”. Но дисциплинираните и притиснатите до стената за вини, които не притежаваха, членове на БКП масово „подновиха” членството си. В какъв смисъл се подновяваше членството, никой така и не обясни. А и нямаше нормално обяснение. Защото между идеологията и практиката на БКП и БСП, разликата беше колосална, антагонистична и невъзможна. Освен ако в партията не беше протекъл сериозен, масов анализ на миналото и вникване в същността на предстоящите партийно-поведенчески и социално-икономически промени пред страната.

Но такъв процес не само не протече вътре в партията. Напротив, експлоатирайки добрите страни на развития социализъм, новите „стари” дейци на партията си бронираха местата в народното събрание.
Без горда история, с постоянно вменявани вини далеч във времето, с неподготвени за жестоките и безчестни битки за власт лидери- БСП се капсулира в рамките на членската си маса – все още в активна житейска възраст.

Не посмя да разгърне страниците на своята богата и многолика история . Не се отвори към младите. А и такова „отваряне”, поради ретроградната отбранителна позиция на централното и местни ръководства. Младите имат нужда от заразителни примери, както от миналото, така и от настоящето. Партията се отказа от „срамното” си минало, но с дейците от това минало еволюираше (по-скоро деградираше) в настоящето.
Младите с инстинкта си следват модерното, интересното, иновативното, обещаващото… В БСП нямаше кого и какво да следват. Дори спомените на бабите и дядовците за безгрижните години, през които са живели, не бяха достатъчни да провокират интереса към БСП, която публично се беше отказала от тези спомени и се сещаше за бабите и дядовците им, малко преди поредните избори.

Социалистическа БСП се оказа единствено за част от ръководителите си, които изпълнили съответните си задачи (останали тайна за членовете) получаваха съответни назначения според заслугите. Явно заслугите са били големи, защото доста големи назначения в България и в чужбина видяхме.
Защо не е социалистическа партия БСП?

Въпреки че Станишев оглавява ПЕС, партията която той и предшественикът му Първанов превърнаха в опозиционно джудже, е социалистическа единствено според партийните документи и членството си в ПЕС.

Ще обясня защо:
1. В комплот с ДПС, което има идентични проблеми, БСП прие 10 процентовият плосък данък. Това е толкова социалистическа и социална мярка, колкото и пенсиите на пенсионерите в България са пенсии.
Прогресивното подоходно облагане и сериозни данъци за монополите, хазарта, спекулантите – това са социалистически лостове за повишаване на пенсиите и възможностите на публичните институции и социалните фондове.
2. БСП прие валутния борд и кастрира финансовата, инвестиционна и социално насочената независима политика на държавата.
3. БСП не посмя нито веднъж, когато беше на власт да отвори икономиката към печеливши пазари. Не можа да даде шанс на приоритетното развитие на българския бизнес в страната, не подкрепи вълната от иновативни стартове, не насочи държавните поръчки към българските производители.
4. Допусна геноцид над своите членове и избиратели:
- морален – за вменени вини, за които не са виновни.
- Материален – за кризата през 1997г. и под диктат отвън приемането на последващи анти-социални и ограничаващи развитието на българския бизнес закони.
- Геополитически- не защити геополитическия избор на своите членове нито в политическата, нито във военната област.
- Социален – изостави българските пенсионери на ръба на оцеляването.
5. Допусна на власт да дойде партия – слуга на чужди интереси.
6. Десет години не намери в себе си сили и другари, с които да отслаби мъртвата хватка на мутрите и да създаде условия за тяхното изгонване…
7. И до ден днешен преживява криза на идентичността, криза на демократизацията на управлението си, криза на откъсване от пъпната си връв – своите отрудени, обеднели, напъдени от мутрите и тоталитарната власт на ГЕРБ членове и избиратели!