Пак чакам дъжд. Но идва само вятър.
Не знам дали така е по-добре.
На дъждове до смърт съм се начакала.
До смърт се уморих от ветрове.
Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко.
Дори и думите. Сега ми се мълчи.
Останала ми е една любов. На срички.
Която обещава да горчи.
И… няма дъжд…Небето е пустиня,
която прекосявам сам-сама.
Очите ме болят от толкова синьо.
—
Защото няма дъжд, ще заваля.

източник:caribiana.blogspot.com