Народът празнува в чест на русалките, нивите и хляба. Откъдето минат русалките, ще се роди добър плод – нивите ще изкласят, лозята ще изресят, дърветата ще плодят. През тази седмица в сряда и петък рано преди слънце каквато и трева да улови човек, все е лековита.
В тази плодна неделя момите и невестите, от които се очаква да пренесат плодородието и сред хората, взимат иконите и тръгват за най-близкия манастир или свято място. Обикалят с тях и пеят песни, а на връщане спират край оброчището, където вече ги чака цялото село.
Коли се курбан, готви се в големи казани, свещеникът го прекадява. Всички ядат и се веселят, празнуват и се надяват лоша болест да не ги споходи, огън и градушка да не се изсипят над земите им.
Къщата се постила с пелин. Всяка мома и момък също трябва да носят предпазващата билка. Народът ни е знаел магическата сила на пелина да прогонва зли сили, бродници и магьосници и да ни пази от тях. Някои се лепят с лепка – трева, от която русалките също бягат. Лепка се слага и против болки в кръста.
В тази седмица е добре жените да работят в градината, да плевят, да засаждат. Трябва обаче да правят това само с ръце, не с мотика и други остри сечива.
На Свети дух се раздава за душите и за "Бог да прости". Преди да се отправят отново в небесните си селения, добре е да бъдат хубаво нахранени. Обичаят да се коленичи върху орехова шума е свързан с посредническата роля на ореха като световно дърво. Той свързва земния и небесния свят, а силата му е особено значима в този ден, в който се вярва, че душите се прибират в небесните си селения. Украсяват се гробовете, както и къщите със свежи цветя и зеленина. Денят се приема като цялостно обновление в природата, в основата на което е животворящият Дух.
Русалии
В Русалската седмица ходят русалии (мъжки дружини) и лекуват от "русалска" болест. Ходят на групи – по 3, 5, 7, 11, все нечетен брой. Преди това трябва да са постили поне няколко дни, да са облечени в нови дрехи, обкичени с лековити билки, да държат бяло знаме. Всяка дружина има и гърне с вода, в която са потопени лековити треви. Главатарят им, наричат го "ватафин", е такъв по наследство. Обикновено се предава на първородения син. Само той знае самодивските билки, заклинанията и наричанията над билките, над знамето, над русалиите, пред които бягат и най-лошите духове. Само той избира и посвещава в русалийско звание. Особено важно е русалското общество да си остане затворено, никой да не прониква в тайните му. Култови атрибути на русалиите са знамето (от бял лен) и русалийската тояга (от явор или дрян, нашарена и окичена с метални дрънкулки). Пред тях те полагат страшна клетва:
"У къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнезда да вият в нея, кукумявки и бухали да живеят и мътят, жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче, в гумното овца да не блее, вол и крава да не мукат, кон и кобила да не цвилят, куче да не лае, петел да не пее, тръне и бурене да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насита да нямам, дето стъпна – да съхне, що подхвана – да гори, пред мене чуми, зад мене холера, земя, кости да ми не приеме."
Всичко това ще се случи, ако някой наруши закона на русалиите. Но никой и не помисля да го стори. Защото те са избрани "русалски хора", защото имат важна мисия в тези дни. Лекуват от "русалската" болест (полуда). Танцът им е шеметен, страшен. Така мистично и тайнствено е всичко (въртящият се около болния кръг и наредените в него по възраст играчи, счупеното гърне, плиснатата върху човека вода), че болният трябва да се изплаши и да хукне да бяга. Заедно с него бягала и болестта. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън. По време на играта играчите подхвърлят болния нагоре, а главатарят им разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. После играят около ватафина и гърнето с вода, а той ги поръсва от нея, запоява и тях с оцета, шепти заклинания над знамето. Гърнето се чупи най-накрая от най-стария, водата се разплисква върху всички и болният хуква да бяга.
Вярва се, че игрите на русалиите не само ще прогонят болестите от къщите, но и ще донесат много плодородие на ниви, градини, лозя, на целия дом. Затова ги очакват с радост, даряват ги кой с каквото може. Последния ден играят прощален вълшебен танц в дома на главатаря си, прибират знамето, разпределят даровете и сядат на богата трапеза. Свършили са си работата и вече могат да празнуват.
ЗАБРАНИ
Който работи в понеделника след Спасовден, пък и през цялата идваща седмица, ще се разболее от лоша болест или други нещастия ще го сполетят.
Някога не се е работило през цялата седмица, по-късно почнали да празнуват само в понеделник, сряда и петък. И, разбира се, събота и неделя. Най-опасни са Русалската сряда и Русалският петък.
През деня не се спи, особено на открито.
В Русалската неделя стопаните не впрягат волове, не стрижат овце, не започват нова работа.
Ако се отиде на полето, не се сяда на земята, да не "удрят русалийките".
Не се тръгва на път, особено сам човек.
Не се кърши лозе, защото няма да има плод. До Свети дух не се горят лозови пръчки, защото русалките се сърдят и ресата пада.
Не се ходи без път през нивите – да не стъпи някой на трапезата на русалките и да се разболее.
Русалските дружини не трябва да се срещат. Когато това е ставало, доказвали с бой кой е по-силен.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Вярва се, че след Свети дух духва силен вятър и за да не опада ечемикът, трябва да се ожъне до празника.