На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
След Лазаровден и Цветница, дните до Великден носят в себе си дълбок смисъл и припомнят последната седмица от дните на Христос. Дни на терзания - каквото всъщност от старобългарски и означава думата страст.
В народната представа природата се възражда за нов живот. Това своеобразно възкръсване се преплита с християнството. С тази седмица приключва най-строгият пост - великденският, като Великата събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното. Без да навлизам дълбоко в християнски смисъл ще разкажа за дните от седмицата и ще се опитам да изведа от всеки един ден свързан с различните притчи, нещо за което човек може да се замисли и не е обвързано само с религия.
Смята се, че по време на страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в определени часове, се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи. През първите три дни се спазва отново строг пост.
Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване - на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.
На Велики понеделник Христос влезнал в храма в Йерусалим и разгонил хората, които търгуват в него.
В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си е Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.
На Велики вторник Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици - 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвали многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър, не ако има само една добродетел, а много такива.
На Велики четвъртък се боядисва яйца - първото задължително червено. Символ на Христовата кръв.
На Велика сряда литургията разказва за една блудница, счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос, за която той казва, че го е помазала за погребение. На Велика сряда Иуда /Юда/ уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората около нас, някои дори и грешни искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност, други наши приятели правят сделки с любовта ни.
Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там - и тялото.
По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието, между който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/. Това е денят в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или цената на нечия целувка.
Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее. (В Гърция това е официален неработен ден, а за първи път от 2010 г и в България). Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Велика Събота Това е предпоследният ден от Страстната седмица, в която се разказва как Христос слязъл в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския хляб - символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи сега. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В полунощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората му отговарят три пъти "во истина воскресе".
След тържествената служба, известяваща Възкръсването на Христос, хората се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
Велика Неделя - Великден
Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. След църква се сяда на празничната трапеза, на която има козунак и шарени яйца. Така свършва и Великденския пост. Чукането с яйца е за здраве и радост на децата. Първото червено яйце, наречено за Богородица, се оставя до семейният иконостас до следващия Великден.
“Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.”