обезоръжаването на площада, от северната страна на Безистена.
Заместник началникът на гарнизона подп. Докузов изпраща военна част да разтури митинга. По спомени, идва кавалерия, вероятно от 4-ти конен полк. Един от анархистите дава изстрел, при което загива един войник. Военните отговарят със стрелба и разпръскват митинга. Обявено е военно положение. Започват масови арести. Арестувани са около 200 човека. Кирил Атанасов Кехайов и Спиро Обретенов, малолетни успяват да избягат. Издирени по следи са намерени и убити. Заместник-прокурорът Георгиев, съдия-следователят Кондов и лекарите Тодор Арнаудов и Захари Паскалев искат аутопсия, но военните отказват. Липсват смъртни актове за убитите и къде са погребани. Георги Стойнов един от видните анархисти преминал преди това към БКП се самоубива, не може да понесе смъртта на другарите си.
След по-малко от месец на 24 април 1923 година арестуваните през март Николай Драгнев и братята Илия и Панайот Кратункови са убити по пътя за Сливен при „опит за бягство.”
Дълго време за убитите не се говори нищо. От една страна това става по времето на БЗНС, макар, че го извършват военните и от друга страна след 09.09.1944 година БЗНС и БКП са съюзници в управлението.
Анархистите са идеологически противници на БКП и по време на тяхното управление със нищо не се говори за тях.
След промените на 10.11.1989 година незнайно кога до паметника на Георги Шейтанов е поставена плоча с имената на убитите на 26 март 1923 година. Инициаторите изглежда са работили по спомени без да ползват архиви и знанията на специалистите. Допуснати са много груби грешки поради незнание.
Пропуснато е името на Ангел Домусчиев, брат на Георги Домусчиев.
Пропуснат е Николай Апостолов Зафиров. Баща му е виден общественик в града.
Алфредо Джелтети е от еврейски произход и фамилията е Джалдети.
Руско Русков на 21 години е Русев.
Паню Бочуков е Пани Бочуков. Името Пани се среща в историята на Ямбол.
Атанас Кехайов не е убит, а е бащата на убития Кирил Атанасов Кехайов.
Георги Щерев не е убит, а е емигрира в Съветска Русия.
Няма данни за Панайот Хлебаров, но има запазени спомени от него, тъй че не се знае дали е загинал.
Стефан Джонджоров не е убит, а емигрира в Съветска Русия. Завръща се в България след 1956 година и живее в София , където умира.
Тъй като няма запазени архиви добре е наследниците на родовете, от които има убити и знаят нещо за тях да предоставят сведения н Историческия музей в Ямбол