Виктория Петкова, 6 клас

Всяка година посрещам датата трети март с особено вълнение. В ума ми изплуват както картините на легендарния връх Шипка, златните кубета на храма ,,Рождество Христово“ в Шипченския манастир, така и сцени от Баташкото клане.

От една страна, се гордея с подвига на хилядите руски войници и български опълченци дали живота си за България, но и се прекланям пред жертвата за свободата. Нашата прекрасна родина е заслужила с право мястото си сред другите европейски народи. Не трябва да забравяме, че преди да се стигне до трети март - денят на възкресението на България, се е  преминало през Шипченската епопея, Плевенската обсада и тежкото и изморително прекосяване на старопланинските върхове от руските богатири и опълченците. Затова всеки българин рано или късно трябва да посети тези святи места, на които е извоювана българската свобода. Да застане пред гробовете на храбреците, положили костите си в името на отечеството ни, като върховен пример за родолюбие и смелост. Но дали можем да оценим по достойнство дара на Освобождението? Както е казал  Раковски: „ Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини.“ Любовта към отечеството е достойният дар за свободата.

 Колко много мъки и страдания е преживял нашия народ преди да дойде триумфалната дата на Санстефанския мирен договор?! България винаги ще се осветява от делото на своите големи синове - Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Каравелов… На героите, пожертвали се в Априлското въстание, за да обърнат лицето на Европа към нашия изстрадал народ и за да предизвикат намесата на братска Русия. Подвигът на тези хора е достоен за възхищение и трябва да бъде почитан вечно, защото без тях нямаше да се радваме на свободата, нямаше да я имаме, нямаше да я познаваме. Но свободата е не само повод за радост и гордост, тя е и тъга, по онези падналите в битките. По онези, които не познаваха думата страх и колебание. Те с готовност се бориха до последният си дъх за общото благо и затова днес имат правото да живеят в народната памет, защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ по думите на гениалния Ботев.

Сълзите напират в очите ми, когато се сещам какво се е случило в Батак:

 …Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите… много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Толкова много мъже, жени и деца са били жестоко погубени от ятагана на поробителите. Реки от невинна кръв са залели улиците на града. Във въображението ми изниква страшната картина на Баташкото клане. Виждам църквата, в която се крият мъчениците, ужас и страх ме обземат. Обгорелите стени пазят страшната история на онова време. Каква ли сила се изисква да пожертваш не само своя живот, но и този на децата си в името на честта и отечеството си?

Прекланям се пред пантеона на тези мъченици записани със златни букви в голямата книга на българската история. Някога в древността Хораций е казал: „Приятно и почетно е да загинеш за родината“. Пролятата кръв е слава за родината и почит за героите-гордост и преклонение. Падналите в боя за свободата на отечеството съграждат олтара на българския национален дух и остават завинаги в националната памет. Онази памет, която ни прави горди, че сме българи.

Изготвил: Виктория Петкова Петкова 12 г.

ПГ „Васил Левски“ гр.Ямбол - 6 клас

есето спечелило безкомпромисното първо място във възрастовата група на по-големите ученици можете да прочетете тук:
http://yambolnews.net/obshtina-straldzha/item/28809-istinata-za-svobodata-eseto-koeto-specheli-parvoto-myasto