Тази вечер в галерия "Жорж Папазов" в Ямбол сред неговият свят от картини художници, поети, писатели, хора на арта, общественици, общински съветници почетоха 80-годишния рожден ден на напусналия ни, Големия Павел Бакалов. За него говори Христо Карастоянов.
Стихотворение от Тенко Тенев, посветено на него прочете неговата племенница поетесата Росица Бакалова. Ще ви го предложим заедно с есето на поета и писателя Илко Капелев. Организатор и водещ на паметната вечер беше художникът Петко Йорданов.. След гостите на вечерта бе и зам. областният управител Нели Кадиева..
.Тенко Тенев: Човек на хълма
В един уморен от събития ден
ще приседнем, докоснали залеза...
Извисени до замното щастие,
ще разчупим от питата медена.
В нас ще греят стаени възторзи
и очинали рано слънца,
ще ни носят пак вихрено спомени
за изминали в обич лета.
Ще посрещаме -
свои и чужди,
ще дочакаме удар и ласка,
но ще бъдем спокойни -
за утрото
щом сме дали всичко от себе си...
...И в един уморен от събития ден
ще се слеем безмълвно със залеза
Този човек седи сякаш унесено на фотьойла в ямболския си апартамент, съзерцава, докато разговаряме, зеленината, модрото небе, прелитащите птици в рамката на прозореца, търси думите така, както се търсят верните тонове при създаването на една картина...Говори бавно, говори точно, говори живописно...Уважава великолепието на думите и търси тяхното точно място. Нанася ги като пастели върху белия лист, докато се получи мека, светла рисунка, която опиянява душата. И мен, докато го слушам, ме осенява мисълта, че той, Павел Бакалов, освен много извисен художник, е още романтичен поет и мъдрец. Мечтател. Лирик. Трубадур. Човек, който се е извисил високо над всекидневната посредственост и събира в сърцето си звуците от слънчевата гълчава. Този човек, освен с бои, създава картини и с думи. И това аз разбирам, докато разговаряме, защото пред мен по един много ненатрапчив начин той открива свежи и красиви светове. С думи той рисува своите години живот, от които шестдесет е посветил на изкуството.
Илко Капелев
