И препоръчано от Борислав Ненов Featured
Неделя, 30 Септември 2012 06:45Какво ли би било, ако можехме да сложим заглавие на дните си? Днес се събуждаш и сам измисляш как да се казва денят ти. Като глава от книга или епизод от филм. Само че ти определяш правилата. Име, дума или изречение, които могат пряко да разкажат за всичките ти преживявания и случки. Или пък нещо съвсем символично, което побира в себе си смисъла на целия ти ден и единствено ти си знаеш какво означава. Или, което само определени хора ще разберат. Може би нещо със скрито послание, някаква провокация, нещо интересно и задълбочено. Или просто име на човек, който днес значи целия свят за теб, име на песен, която отразява чувствата ти, име на движение, цитат от книга.
А представете си, ако можехме да избираме саундтрак в живота. Да можем да пуснем най-подходящата песен за всеки момент да върви за фон. Неангажираща, когато вървиш по улиците с дънки и суичър, весела, когато се радваш и забавляваш, и драматична в драматичните моменти, с вятър в косите и сълзи в очите.
Ако можехме сами да рисуваме декорите си. Да определяме как да изглеждат местата на които сме, улиците, по които вървим и домовете, в които живеем. Ако имаш пред себе една пълна палитра с цветове и можеш да слагаш, да слагаш, колкото си искаш. Сами да избираме хората, които да участват в сцените на дните ни и като цяло да можем да режисираме живота. Да го направим такъв, какъвто е в главите ни, и да можем да осъществяваме и най-смелите си идеи и режисьорски хрумвания. А на края на постановката да се поклоним и получим своите аплодисменти.
Ами ако всъщност можем?
Не е ли целият живот един „направи си сам” проект, който изграждаш и рушиш всеки ден? Не сме ли всъщност ние главните режисьори ? Да, разбира се, че има твърде много условности, актьорски грешки и фалове, но като всяка постановка и в живота има не втори дубъл, но поне втори опит. Всъщност тези, които пишат сценария сме самите ние. И това се случва всеки ден с всеки малък избор, който правим, с всяка нова мечта, към която се стремим и всяка идея, която представяме на света. И не е никак лесно. В проекта трябва да оставиш сърцето си и с всички сили и средства да работиш усилено по него, да го преработваш и променяш постоянно, за да може един ден всичко това, за което мечтаеш да бъде реалност. В живота, освен режисьори и актьори, сме и зрители. Гледаме отстрани проектите на другите и даваме оценка и критика за тяхното изкуство. Понякога не знаем какво става на сцената, изпускаме нещата от контрол и импровизираме, но не е ли това най-голямата тръпката на сценичното изкуство ?
Не забравяй никога, че държиш света в ръцете си. Създай с любов и удоволствие, всеки ден твоя личен режисьорски проект!
Диляна Ангелова, клуб „Млад журналист” към читалище”Съгласие”, Г ”Васил Левски”