ДИОНИСИЕВИ ПРАЗНИЦИ, НЕСТИНАРИТЕ...

На 21 май източноправославната църква почита паметта на Св. Константин и Елена, неговата майка. Флавий Валерий Аврелий Константин е римският император, който слага край на преследването на християните в Римската империя, издавайки Миланския едикт. През 330-та година той провъзгласява официално своето решение да превърне Византион в новата столица на империята, която е преименувана на Константинопол /в превод от гръцки - Градът на Константин/. Решението му е почитано близо 1000 години след неговата смърт, през които градът остава столица на Византийската империя.

Свети Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия поклон пред огнените божества. Той е свързан с култа към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина. Легендите разказват как нашите предци са притежавали способността да общуват с други светове и с техните божества, за да молят за закрила, милост, здраве, късмет, плодородие, благополучие и други.

21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила.


Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава. Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.

Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души. Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.


В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.

Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена - светлина, сияние, ореол, а също и избраница.


Константин и Константина и техните производни:
Койно, Койо, Койчо, Коста, Костадин, Костадинко, Костан, Косте, Костил, Костин, Косто, Костя, Косьо, Коци, Коцо, Кочо, Кунчо; Койка, Койна, Кона, Костадина, Костадинка, Костана, Костанда, Костанка, Костанца, Кота, Коца, Кочка, Кунка...
Дико (може и от Димитър),
Дило, Дине, Динко, Дино, Диньо, Динчо, Дито, Дицо, Дичо; Дина, Диница, Динка...
Таке, Таки (Костаки), Тако, Такуш, Тино, Тине, Тинко, Тинчо...

Елена, Еленко и техните производни:
Ела, Елеана, Елен, Елени, Еленица, Еления, Еленка, Ели, Елиана, Елика, Елина, Елинка, Елица, Елка, Елкана, Ена, Еника; Елен, Еленчо, Елин, Елинчо, Елкин, Елко, Ело, Ельо, Елчо...
Илона, Илонка (унгарски);
Лена, Лени, Ленка, Леночка, Ленуца, Ленча, Ленче; Лено, Ленко, Ленто, Ленчо, Леньо...
Към празника могат да се приобщят имена, съдържащи в смисъла си твърдост, устойчивост – Стамен, Стоил, Траян и др., или светлина – Клара, Светла...