×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

ИНТЕРВЮ със СТОЙЧО СТОЙЧЕВ, председател на УС на ЯТПП::

Вторник, 14 Март 2017 17:26


ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ИМА БЪДЕЩЕ ЗАЩОТО ИМА ПРЕОБЛАДАВАЩО ПРИВЛЕКАТЕЛНО МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ ЗА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ И ГРАЖДАНИТЕ НА СВЕТА
ТУРЦИЯ СЕГА Е ЗАПЛАХА, НО ПРЕДИ ВСИЧКО  ЗА СЕБЕ СИ"


1.     Действително ли Европейският съюз е осъзнат избор на всички европейски граждани или по-скоро на т.нар. елити. Знаем как "минаха" Референдумите за обща конституция.   В България пък и никой всъщност, освен т.нар. Народните представители не бяха питани.

На първо място за да разберем и отговорим  дали действително  Европейският съюз е осъзнат избор на всички европейски граждани или по-скоро на тъй наречените елити е необходимо да разполагаме с достатъчно информация за това какво всъщност представлява, какво е това „Европейски съюз“.  На второ място трябва да се съобразим с факта, че Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 28 европейски държави, самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Този съюз реализира най-големия икономически резултат и просперитет, сравнен с други икономически и политически съюзи, или територии с подобен размер и човешки капацитет. И този съюз по договор  във времето не е константа, а се развива вече  близо 70 години и това развитие е необходимо да се познава. Разбираемо е, че не всички европейски граждани разполагат с пълната информация за ЕС, и от това произтича отговора на въпроса, че ЕС не е осъзнат избор на всички граждани. Държавите пълноправни членки на ЕС обаче са едни от най-добрите демокрации в света, управлявани по конституции приети с прякото участие на техните граждани, и също управлявани от пряко и демократично избрани политически елити в държавите си, с което гражданите споделят отговорността за функционирането на тази най-голяма и най-сложна политико-икономическа система – Европейски съюз. Ето – вече имаме практика не само за процедурата как се приема държава в ЕС, но и как държава може да го напусне. И в това няма никаква трагедия, защото има възможност за свободен и демократичен избор. В конкретния случай това решение е прието от Великобритания на публичен референдум в който разликата в мненията на гражданите с право на глас е само 1-2%, а последствията ще понесат и другата половината граждани на страната, които са на обратното мнение. Даже в Лондон не пристигнаха армиите на държавите съюзници, нито имаше вътрешни сблъсъци. Даже вратата е отворена, ако Лондон пожелае да се върне в съюза. Важно е също, че държавите които са в чакалнята за приемане в ЕС са повече от тези които изразяват колебливо мнение за напускане. Големият проблем на гражданите в европейските държави и най-силно за българските граждани е доколко те могат да се организират в избора си на политическия елит и неговия отчет пред  тях, за да не може този елит да злоупотребява с техните права. Да, към момента ЕС няма обща Конституция и причината за това е, че неговото развитие не стигнало до точката на демократичен консенсус за такова решение.  И още нещо – за първи път в човешката история ЕС е най-близо до принципа мечта за хората „От всекиго според способностите – на всекиму според потребностите“, макар и принципа да е приложим сега само за отношенията между държавите в съюза. И да не забравяме, че този принцип сега не се харесва на една  част от хората и държавите в съюза. Очевидно обаче към момента ЕС не е стигнал до финала си, до крайната точка и възможност за развитието си. Считам  и сега, че  хората оценяват ЕС  като съюз с преобладаващо привлекателно минало,  настояще и бъдеще. ЕС остава желан, както за неговите граждани, така и за гражданите на света

2.    Действително ли няма алтернатива за България Европейския съюз. И защо, ако отговорите да.
Отговора на този въпрос трябва да търсим в социално – икономическата и политическа ситуация в България за да преценим нейната позицията в глобален аспект спрямо държавите в ЕС, спрямо държавите в географския район в който се намираме и останалия свят. Алтернативите на България са право пропорционални на нейната територия, природни богатства, човешки ресурс и капацитет, етапа на развитие на нейната публична демокрация, на  богатството на хората, качество на живот, културно – историческо наследство. Моята преценка към момента за България е, че не е подходяща друга алтернатива  различна от пълноправното членство в ЕС. Базовите права за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги откриват много възможности за свободен избор и развитие на хората в благоприятната европейска среда. Още повече, че сегашния принцип на социално – икономически отношения между държавите в ЕС „От всекиго според способностите – на всекиму според потребностите“, е особено подходящ по отношение на етапа в развитието на държавата ни. Не са много малките  държави като Швейцария, Израел, Южна Корея, Катар и няколко още, които могат да си позволят алтернатива. За да има друга алтернатива, на България е необходимо да бъде много по-богата и по-силна отколкото е сега.

3.    Какво означава Европа на две скорости. То и сега Южен поток за Южните страни членки не беше пуснат. Северният дори не беше обсъждан. Каза се, че за някои страни от ЕС качеството на произвежданите от корпорациите стоки е по-високо отколкото за други.
Ами ние държавите и хората в общия ЕС много се различаваме. Това , че се различаваме е голямо богатство, наследено от поколенията преди нас. Важното е че сме оцелявали по различен начин, което ни позволява много и по-различни алтернативи в начина на живот. Договора за ЕС не може да ни направи еднакви даже за много дълъг период от време. То и сега и ЕС и целия свят е не на две, ами на много скорости. То и автомобил не съм виждал с една скорост. Състоянието на социално-икономическия и политически живот и потенциал  във всяка държава от Съюза е различен. Също както и пътищата и асфалта са различни. Ако на българския социално-икономически и политически асфалт има много дупки, неравности, червени светофари, няма как да караме на пета скорост, а може би в Германия ще го могат. Важното е те като стигнат по-бързо и по-далече от нас, да продължават да споделят резултата в съюза с нас. Колкото за изброените разлики и скорости изброени във въпроса, в по-голямата си част те са наследство от едно минало развитие на държавите ни, които разлики благодарение на общите политики на ЕС една по една отпадат.  Тези дни има новини които показват как един глобален енергиен доставчик  променя и смекчава търговските си отношения към България защото сме в ЕС. Колкото до двойния стандарт в качеството на стоките за водещите и изоставащите държави в ЕС, проблема трябва да се изследва по-комплексно и по задълбочено. Стоките обикновено ги поръчват търговците с изискване за цена, която често е съпроводена с компромиси в качеството. Има хляб по 1 лев и по 10 лева за килограм. Лично съм забелязал, че големи групи стоки от известни европейски марки в търговската мрежа на източна Европа са с цени с 20-30 % по-ниски отколкото в западна Европа за да отговарят на платежоспособното търсене на населението. Възможно е това да води и до компромиси с качеството. Нашите държави издържат едни не малки публични институции и персонал, които трябва да ни опазят от вредни, некоректни и не отговарящи на националните и европейски стандарти и норми за качество и безопасност на храните и стоките. Убеден съм, че телеграфно и не задълбочено визирания и медийно повдигнат проблем с качеството на стоките за Източна Европа не кореспондира с общите правила на ЕС.

4.    Според Вас каква е ролята на тъй наречената  Вишеградска четворка в Съюза. Трябваше ли България да бъде петото й колело?
Случайно или не, аз съм един от щастливците които са посетили и пребивавали няколко дни в средновековния замък в град Вишеград, на един от големите завой на река Дунав, недалеч от Будапеща, където се е състояла учредителната среща . На 15 февруари 1991 г. премиерът на Унгария Йожеф Антал, президентът на Полша Лех Валенса и президентът на Чехословакия Вацлав Хавел се срещат в унгарския замък Вишеград и учредяват Вишеградския триъгълник. След разделянето на Чехия и Словакия двете нови държави остават част от обединението. Вишеградската  четворка има интересна и успешна история далеч преди създаването на ЕС. Това е „съюз в съюза“ , който позволява на четворката да защитава свои интереси и при влизането в ЕС, да отстоява интереси и вътре в него. Приемам за възможно и полезно взаимодействието на подобни съюзи в рамките на ЕС на основата на принципа на „клъстерите“ за решаване на специфични проблеми на група страни.  Колкото до това дали България да бъде пето  колело на Вишеградската четворка, считам, че за България ще е по интересно и по-успешно да се включи в един вътрешно европейски съюз под формата на клъстер „Балкани“. В него и лидерската позиция ще бъде по-близо до България. Необходимо е обаче да се появят подходящите политически мъже.

5.    Има ли бъдеще, според Вас Европейският съюз.  И ако ДА какво?
Европейския съюз има бъдеще защото има преобладаващо привлекателно минало и настояще за неговите граждани и гражданите на света.

6.    На какъв етап, според Вас са и отношенията ни с Турция. Заплаха ли е тя за нас. Всъщност заплаха ли е. И ако да за какво и за кой?
Турция сега е заплаха, но преди всичко  за себе си. Като цяло политическите и икономически отношения на България с Турция са добри, бих казал най-добрите, сравнени с отношенията на Турция с всичките и останали съседи. Позицията ни на страна от ЕС и страна в предприсъединителна подготовка за приемане, каквато е Турция също помага за стандарт на добри отношения. Съвместното участие в редица европейски програми също опосредства добри отношения. Партньорските ни отношения в рамките на НАТО също  разкриват допълнителни възможности за двустранен и съюзнически диалог. Южната ни съседка вече близо 50 години има късмета и благоприятната ситуация на основата на съвременна светска република и въведеното пазарно стопанство да постигне икономически резултати, каквито малко държави в света са постигнали. Огромни, много милиардни инвестиции от Европа и САЩ извличат взаимни изгоди и доведоха до добър стандарт на живот за турските граждани.
Нашата съседка обаче през последните месеци балансира, но по-често губи равновесие върху най-крехкото стъпало на съвременната си история.  Решенията които  взема нейния политически елит през последните месеци са крайно променливи, непремерени спрямо нейните съседи, спрямо Европейския съюз и глобалния свят.  Само за година тази непоследователна политика и наболели вътрешни проблеми доведоха до милиардни загуби в туризма, двоен спад в ръста на икономиката и, обезценяване на турската лира с близо 40%, засилваща се инфлация и безработица. Всичко това носи и определени загуби и заплахи за бъдещите търговско – икономически и политически отношения между нашите страни. Засилените вътрешни етнически и религиозни борби, амбициите на политическия елит, емигрантската вълна по границите, повишената терористична заплаха вътре в страната могат в кратки срокове да извадят държавата от равновесие, което да доведе до криза в целия регион. Всичко това ми дава основание да мисля, че Турция сега е заплаха, но преди всичко  за себе си.

Въпросите зададе Тодор Памуков







Read 2267 times
Rate this item
(4 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */