Това беше заглавието на откритата изложба на художника Румен Малчев в галерия Жорж Папазов десетина дни преди Коледа. Сам автора сподели, че това е изключителна чест за него. Това обаче е и чест за галерията, имайки предвид художествено-естетическата стойност на рисунките и картините, които ни показа авторът. Те са рисувани през последните 5-6 години. Достатъчни като количество и качество за равносметка на художествените търсения на автора.
И друг път, в няколко изречения си позволявах, да споделя свои впечатления от картини на Румен Малчев, когато е участвувал в общи изложби. С тази изложба той отново ме провокира. И не останах безучастен.
Румен Малчев е художник с изключително самобитен натюрел. Стилът му е толкова характерен, че няма как да не го познаеш в картините му. Или пък да го объркаш с друг. На пръв поглед картините и рисунките му изглеждат наивни, дори еднообразни. Да, те са по детски чисти и наивни. Образите и предметите в картините му са неподвижни, някакси сковани, ''застинали''. Липсват драматизъм и динамика. Към това трябва да прибавим и често използваните от автора плътни и ''тежки'' цветове.Този колорит, в тази хармония ни препраща към бита и традициите на българския народ. С тези шарки и носии. Освен това, Малчев често използва животни характерни за ежедневието и бита на българския селянин. Според мен те внасят романтичен елемент в рисунъка. Нали, не е все едно сутрин да се събудиш от първи и втори петли или от автомобилен шум, сирени, вибрации и статично електричество.В отделни случаи той ги показва твърде нереалистични или сюрреалистични, с качества които не притежават. Нещо като тенеца или клюнодървеца в пиесите на Йордан Радичков. И всичко това е събрано в едно платно. Ето как неусетно се получава магията в картините на Румен Малчев. За да засили това усещане, той използва още един похват. Понякога образите на втори план, са по-обемни от тези на първи. Уж са там назад, в дълбочина, а се ''набиват“ на очи. Сякаш автора търси втори смисъл или идея в картините си.
Да вземем например рисунката показана тук. Полегнал мъж и майката която държи в скута си детето. Вижте как е разположил Румен Малчев майката с детето. Те веднъж са в ''стаята'', като присъствие и в същото време са като икона - Богородица с младенеца. Какво извисяване и преклонение пред образа на майката. Липсва сякаш само кандилото и горящата свещ. Но вместо това, художникът е потърсил друго решение. На втори план той е нарисувал гълъб. Ето го похвата за който споменах. Уж е на втори план, а е пред очите ни - толкова обемен. Създава усещането за нещо нереалистично в целия този реализъм. Тук си мисля, че Малчев стига до Възвишеното. Даже ми се струва, че това което той ни показва в тази рисунка е единството на Материалното и Възвишеното. Как неусетно, художника от обикноенна битова сцена, тихо ни препрати до философската същност и смисъл на битието. Е, за това се иска талант. А на пръв поглед картините стоят някак си наивно, художника изглежда наивист...
Дали...?