5 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВЕЛКО КЪНЕВ

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след което играе в Сатиричния театър в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“[1].

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла "Дванадесет разгневени монолога".

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Велко Кънев почива на 11 декември 2011, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.