"Идеален съпруг" от Оскар Уайлд Втората Премира на 20-ти
от 19:00 до 21:00

Сър Робърт Чилтърн е идеален съпруг с блестяща политическа кариера, докато не се появява една фатална жена, която притежава писмо, криещо тайната на неговото минало.

Политическо изнудване поставя на изпитание любовта, доверието и приятелството между две влюбени двойки. Оплетени в забавни перипетии и недоразумения с неочаквани обрати, персонажите се изправят пред въпроса "Да имаш или да бъдеш?". Ще успее ли любовта да прости миналите прегрешения?

Режисьор Тодор Димитров
Сценограф Милена Пантелеева
Действащи лица по реда на появата:
Лейди Чилтърн - Цветелина Кънева
Лорд Кавършам – Михаил Лазаров
Мис Мейбъл Чилтърн – Мария Панайотова
Лейди Маркби – Капка Валентинова
Мисис Чивли – Яна Бобева

Цитатчета - като заглавието:

Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите хора

Да обичаш себе си, означава да си влюбен цял живот.

 

 

И още от Уайлд:

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

  Младите хора си представят, че парите са всичко. А когато остареят, се уверяват в това
   
Модно е това, което носим ние, а старомодно е онова, което носят другите

    Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено

    Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин

    Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден

    В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете

    Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични

    Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му
   
Всички велики идеи са опасни

    Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите

    Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите

    Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов
    Любовта и лакомията оправдават всичко

    Да обичаш значи да надминеш себе си

    Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост

    Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество

    Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите

    Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било

    Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота