Площадките и улиците покрай центъра са заприличали направо на изоставени пакистански автокъщи.
Като добавим циганите изскачащи в сумрак от контейнерите за боклук, ни липсват само надъханите Делта Форс в редица, потупващите се по гръб.
Чудейки се кой да гръмнат първо.
Добре, че вярваме в демокрацията!
Много обичам и река Тунджа в Ямбол!
Тя е единствената в света, по която едновременно може да се плува и да се ходи.
А такава висококачествена кал притежаваме.
Какво да кажа - няма равна!
В общинския план за развитие трябва не да залегне – направо трябва да си легне, изнасянето на ямболска кал например в Еритрея!
За кирпичени тухли.
За къщи.
В замяна може да получаваме захарна тръстика.
Захарната тръстика ще разменяме разбира се с Боливия за сол.
Солта ще експедираме немедлено в Ангола за диаманти.
Диамантите ще разменяме с Русия или САЩ (зависи от президента към момента) за кал – ако случайно в Тунджа потече вода.
Ей момчета и момичета на почти шейсет – спомняте ли си, кога за последен път в Ямбол е имало местен референдум, за каквото и да е било?
За тези, които си спомнят – безплатни талони за „Синя зона“!
И понеже изборите свършиха, само щото ще почват нови – какво по-добро време да си направим един местен референдум?
Например за:
„Подкрепяте ли в Ямбол да има „Синя зона“?
За да стане възможно допитването ни трябват около поне трима – четирима общински съветници и само шест-седем хиляди подписа от Ямбол.
Дали ги имаме?
Айде приятели юристи – кажете дали е така!
Защото тук „синята зона” няма никакво значение.
Тук никога и нищо няма значение, ако не ни питат!
Синя зона в река Тунджа – защо пък не?
Да живее демокрацията!

/Бел. Яс - лошото е, че от писане до конкретна гражданска дейност  разликата е бездна., а на т.нар. лидери на партии и общински съветници пък въобще не им пука, май напротив.  Управляващите го знаят и на това разчитат„„„