Нито реформаторите, нито професор Станилов са прави! Какъв крив нож?

"Четете го този Захари Стоянов, ама не като дявола евангелието. Така проф. Станислав Станилов от Атака се обърна към колегите си от парламентарната трибуна, по време на изказване във връзка с изказването на бъдещия руски депутат Пьотр Толстой, че България ще бъде изкупена цялата...."

Четете го и Вие, професоре Станилов, все пак е Захари Стоянов. Какъв нож бил забил Бенковски? Все пак са ЗАПИСКИ, а и видно от текста Захари Стоянов не се сеща СЛУЧАЙНО

Ето какво всъщност е казал Бенковски за Русия над горящото Панагюрище...

"...Надвечер се разпръсна слух измежду четата, че няколко души панагюрци искали да убият войводата и неговите другари, защото били излъгали населението да въстане, като му обещавали всякакви помощи и успехи. Тия слухове се потвърдиха и от секретаря Георгева, който, като се завърна при четата, каза, че чул с ушите си това заканвание на съзаклетниците. Както и в първото съзаклятие от страна на еледжикските въстаници, така и сега, животът на войводата беше спасен от присъствието на далматинците, с които по-напред трябваше да се борят съзаклетниците, преди да дойдат до войводата. При всичко че аз не гарантирам за истинността на тоя факт, но твърде беше близо до здравия разум да се е породила подобна мисъл в главата на гладните и полуубитите хора, за които нищо свято не оставаше вече на тоя свят. Трябва да ви кажа и това, че Бенковски не беше виноват, загдето панагюрските въстаници заедно с фамилиите си умираха сега от глад. Помнят читателите, че преди ние да излезем последния път из Панагюрище, Бенковски предложи на военния съвет да се изнесе малко храна в гората за всеки случай, но това се не взе във внимание.

Тия слухове и още други неприятни известия произвеждаха своите действия между останалите и така малко верни другари. Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен. Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село.

- Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия - нека тя заповяда!... - каза той и отиде да седне при корена на един бук..." Край на цитата от Записки по българските въстания"

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=6036&Level=3

Изказването на прфср Станилов, можете да видите и чуете тук:
http://www.novini.bg/news/379448-