Сергей Петков*  
Нещо интересно се случва напоследък.
Промъкна се някак си новината как Бистришките тигри са докарани до Варна с правителствения „Еърбъс”.
Показа се лъч светлина от медийната черна дупка, осветявайки за миг поредното безобразие и ето, изчезна от централните новинарски емисии едно фрапантно изпълнение на властимащите, а именно - използването на държавния самолет за задоволяване на прищевки. Или по-лошо. Използването на държавното имущество като залог при игра на карти (ако се вярва на вече написаното защо е бил игран този мач).

Това е много повече от пикантна история. Тук става въпрос за много повече от злоупотреба със служебно положение. Тук става въпрос за злоупотреба с власт. За да не кажа повече, че става въпрос за присвояване на държавата. Ако перифразирам един депутат: “Тя е наша и ще правя с нея…каквото си искам”. Сещате се кого цитирам, нали?

Но да се върнем на самия полет.
От собствен опит мога да кажа, че организацията на един полет не е никак лесна работа. Много неща трябва да бъдат координирани, трябва да бъдат съгласувани, потвърдени и изпълнени преди да се пристъпи към самия полет. А да не говорим за държавен полет. Тук нещата стават умножени по четири!

Обявената цена за този прословут полет бе около 20 хиляди лева. Тази цена за маршрут София-Варна-София е реална само, ако този полет е бил заявен като държавен. Забележете! Държавен! Тогава всички съпътстващи го такси, като такса кацане и излитане, хендлинг на самолета, такса паркинг и такса прелитане (overflight), са неприложими. Тоест, всеки един държавен полет е освободен от този вид такси.

Ако случаят е такъв, то тогава така гордо обявената цена на полета от 20 хиляди лева е реална. Но тогава възниква въпросът, каква държавна заръка са изпълнявали футболистите от Бистрица или техните събратя от Етрополе? Тук е мястото да предположа, че ако са изпълнявали държавна задача, то може би са ползвали и правителствения ВИП.

Иначе, цената на този полет с приложението на всички преки (по-горе описани разходи плюс цената на горивото) и непреки разходи, като лизинга на самолета, цената на техническата поддръжка на самолета и цената на застраховката (която задължително трябва да притежава всеки самолет), се приближава до 30-35 хиляди лева. (Само за момент ще напомня, че в предизборната си кампания през 2009-та година премиерът разгорещено обясняваше колко били неизгодни правителствените „Еърбъс”-и и как заробвали всички нас).

При подготовката на такива полети, както вече казах, участват страшно много хора. Министри, началници на агенции, дирекции, службата по охрана и отдели, та даже и пиари. Да не говорим за обикновените държавни служители.
Големият въпрос, на който трудно намерих отговор, е как никой не каза или поне не намекна, че изпълнението за този полет е противозаконно! А отговорът, до който аз стигнах, е СТРАХ.

Страх от това да не скършиш хатъра на премиера, страх от това да не му противоречиш, страх от това да не му кажеш разочароващата истина, че не става така. Че не може да се използва държавният „Еърбъс”, все едно е просто бус. Представяте ли си какъв страх се е вселил в душите на всички тези хора, щом са готови да си затворят очите пред крещящото погазване на законите в държавата ни!

И не това е най-страшното. Най-страшното е, че премиер-министърът гордо обяви, че такива „ползвания“ е имало не един път, а над 20 (двадесет). Тоест, страхът е много дълбок. Толкова дълбок, че и мен ме хваща страх от този факт!

А как се нарича форма на държавно управление чрез СТРАХ? Отговора оставям на вас.

———————–
* Авторът е авиационен инженер и консултант. Специализирал във Федералната авиационна администрация на САЩ. Член на Националния съвет на “Движение България на гражданите”

http://e-vestnik.bg/15414/poletat-na-bistrishkite-tigri-e-nezakonen-i-struva-mnogo-poveche-ot-obyavenoto/