Този профил на дъжд,

тази сянка на мъж,

тази, есен, която се срутва

Преминават по мен, без тъга,

без вина,

Без причина, че нещо се случва.

После стон, тишина,

сладко вино,

лъжа и умора в телата предишни.

Много нежност в нощта,

малко плахост в деня аромати,

цигари и липси.

А узрява зрънце някак чудно расте

всъщност чудо дошло е – живот…

този дъжд,

този дъжд, е със профил на мъж

приютил се във мойта ръка

И вали, и вали,

не боли,

как боли от деня до решителност строг.

Все гори и горчи,

преболява почти до нозете прекрасни на Бог.

Няма никакъв срок в този мъдър урок

как се диша когато си в друг.

Все ръми, и ръми отминава почти-

и почти,

и почти е любов.