Хаосът не е следствие.
Хаосът е цел.
И средство.
Това е най-краткият коментар на измамата, наречена „местни избори`2015“.
„Организирай си хаос и щракай с пръсти!“ – Това е девизът на ГЕРБ.
„Организирай си хаос и обвинявай другите за хаоса, който ти си натворил!“ – Това е тактиката на ГЕРБ.
„Организирай си хаос и властвай! Безразделно, авторитарно, извън, над и въпреки закона! Бъди хегемон!“ – Това е стратегията на ГЕРБ.
Хаос означава пустота, пропаст, бездна.
Бездна, която ражда чудовища. Не митичните хидри, химери, горгони, циклопи и цербери. А овластени безграмотници, самовлюбени посредственяци, политически мародери, партийни черноборсаджии, обществени рекетьори, изнудвачи, мошеници, търгаши, гешефтари и прочее авторитарни типове, които ежеминутно произвеждат хаос и диктатура, защото извън хаоса и диктатурата те не могат да виреят.
На 25 октомври 2015-а демокрацията изгуби битката с хаоса.

Обществото изпадна в пълна амнезия

Обществената памет е къса, медийната безпаметност – избирателна.
Медиите, понеже са без-при-страстни, забравиха какво са писали, приказвали и показвали преди 4 години. Забравиха изборите през 2011-а, забравиха кошмара в зала „Универсиада“, забравиха припадналите, забравиха неудържимия скандал, забравиха самоотвержените гербаджии -„помагачи“ на бременни, забравиха собствения си потрес, възмут и гняв, и най-вече – забравиха, че изборите през 2011-а бяха по „кодекса Фидосова“ (имаше такова лице), че председателят на ЦИК се казваше Красимира Медарова (ГЕРБ), премиерът – Борисов (ГЕРБ), а вътрешният министър – Цветанов (ГЕРБ).
Забравиха, защото 2011-а трябваше да бъде забравена. Заложниците в „Арена Армеец“ (5000 на брой, изсипани в един миг и заключени там) послужиха, за да бъдат забравени заложниците в зала „Универсиада“ пред 4 години.
Някой тогава поиска ли оставката на Медарова? Не. Някой поиска ли оставката на Фидосова? Не. И главно – Някой поиска ли оставката на правителството? Не. Защо? И тогава, и сега в Изборния кодекс пише кой организира изборите, а именно – Министерският съвет, после са ЦИК, ОИК и прочее (бъдете любезни да прочетете чл. 18).
Амнезията регистрира и съвсем скорошни поражения. На 19 август 2015 г. Йорданка Фандъкова изпраща писмо до ЦИК с предложение членовете на ОИК-София да бъдат увеличени от 19 на 39. На 28 август по инициатива на Румяна Сидерова (БСП) ЦИК обсъжда предложението. В гласуването участват 14 от 20-те членове на ЦИК; „за“ предложението гласуват – 6 души (Ивилина Алексиева, Камелия Нейкова, Цветозар Томов, Емануил Христов, Росица Матева, Румяна Сидерова); „против“ – 8 (Мария Мусорлиева и Владимир Пенев от „Атака“, Севинч Солакова и Ерхан Чаушев от ДПС, Георги Баханов и Йорданка Ганчева от ГЕРБ, Иванка Грозева от НДСВ, Ивайло Ивков от РБ). При 6 „за“ и 8 „против“ предложението е отхвърлено.

Ей така се организира хаос

На 25 октомври 2015-а, като по поръчка (защо като?) гръмнаха сайтовете на МВР, МВнР, ЦИК и ГРАО. Четири държавни институции, пряко свързани с изборите.
Едни рекоха, че това е работа на незнайни черни душмани на електронното гласуване, с едната цел – да дискредитират скъпия на всяко протестърско сърце референдум. Други – че хакерската атака (denial-of-service attack, т.е. DDoS attack) е работа на чуждоземни (а може извънземни) врази на България, които ни атакуват чрез Ай Пи адреси от Виетнам, Турция и САЩ (как пък не се намери барем един Ай Пи адрес от Русия, та да е ясно, че лично Путин, „гадното кърваво ботоксно джудже“ ни е хакнало като оръжеен склад на „умерената“ сирийска опозиция!). А проф. Мишо, дето е шеф на „Информационно обслужване“, каза, че туй ще да е нападение на супермощна хакерска група. Мощна като „Звездата на смъртта“ на Дарт Вейдър, очевидно. Как иначе ще пробие „най-ефективната и модерна защита на инфраструктурата от подобни атаки чрез технологии и софтуер, които се използват от институции като Белия дом“, както пише в сайта на „Инф. обслужване“. В случая Дарт Вейдър проби защитата на цели четири Бели дома! Уау!

И всичко потъна в информационен мрак

До момента никой не е открил кой е тоя зловещ Дарт Вейдър. А не го е открил, щото не го търси. А не го търси, щото знае какво ще намери. Пък като го намери, ще трябва да влезе в сила Наказателният кодекс. Защото умишленото, програмираното, режисираното срутване на сайтовете на МВР, МВнР, ЦИК и ГРАО е:
Първо – компютърно престъпление.
Второ – престъпление срещу политическите права на българските граждани.
Трето – престъпление срещу дейността на държавни органи.
Четвърто – терористичен акт.
Пето – покушение срещу националната сигурност.
Шесто – покушение срещу парламентарната република.
Седмо – покушение срещу демокрацията.
Някой да е предприел предварително разследване срещу (не)известен извършител? Не. Няма и да предприеме.
Ей така се произвежда хаос.
При наличието на тези 7 (седем) покушения и в отсъствие на каквато и да било официална информация, под прикритието на плътния информационен мрак, ГЕРБ си натаманява и натъкмява изборите в името на своята абсолютна власт, подменя, дописва и пренаписва протоколи, и върши поредното покушение срещу държавата и обществото.
Изтъргувани избори половин година преди изборите; операция „Ситите атакуват“ (сиреч – ситите от „Междузвездни войни“, както и ситите, дето на гладните не вярват, та затова ги купуват, продават и препродават като електорален добитък); 5000 заложници в „Арена Армеец“ (гордостта на Борисов); и за пискюл – среднощното шоу на Сидеров в резоньорското присъствие на вътрешната Руми (понеже The Show must go on! достатъчно дълго и напоително).

Така се прави

Няма политика. Няма избори. Има гешефт. Има много пари и много власт в ръцете на ГЕРБ. Който не може да бъде купен с пари, ще бъде купен с власт. А който не може да бъде купен с власт, ще бъде изрекетиран.
А (не)зависимите медии, полегнали (не)зависимо на хълбок, 3 (три) денонощия ни занимават с истерията „Сидеров“; не питат # Кой гръмна сайтовете на МВР, МВнР, ЦИК и ГРАО; не смеят да гъкнат, камо ли да поискат оставката на правителството, защото негова е отговорността; повтарят зашеметени една мантра – „кодекса Манолова“ и забравят, че по същия този кодекс на два пъти бяха проведени избори и проблем нямаше; и коментират социологически извадки, вместо отсъстващи официални данни, и ни съобщават с апломб, че в града Хикс лицето Игрек получило 10%. От какво 10%? Проф. Мишо да им обясни колко е 10% от нещо неизвестно, как изглежда и с чем его едят.
И едни щастливо реанимирани протестъри искат оставката на току-що избрания омбудсман, тоз демон Манолова, което си е поредното действие в мръснишката кампанийка на мръснишката компанийка. Протестърите не са особено притеснени от провала на референдума и го възхваляват като величествена победа. Не са притеснени, защото референдумът беше само инструмент за натиск, само част от пърформанса, нещо като вувузел, нещо като пантомима, в която блесна бездарието на един ухилен персонаж с каскетче, понесъл сини папчици, възнаграден с кратковременна властчица.
Българите в чужбина, заради които ужким беше пърформанса с електронното гласуване, не се и мръднаха. От близо 2 милиона зад граница са гласували (ако числото е вярно) 27 000, което прави 1,35%. Толкоз. Истината е, че не заради тях и не от грижа за тях беше цялата тази дандания. А за да бъде облекчен тук, в България, режима на покупко-продажба, подмяна, манипулиране и фалшифициране на изборите – които и да са, когато и да бъдат.
Така се прави. Така се печели. И така се държи власт. Пък вие си приказвайте за идеи, колкото ви душа иска

Велислава Дърева
В. Дума