В разгара на предизборните страсти и художествената галерия „Жорж Папазов“ се оказа пълна с плакати. Но не от тия с изисканите лица, изтънчените обещания, изтормозващите ни номера на бюлетини и преференции и излишния надпис, отдолу. А част от богатия фонд на галерията, в който се съхраняват шедьоври от отминалите десетилетия, когато плакатът се утвърди и като форма на изкуството. Експозицията „Плакатът“ включва колоритни творби от различни периоди на ямболското минало, преди „възродителния процес“ за плакатите, след който те станаха постери и билбордове.

От времето, в което буквата „Ъ“ е стояла в края на думите, а не в началото на стандартен отговор на политик, афишите впечатляват с почти педантично подробно описание. С всичките му детайли за това какво, къде, кога и защо ще бъде организирано. От честване годишнина на гибелта на ямболските герои от Априлското въстание, до здравословна беседа на тема въздържание. Не са пропуснати и мили детайли от рода на „Свири джаз“. Въобще – всичкото инфо на плаката. Нямали са ни интернет, ни ЯмболСвят...

С пъстрота и оригиналност впечатляват многобройните плакати за изяви на ямболски творци и афиши за гастролиращи такива. Заслужава си да се видят. Ако не за друго, то поне да се заснемат и покажат в социалната мрежа. Има за всеки вкус по нещо. И да се порови из нета за десетките имена от стените, на творци градили и съхранявали ямболската духовност.

Няма как гвоздеят на подобна експозиция да не са плакатите на Иван Газдов. Вижте ги и няма да се чудите защо той си остава създател и съзидател на стила „графикатура“. Забавни, оригинални и поучителни са неговите творби.

Една зала с много прозорци към различните измерения на изкуството, към различни послания и внушения. Това е пространството на изложбата „Плакатът“ в галерия „Жорж Папазов“.

Идете и вижте.

Влиза се без пари.

И без парола дори.

Красимир Костов
(на сн. не е е той, а Джон Попов, който е мъртъв:)