ЕДИН ЕРЕТИЧЕН (ЕЗОТЕРИЧЕН) ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА МУ


Йоан Кръстител - един от двамата Месии, който ще ни учи на праведност в последните дни
Двама новозаветни пророци се прочуват в римската провинция Юдея в Палестина със смели нетрадиционни проповеди и с многобройни последователи в началото на християнската епоха – Йоан Кръстител и Исус от Назарет. Въпреки че техните най-ранни християнски движения черпят идеите си от източния авестийски Зороастризъм и от ведическата нравственост, те все пак се разминават в някои отношения. Отглас за конкуренция в полето на вярата между оглавяваните от тях секти се долавя дори в евангелията. Двамата именити пророци стоят на различни позиции по основния богословски въпрос, отнасящ се до обожествяването на човека и възможността той да се превърне в бог приживе или след смъртта.

Поради тези различия се разделя и нравствената религия на два клона – ведически и авестийски /Зороастризъм/. Първият обожествява фараоните, царете, императорите, а вторият изключва всякакво човешко обожествяване. Обожествените царе или пророци трябвало да извършат небесния преход чрез чудото на възкресението. Юдейската църква по времето на Йоан Кръстител и Исус има различно отношение по въпроса за възкресението.Фарисеите, преобладаващата част от свещениците, вярвали във възкресението, а садукеите /малка група, управляваща Соломоновия храм/ отхвърляли учението за възкресението.

Новата християнска религия се ражда като резултат от болезнените социални сътресения и засилващото се римско подтисничество и се превръща във вероизповедание, което да вдъхне надежда и търпение у хората пред неизбежните земни неправди, обещавайки им след смъртта щастие в небесния Рай. Пръв в новата вяра започва да „кръщава” желаещите пророкът-пустинник Йоан Кръстител, като ги пречиства ритуално във водите на река Йордан. Кръщава и самият Исус, бъдещият Христос. Но Йоан Кръстител, подобно на пророка Зороастър, предпочита докрай да остане пратеник на Всевишния Бог без свръхесествени божествени качества, докато привържениците на Исус го възвеличават като Христос, син-цар-слънце, равностоен на самия Върховен Бог-Отец.

Абсолютизмът и ведическото междукастово примирение се оказват най-подходящите подходи за имперската доктрина, целяща световно господство. Абсолютнният информационен и духовен монопол, покорството и сляпото подчинение без нравствен дуализам са твърде удобни за осъществяването на такава цел. Заедно с тази примиренческа пасивност, в това число и към властта и парите, се тушира и необходимостта от борбеност и свободен избор.Докато Бога-Мъдрец /Ахура Мазда/ съветва последователите си да се борят със злото и сами да избират праведния път към добродетелност. А когато се отрича равнопоставеността на силите на светлината и мрака, се принизява и ролята на борбата в името на доброто. Но потискането  на свободомислието и свободата на информация, естествено, ражда отпор.В началото двете религиозни движения правят опити за сближения и обединение в името на новата вяра, но  по-късно Йоанистката /на Йоан Кръстител/ секта се превръща в алтернативно убежище на свободомислещи християни с опозиционни настроения.

Двамата именити първохристиянски пророци загиват мъченически от насилствена смърт. Йоан Кръстител е затворен и обезглавен без съд и присъда от римската марионетка, юдейския цар Ирод, а Исус Христос е обвинен от юдейските свещеници, осъден и публично разпнат от римляните. Учениците на Йоан Кръстител погребват тялото му в гр. Севастия, /дн. Себастие/, в миналото гр.Самария, столица на северното еврейско царство Израил. Затова и може да е бил самарянин, нищо че гр. Хеврон в Юдея се посочва за негово официално родно място.

Християнската иконография изобразява Йоан Кръстител с криле на ангел и одежди на монах-пустинник, а в евангелските текстове се долавя и сведение, че в него се преражда старозаветният пророк Св. Илия, за да  „свидетелства за светлината” и да бъде „светилото, което гореше и светеше”/Йоан 5:35/. Именно затова българската православна църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител на 24 юни – Еньов ден, денят на най-силното слънце в годината.

Днес в Близкия изток съществува древна секта  на мандеите, последователи на Йоан Кръстител. Оригиналната им вяра се отличава с дуалистични и гностически черти. Мандеите наричат себе си „сабба”. Названието произлиза от думата за светлина „зъбъ” и е много подобно на „саби”, както са наричали тракийските свещеници на бог Сабазий.

Те вярвали във възнасянето душите на покойниците в царството на светлината. За тях Йоан Кръстител е пророк, пратен от царя на светлината, а Христос е титла, която се наследява от всеки следващ духовен водач на сектата.

Йоан Кръстител, според езотериката, олицетворява алхимичната еволюционна сила и енергия на Светия дух и принадлежи към така наречените човешки Свети граали, които чувстват универсалната духовна сила в телата си и притежават свръхестествената способност да създават или унищожават каквото пожелаят, както и даряват хората с безсмъртие.  Носителите на тези граали са главните архетипни съдове на Светия граал и на Тайнствата, посветени на него. И именно тяхната енергия на Светия дух надарила с необичайна сила чашите, копията, камъните, на които днес се приписват чудодейни качества.Така както силата на Светия дух, преминаваща през човешкия Свети граал Исус Христос, е дарила с могъщество чашата на Христос. Затова Той казва на учениците си: ”Ще пиете от чашата ми.”

  Светият граал има множество проявления по цял свят и неговите сили се приравняват със силата на Светия дух на Богинята. Но човешките Свети граали имат много по-чудодейни качества. Те са въплъщения на Светия дух на Кундалини, след като пробудят еволюционната сила в основата на гръбнака си. Съществували са в целия свят и във всяка историческа епоха като просветлени жреци-крале, повелители на Кундалини, ръководители на тайни общества и мистични школи. Те са въплъщения на Светия дух на Кундалини, след като пробудят еволюционната сила в основата на гръбнака си. Между нейните носители са Илия, Елисей, Йоан Кръстител, Исус Христос. При маите е наричана  огнена змия, при инките – златната змия. В Китай я приемали за трансформирания Ин или семенната течност, която се издигала като бурен пламък към темето на главата посредством свещени ритуали и практикуване на йога, а после изпълвала телата с духовна светлина. Силата пък, която въплъщават европейските и близкоизточните човешки Свети граали, била наричана астрална светлина или Azoth, която превръщала неблагородни метали в злато и хората в богове. При суфистите тази пламенна трансформираща сила се наричала Барака, а при шумерите съответствала на техния създател змията Енки и я наричали Вода на живота. Върналите се от Светите земи тамплиери я представяли като гълъб, който се спуска от небето  или като силна светлина, макар  и да я приемали под формата на Черната мадона. Описвана е и като „гръмотевица…последвана от искрящ лъч светлина”.

Тамплиерските рицари били посветени в тайнствата на Кундалини от близкоизточната мистична секта на йоанитите, която била основана в древността от „двамата Йоановци” – Йоан Кръстител и апостол Йоан. Сега йоанитите твърдят, че окултната мъдрост за активирането и развитието на Кундалини била предадена от Йоан Кръстител на Исус, а след това и на апостол Йоан, чийто символ била чаша с навитата около нея змия -Кундалини. А част от тези знания дошли от Египет, където Исус бил посветен за жрец на Озирис. Смята се също, че прочути адепти на йоанитите, като Йоан Кръстител, Исус Христос и Симон Мага, са практикували форми на тантра, кабалистична йога и медитация.

Рицарите-тамплиери наричали силата на Кундалини, която се предавала чрез целувка, Бафомет, или още „Майка на дъха”. Изображенията й включват три черни глави, символизиращи универсалната троица и тройната функция на жизнената сила, изобразявали я и с фигурата на черното божество-козел – Бафомет. Представлява черен андрогинен бог-козел с животински и човешки черти, има фалос във форма на жезъла на Меркурий и символизира андрогинната /двуполова/ жизнена сила, получена от алхимичния огън и андрогинната Кундалини в основата на човешкия гръбнак. Нумерологичната сума на Бафомет и Кундалини дава окултното число осем, свързано с алхимията.Затова осемлъчната звезда е гностичен символ на духовния идеал на йоанитите. Тя изразява  седемте етапи на еволюцията, върхът на която е осмото по-високо ниво. Осемте върха символизират Седемте планетарни сфери и София, Мъдростта, която се намира над тях, както и осемте Еманации на Истинския бог.

Хамер-Пургщал пише в книгата си „Мистерията на Бафомет разкрита”, че името му е версия на гръцкото „Baphe Мeteos” – „Кръшение в Мъдростта”.  А Хю Шьонфийлд твърди в „Одисеята на есеите”, че преведеното му с използвания от древните гностици и есеите шифър „атбаш” име дава „София”, т.е. „Мъдрост”.

БафометБафомет е магическата същност на Абсолюта, единството на полярностите, Духът, който сублимира от материята. Той е алхимичен символ. Има и версия, че названието му е резултат от неправилно произнасяне  името на Мохамед, защото е било изтръгвано от тамплиерите с мъчения. Според други, идва от “Бафе” и “Метис”- Кръщение в Мъдростта. Елифас Леви смята, че е анаграма - БАФ-ОМ-МЕТ, но прочетена обратно -ТЕМ-ОФ-АБ, и означава “Баща на храма за благото на всички”, затова фигурата му е сходна и с тази на черния бог Мендес, египетския символ на Философския камък.

Бафомет е изобразяван седнал на трон със запалена факла между рогата, представляваща магическата светлина на универсалното равновесие. С двете си ръце козелът прави знака на окултизма и показва горе бялата луна Хесед и долу черната Гебура. Този знак показва съвършената хармония между милосърдието и справедливостта. Кадуцеят /жезълът/, който замества възпроизводителния орган, представлява вечния живот, покритият с люспи корем е водата, кръгът отгоре е атмосферата, перата символизират въздуха, променливостта. Носи на челото си знака на Пентаграма с върха нагоре, което означава, че е символ на светлината.

Едно от най-важните проявления на Бафомет била мумифицираната глава на Йоан Кръстител, която рицарите-тамплиери взели от Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход. Тъй като Йоан владеел Кундалини, главата му още излъчвала неговия Свети дух или Змийска сила. От близостта  с нея рицарите можели да абсорбират трансформиращите еманации. Според техни признания, Бафомет може да  ускори духовната еволюция, „да накара дърветата да цъфнат и земята да ражда”. Бафомет дори излекувал един римски император от смъртоносна болест.

Начело на повечето родословия от Носители на чашата е техният велик основател – Владетелят на света, Зеленият човек, който е олицетворение на Кундалини и Змията на дървото. Той е познат с много легендарни лица и имена  - Муруган, Дионис, Озирис, Ал Кадир, Мелхизедек, Луцифер…В проявлението си на Краля на рибарите Муруган, той изпратил от Шри Ланка своите просветлени ученици по целия свят. А Санат Кумара и неговата група Синове на Бога дошли от Венера в първичния континент Лемурия /Му/, когато Шри Ланка е била част от този голям материк. Тези звездни пратеници обучавали в мистериите на Кундалини цели династии от адепти в създадените от тях школи, в които се изучавали техники, като йога и алхимия. Един от тези родове потеглил на запад към Близкия изток и дал началото на мандейските Носители на чашата, известни като назореи. Името носи значение на мъдрост от корена Nass-змия, свързано е и с юдейската дума за змия Nachash. Което пък издава, че са свързани с Jhana Pandita, т.е. Муруган и проявлението му като гностицизъм – Змията на дървото в райската градина.Това родословие достигнало разцвет с раждането на един от най-великите майстори на Кундалини за всички времена – Йоан Кръстител, познат сред своя народ като „Рибаря на души”.

Името му преминава през транскрибирането на името на Муруган Jhana /произнася се Яна/, през сирийския арамейски език в Йохана, в Йоханан на иврит, в арабското Яхия и накрая в английското Джон. А мандейското му название обединява Яахия и Йохана, за да стане рядко срещаното Йахия Йохана.Като инкарнация на Змията на дървото, той бил за мандеите и чакания Месия. Затова бил изпълнен със Светия дух от самото си раждане. Това било установено за пръв път от архангел Гавраил, който се появил пред родителите на Кръстителя  Елисавета и Захария и им наредил да го нарекат Йоан, а според версията на иврит, Йоханан означава „Яхве е благосклонен”. То е свързано и с юдейското Йона, което буквално се превежда като „гълъб” – птицата, която символизира Светия дух. А символът на Йоан станала гургулицата.

Архангел Гавраил разкрива и друга истина за непрестанната инкарнация на Зеления човек /Муруган, Ал Кадир.../, като казал: ”...и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си... в духа и силата на Илия.” /Лука1:15-17/. Прераждането на Йоан като духа на Илия било потвърдено  и от Исус в гностическото евангелие, наречено „Pistis Sophia”, където се казва, че душата на пророк Илия е отнесена при Девата на Светлината, а нейните приемници и управници я полагат в утробата на Елисавета.

Йоан е бил и прероденият дух на Енки – първият Аватар Риба от шумерския пантеон, пише розенкройцера Годфри Хигинс в своя шедьовър „Анакалипсис”. С раждането на Йоан започнала Ерата на Рибите. А на всеки 2000 години в началото или в края на новия зодиакален знак се появява Аватар /Спасител/, Божий пратеник, Пазител на епохата. За Ерата на Рибите това е Йоан Кръстител.

Смята се също, че като Аватар на Мъдростта и на Зеления човек, Йоан е и реинкарнация на Вишну – индийският бог пазител и дух на Аватар, който често приема физическа форма на земята, за да запази и възвиси човечеството чрез носената от него запазваща жизнена сила, /другите два нейни аспекта са Съзиданието-Брама и Разрушението-Шива/.

Библейските пророци Исая и Малахия разпознават Йоан като миропомазания, чрез който Бог ще обяви идването на великия и страшен ден Господен и който ще бъде познат като Илия и ще се появи като „гласа на един, който вика в пустинята”. В Матея17:12 също се казва, че Йоан Кръстител е очаквания пратеник и миропомазан. Макар че неговите ученици го разпознавали повече като Месията. Дори самият Исус казвал за него, че е по-велик от всички други пророци. В някои апокрифни текстове именно Йоан се описва като Месия и бъдещ цар на евреите и именно него искал да унищожи цар Ирод, когато наредил да избият първородните синове на юдеите. Но баща му Захария отказал да съобщи къде е скрит сина му и бил заклан от хората на Ирод.

А според „Ръкописите от Мъртво море”, Йоан е бил един от очакваните двама Месии. Единият трябвало да бъде цар, роден в племето на Давид, а другият – духовник, роден в племето на Леви. По този повод Геза Вермен казва в „Пълните ръкописи от Мъртво море на английски /1998/, че „...духовният месия идва пръв по важност и царят-месия трябвало да отстъпи пред неговия духовен авторитет. А духовният учител трябвало  да бъде последният учител, „който ще ни учи на праведност в последните дни”.

Кръстителят избрал за свой дом село Витания, ,,там където четири потока се вливат, преди река Йордан да се влее в Мъртво море. Затова другото име на Витания е Ветавара, означаващо „място на пресичане”. Той избира това място, защото там е завършил предишната си инкарнация като Илия. Затова и духът на Илия се върнал в тялото му към предишния си начин на живот. Йоан, също като него, се обличал в кожух, препасан с кожен пояс през кръста /Царства2:1-8/ и се хранел със скакалци и мед /Марко1:6/. Избрал Витания, не само заради ритуалите на кръщение, но и защото в областта на пресичане на няколко реки възниква трансформираща жизнена сила и духът на Зеления човек обитава това място, така то става естествен генератор на Светия дух. Това правило от мястото земен Рай, свещен и за Енки, и за Ал Кадир.

Сведения за обучението на Йоан за назорейски кръстител, предаващ Светия дух, са запазени подробно в свещените мандейски текстове /”Книгата на Йоан”, „Великото съкровище”, наричана и „Книгата на Адам”/. В тях се твърди, че Йоан Яхия Йохан бил заченат, когато майка му Иношвей /Елисавета/ пила специална Свещена вода, която била наситена с динамичната жизнена сила на Светия дух. След зачатието му тя почакала „девет месеца, девет седмици, девет часа и девет минути”, за да се роди Йоан. После, след като детето се родило, ангел-пратеник отвел Йоан в друг свят /Фрат-Зива/, небеесен двойник на района около р.Ефрат /в друго измерение или на свещената планина Парван/, където бил покръстен с небесната Вода на живота на 31-я ден от живота си и през следващите 21 години бил обучаван на „азбуката” на Мъдростта от „Книгата на душите”. И след като бил обучен за духовник, бил върнат в Палестина да извършва ритуалите на кръщение, които се спазват редовно в „небесата”.

Някои от съвременните мандеи вярват, че и Йоан Кръстител, и неговите братя и сестри назореи от планината Парван в Харан са древните есеи, които, подобно на мандеите, съблюдавали строг режим от духовни ритуали, включващ редовно измиване. Но е възможно и есеите и мандеите  в района на река Йордан да са се обединили в есейско-мандейско общество.Днес създадените от Санат Кумари родословия от майстори на Кундалини са познати под колективното име Великото бяло братство.