×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

От редакционната поща. Няма как да го проверим материала. Но:

Четвъртък, 01 Януари 2015 17:42

Следва цитат от писмото, пратено до редакцията на Яс:

"Ето как близка приятелка и адвокат на Сашо Стойков (на сн.)  с фирма Иваго (Бел, Яс, се твърди в писмото, ) източва бюджета на община Ямбол с адвокатски хонорари надвишаващи хилядократно работата, която е  свършила!!  Съдът присъжда прекомерните 4 500лв.,но договорените и дължими от общината са 12500лв."

Тоава няма как да го проверим, безпракословно е обаче, че депутатът Александър Стойков напусна заседание на Народното събрание, за да получи скъп джиесем марка "Верту", че имато на неговата фирмва е замесено в осъдителната присъда на Иван Божилов, ликвидатор на "Комуналуниверс"...


Следва пратеното ни писмо:


Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 106/8.12.2014 г.

Гр. Ямбол, 08.12.2014 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Р. Т., разгледа докладваното от председателя адм. д. № 206 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по жалба на Министерството на отбраната – гр. София  против  Акт за установяване на задължения по декларации  (АУЗД) № */01.08.2013 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК от Р.Г.Р.  – Главен инспектор – орган по приходи в Дирекция „Финанси, местни данъци и такси” при Община Ямбол, с който са установени дължими от жалбоподателя данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци  за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. и лихви върху тях в общ размер 1 901 350,19 лева, от които главница в размер на 1 303 872,97 лева и лихви в размер на 597 4771,22 лева.   Твърди се, че оспореният акт   е нищожен и се иска обявяването на нищожността му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като поддържа изцяло депозирания писмен отговор по същата. Счита, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира се заплащане и на направените по делото разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:   

С Акт за установяване на задължение по декларации № */01.08.2013 г., издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК от Р.Г.Р.  – Главен инспектор – орган по приходи в Дирекция „Финанси, местни данъци и такси” при Община Ямбол са установени дължими от жалбоподателя данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци  за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. и лихви върху тях в общ размер 1 901 350, 19 лева, от които главница в размер на 1 303 872,97 лева и лихва в размер на 597 4771,22 лева, изчислени към 01.08.2013 г.  В  акта изрично е посочено, че се издава на осн. чл. 107, ал. 1 и  ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1, 2, 3 и чл. 9б от  ЗМДТ и съгласно данните в декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ.   Посочени са имотите, за които  са ничислени данъците и таксите за битови отпадъци, както и периодът, за който се отнасят. Въпросният акт е бил връчен на жалбоподателя на 19.08.2013 г., което е видно от приложеното към делото Известие за доставяне № ИДPS 8600 00BDFO М и което обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателя. В определения 14 – дневен срок обаче АУЗД не е оспорен и е влязъл в сила. Поради  това и в настоящото производство не може да бъде извършвана проверка за неговата законосъобразност, а само за евентуалната му нищожност. Такова е и искането в депозираната жалба.

Жалбоподателят твърди, че оспореният  АУЗД е нищожен, тъй като е издаден без правно основание, предвид обстоятелството, че Министерството на отбраната е освободено с решение  на Общински съвет – Ямбол от 13.06.2012 г. от заплащане на неизплатените до момента на прехвърлянето на недвижимите имоти местни данъци и такси, както и при съществени нарушения на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,  тъй като с нея се претендира обявяване на нищожност на административен акт, а съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, искането за обявяване на нищожност не е органичено във времето.  Разгледана по същество обаче, тя  се явява   НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Преди всичко следва да се отбележи, че в областта на административното правосъдие  законодателят не е разграничил основанията, които водят до нищожност от тези, които водят до унищожаемост, а е предоставил на съда да прецени последиците от съответния порок. За да бъде прогласена нищожност е необходимо да се установи нарушение, което да е толкова съществено, че да води до нетърпимост на акта в правния мир.   

В конкретния казус актът, предмет на жалбата е издаден в законовата писмена форма, от надлежния компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, компетентните органи са служителите на общинската администрация, като реда за това е ДОПК, по който ред става и обжалването на издадените актове. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производството по ал. 1  служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгл. чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай, видно от приложената към делото Заповед № РД/02-00486/14.09.2012 г. Кметът на Община Ямбол е определил служителите от общинската администрация, които имат правата на органи по приходите, измежду които е и Р.Г.Р. – главен инспектор „МДТ”, която е издала процесния АУЗД. Поради това няма основание да се приеме, че актът е издаден от некомпетентен орган и  при неспазване на установената форма.

Твърдения в жалбата за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до  нищожност няма. Такива не се констатираха и от съда при извършената проверка.

В жалбата се твърди, че АУЗД е издаден при противоречие с материалните разпоредби. По принцип противоречието на един административен акт с материалноправните разпоредби води до унищожаемост на същия. За да се приеме, че е налице нищожност на това основание, следва да се констатира толкова тежък порок на административния акт, който да го прави негоден за породи правни последици, т.е. следва да се установи пълната липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът да е изцяло лишен от законово основание, или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. С други думи казано, нарушението на материалния закон води до нищожност на административния акт тогава, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния мир. Само в тези случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт. Във всички останали случаи се касае за унищожаемост. За унищожаемост по конкретно се касае и в случаите, когато жалбоподателят оспорва съществуването на фактическите обстоятелства, посочени като основание за издаване на оспорения акт, т.е. когато отрича да е осъществен юридическият факт, който поражда правото на административния орган да издаде административен акт със съответното съдържание. В този случай доводът е за материална незаконосъобразност, която обуславя унищожаемост, а на нищожност. Такъв е и настоящият казус. Твърденията на жалбоподателя, че е освободен от заплащането на местни данъци и такси с решение на Общински съвет – Ямбол  е довод за материална незаконосъобразност, който евентуално би могъл да обуслови отмяна на акта (т.е. касае се довод за унищожаемост), но не може да обоснове нищожност на същия. В оспореният акт има посочено правно основание  и то е в съответствие с изложените в него фактически основания. А дали същият е правилен по своето съдържание (дали  местните данъци и такси са дължими от страна на жалбоподателя) е въпрос на преценка за законосъобразност, каквато обаче в настоящото производство не може да бъде извършвана.

Що се отнася до твърдението, че оспореният АУЗД е издаден в противоречие с целта на закона, съдът намира същото за неоснователно.  Актът е издаден на основание ЗМДТ, който има за предмет определянето, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. В конкретния случай, видно от приложения към делото АУЗД, който е предмет и на жалбата, целта на  акта е именно установяването на задълженията на жалбоподателя за местни данъци и такси. Данни за преследването на друга, различна от законовата цел при издаването на АУЗД няма.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата на Министерството на отбраната, гр. София против Акт за установяване на задължения по декларации № АУЗД 00001830/01.08.2013 г. е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 4 500 лева, в какъвто размер са реално направените (заплатените такива). За разликата от този размер до размера на договореното адвокатско възнаграждение от 12 500 лева, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено, тъй като няма представени доказателства, от които да се установява, че тази сума действително е заплатена от страна на ответната страна.

Водим от горното, Ямболският административен съд, пети състав

Р  Е  Ш  И  :

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, гр. София, ул. * против  Акт за установяване на задължения по декларации № */01.08.2013 г.,  издаден на осн. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК от Р.Г.Р.  – Главен инспектор – орган по приходи в Дирекция „Финанси, местни данъци и такси” при Община Ямбол, с който са установени дължими от жалбоподателя данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци  за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. и лихви върху тях в общ размер 1 901 350, 19 лева, от които главница в размер на 1 303 872,97 лева и лихва в размер на 597 4771, 22 лева.

ОСЪЖДА     МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, гр. София да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ   направените по делото разноски в размер 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, като за разликата от 4 500 до 12 500 лева ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски, като неоснователно.

Решението  ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                              СЪДИЯ:/п/не се чете


Read 3299 times
Rate this item
(1 Vote)
Copyright © 2025 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */