на Музея на бойната слава и срещаме неразбиране..."

Фокус: Г-н Славов, става една година от откриването на Музея на бойната слава – на 9 май 2013 г. го открихте като възстановихте портала-паметник на 29-ти Пехотен ямболски полк, как се развива музеят?
Георги Славов: Като всяка голяма идея, й трябва време, за да се разгъне. За мое голямо огорчение, чисто по български, като всяка голяма истинска благородна идея, която не би трябвало да се комерсиализира или политизира, все още срещаме много съпротива на всички нива. За моя голяма радост обаче, срещаме подкрепата на всички ямболии, не само на патриотичните организации, а на всички ямболии. Надявам се, като започне туристическият сезон по морето, все повече и повече хора да се отбиват да го посещават.
Фокус: Как се развива въпросът с военните имоти, върху които ще бъде допълнително разгърната концепцията за този музей?
Георги Славов: За мое голямо огорчение, по неясни за мен причини, не срещаме разбиране към настоящия момент от Министерството на отбраната. Януари проведохме една среща с министъра на отбраната и с екипа, който беше натоварен да придвижи предаването на бойна военна техника с отпаднала необходимост или вече музейна такава, и военно снаряжение и вещево имущество. Сложихме един срок до края на февруари, който беше реалистичен, но от тогава досега - абсолютно нищо не се е случило и никой нищо не е предал. Музеят не е получил нито едно от исканите неща в списъка с бойна техника с отпаднала необходимост. В същото време, в тези месеци, видяхме, че на всякакви градове и градчета, села и паланки бяха раздадени като започнем от танкове, оръдия и какво ли още не, само не и на ямболския музей. Включително и на църкви разпродадоха много уникални за държавата, може би вече единични и изчезващи бройки от военна техника с отпаднала необходимост, която беше купена или от колекционери или предадена за скрап, но пак не е в ямболския Музей на бойната слава, което за мен е много нередно.
Фокус: Когато има търгове, вие поне информация получавате ли за тях?
Георги Славов: Не, никой от нас не получава информация, а напротив. Има някаква вътрешна заповед в Министерство на отбраната и това дружество, което се занимава с техниката, по която заповед или указания, такава информация е забранено да се дава, което пък е още по-учудващо. Това, ако остане в Музея на бойната слава, то остава за поколенията, и чрез това успяваме да разкажем историята на нашите деца. То ще остане и за бъдещите поколения и ще възпитава в патриотизъм и в родолюбие. А, когато то изчезне, в по-добрия случай ще отиде в частни ръце – колекционери, но колко човека ще го видят и колко хора ще имат досега до него. Това вече е твърде странно за мен, като политика и като позиция. Най-странното е, че зад всичко това прозира политика, което пък категорично не би трябвало да бъде така, защото аз съм кмет на ПП ГЕРБ, правителството, което управлява в момента, е на БСП и останалите партньори – ДПС и „Атака”. Всъщност мен ме броят за чужд. Едва ли не, Община Ямбол ни броят за чужди, от което е и нежеланието да реализираме тази идея заедно с Министерство на отбраната. За мен това по-скоро е в ущърб не само за Ямбол и всички ямболии, а в ущърб за държавата. Това все още е първи и единствен такъв общински музей и има много сериозна концепция и идея, която, ако заедно я разгърнем с МО, тоест дадат ни се терените, дадат ни се сградите, и след това да продължим да работим да ни се дадат и другите неща, които искаме, заедно бихме могли да направим нещо, което ще стане не по-малко значимо от Националния военноисторически музей.
Фокус: Тоест, общината иска терена и възможност за бойната техника, която така или иначе отива за скрап?
Георги Славов: Нищо по-различно от това. Тази бойна техника е с отпаднала необходимост. Това е музей, който е обществено достояние; всеки един образец, който е регистриран в музея, никой не може нито да го открадне, нито да го продаде, нито да направи каквото и да е друго с него. Той остава в обществена полза, и всеки може да се зареди и патриотично и емоционално, и с родолюбие и със самочувствие, виждайки, историята. За сметка на това, насреща нямаме никакво разбиране и никакво движение, което е най-учудващото за мен. Без да изпадам в крайности, но това си е антибългарско; Ямбол все пак е част от България, той не е в северна Турция.
Фокус: Много пъти бе повдиган въпросът за състоянието на танковете по т.нар. линия „Крали Марко”; имаше възможност да бъдат запазени по някакъв начин, ако част от тях бъдат в този музей, какво се случва?
Георги Славов: Една голяма част от тях са вече част от експозицията на ямболския музей. За тях беше най-голямата борба. Две години се борихме да станат част от тази експозиция и те вече са. Сега се борим - да се увеличи колекцията с всичко останало, което като военна техника, снаряжение, вещево имущество, е било част от живота и историята на българската армия. Ето тук срещаме неразбиране – не може от юли-август, миналата година, даже от преди това, да сме пуснали първите искания към сегашния министър на отбраната, и към май, тази година, да нямаме никакъв отговор. Нищичко да не ни е дадено, когато се раздадоха толкова много неща и се продадоха толкова много неща. Това за мен е антибългарско.
Фокус: Вие не искате пари, доколкото разбирам, общината е готова сама да инвестира?
Георги Славов: Не, не искаме пари – музеят вече си е заработил като музей, постоянно се посещава и от ученици, и от граждани на Ямбол, и от гости на Ямбол, и все повече набира популярност. Въпросът е, че не може държавата да работи срещу своите граждани, историята на своята родина. Продавайки уникални образци и оръжия, които вече ги няма в България, какво правим? Гледаме ги по търговете в Европа и лишаваме българите, и най-вече децата и бъдещите поколения, от възможността да се докоснат от късчето история, което може би е останало най-българското, най-истинското. До самочувствието за това, че Българската армия и българската войска няма нито едно пленено знаме и нито една изгубена битка на бойното поле.

Оригиналният текст вАгенция Фокус (от снощи) е тук
http://focus-news.net/opinion/2014/05/06/28287/kmetat-na-yambol-georgi-slavov-borim-se-da-se-uvelichi-kolektsiyata-na-muzeya-na-boynata-slava-i-sreshtame-nerazbirane.html