председател на СБП Николай Петев (Б.д.пр.) в интервю за сайта Афера
http://afera.bg/interviu/56521.html

Ако някой си мисли, без значение кой, че може ето така просто да гризе и плюе името на баща ми, то имам новина за него – няма да стане пичове! Баща ми бе един невероятен човек, който спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и София Прес, спаси и самия съюз, който преди него беше просто една зле поддържана гробница. Чудя се обаче къде са хилядите му приятели и камарата натегачи, които щъкаха около него когато той все още бе сред нас?! Защо те мълчат. Как пък поне един депутат или съпартиец от БСП не каза една дума?! Наско Мерджанов плачеше на погребението, сега мълчи. Янаки Стоилов също. Георги Първанов, който уж също му бе близък и него го няма. А приятел му от години г-н Любомир Левчев и той къде е?

След кофите с помия, които се изляха върху паметта на Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели, АФЕРА се обърна към неговия син – Васил Петев, който е омерзен от мръсните манипулации и лъжи, сипещи се върху името на баща му, заради битката за овакантения пост.

-Здравей Васко. Наскоро изминаха 3 месеца от смъртта на баща ти. Преодоля ли болката, какво правиш?

-В момента съм в чужбина. Научих, че отново са писали за баща ми. Аз съм журналист и гледам да не обръщам особено внимание на подобни материали, защото знам, че в по-голямата си част те са просто „пълнене на страници”.  Но да ти кажа честно, малко започна да ми писва. Затова и говоря. Чудя се обаче къде са хилядите му приятели и камарата натегачи, които щъкаха около него когато той все още бе сред нас?! Защо те мълчат. Как пък поне един депутат или съпартиец от БСП не каза една дума?! Наско Мерджанов плачеше на погребението, сега мълчи. Янаки Стоилов също. Георги Първанов, който уж също му бе близък и него го няма. А приятел му от години г-н Любомир Левчев и той къде е? Всъщност, аз разбирам, те всички до един решават важни държавни дела, ама ако човек няма дори 2 минути да каже една добра дума за свой починал приятел, то кой си ти изобщо??!! Във всеки случай обаче, всичко това мен това не ме интересува чак толкова. Просто констатирам. Не съм бебе и не може да се каже, че съм в шок от изненада! Важното тук е следното – ако някой си мисли, без значение кой, че може ето така просто да гризе и плюе името на баща ми, то имам новина за него – няма да стане пичове! И моя съвет е да ми повярват. Баща ми бе един невероятен човек, който спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и София Прес, спаси и самия съюз, който преди него беше просто една зле подържана гробница.

- Някои вестници не спират да пишат за негови „злоупотреби”. Във вестник „Шоу” дори се твърди, че бил разпродал дори „картините в кабинета си”.

-В кабинета му всички картини, повтарям за глухите, тъпите или стандартно простите – всички картини бяха негови! Баща ми събира картини откакто се помня, въобще за какво иде реч??!! Как е възможно да си толкова елементарен в клеветите си?! Абе хора, дръжте се на ниво!

-Добре как си обясняваш тогава тази злоба?

-Е, как! Няколко дърти мишки, 3-ма кариеристи, и една камара безхарактерни драскачи са решили да правят фиеста. Има една злобна лелка, която пише и се опитва да чете морал, Павлина Павлова се казва,  редовно пише и плюе, дори беше казала нещо за баба ми и за семейството ми. Аз, разбира се, прилежно й се обадих и казах, че следващия път отива на съд. Аз също мога като нея и повярвайте ми – доста съм добър в това, но ми се струва лош вкус например да разказвам за историите около сина й, „Магура“ и т.н. Вижте, аз нямам никакво намерение и абсолютно никакъв интерес да се занимавам с делата, нито на София Прес, нито на Съюза на писателите си. Това въобще не е моя работа. Имат си устав, щатни интриганти, комици и администрация. Да се оправят! Ако обаче не спрат с гнусните плювни по името на баща ми и по името на цялото ми семейство….о, тогава ще имаме проблем.

-Твърди се, че някой си Петър Деспотов още навремето бил писал до Николай Хайтов за „зулумите” на баща ти. Знаеш ли нещо?

-В семейството ни само аз си падам по „зулуми”….просто съм по-екстравагантен в поведението си от време на време. Баща ми е последният човек на света с когото мога да свържа тази думичка! А този Деспотов…мисля, че фамилията му обяснява всичко. Актьор, пък бил писал до Хайтов?! Ами играй бе, смешко, играй, не пиши! Аз за сериозен актьор, който и бе много добър приятел на баща ми, се сещам само за Стефан Данаилов, тоя Деспотов не го знам къде е играл. Може би в някой американски сериал, „Обувките на сатаната” например. Там всички говореха глупости, защото бяха на метамфетамини.

-Твърди се, че баща ти бил продал сградата на София Прес на Делян Пеевски. Така ли е?

-От къде да знам. Това, което знам обаче е, че няма как да я продаде на някой като Деспотов например, защото онзи няма пари. Пеевски доколкото знам май има. Майка му също.

-Казват още, че от касата, където имало милиони, сега в наличност са само 100 000…

-Мен ако питате и тези са им много, но едно мога да ви кажа със сто процентова сигурност. Баща ми бе най-честния човек, който съм срещал. Според мен всичко това са евтини интриги за да могат зайчетата да си премерят опашчиците и да се вредят в ръководството на СБП. Там има доколкото знам много за продаване. Огромната база на морето в Златни пясъци, хотела, който баща ми построи в Созопол, комплекса в Хисаря, който той ремонтира буквално няколко месеца преди да почине. Така че, борбата е за това….стандартна причина – пари.

-Е, значи интриги за власт?

-Да. Нека ви кажа нещо. В записките на Деспотов, публикувани в пресата, се изброяват дългове на СБП възлизащи на стотици хиляди левове. Месец преди да почине, в Народния театър баща ми направи 100 години от основаването на Съюза на писателите. Там пред пълната зала той каза една нещо – „след купища години терзания и битки най-накрая СБП няма нито един лев дълг”. Това направи баща ми! Изправи на крака един съюз прояден от дървеници, оправи му имотите, създаде му нов вестник, прие стотици нови членове и му върна дълговете. Но, това е. Баща ми беше забележителен човек и аз още преди години му казах следното: „Каквото и да направиш накрая все ще те плюят”! За съжаление, факт.

-Тежки ли бяха последните му дни?

-Да. Но това е нормално. Той бе болен от рак, а семейството му и няколко приятеля бяха до него. Тук може би трябва да благодаря на Румен Петков, който бе почти изцяло с нас в болницата и бе човекът, който направи така, че да го приемат по спешност там. Но всичко това е минало. Настоящето и бъдещето обаче ме задължават да не позволя на някакви неуспели интриганти да оплюят името на един изключително свестен човек – Николай Петев.  

Разговаря: Веселина Томова