Добър вечер, моя Тишина.
Уморените ми думи те обичат.

Петър Анастасов

Виж, не искам много,

 Улики

 Това не е градът, който ще си спомням.
В града, който ще си спомням, никога не съм бил,

Да бъдеш капка вино
по устните на влюбен мъж.

Огледалце, огледалце на стената,
разкажи ми пак за моя принц!

„ Ако не бях истинска, нямаше да плача.”

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.

Молитвата на Франсоа Вийон