Всички сме чували за ролята на жените в бизнеса, науката и образованието в България, Турция  и ЕС, но какво е мястото на жените от  трансграничния регион в тези сфери на обществото. Ролята на жените в обществото от двете страни на границата не се различава от тази на жените във вътрешността на страната. И при тях важи същата статистика.

В Европа, България и Турция съществува дисбаланс в дела на жените в различните степени на научна  кариера. Статистиката сочи, че броят на жените на ръководни позиции в университетите е около 14%. Същевременно 55% от изучаващите точни науки са жени и 43% от докторските степени в Европа се присъждат на жени
Доказано е, че дамите правят целенасочени и издържани изследвания и са по-честни в представянето на резултатите си. В сравнение с мъжете те проявяват по-голям интерес към различен тип изследвания и хипотези, което е и предпоставка за креативно мислен, и иновации. При това положение, логично е да си зададем въпроса -  дали причината се корени в невъзможността на много дами да съчетаят семейните си ангажименти с отдадеността на науката? Донякъде може би, но основният проблем са широко разпространените предразсъдъци и клишета за ролята на жените в обществото.




    



Науката е доминирана от мъжете – това е митът, който разколебава много жени да търсят професионална реализация в сферата на науката. Около 77% от жените считат, че на тях се дава предимно административна или поддържаща роля и това ги спира по пътя им. Факт е, че в много научни лаборатории, мъжете са доминантни и установили се ръководители - жените не се чувстват комфортно на работното място и това влияе върху мотивацията им за принос с идеи или амбиции за ръководна позиция. Още повече, че те често започват работа на по-ниски заплати в сравнение с мъжете, биват повишавани значително по-бавно, в резултат на което изпитват чувство на недооцененост и липса на перспективи. Слабото представителство на жените на висши академични постове води и до по-малко влияние при вземането на решения в областта на научноизследователската дейност и до пагубното неизползване на потенциала им за развитие, иновации и технологичен прогрес.

Научните изследвания са ключов отрасъл за икономическото развитие на България и Турция и  капацитетът на цялото общество и жените занимаващи се с наука трябва да бъде използван.

Важно е да се  идентифицират  социални, културни и друг тип бариери, които допринасят за ниското участие на жените в науката - става въпрос именно за тези закостенели разбирания, че „мястото на жените не е в науката”. Тези предразсъдъци оказват влияние в процесите на подбор на персонал в научните лаборатории.

 Психологическите бариери, стереотипите и предразсъдъците в обществото също са причина за пропастта между половете в бизнеса. Статистиката сочи, че при равно образователно ниво и предишен опит, мъжете най-често получават управленска позиция при кандидатстване за работа.

Има ли разлика между мъжете и жените, когато въпросът опре до бизнес? „Мъжете и жените имат различно мислене. Мъжете са по-рискови в бизнеса, жените са по-премерени. Мъжете са по-мащабни, по-агресивни, но пък неглижират деловодството. Жените, от своя страна, изпипват всичко, те са много внимателни в риска, защото ангажират своите лични и семейни ресурси. Жената не би заложила дома на децата си, тя винаги мисли за бъдещето на семейството.

По неофициална статистика в България около 45-50 хил. жени управляват собствен бизнес. Интересно е, че дамите предприемачи не са концентрирани само в столицата (както се случва обикновено), а развиват отделни региони от страната или съживяват родните си места. Нежната половина от човечеството мисли по-различно от силната, жените създават алтернативен бизнес с нестандартни идеи, усещат нуждите в обществото. Често именно жени са инициаторки за възраждане на занаятите – килимарство, тъкачество, керамика, занаяти с много красиви продукти, които са търсени от чужденците.. Тъй като жените са по-чувствителни и състрадателни, те често се насочват към бизнес, който е в полза на обществото, с който помагат или създават нещо красиво. Основните сфери на дейност през последните години са селски и спа туризъм, реставриране на стари къщи и приготвяне на местни храни и напитки, шивачество.

Днес все повече млади и образовани жени решават, че искат да поемат по собствен път, че им е омръзнало да работят за някой друг и искат сами да си бъдат шефове. Евроклуб Жена подкрепя тази инициативност и разполага с експерти, които могат да дадат съвет за пътя който трябва да минат желаещите да започнат собствен бизнес  -  от създаването на фирма, до начини на финансиране, национално и от Европейските фондове.

Често страхът парализира, страхът от това, че не знаеш какво ти предстои, а много брилянтни идеи никога не виждат бял свят, заключени зад решетки от колебание и неувереност. Жените имат нужда от повече внимание и подкрепа в сравнение с мъжете, искат да споделят идеята си, да получат одобрението на семейството, имат нужда от ментор, който да ги насърчи и да им каже: „Ти можеш“.

Тази публикация е подготвена с помощта на Европейския съюз  чрез Програма за трансгранично сътрудничество ИПП България – Турция. Съдържанието на публикацията е изцяло отговорност на Евроклуб Жена, Ямбол  и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз и Управляващия орган на Програмата