Вчера, при излизането от зоната на здрача на Реформаторският блок, един колега попита лидера на СДС Атанас Димов дали партията ще се обърне към старите седесари.
Някои, не зная точно защо, си представят някогашните членове или симпатизанти на Съюза на демократичните сили като застинали тела, някакви мумии, които никъде не са ходили през годините на Прехода.

Някогашните, старите седесари бяха с най-различна, всъщност, идейна ориентация. Сред тях имаше хора, които теглеха към социалдемократическата партия на д-р Петър Дертлиев, която, разбира се, беше вляво от цънтъра, въпреки че в оня момент може би най-искрено атакуваше БКП. Не само Дертлиев, още много, бяха "вкусили" от ужаса на лагерите, други бяха техни потомци.

Но БСДП имаше за посока социалдемократическите ценности, а не тези на ултралибералния капитализъм. Такива по принцип бяха и хората от БЗНС "Никола Петков". те също изпитваха ярост към комунистите, ала нямат допирни точки със сегашното СДС.

Доста от старите седесари преминаха в лагерите на ГЕРБ, на НДСВ, на ДПС дори (справка - Христо Бисеров). Все пак СДС бе политическа коалиция от много различни партии по идеология, а и новите формации бе нормално да се създават и чрез тях.

Така че, старите седесари са една романтика - млади лица по вече пожълтяващите снимки, дундуркащи сега внучета или плуващи сред бизнес акулите.

Или пък допиващи всяка вечер поредните горчиви пакии, защото нищо не се получи както им се искаше.
Ако изобщо знаеха, какво точно им се иска...