×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Борислав Ненов: Вчерашни истории Featured

Събота, 05 Октомври 2013 08:08

Непонятни маршрути
На другия край на улицата е съученичката ми. Приличаше в гимназията на излязла от картините на Владимир Димитров-Майстора. Косата и бе катранено черна и я носеше често отзад на плитка. Стройна, едра, примамливо едра. По разбиранията на анорексичките недопустимо едра. В гимназията обаче още нямаше анорексички, а мъжката част от класа въздишаше по гърдите на Надя, които обещаваха много.
Самата Надя обаче не обещаваше нищо. Пълна отличничка, с майка-учителка в гимназията. Безупречно комсомолско поведение, макар че не правеше кариера в тая посока. Знаеше още в десети клас, че дипломата и ще бъде отгоре до долу с шестици и просто чакаше да мине абитуриентския бал и да замине за жълтите павета.
Чакаше с досада. Понякога лека, понякога тежка, като плитката.и.По сексуални въпроси с нея не можеше да се говори. Камо ли пък да я опипаш, когато припълзи свечеряването, а ние нарочно не пускахме още класните лампи. В този кратък и свещен отрязък всички правеха по нещо, което е абсурдно на светло. Само не и Надя.
Студена и с гримаса на досада, тя включваше осветлението и напускаше зверилника, натъпкан с хормони.
Къщата и е оставена на капризите на времето. Рони се от години, няма, също от години, истинска ограда, а само огризки от нея и всеки може да прекрачи в двора. Баща и беше полковник. Така и никога не го видяхме - какво да прави в училище, при тия безкрайни шестици и грамоти на дъщеря си?
Надя имаше някакъв мистичен брат. Не говореше никога за него, сякаш не съществуваше.По околни пътища знаехме, че е студент по история и че се казва Юри.Или нещо от този сорт.
Офицерите от армията обичаха да кръщават децата си с руски имена, а и самата майка на Надя бе учителка по езика, на който е говорил бащата на народите Йосиф Висарионович.
Половината къща е на другата улица – „Средна гора”. На ъгъла е приседнал възрастен мъж, който не изгаря от желание да разговаря. Гледам меката извивка на надината къща в посока на „Средна гора” и обрамчения с диво грозде първи етаж.
Правя три крачки встрани - старецът няма да ми се изплъзне току-така. След дълго повтаряне на думите полковник, учителка по руски език, дъщеря в Америка, син историк, постигам леко отместване на мълчанието. Полковникът се казвал Златан, учителката отдавна умряла, историкът продал къщата, а дъщерята нито виждал, нито чувал от много години.
Възрастният джентълмен е лаконичен, но достоверен източник.Всичко съвпада, дори и това, че не знае нито вест, нито кост от Надя.
Аз също не зная, вероятно затова съм тук - на две крачки от дома и, чиято ограда е изгризана от времето и мога просто да я прекрача. Момичето, излязло сякаш от картините на Майстора, се превърна в най-неочакваната и най-пълната мистерия от класа ни. Едни твърдяха, че е омъжена за грузинец и живее в чужбина, други заменяха кавказеца с американец, трети добавяха, че бил черен.
Отличничката на класа в обятията на борец срещу апартейда? Прекалено екзотична версия, но не и за нея, защото коя девойка няма да позволи дори малки волности в отрязъка, когато в класната стая се е настанил сумракът?
Дядото е набрал малко темпо, връщайки се към края на трийсетте  години, когато тук направили канализация. Горе-долу уцелва този монументален успех за кварталчето, а и аз познавам, че е към осемдесетгодишен.
Точно на толкова се оказва. И ме гледа все по-подозрително.Има защо – брадата, оставена на воля и обилно прошарена, чантата през рамо, в която може да има всичко, желанието ми да не си тръгвам от тук.
Всеки момент ще ме попита каква работа имам на тяхната улица. Докато си го помисля, вече е изстрелял въпросът. Не намирам никакъв смислен отговор.
Надя вече е на петдесет, трябва да е наедряла доста, защото бе страшно далеч от аеробиката и диетите, а най-вероятно около нея пълзи и някое внуче.
Полковникът се казваше Златан. Златан се казваше, ама ти какво търсиш тука. Милият дядо, така трябва - винаги да е нащрек, в този свят, пълен с терористи.
Тежка гръд, дебела, черна, катранена плитка, спусната понякога  отпред. На първия чин, вдясно.
Притъмнява…

Read 2143 times
Rate this item
(4 votes)

Последни новини

Copyright © 2022 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo