×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Появата на училище „Гарата”

Неделя, 22 Септември 2013 02:39

Борислав Ненов: Нови страници за стария Ямбол

Вероятно мнозина не подозират дори, че навремето в Ямбол е имало начално училище „Гарата”. Такова училище обаче е съществувало и то е част от ямболската просветна „мрежа” не една, не две, а цели 13 години - от 1950 до 1963 година.
Първият белег в архива на училището е от 2 октомври 1950 г., когато в протоколната книга е записано, че директор на новосформираното школо ще бъде Недка Русинова, а учител Цветана Милкова. Точно така - учител, а не учители, тъй като „Гарата”е начално училище с малък брой питомци и това налага трети и четвърти клас да бъдат слети.
Първолаците били 22, прага на втори клас прекрачили 16 малчугани, в трети записали 18, в четвърти само 11 и именно това наложило сливането на горните класове.
Тях поела директорката на „Гарата” Недка Русинова, а за по-малките грижите паднали върху Цветана Милкова.
Що за квартал имало в този край на Ямбол, та се наложило отварянето на училище?В ония години около железопътната гара кипял живот, имало няколко фабрики, както и огромната мелница на Петър хаджи Петров, национализирана вече, както всъщност и другите предприятия в района. Наличието на промишленост, както и присъствието на солиден персонал на ж.п. гарата, прави училището необходимо, тъй като през 1950 година за тези 67 деца наблизо няма никакво друго школо, а да се превозват малчуганите с автобуси не можело да става и дума, понеже подобни транспортни средства в Ямбол се брояли на пръстите на едната ръка.
Начално училище „Гарата” се помещавало в две просторни стаи, малък коридор и канцелария, като тези помещения не били изобщо правени за школо, а се приспособили, за да не скитат децата из махалата. В съседство с училището била химическата фабрика на инж. Павел Данчев, национализирана вече, но работеща все още с бланки на частния предприемач. В началото на учебната 1951-1952 година станала промяна на директорския пост и начело вече е Цветана Милкова, която получила устно нареждане да поеме нещата в свои ръце от тогавашния началник на ямболската просвета Йордан Банков.
Да ги поеме, ала то не било никак лесна работа, тъй като учениците се увеличили, а непригодната всъщност за училище сграда била малка и трябвало да се учи на смени. Изобщо липсвал училищен двор и през междучасията децата се смесвали с работничките от намиращата се в непосредствена близост „сапунена” фабрика. Новият директор Цветана Милкова определила в един доклад до ямболската просвета района като много шумен, а фабриката като бълваща непрестанно вредни и опасни изпарения.
Въпреки това, училището продължило да функционира, като с увеличаването на децата, те станали през втората учебна година 84, понабъбнал и педагогическият персонал. Мария Георгиева и Цветан Бакалов се появили на сцената, като Бакалов, вероятно поради това, че бил представител на силния пол, поел слетите 3 и 4 класове.
Кварталът около Гарата бил надлежно обходен, за да се установи, че има възрастни хора, нуждаещи се от просвещение. Напълно неграмотни се оказали 3 души, а малограмотните били 8. С тях се заела директорката Милкова, която водила и втори редовен клас.
Народната власт бдяла през оная 1951 година и на 23 ноември се съставил подробен план за борба с вражеските прояви в училището. Такива, ако се доверим на протоколите на педагогическия съвет, всъщност нямало, ала директивата си била директива и трябвало да се изпълнява. Затова се наблегнало в часовете по политинформация и в уроците по другите учебни предмети „на разобличението на англо-американските империалисти, на титовите шайки, на гръцките монархо-фашисти, на турските реакционери, за да почувстват децата една погнуса от тях”.
Мащабна работа се отворила на азбукарчетата, които трябвало да свикнат и с присъствието на портретите на Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Кирил Драмалиев в класните стаи, отделно се наблегнало на внедряване на любов и преданост у пионерите към Съветския съюз и страните с народна демокрация.
Все пак директорката се сетила, че децата трябва и да се хранят, освен да се борят срещу империализма, и се влязло в преговори с машинно-тракторното училище, за да има в него безплатна трапезария за възпитаниците на началното школо „Гарата”.
„Гарата” не било особено поетично име за едно училище и комитетът на Отечествения фронт в този индустриален квартал се напънал да измисли нещо по въпроса, ала стигнал само до идеята школото да се наименува на починалия през 1936 година политически затворник Диню Иванов-Гараджията…

Read 1964 times
Rate this item
(2 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */