Понтификът обнародва своето послание Evangelii Gaudium или Радостта на Благата Вест (Рим, 26.11.2013), в което подложи на остра критика капитализма като форма на тирания, а също така призова църквата и политическите лидери да се занимаят с проблемите на бедните.
„До тогава, докогато проблемите на бедните не бъдат по радикален начин решени при помощта на отказ от абсолютната автономност на пазарите и финансовите спекулации, а също за сметка на отстраняване на структурните причини, пораждащи неравенството, няма да бъде намерено решение на световните проблеми и няма да бъде решен нито един от тях.” – подчертава Папата в документа от 224 страници, в който по същество е представена неговата официална платформа.
Папа Франциск заяви, че неравенството е основната причина за всички социални недъзи и се помоли да се появят световни лидери, които са способни на съчувствие и притежават чувство за социална справедливост.
„Моля се на Господа да ни дари с политици, които искрено ги безпокои състоянието на обществото, на народа, животът на бедните хора!” – подчертава Папа Франциск. – „Жизнено необходимо е лидерите на правителствата и финансовите лидери да обърнат внимание на това, да разширят своите хоризонти. Непрестанно да се трудят, за да обезпечат на всички граждани достойна работа, образование и здравеопазване”.
Папа Франциск вече предизвика раздразнението на някои консервативно настроени католици в Съединените Щати за своите откровени коментари по такива социални въпроси като хомосексуализма и абортите и употребата на противозачатъчни средства, той и по-рано е подлагал на критика капитализма за поощряването на алчността.
Но последните изявления на Папа Франциск още по-отчетливо заявиха неговата загриженост и по категоричен начин се противопоставят на американските консервативни лидери, славословещи неограничената свобода на пазарите и теорията на Айн Ранд (Ayn Rand) за обективността и рационалния егоизъм.
Аз съм заинтересован да се окаже помощ на тези, които са обхванати от индивидуалистическа, индиферентна и концентрирана върху себе си менталност, тези хора трябва да се освободят от опозоряващите ги вериги, за да си създадат стил на живот и мислене, които биха били по-хуманни, благородни и ползотворни и които биха придавали достойнство на тяхното присъствие на Земята”, – отбелязва Папата.
Той също критикува рязко поддържаната от Роналд Реган икономическа теория, която продължава да служи на републиканците в качеството на догма.
„Някои хора продължават да защитават теорията за разпространението на благосъстоянието отгоре надолу, съгласно която икономическият ръст при поддръжката на свободния пазар неизбежно ще доведе до успех в постигане на по-голяма справедливост и участие на всички в света, – отбелязва Папа Франциск. – Подобно мнение, което никога не е било потвърдено с помощта на факти, изразява груба и наивна вяра в божествеността на тези, които владеят икономическата власт, а също така сакрализира възможностите на съществуващата икономическа система”
Папата се оплака от това, че хората „спокойно са приели господството на парите” над самите тях, а и над обществото, което, по неговите думи, е намерило израз в неотдавнашната финансова криза, а също така в продължаващото прославяне на икономика, основана върху потреблението.
„Ние създадохме нови идоли, – подчертава Папата. Поклонението на древния златен телец се върна в нов безжалостен образ, основан върху култа на парите и диктатура на безличната икономика, лишена от истински хуманни цели. В целия свят кризата, засегнала финансите и икономиката, разголи диспропорциите и преди всичко отсъствието на реална грижа за човека, низвергнат до едно единствено негово желание – до потреблението”.
Папата осъди растящият разрив между бедни и богати, считайки го за социален и политически проблем.
„Съществуващият дисбаланс е резултат от идеология, защитаваща абсолютната автономност на пазара и финансовите спекулации, – пише Папа Франциск. – В резултат те отричат правото на държавите, в задълженията на които влиза грижата за общото благо, да осъществяват всяка форма на контрол. По този начин се роди нова тирания, невидима и често виртуална тирания, която в едностранен порядък и безжалостно налага свои собствени закони и правила”.
Папата отбелязва, че корпорациите и отделни хора се отклоняват от плащане на данъци във всички страни по света, лишавайки с това правителствата от възможността да създават фондове, служещи на интересите на всички граждани, докато банките и кредитните организации парализират развиващите се икономики с помощта на прекомерни лихви и задължения.
„Жаждата за власт и собственост не познава граници, – пише Папа Франциск. – В тази система, стремяща се да погълне всичко, което стои по пътя към увеличаването на печалбата, всички нараними неща, в това число и околната среда, се оказват беззащитни пред интересите на обожествения пазар, станал единствено правило”.
Папа Франциск заяви, че съществуващата политическа и икономическа система изначално е порочна, защото нарушава библейската заповед „не убивай!”
„Такава икономика убива, – подчертава той. – Защото става така, че не се смята за новина смъртта на стар бездомен човек, който не е могъл да намери убежище от лошото време, а е новина понижаването с два пункта индекса на фондовия пазар. Това е въпрос на пренебрегване. Можем ли ние пасивно да наблюдаваме как се изхвърлят хранителни продукти, когато толкова много хора страдат от глад? Това е въпрос на неравенство. Днес всички са подчинени на закона на конкуренцията и оцеляването на най-приспособените, докато тези, които притежават власт се облагодетелстват за сметка на тези, които са лишени от власт. В резултат маса хора се оказват пренебрегнати и маргинали – без работа, без възможности, без начин да излязат от тази ситуация”.
„Такава икономика убива, – подчертава той. –Защото става така, че самите човешки същества се използват, и сетне се изхвърлят като потребителски стоки в тази култура на „еднократно използваните вещи”.
„Това вече не е само въпрос на експлоатация и угнетяване, а нещо ново – отбелязва Папата. Изключването, в крайна сметка, трябва да има отношение към това, какво означава да бъдеш част от това общество, в което ние живеем; пренебрегнатите не са вече низините на обществото, неговите периферии или групи лишени от някакви права – пренебрегнатите не са вече даже част от обществото. Пренебрегнатите – това не са експлоатираните, а отхвърлените, „отпадъците“, оставените на произвола на съдбата“.
