Дружество "Ламята", или как партизаните вилнеят из Ямбол през 1945 г.
Част от новите поборници се отдали на безчинства из Каргона
Борислав Ненов
Първите дни и месеци след държавния преврат от 9 септември 1944 г. преминават в трескаво разчистване на сметки от страна на партизаните с техните политически опоненти, като без съд и присъда са убити хиляди българи. Самите историци на социалистическия период от развитието на България в сборника "От Девети до Десети" признават, че в това време са ликвидирани около 20 000 души, а вероятно никога няма да разберем истинския брой на погубените, тъй като мнозина от тях си остават в графата на "безследно изчезналите".
Довчерашните партизани са в основата на прочистването на "фашисткия" апарат, като в Ямбол те се събират в Народното партизанско дружество "Георги Калчев" (Ламята), съществувало от 1944 до 1946 г. По архивни данни на самото дружество, по онова време в града и региона в състава на Шеста оперативна зона са участвали 171 партизани, от които са останали живи 124. Общият брой на ятаците е 252, от които 132-ма са минали през затворите, а в дружество "Ламята" лидерската роля е поета от Панайот Александров Каракачанов, един от босовете на така наречената Зона, известен на някои с нелегалното име Антон, а на други като Гарабед. Каракачанов още в първите месеци след 9 септември тръгва да прави бурна кариера, за да финишира като генерал от армията, имайки в биографията си и години като военно аташе в Съветския съюз.
Пряката работа в поменатото дружество на партизаните "Ламята", както личи от запазените документи, върши Руси Георгиев Димов, известен още като Горан. Десетки нелегални, ятаци и шумкари описват дейността си, като по-простодушните от тях така и не виждат някакъв героизъм в това, че дали парче хляб или че са изпрали дрехите на някой от новите български поборници. Други обаче ловко схващат, че ще падне келепир от влизането в редиците на отечественофронтовската власт и или си измислят подвизи, или пробутват за такива как откраднали завесата от селското читалище и я дали на партизаните.
В огромната си част това са хора въпиющо неграмотни, нямащи завършено дори основно образование, ала инструкциите на СССР са именно на тях да се гради новия управленчески апарат. За целта по късата процедура част от тях са записани да учат средно образование, други се изстрелват в родината на Сталин, за да усвояват висшите науки, а най-неспасяемите случаи обикновено са насочвани към милицията и към армията. Въпреки колосалните грижи за своите хора, ръководството на партизанското дружество "Ламята" в свой доклад отчита, че "другари партизани, укриватели и бивши членове на бойни групи по места правеха големи пакости".
За какви пакости иде реч? Поменатият доклад е написан от секретаря на дружество "Ламята" Руси Димов-Горан, родом от Недялско, и за този полуграмотен човек (завършил е едва четвърти клас преди 9 септември) е имало танталови мъки, докато се чуди как да фризира текста си. Още повече, че не става дума за стилистични опущения - те са бял кахър - а за зулумите на неговите съратници. Затова в запазените архиви се натъкваме на два варианта на доклада - единият е определено гримиран, за да не бият на очи чак толкова гафовете на новите поборници, другият е едно към едно.
Доскорошни партизани и членове на бойни групи се отдали на кражби, пиянство, черна борса, стреляли безразборно, а хората на дружество "Ламята" по селата укривали храни. В ямболския Втори милиционерски участък имало преписка срещу другар, който крал овце от Каргона, други върлували също из най-стария квартал на града като се забърквали в любовни разправии, решавани и чрез помощта на пистолетни изстрели. По селата на Ямболски регион също не били за пример - в Овчи кладенец се "отдали само на пиене", както дословно пише в доклада на Руси Димов, а въртели и черна борса, като продавали стоките на Колю Кашленски. Трима активисти от "съпротивата" в село Симеоново решавали нещата с пищови в ръка, като набили и един земсист, макар че БЗНС е съратник на Комунистическата партия в тия първи години на Отечественофронтовска България.
Грижите за членовете на дружество "Ламята" включвали и създаване на общежитие, за да спят там другарите и да наваксат изоставането в образованието си. Желание за учене обаче по-скоро липсвало, тъй като директорът на общежитието съобщава за слаба дисциплина, за скитане до късно и пушене от страна на учениците-партизани, което карало хората да говорят, че те са неспособни да живеят колективно. При този манталитет надали е странно, че повечето партизани-ученици имали твърде нисък успех.
"Крайно време е да спрем тия нередни работи", призовава в доклада си Руси Димов-Горан, но или никой не искал да го чуе, или босовете на Комунистическата партия в Ямбол си давали сметка, че това са табиетите на хората им, но и така те ще покорят социализма...
Страници от ямболската история (партизаните вилнеят след 9.ІХ )
Понеделник, 27 Февруари 2012 13:11
Tagged under
Последни новини
-
Ямболска област в БТА на 27 март
Tags: БТАBe the first to comment! Read 19 times
-
Община „Тунджа“ подготвя богата празнична програма за Деня на общината
Община „Тунджа“ подготвя богата празнична програма за Деня на общината, за да може празникът да обхване повече населени
-
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов идва в Ямбол във вторник на среща със симпатизанти
-
Изложба представя над 250 яйца от 63 страни и 6 континента в ямболския Безистен
Ямбол ще бъде вторият град в България след Пловдив, в който ще бъде представена изложбата „Целият свят от едно яйце“,