Тихо скрибуца луната.
Закачена на ръждив пирон се люлее
в ритъма на морето.
Или така изглежда в огледалото му.
Блести едва…колкото светулка.
Маяк за бездомни.
Аплик за изгубени.
Приглушено бледа като в сепаре.
Интимна някак.
Без инфантилни крясъци.
Поносима.
Без шармантни отблясъци
Укротена.
Просто люлее морето в скута
в нощница на капки
и топлинки обута…
Не пее приспивно.
Пресипна отдавна.
Просто продрано скрибуца.
Една луна, пъпчива отблизо,
а може би даже и куца…